Решение № 615 от 06.01.2025, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 618/2024
- Вид
- Решение № 615
- Подписан
- 06.01.2025
- В сила
- 06.01.2025
- Състав
- Лилия Масева, АНЕТА ИЛИНСКА, Миглена Кавалова-Шекирова
Цитирани разпоредби
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 615 гр. Благоевград, 27.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Лилия Масева
Членове:
АНЕТА ИЛИНСКА
Миглена Кавалова-Шекирова при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛИНСКА Въззивно гражданско дело № 20241200500618 по описа за 2024 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение №500097/07.03.2024 г. по гр.д. №1059/20 г. по описа на РСРазлог, съдът е разпределил ползването на основание чл.32, ал.2 от ЗС на сутерена и тавана на сграда с идентификатор *** по КККР на град Разлог, одобрени със заповед № РД-18-33/15.05.2006 година на ИД на АК, с предназначение: жилищна сграда, многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор *** между Л. Д. Г. с ЕГН ********** от гр.
*** и Г. А. М. с ЕГН ********** от ***, както следва: сутерен:
- на Л. Д. Г. - мазето, разположено в дъното на къщата, с площ 26.17 кв.м.;
- на Г. А. М. - мазето, разположено в предната част на къщата, с площ 28,08 кв.м.;
- за общо ползване - коридора, санитарния възел и предверието, оцветени в жълт цвят на скицата към вариант 1 (първи) от заключението на вещото лице инж. И.К.. таван:
-на Л. Д. Г. - 19.94 кв.м., разположени в дъното на къщата;
-на Г. А. М. - останалата част от тавана, разположена в предната част на 1 къщата, извън частта на ищеца и частта за общо ползване;
- за общо ползване - 3,83 кв.м., оцветени в жълт цвят на скицата към вариант 1 (първи) от заключението на вещото лице инж. И.К..
С решението, съдът е отхвърлил като неоснователно искането за разпределяне правото на ползване между страните Л. Д. Г. с ЕГН ********** от гр. *** и Г. А. М. с ЕГН ********** от ***, на партерен етаж от сграда с идентификатор *** по КККР на град Разлог, одобрени със заповед № РД-18-33/15.05.2006 година на ИД на АК, с предназначение: жилищна сграда, многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***.
Срещу постановеното решение, в частта на разпределеното ползване, е постъпила въззивна жалба с вх. № 500493/01.04.2024 г., подадена от Г. А. М., ЕГН **********, с адрес ***.
Във въззивната жалба се правят оплаквания за неговата неправилност.
Иска се от въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в частта, с която е уважено искането на Л. Г. за разпределяне правото на ползване на общите части на сграда с идентификатор ***, а именно сутерен и таван.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По отношение правилността на първоинстанционния съдебен акт, съгласно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за приложението на императивни правни норми.
ОС - Благоевград намира, че атакуваният съдебен акт е валиден и допустим. По правилността на атакуваното решение, съдът намира следното:
Въззивният съд приема, че е предявен и разгледан иск по чл.32,ал.2 ЗС и че фактическата обстановка по делото е изяснена от първостепенния съд обективно. Съдът е обсъдил относимите по делото доказателства, въз основа на което е изградил обосновани фактически констатации. Правните изводи на районния съд също са правилни и са базирани на установените по делото факти. Настоящият въззивен състав споделя изложеното с мотивите на обжалваното решение и доколкото пред настоящата инстанция не са приобщени нови доказателства, то счита, че същите не следва да се преповтарят изцяло в настоящото решение и съгласно чл. 272 от ГПК препраща и към мотивите на първостепенния съд.
По развитите доводи и възражения с въззивната жалба:
По спора между страните относно материалноправната им легитимация като съсобственици на процесните недвижими имоти и относно дяловото им 2 участие в съсобствеността, както и участието на всички съсобственици в разпределението:
Установява се,че по силата на реализирана публична продан и влязло в сила постановление за възлагане е Л. Г. е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на град Разлог, одобрени със заповед № РД-18-33/15.05.2006 г. на ИД на АК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект от 28.07.2020 г.; с адрес на имота ***, вх. 1, ет. 2, ап. 2, който самостоятелен обект се намира на етаж 2 в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ: 83,00 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части и от ниво 1 на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта *** и***, над обекта - няма.
Г. М., по силата на направено в негова полза дарствено разпореждане, е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на град Разлог, одобрени със заповед № РД-1833/15.05.2006 г. на ИД на АК, с адрес на имота ***, вх. 1, ет. 1, който самостоятелен обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор
***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ: 20,00 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж ***, под обекта - няма, над обекта - *** и на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на град Разлог, одобрени със заповед № РД-18-33/15.05.2006 г. на ИД на АК, с адрес на имота ***, вх. 1, ет. 1, ап. 1, който самостоятелен обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ: 63,00 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - ***, под обекта - няма, над обекта - ***.
От допуснатата и приета по делото СТЕ се установява, че сграда с идентификатор *** се състои от сутерен-мазетата, партерен етаж и два жилищни етажа. В сутерена са разположени мазе, ПРУ, санитарно помещение. На партерния етаж са предвидени за изграждане гараж, санитарно помещение и две стопански помещения. На първи и втори етаж са разположени два жилищни етажа, състоящи се от по две спални, кухня, дневна, баня и санитарно помещение. Вещото лице е установило, че на двата жилищни етажа има уширение на сградата към вътрешния двор, както и тераса по западната фасада на жилищната сграда.
Приетата по делото експертиза дава два варианта за разпределяне ползването на общите части на сградата - мазе и таван, като и в двата е 3 обособена площта от сградата, която да се ползва едновременно от ищеца и от ответника, която площ е необходима за обслужването и достъп до основната жилищна сграда и самостоятелните обекти в нея. С оглед обстоятелството, че на партерния етаж е предвидено изграждането и функционирането на самостоятелни обекти - гараж и две стопански помещения, вещото лице е разпределило общите части на сградата - мазе (сутерен), таван и стълбищна клетка, между трите етажа - партер, първи и втори жилищен етаж, като е изчислило и съответните им ид. ч. в общите части на сградата.
Въззивният състав намира извършеното разпределение за правилно и законосъобразно, съответно на дяловете на страните в съсобствеността и по най-целесъобразния начин с оглед достъпът до имота. Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ - чл. 32, ал. 1 ЗС. Когато съсобствениците не могат да вземат решение за начина на разпределение на ползването на съсобствената вещ, тъй като не могат да постигнат мнозинство или взетото решение на мнозинството е вредно за общата вещ, начинът на разпределение на ползването се определя в производството по предявен иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС.
Производството по чл. 32, ал. 2 ЗС представлява спорна съдебна администрация в отношенията между съсобствениците в случаите, когато не могат да формират мнозинство, за да разпределят ползването на общата вещ или взетото решение на мнозинството е вредно за вещта. С решението по чл.
32, ал. 2 ЗС съдът замества липсващото съгласие на съсобствениците относно реалното ползване на съсобствената вещ съобразно правата на всеки съсобственик. При преценката за това как да се извърши реалното разпределение на ползването на съсобствения имот, следва да се отчитат правата на всеки съсобственик в съсобствеността, да се осигури удобен начин за достъп и ползване на имота. Следва да се съобрази и принципът за съразмерност, като се осигури за ползване на всеки от съсобствениците такава площ, включваща както застроената, така и незастроената част, която да съответства на квотата в съсобствеността. В производството по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС съдът дължи произнасяне по отношение на притежаваните от страните квоти от съсобствеността - така т. 2 от ТР № 13 от 2012 г. на ОСГК на ВКС.
Съдът достигна до идентични изводи, с направените от първостепенния съд за притежаваните права в съсобственосттана самостоятелни обекти в сграда с идентификатор ***.
Правилно районният съд е приел, че най - подходящ вариант за разпределение на ползването на процесния недвижим имот между съсобствениците е предложения първи вариант от вещото лице по извършената по делото съдебно - техническа експертиза. Посоченият вариант е най - удачен, защото същият съответства в достатъчна степен на обема на 4 съпритежаваните от страните права, съобразен е с характера му, осигурява достъп до частите на отделните съсобственици. При този вариант на първо място е съобразен с квотите в съсобствеността, притежавани от ищеца и от ответника, а на второ място при този вариант е предоставена възможност на всеки от собствениците на самостоятелни обекти в сградата да ползва както част от мазето (сутерена), така и част от тавана, т.е. от всички общи части, за разлика от втори, където е предвидено сутерена да се ползва само от ответника, респ. от приземния и първия жилищен етаж от сградата. При разпределяне на ползването, съдът е длъжен да избере такъв вариант, който е свързан с най-малко неудобства за страните и е съобразен в максимална степен с правата им в съсобствеността. Поради това и правилно първоинстанционния съд е приел, че предложеният от вещото лице първи вариант в по-голяма степен отговаря на посочените изисквания.
Не са налице нарушения на процесуалните правила от страна на първоинстанционния съд. По делото не са събрани доказателства, от които да се установява наличие на право на собственост на „трети лица“ извън страните по делото, както спрямо самостоятелни обекти в сградата, така и спрямо поземления имот, който пък от своя страна не е изобщо предмет на делото и не подлежи на разпределение. Ето защо, наведените в тази насока оплаквания във въззивната жалба са напълно неоснователни.
По делото се установи, че Л. Г. е собственик на един самостоятелен обект в сградата - Самостоятелен обект в сграда с идентификатор №*** на основание Постановление за възлагане на недвижим имот от 12.02.2020 год. по изп.д. №749/2011 год. по описа на ЧСИ Г. Ц., рег.
№702, район на действие - Окръжен съд - гр. Благоевград, влязло в законна сила на 04.06.2020 год., а ответника от своя страна е собственик на основание Нотариален акт за дарение на недвижим имот №39, том VI, дело №1805/1997 год. по описа на районен съдия Т.А. на Самостоятелен обект в сграда с идентификатор №*** и на Самостоятелен обект в сграда с идентификатор №***, както и на партерния етаж. По делото не са събрани доказателства, в т.ч. и от страна на ответника за право на собственост в полза на трето лице по отношение на самостоятелни обекти в сградата, поради което и така наведените във въззивната жалба твърдения са изцяло неоснователни.
Разпечатката съдържа 40 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ae8ad88d-0d4b-4588-844e-bc8de0127761