Решение № 443 от 29.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 443 гр. София, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20221001001004 по описа за 2022 година

Производството е образувано е по въззивна жалба на „БОКИ-94“ЕООД чрез назначения особен представител адв.В. В. против решение №1103 от 07.10.2022г. на СГС, ТО, VI-10 състав, постановено по т.д. №931/2022 г., с което е уважен иска на Софийска градска прокуратура по чл.155,т.3 от ТЗ за прекратяване на дружеството „БОКИ-94“-ЕООД.

Жалбоподателят излага доводи за недопустимост на решението поради това, че предявения иск по чл.155,т.3 ТЗ е недопустим поради липса на правен интерес за ищеца.Счита, че с настъпването на смъртта на едноличния собственик, прекратяването на дружеството настъпва по силата на закона, доколкото не се установява осъществяването на някое от визираните в разпоредбата на чл.157,ал.1 ТЗ условия – предвидено друго в учредителния акт на дружеството или манифестирано от наследници на починалия желание за продължаване дейността на дружеството. По делото не били събрани доказателства за наличието на такива други обстоятелства.

Поради това счита, че прекратяването е настъпило по силата на закона и решението е постановено по недопустим иск. Подробни доводи са развити в жалбата. Моли съда да обезсили обжалваното решение като недопустимо и прекрати производството по делото.

Препис от жалбата е връчен на ищеца СГП, но в законния срок отговор не е постъпил

Софийският Апелативен съд, като провери решението във връзка с 1 оплакванията в жалбата и събраните доказателства, приема следното:

От събраните в производството писмени доказателства се установява от фактическа страна следното:

Ищецът Прокуратура на Република България е предявил срещу „БОКИ-94“-ЕООД иск с правно основание чл.155, т.3 от ТЗ. В исковата молба прокурор при СГП твърди, че по данни на ТД на НАП-София, постъпили в СГП със Сигнал-уведомление,търговско дружество „БОКИ-94“-ЕООДе без вписан управител за период, по-дълъг от 3 месеца. На 11.01.2021г. е настъпила смъртта на едноличния собственик на капитала и управител П. Н.

К., ЕГН-**********. Към ИМ е представен препис-извлечение от Акт за смърт №3 от 13.01.2021г. Прокурорът твърди, че при тези факти са налице законовите основания по чл.155,т.3 от ТЗ за предявяване на иск от Прокуратурата на РБ за прекратяване по съдебен ред на дружеството.

С отговора на ИМ назначеният особен представител на ответното дружество адв.В. В. е изложил доводи за недопустимост на иска по чл.155,т.3 ТЗ. Доводите са идентични с тези, изложени и във въззивната жалба.Алтернатовино, ако съдът приеме иска за допустим, е поискал отхвърлянето му като неоснователен, тъй като не били налице предпоставките по чл.155,т.3 ТЗ.

С обжалваното решение съдът е приел иска за процесуално допустим. Отчел е, че към онзи момент е висящо Тълкувателно дело №1/2020 г. на ОСТК на ВКС, в чийто предмет е включен и въпроса „По какъв ред се прекратява еднолично дружество с ограничена отговорност при смърт на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството и бездействие на наследниците му?“, предвид констатираната противоречива съдебна практика относно ефекта на смъртта на едноличния собственик на капитала на ООД, който е и управител на дружеството върху търговското дружество.Към момента на постановяване на обжалваното решение ТР още не е било постановено. Съдът обаче е приел, че липсва основание да се отклони от възприетата от него практика за допустимост на производството, тъй като наличието на висящо тълкувателно дело не е пречка за разглеждане на производството пред първа инстанция. Като е приел иска за допустим и това, че са налице законовите предпоставки на чл.155,т.3, във вр. с чл.157 ТЗ, е уважил иска на Прокуратурата на РБ като основателен и доказан.

Въззивният съд споделя изцяло изводите на първата инстанция и на основание чл.272 изцяло препраща към тях.

По изложените във въззивната жалба доводи за недопустимост на производството – същите са неоснователни, предвид разрешенията, дадени с ТР №1/2020 от 31.05.2023г. по тълк.дело №1/2020г. на ОСТК на ВКС.

Според това ТР, Съгласно чл.157, ал.1 ТЗ дружество с ограничена отговорност, в което капиталът се притежава от едно физическо лице, се прекратява със смъртта му, ако не е предвидено друго или наследниците не поискат да продължат дейността.

2

Разпоредбата се намира в раздел V на глава ХІІІ от Търговския закон„Прекратяване и ликвидация на дружеството“. Съгласно чл.156, ал.1 ТЗ, при прекратяване на дружеството на основанията по чл.154, т.1, т.2 и т.5 и чл.155 ТЗ се открива производство по ликвидация. Ликвидацията е законоустановена последица от прекратяването на търговското дружество и настъпва безусловно. По тази причина прекратяването и ликвидацията на дружество с ограничена отговорност заедно формират обща група обстоятелства, подлежащи на вписване в ТРРЮЛНЦ, видно от раздел ХVІ от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ, които съответно се заявяват за вписване с едно заявление (Б6).

Съгласно чл.15 ЗТРРЮЛНЦ лицата, които имат право да заявят вписване, заличаване и обявяване в регистъра, са изчерпателно изброени,като друго лице може да бъде заявител само в предвидените по закон случаи.

Разпоредбата не може да се тълкува разширително, доколкото заявлението, изходящо от нелегитимирано лице, обуславя недопустимост на вписването – чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, вр. т.3 на ТР № 1/06.12.2002 г.по тълк. д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно чл.14 ЗТРРЮЛНЦ, длъжностното лице по регистрацията може да бъде сезирано освен със заявление и с акт на съда , на друг държавен орган или на частен съдебен изпълнител.

Ликвидацията на търговските дружества бива доброволна - по волята на съдружниците/акционерите, и принудителна. В случая на чл.157, ал.1,предл. последно ТЗ поради смъртта на едноличния собственик на капитала и бездействието на наследниците му, доброволна ликвидация не може да бъде проведена, тъй като дружеството няма волеобразуващ орган, който да вземе такова решение . От друга страна, принудителна ликвидация може да бъде разпоредена със съдебно решение за прекратяване на дружеството (чл.155 ТЗ, чл.517 ГПК) или за обявяването му за недействително (чл.70,ал.3 ТЗ) и е винаги предвидена в закона. В случаите, когато законодателят по изключение урежда хипотези на прекратяване по право на търговски дружества (напр. с § 5 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ - ДВ, бр. 34 от 2011 г.),едновременно с това въвежда и подробна регламентация относно процедурата по ликвидация и кръга от лица, легитимирани да заявят в регистъра подлежащите на вписване обстоятелства (вж. § 5а, ал. 2 от цитираните ПЗР – ДВ, бр 99 от 2012 г.). Прекратяването на дружеството с ограничена отговорност, разбирано и като прекратяване на дейността му, извън специално уредените случаи по чл.154, ал.1, т.3 и т.4 ТЗ, не може да настъпи без едновременно с него да започне и процедура по ликвидация.

Вписването на тези обстоятелства е от значение за удовлетворяването на кредиторите и е в обществен интерес.

При съобразяване с изложеното следва да се приеме, че разпоредбата на чл.157, ал.1 ТЗ относно момента и/или реда за прекратяване на ЕООД при смърт на едноличния собственик на капитала не трябва да се 3 тълкува сама по себе си и изолирано, а така, че максимално да съответства на законовата регламентация, уреждаща ликвидацията на дружеството и отразяването на тези обстоятелства в ТРРЮЛНЦ.

С оглед горното и предвид посочените в чл.157, ал.1 ТЗ отрицателни условия за прекратяване на ЕООД се налага изводът, че смъртта на едноличния собственик на капитала не е абсолютно, пряко и автоматично действащо прекратително основание, а единствено относително и непряко такова, тъй като зависи от наличието на две отрицателни предпоставки – да не е предвидено друго в учредителния акт или наследниците да не са поискали продължаване на дейността на дружеството. Липсата на изявление в посочения смисъл води до състояние на висящност и очакване, което е пречка да настъпи действието на предвиденото с разпоредбата прекратително основание. Следователно в периода от смъртта на собственика на капитала до волеизявлението за продължаване на дейността по смисъла на чл.157, ал.1 предл. последно ТЗ, дружеството не може да се счита за прекратено. Това разрешение кореспондира и с разпоредбата на чл.157, ал.2 ТЗ, че когато капиталът е притежание на едно юридическо лице, с прекратяването му трябва да се прекрати и дружеството, т.е. прекратяването не настъпва автоматично.

След като дружеството не се прекратява с обективния факт на смъртта на едноличния собственик на капитала, едновременно и негов управител, остава открит пътят за прекратяването му от съда по реда на чл.155, т.3, вр. чл.154, ал.1, т.5 ТЗ – по иск на прокурора, поради това че в течение на три месеца едноличното дружество с ограничена отговорност няма вписан управител. Разпоредбата на чл.155, т.3 ТЗ е приложима и без да се тълкува разширително, доколкото смъртта на управителя на ЕООД, лишаваща дружеството от дееспособност, е идентична по правни последици с липсата на вписан в регистъра управител. Причините, поради които дружеството е без управител (дали същото има волеобразуващ орган, който бездейства, или няма такъв) са без значение за основанието на иска.

Производството за прекратяване на дружеството по съдебен ред не застрашава упражняването на правата на наследниците, които искат да продължат дейността на дружеството по смисъла на чл.157, ал.1 ТЗ. На първо място, искът по чл.155, т.3 ТЗ подлежи на отхвърляне, ако до приключване на устните състезания пред инстанциите по същество наследниците конституират органи на дружеството и впишат нов управител. На следващо място, наследниците могат да се ползват и от изрично предвидената в закона възможност за продължаване на дейността на вече прекратеното дружество в производството по ликвидация, съгласно правилото на чл.274, ал.1, изр. последно ТЗ.

С оглед цитираната задължителна практика на ВКС, която обвързва съда, изложените в жалбата доводи за недопустимост на решението поради недопустимост на предявения иск са неоснователни. В жалбата липсват други 4 оплаквания, касаещи съществото на спора. А съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.По тази причина съдът не обсъжда съществото на спора.

Предвид изложеното и при съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции за допустимост и основателност на предявения иск, обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Жалбата е неоснователна и съдът я оставя без уважение.

Така мотивиран, Софийският Апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №1103 от 07.10.2022г. на СГС, ТО, VI10 състав, постановено по т.д. №931/2022 г., с което е уважен иска на Софийска градска прокуратура по чл.155,т.3 от ТЗ за прекратяване на дружеството „БОКИ-94“-ЕООД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5