Решение № 23253 от 18.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23253 гр. София, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т. като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20251110145543 по описа за 2025 година

РЕШЕНИЕ

18.12.2025 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на четвърти декември през две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ при секретаря Александра Т., като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. дело № 45543/2025 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от „д.о.з.“ ЕАД срещу „ЗК Л.И.“ АД, като се твърди, че на 25.07.2023 г. в гр. София, бул. „Р., района на № 93, било настъпило ПТП между мотоциклет „К.“, рег. № С ... Х, управляван от П. К., и лек автомобил „С. С5“, рег. № СВ ... ХК, управляван от Л. Т., в резултат на което на последния били нанесени щети. Навежда доводи, че за настъпилото ПТП водачите на двете превозни средства подписали двустранен констативен протокол за ПТП от 25.07.2023 г., от който се установявало, че виновен за настъпването на ПТП-то бил водачът на мотоциклет „К.“, рег. № С...Х, който поради нарушение на правилата за движение по пътищата, на кръстовище с ляв завой, без да възприеме подадения от движещия се пред него автомобил „С. С5“, рег. № СВ ... ХК светлинен сигнал за ляв завой, предприел маневра за изпреварване в кръстовището, вследствие на което ударил завиващия на ляво автомобил „С. С5“, рег. № СВ...ХК и 1 реализирал ПТП с него. Излага съображения, че за автомобил „С. С5“, рег. № СВ...ХК е била сключена застраховка „Каско“ с ищеца, обективирана в застрахователна полица № ..., с период на застрахователно покритие от 05.06.2023 г. до 04.06.2024 г. Поддържа, че към момента на ПТП-то гражданската отговорност на виновния водач е била покрит застрахователен риск при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с период на застрахователно покритие от 29.04.2023 г. до 28.04.2024 г., като във връзка с това при ищеца била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № ..., като на сервиза, извършил ремонта на увредения автомобил - „еееа“ ЕООД, била изплатена сумата от 1982,86 лева с преводно нареждане от 27.03.2024 г., а освен това били сторени обичайни ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева. Твърди, че с плащането на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу делинквента и неговия застраховател. Навежда доводи, че с писмо с изх. № 0-927171/27.05.2024 г., получено от „ЗК Л.И.“ АД на 28.05.2024 г., е предявил регресна претенция към ответника за възстановяване на заплатеното застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски всичко в общ размер на 1997,86 лева, но с писмо изх. № 6763/02.08.2024 г. ответникът отказал да изплати претендираната сума. Поддържа, че на основание чл. 86 ЗЗД ответникът дължи и лихва за забава върху главницата от 1997,86 лева за периода от 28.06.2024 г. до 03.09.2025 г. в размер на 327,56 лева. Иска ответникът да бъде осъден да заплати претендираните суми, както и сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни по основание и по размер. Не оспорва, че във връзка с процесното ПТП в ответното дружество е постъпила регресна претенция от ищеца за възстановяване на платеното от последния застрахователно обезщетение за имуществени вреди по лек автомобил марка „С. С5”, с peг. № СВ...ХК, застрахован при ищеца по застраховка „Каско“, както и че е отказал заплащане на претенидраната сума, за което ищецът бил е уведомен с писмо изх. № 6763/02.08.2024 г. Навежда доводи, че представеният с исковата молба двустранен констативен протокол за ПТП не е съставен в съответствие с нормативните изисквания, поради което не ставало ясно каква маневра е предприел всеки един от водачите, както и какви са обстоятелствата около настъпването на ПТП-то. Освен това същият представлявал частен документ, който не се ползвал с обвързваща съда доказателствена сила относно съдържащите се в него твърдения, като следвало да се има предвид и обстоятелството, че в него не е посочен виновен за настъпилото произшествие. Оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП, като твърди, че не са изяснени обстоятелствата, причините и механизмът, довели до настъпването му и не са представени доказателства от ищеца в тази насока. Излага съображения, за липса наличието на виновно поведение на водача на мотоциклет „К.”, с peг.

№ С ... Х за процесния инцидент. Твърди, че произшествието е настъпило по вина на водача на лек автомобил „С. С 5“ с peг. № СВ ... ХК, който извършил неправомерно маневра за завой наляво, без да подаде сигнал, като е поставил в опасност движещия се зад него мотоциклет „К.”, с peг. № С ... Х. Навежда доводи, че водачът на мотоциклета нито е имал възможност, нито е бил длъжен да предвиди поведението на водача на лекия автомобил, както и да съобрази собствените си действия, за да избегне настъпването на удар между тях.

Твърди, че произшествието е било предотвратимо за водача на лекия автомобил и единствено неговото поведение е в причинно-следствена връзка с настъпване на ПТП-то.

Евентуално прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на автомобил „С. С5”, с peг. № СВ ... ХК, като твърди, че вина за настъпване на произшествието имат и двамата водачи, които са допринесли за настъпването му в равна степен. Излага съображения по отношение вида, характера и степента на уврежданията по лекия автомобил, както и твърдението, че същите са не са възникнали в резултат на процесното произшествие. Поддържа, че претенцията е в завишен размер и не отговаря на действително претърпените вреди. Инвокира довод, че искът за мораторна лихва е 2 акцесорен и неоснователността на главния иск води до неоснователност на иска за лихви.

Иска отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.

411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.

Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.

Между страните не се спори, поради което с доклада по делото е обявено за безспорно на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че: 1) на 25.07.2023 г. в гр. София, бул. „Р., района на № 93, е настъпило ПТП между мотоциклет „К.“, рег. № С...Х, управляван от П. К., и автомобил „С. С5“, рег. № СВ...ХК, управляван от Л. Т.; 2) че към датата на ПТП-то за лек автомобил „С. С5“, рег. № СВ...ХК имало валиден договор за застраховка „Каско“, обективиран в застрахователна полица № ... с период на застрахователно покритие от от 05.06.2023 г. до 04.06.2024 г., сключен с ищеца; 3) че във връзка с настъпило ПТП-то при ищеца е била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) №..., по която на сервиза, извършил ремонта на увредения автомобил, било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1982,86 лева, а освен това били сторени обичайни ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева; 4) че към момента на настъпването на ПТП-то гражданската отговорност на водача, управляващ мотоциклет „К.“, рег. № С...Х, е била покрит застрахователен риск при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, обективирана в застрахователна полица с период на застрахователно покритие от 29.04.2023 г. до 28.04.2024 г.; 5) че с писмо с изх. № 0-92-7171/27.05.2024 г., получено от „ЗК Л.И.“ АД на 28.05.2024 г., ищецът е предявил регресна претенция към ответника за възстановяване на заплатеното застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски всичко в общ размер на 1997,86 лева, но ответникът отказал плащане.

Отделените за безспорни обстоятелства се подкрепят и от представените по делото писмени доказателствени средства, които настоящата съдебна инстанция кредитира.

Представен е Двустранен констативен протокол от 25.07.2023 г., като в последния е посочен следния механизъм на ПТП-то: на 25.07.2023 г., около 09:05 ч., мотоциклет „К.“, рег.

3

С ... Х се движи по бул. „Р. с посока АМ „Е.“ към ул. „П.“, и в района пред № 93, пред мотоциклет „К.“, рег. С ... Х се движи лек автомобил „С. Ц5“, рег. № СВ ... ХК, като на кръстовището с ул. „Д.“, водачът предприема маневра за завой наляво, при което траекториите на движение на двете превозни средства се пресичат и настъпва съприкосновение между тях, като по автомобила настъпав вреди.

Двустранният констативен протокол има формална доказателствена сила (арг. чл. 180 ГПК), тъй като представляват частен удостоверителен документ и като такъв не притежават материална доказателствена сила, поради което се преценяват от съда по вътрешно убеждение с оглед всички събрани по делото доказателства. Въпреки това, когато не е налице надлежно оспорване на фактите отразени в двустранния констативен протокол, при извършена съвкупна преценка на останалите обстоятелства по делото, съдът може да приеме, че описаните в негов факти са се осъществили. Обратно при наличието на оспорване на отразените факти, то приложения документ следва да се цени с останалите събрани по делото доказателства. В случая между страните механизма на ПТП-то и причинените в следствие на това вреди са спорни.

Приложено е писмо с вх. № 383022/21.11.2025 г. от „еееа“ ЕООД от което се изяснява, че по отношение на лек автомобил „Citroen”, модел “C5H”, PureTech – бензин, рег. № СВ...ХК, са налице данни за производство на 11.11.2022 г. в заводите на „Citroen”, като начало на гаранцията е посочена датата 31.05.2023 г. с изрично посочване, че към датата 25.07.2025 г. гаранцията е била валидна. Към писмото са приложени и Общи условия за продажба и гаранция на автомобили „Citroen”.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. Л. Т. и св.

П. К..

При разпита на св. Т. се установява, че помни, че през 2023 била управлява автомобил „С. Ц5“, като било станало ПТП. Било сутринта, около 09:00 ч., когато пътувала по бул. „Р., отивайки на работа, като обичайно правела ляв завой в участъка, където настъпил инцидента. Свидетелства, че на мястото имало колона, която винаги била дълга, бавна и няколко минути чакала в задръстване. Уточнява, че била подала ляв мигач и тръгнала да се изнася за отбивката, като мотоциклет я бил ударил в предната лява част на автомобила.