Решение № 1984 от 20.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1984 гр. София, 20.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Г. като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско дело № 20231100501039 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

Образувано е по жалба на А. Б. А., действаща лично и като майка и законен представител на малолетните деца Д. Г. Г. и Ц. Г. Г.ва, срещу Решение № №11712/25.10.2022 г., постановено по гр. дело № 32981/2021 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 37-ми състав, с което е оставена без уважение молбата на А. Б. А., действаща лично и като майка и законен представител на малолетните деца Д. Г. Г. и Ц. Г.

Г., за издаване на заповед за съдебна защита срещу Г. Р. Г. и е отказано да се издаде заповед за съдебна защита, с която по отношение на ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН; осъдена е А. Б. А. да заплати по сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на 25 лв., на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, а на Г. Р. Г. сторените по делото разноски в размер на 200 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, оставено е без уважение искането на А. Б. А. за присъждане на разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение за съдопроизводствените правила и необоснованост, като са изложени съображения.

Моли се да бъде отменено обжалваното решение и вместо него да се уважи молбата за защита от домашно насилие, като се издаде заповед за защита по смисъла на чл. 15, ал.2 от ЗЗДН, с която да се забрани на ответника Г. Р. Г. да извършва актове на домашно насилие спрямо молителите, да му се забрани да приближава молителката А. Б. А., жилището, местоработата и местата й за социални контакти и отдих и да се задължи ответникът да посещава специализирани програми.

1

Претендират се разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна Г. Р. Г. оспорва въззивната жалба и моли за оставянето без уважение. Претендира разноски.

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от молителите в първоинстанционното производство, имащи правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.

Делото пред първата инстанция е образувано по молба на А. Б. А., действаща лично, и като майка и законен представител на малолетните деца Д. Г. Г. и Ц. Г. Г., срещу Г. Р. Г. – за защита от домашно насилие, извършено на 09.05.2021 г., на 22.05.2021 г., на 23.05.2021 г., на 27.05.2021 г. и на 07.06.2021 г., подробно описано в молбата от 10.06.2021 г. и в нейното уточнение от 21.06.2021 г.

Ответникът е оспорил твърденията в подадената молба.

С Решение №11712/25.10.2022 г., постановено по гр. дело № 32981/2021 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 37-ми състав, е оставена без уважение молбата на А. Б. А., действаща лично и като майка и законен представител на малолетните деца Д. Г. Г. и Ц. Г.

Г., за издаване на заповед за съдебна защита срещу Г. Р. Г. и е отказано да се издаде заповед за съдебна защита, с която по отношение на ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН; осъдена е А. Б. А. да заплати по сметка на Софийски районен съд в размер на 25 лв., на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, а на Г. Р. Г. сторените по делото разноски в размер на 200 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, оставено е без уважение искането на А. Б. А. за присъждане на разноски по делото.

Доводите в жалбата касаят неправилна преценка на събраните доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.

Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното:

Настоящият съд напълно споделя подробно установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото, поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи.

Съобразно с така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Първоинстанционното решение е правилно. Неоснователни са наведените доводи в жалбата, че първоинстанционният съд не се е съобразил с всички представени доказателства. Обстоятелствата, посочени в молбата за защита по ЗЗДН, не съдържат признаци на акт, респ. актове на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Между родителите на малолетните деца Д. и Ц. са налице влошени отношения, но тяхното описание в молбата за защита не може да се квалифицира като домашно насилие. В подкрепа на този извод е заключението на вещото лице по приетата в първа инстанция съдебно-психологическа експертиза, както и събраните пред първа инстанция гласни доказателства – св. на молителите – В. А. е посочила, че отношенията между родителите са влошени, като между тях липсва комуникация или по-скоро тази комуникация се осъществява чрез детето Д.. Действително детето Д. има проблемно поведение (установено от заключението на вещото лице по СПЕ), но това поведение е провокирано именно от липсата на комуникация между двамата родители, като сложните отношения между детето и бащата повлияват по негативен начин взаимоотношенията между Д. и нейната майка, майката не е подкрепена в родителската роля от бащата, което създава реални трудности майката да управлява проблемното поведение на детето в ежедневието по достатъчно ефективен начин.

2

Всички тези констатации биха имали значение при спор относно упражняване на родителските права, но с тях не се установява/т акт, респ. актове на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН.

Целта на ЗЗДН е да се защитят лица, пострадали действително от домашно насилие, а не разрешаването на спорове за родителски права и/или за режим на лични отношения между децата и родителите – за това разрешаване законодателят е предвидил друг ред.

Постановеното решение е съобразено с всички ангажирани и относими по спора доказателства.

Предвид горното, обжалваното решение на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила. С влизането му в сила заповедта за незабавна защита по чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН престава да действа (арг. от чл. 19 от ЗЗДН).

Въззивният съд постанови въззивницата А. Б. А. да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса за жалбата й в размер на 12.50 лв.

С оглед изхода на делото, въззивниците нямат право на разноски, но въззивницата А.

Б. А. се осъжда да заплати на въззиваемата страна Г. Р. Г. сумата от 600 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно Договор за правна защита и съдействие № 14 от 23.01.2023 г., сключен между Г. Р. Г. и адв. Р. М. на 23.01.2023 г. Това възнаграждение не е прекомерно, тъй като същото е съобразено с разпоредбата на чл. 22 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изм. и доп. ДВ. бр.88 от 4 Ноември 2022г.

Въпреки изхода на въззивното дело, въззивниците Д. Г. Г. и Ц. Г. Г. не дължат на СГС държавна такса за въззивната си жалба, нито разноски на въззиваемата страна – тези въззивници не са навършили 18-годишна възраст, поради което държавните такси за жалбата им трябва да остане в тежест на бюджета на съда, а разноските на въззиваемата страна за защита срещу въззивната жалба на детето – в тежест на въззиваемата страна (арг. от чл. 11, ал. 3 in fine ЗЗДН).

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № №11712/25.10.2022 г., постановено по гр. дело № 32981/2021 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 37-ми състав.

ОСЪЖДА А. Б. А., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 12.50 лева.

ОСЪЖДА А. Б. А., ЕГН **********, да заплати на Г. Р. Г., ЕГН **********, сумата о т 600 лева – разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в производството по въззивно гражданско дело № 1039/2023 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-ви въззивен брачен състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на А. Б. А., ЕГН **********, Д. Г. Г., ЕГН **********, и Ц. Г. Г., ЕГН **********, и двете действащи чрез своята майка и законен А.

Б. А., за присъждане на разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4