Решение № 231 от 22.02.2023, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 4078/2022
- Вид
- Решение № 231
- Подписан
- 22.02.2023
- В сила
- 04.05.2023
- Състав
- Ралица Ангелова Маринска Ангелова
Цитирани разпоредби
- чл. 226, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 226, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.353 · Граждански процесуален кодекс
- чл.451 · Граждански процесуален кодекс
- чл.452 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 496, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 496, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 497 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 231 гр. Плевен, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Ралица Анг. Маринска Ангелова при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско дело № 20224430104078 по описа за 2022 година
Гр.д.№4078/2022г. на ПлРС, е образувано въз основа на ИМ от Й. Т. М. и С. Ж. М., чрез адв. Н. Д., против Л. П. В., с която се твърди, че с Постановление за възлагане на недвижим имот от ***г. по изпълнително дело №*** на ДСИ *** при Районен съд-Плевен, на ищеца Й. Т. М., са възложени след проведена публична продан, следните недвижими имоти: 1. 1/4 ид.ч. от НИВА, с идентификатор ***, цялата с площ от 27 499 кв.м., находяща се в местността „***” в землището на с. ***, община Пордим и 2. 1/4 ид.ч. от НИВА, с идентификатор ***, цялата с площ от 1011 кв.м., находяща се в местността „***”, в землището на с. ***, община Пордим, област Плевен.
Твърди се, че т.к. към датата на възлагане на имотите, ищецът М. е в брак с ищцата С. Ж. М., придобитото недвижимо имущество е в режим на СИО.
Твърди се, че имотите, предмет на постановлението за възлагане, към момента на извършване на публичната продан, са били собственост на ответника. /същите са били собственост на длъжника по изп. дело, придобити след вписване на възбрана върху тях/. Твърди се, че към момента на възлагате на имотите, в ПлРС е било образувано и висящо гр.д.№2122/2021г., приключило с влязло в сила решение, с което е извършено разпределение на имотите по реда на чл.353 от ГПК между съделителите. Посочва се, че при това разпределение в дял на ответника Л. П. В. са били поставени следните 1 имоти: поземлен имот с идентификатор ***, площ 6100 кв. м., образуван от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в землището на с.***, местност „***“ и поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в землището на с. ***, местност „***”, с площ от 1011 кв.м. Твърди се, че ответникът, по арг. чл. 226, ал.1 и ал.3 от ГПК, не е придобил правото на собственост върху описаните недвижими имоти, предмет на проведената съдебна делба по гр. дело №2122/2021г. по описа на РС-Плевен. Твърди се, че прехвърлителната сделка - договор за дарение, обективиран в нотариален акт №***г, по силата на която същият се легитимира като съсобственик, е недействителна, като извършена в нарушение на чл.451 и чл.452 от ГПК.
Твърди се, че недействителна на същото основание е и прехвърлителната сделка на праводателя на ответника - ***, който е придобил имотите от длъжника ***, след вписване на възбрана по изпълнителното дело- с вх. рег.
№*** от 17.01.2012г. на *** гр. Плевен. Твърди се, че ответникът владее имотите без правно основание. В заключение моли съда, на основание чл.
108 от ЗС да постанови решение, с което да осъди ответника, да отстъпи собствеността и предаде владението върху: 1 ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, площ 6100 кв. м., образуван от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в землището на с. ***, община Пордим, област Плевен, местност „***“ и 2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, находящ се в землището на с. ***, община Пордим, местност „***”, с площ от 1011 кв.м., които имоти с Решение №172 от 11.02.2022г. по гр. дело №20214430102122 на Районен съд-Плевен са поставени в дял на ответника при извършена съдебна делба. Представят се писмени доказателства.
Претендират се разноски .
Ответникът Л. П. В., в срока за отговор, не изразява становище по предявения иск. В с.з., същия изразява становище за основателност на предявения иск.
Съдът, като съобрази становището на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:
По делото се установява, видно от приложеното изп. дело №***г. по описа на ДСИ ПлРС, че същото е образувано първоначално под №***г по описа на ЧСИ ***, въз основа на ИЛ от 05.08.2010г., издаден в полза на *** против длъжника ***. Установява се, че по образуваното изп. производство, 2 въз основа на писмо от ЧСИ, е наложена възбрана, рег.№***/17.01.2012г, акт №*** том *** на ***, върху следните имоти, находящи се в землището на с.
***, собственост на длъжника- НИВА №***, в м. *** и НИВА, №***, в м.
***. По делото се установява също, че въз основа на договор за дарение, обективиран в нот. акт №***г, нот дело №***г на Нотариус ***, длъжника *** е дарила на сина си ***, ¼ ид.ч. от следните имоти, придобити по наследство, находящи се в землището на с. ***: 1. НИВА, с площ от 27,499 дка, ***, кат., в м. ***, имот №*** и 2. НИВА, с площ от 1,011 дка, *** кат, в м. ***, №***. Установява се също, съобразно представените към изп. дело писмени доказателства, че процесните имоти са възстановени с решение №******г на *** на насл. на ***; съобразно удостоверение за наследници на същия, длъжникът *** е придобила по наследство 1/4 идеална част от имотите. Установява се също, че по молба на взискателя, изп. дело е прехвърлено при ДСИ при ПлРС и е образувано под №***г. Установява се, че по молба на взискателя, изпълнението е насочено към процесните имоти; насрочен е опис на имотите и с разпореждане от 17.09.2021г., процесните ¼ ид. ч. от имотите са изнесени на публична продан. Установява се също, че след извършването на публичната продан, с Постановление за възлагане на недвижими имот от ***г., ¼ ид. ч. от процесните НИВА с идентификатор ***, с площ от 27499 кв. м., в местността „***“ и НИВА с идентификатор ***, с площ от 1011кв. м., в м. „***“, са възложени на ищеца Й. Т. М..
Постановлението е влязло в сила на 17.12.2021г.
От приложеното гр. д. №2122/2021г. на ПлРС се установява, че въз основа на договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение №*** нот. дело №***г. на нотариус ***, *** е дарил на ответника Л. П. В., процесните ¼ ид. ч. от описаните по горе недвижими имоти, находящи се в землището на с.***, предмет на принудителното изпълнение. С решение №809/27.07.2021г., съдът е допуснал извършването на съдебна делба с участието на страните по делото спрямо процесните имоти, като съдът е остави без уважение искането на ищеца да бъде конституиран като страна в делбата, по изложени от съда. С решение №172/11.02.2022г., по реда на чл.353 от ГПК е извършено разпределение на процесните имоти, като в дял на съделителя и ответник в настоящото производство Л. В., са поставени следните недвижими имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с проектен идентификатор *** с площ от 6100кв.м., образуван от поземлен имот с идентификатор *** с 3 площ от 27499 кв. м., в местността „***“ и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, с площ от 1011кв. м. в местността „***. Решението е влязло в сила на 09.03.2022г.
По делото безспорно се установява, че Й. М. към момента на издаване на постановлението за възлагане е бил в брак с ищцата С. М. и процесните имоти са придобити в режим на СИО.
По делото, от страна на ищеца, съобразно дадените от съда указания, няма ангажирани никакви доказателства, че ответникът владее процесните имоти.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Успешното провеждане на производството по чл. 108 от ЗС, включва в себе наличието на две предпоставки, в кумулативна даденостсъществуването правото на собственост на ищеца и факта на владението от страна на ответника, за което са дадени съответни указания с определение №***/09.01.2023г. От събраните по делото доказателства, в т.ч. и от приетите изп. дело №***г. по описа нап ДСИ ПлРС и гр.д.№2122/2022г на ПлРС, съдът намира, че безспорно се установи съществуването на правото на собственост на ищците- в режим на СИО- върху процесните имоти, по силата на Постановление за възлагане от ***г., издадено по посоченото изпълнително дело. Съобразно нормата на чл. 496, ал.1 от ГПК, когато лицето, обявено за купувач по реда на чл. 492 - 494, внесе в срок дължимата сума, съдебният изпълнител му възлага имота с постановление. Съобразно ал. 2 от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. Правата, които трети лица са придобили върху имота, не могат да бъдат противопоставени на купувача, ако тези права не могат да се противопоставят на взискателите. Съобразно разрешениието, дадено в. т.2 Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК, за разлика от публичната продан на движими вещи, която е оригинерно придобивно основание, публичната продан на недвижим имот е деривативен способ за придобиване правото на собственост; купувачът придобива правото на собственост върху имота, ако длъжникът е бил собственик към влизане в сила на постановлението за възлагане, а вписването на постановлението за възлагане е основание за въвод 4 на купувача - чл. 497 ГПК. В случая, по делото се установи, че отв. Л. В. се легитимира като собственик на процесните имоти /до извършване на делбата в размер на ¼ ид.ч. от тях/, въз основа на договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение №*** нот. дело №***г. на нотариус ***, с праводател /дарител/ ***. Последния черпи своите права въз основа на договор за дарение, обективиран в нот. акт №***г, нот. дело №***г на Нотариус ***, с дарител длъжника по образуваното изп. дело №***г.- ***.
Безспорно по делото се установява, че дарението от 2012г е извършено след вписване на възбрана върху тези имоти- рег.№***/17.01.2012г, акт №*** том *** на ***. Съобразно нормата на чл. 452, ал.2, вр. ал.1 от ГПК, извършените от длъжника разпореждания възбранения имот, след вписването на възбраната, са недействителни спрямо взискателя и присъединилите се кредитори, поради което, даренията, по веригата на нотариалните актове, не могат да бъдат противопоставени на взискателя по изп. дело, а по арг. чл. 496, ал.2 от ГПК, цитирана по- горе- и на купувача по публичната продан.
В настоящето производство, с оглед на приключилото с влязло в сила решение делбено производство по гр.д.№2122/2021г. на ПлРС и поставянето в дял на съделителя Л. В. на процесните имоти, съдът намира, че следва да бъде признато за установено, че ищците- като собственици на ¼ ид.ч., са станали собственици на реално обособените- след делбата- имоти, съответстващи на тази ид част. В случая, както бе посочено по- горе, Постановлението за възлагане е влязло в сила след влизане в сила на решението по допускане на делбата, поради което, същата е продължила с участието на първоначалните страни. В случая приложение следва да намери нормата на чл. 226, ал.3, изр първо от ГПК, съобразно която, постановеното решение във всички случаи съставлява присъдено нещо и спрямо приобретателя.
По делото обаче не се събраха никакви доказателства и не се установи факта на владението на процесните имоти, от страна на ответника Л. В., което от своя страна на обуслови основателност на иска в осъдителната му част.
Искът за собственост по чл.108 ЗС, както бе посочено по-горе, е иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Предмет на делото по този иск е правото на собственост на ищеца, но искът съдържа в себе си две искания за правна защита- да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и искане да бъде осъден 5 ответникът да му предаде владението върху имота. За да бъде решен предявеният с иска по чл.108 ЗС гражданскоправен спор, на тези две искания следва да се даде отговор в диспозитива на съдебното решение, тъй като само диспозитивът е източникът на силата на присъдено нещо на решението. Ако в хода на делото бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот, но ответникът не владее този имот или го владее на правно основание, противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи първото искане за правна защита като признае с установителен диспозитив, че ищецът е собственик на имота, а с отделен диспозитив да отхвърли второто искане за правна защита- за предаване на владението на имота. Така решението ще формира сила на присъдено нещо по въпроса относно собствеността върху имота, който въпрос няма да може да бъде пререшаван в бъдещ процес между същите страни- ТР №4/2014г., т.2.