Решение № 1639 от 07.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1639 гр. София, 07.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА В. П.А като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно наказателно дело № 20231110202268 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д – 63д ЗАНН.

Образувано е по жалба от Б. Д. С., ЕГН **********, срещу наказателно постановление №42-0004409/12.12.2022 г., издадено от Ч А К - Директор на РД „АА“ София, с което на основание чл. 93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр) му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 58, ал. 1, т.3 от Наредба №11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари (Наредба №11 от 31.10.2002 г.), а на основание чл.183, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено наказание „глоба“ в размер на 10,00 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

В жалбата се развиват подробни съображения за неправилно приложение на материалния закон от наказващия орган поради несъобразяване с действието на разпоредби на европейското законодателство, в частност Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г., които неправилно са били транспонирани във вътрешното законодателство, в частност с нормите на приложения подзаконов нормативен акт. Възразява се срещу нечетливостта на акта за установяване на административно нарушение, която е ограничила съществено правото на защита на нарушителя. В алтернатива се сочи и наличието на обстоятелства, предполагащи отнасяне на поведението на водача към хипотезата на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. С допълнение към жалбата релевира и искане за присъждане на разноски, като 1 представя адвокатско пълномощно, договор за правна защита и съдействие и списък с разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, който да вземе становище относно фактите и приложимия по делото закон.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество, същата се явява ОСНОВАТЕЛНА, макар и само по част от изложените в нея съображения.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 28.10.2022 г., около 09:30 часа, в гр. София, по Околовръстен път, жалбоподателят Б. Д. С. управлявал влекач марка/модел „Х“, с рег. №Х и прикачено към него ремарке Х, с рег.№Х. Превозното средство било сбоственост на „Х“ЕООД – превозвач, притежаващ лиценз за извършване на международен превоз на товари с №1207540002. На 50 метра след пътен възел с Цариградско шосе, в посока на движение с. Казичене, водачът бил спрян от служители при Регионална дирекция „Автомобилна администрация” София (РД”АА”) – В.

Е. С. и И. В. П.. След като се легитимирали, двамата пристъпили към извършване на проверка, в рамките на която били изискани документи от С.. Въз основа на представеното ЧМР от 27.10.2022 г. било установено, че превозът се извършва по направление от Република Турция към Република България. Водачът обаче не носел контролния талон към свидетелството си за правоуправление, а в удостоверението му за психологическа годност бил вписан срок на валидност до 28.08.2022 г.

Въз основа на горните констатации В. С., в присъствието на свидетеля И. П., съставил срещу водача акт за установяване на административно нарушение с бл. №330767 от 28.10.2022 г. В него били отразени възприетите от контролните органи факти и обстоятелства, а като нарушена била ангажирана разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба №36 от 2006 на министерство на транспорта. За нарушението, свързано с неносене на контролния талон, не била вписана съответната норма от Закона за движение по пътищата.

С акта било приобщено писмено доказателство - удостоверение за психологическа годност №586033. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, на когото бил връчен и препис от него. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН постъпило писмено възражение, към което като доказателство било ангажирано копие на удостоверение за психологическа годност № 846665, издадено на 03.11.2022 г.

Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно постановление № 42-0004409/12.12.2022 г. от Ч А К – Началник на РД „АА“ - София, с 2 което, на основание чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвтП на Б. С., при почти дословно възпроизвеждане на словесното описание на твърдените нарушения на ЗАвПр и ЗДвП от АУАН и частично упражняване на правомощията по чл.53, ал.2 от ЗАНН по отношение на цифровата квалификация на двете простъпки, били наложени “глоба” в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева, за нарушение на чл. 58, ал. 1, т. 3 Наредба №11 от 31.10.2002 г. и „глоба“ в размер на 10,00 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Препис от същото бил връчен на санкционираното лице на 09.01.2023 г.

Така изложената фактическа обстановка се установява по категоричен и безспорен начин въз основа на събраните гласни доказателствени средства и приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства, а именно: показания на свидетелите В. Е. С. и И. В. П., пълномощно за процесуално представителство, копие на удостоверение за психологическа годност №586033, справка – извлечение от регистър на психологическите изследвания на водачите, длъжностна характеристика за длъжността „инспектор“ към РД „АА“- София, Заповед №355/19.09.2022 г. на изпълнителния директор на ИААА, Заповед №РД – 0830/24.01.2020 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, копие на свидетелство за управление на МПС, издадено на Б. С., извлечения от статии, поместени в електронни ежедневници, писмен отговор от РД“АА“, вх.№57140/01.03.2023 г. по описа на СРС, с приложения – доклад от В. С., рег. №11-56-8823/05.12.2022 г. по описа на РД“АА“, извлечение от регистър на психологическите изследвания на водачите.

Настоящият съдебен състав даде вяра на показанията на свидетелите С. и П.. В проведените от съда непосредствени разпити, двамата потвърдиха обективно, безпристрастно, логично и добросъвестно кои обстоятелства са съобразили при отразяване на констатациите си в АУАН, присъствието си по време на извършената проверка и непосредствено възприетите от тях като констатирани в нейния ход факти. Последните, впрочем, не се оспорват и от самия въззивник, доколкото той изразява несъгласие само относно техния анализ в светлината на неправилно приложение на материалния закон в насока определяне срока на валидност на носеното от него към датата на проверката удостоверение за психологическа годност, респ. пълното игнориране от органите на нормите на европейското законодателство. Ето защо и предвид липсата на данни за предубеденост или заинтересованост, като гласни доказателствени източници показанията на двамата проверяващи следва да бъдат кредитирани.

Що се отнася до останалите писмени доказателства, съдът ги намира за единни, логични и кореспондиращи помежду си, поради което използва същите при формиране на свободното си вътрешно убеждение. Липсата на съществени противоречия в така формираната съвкупност не налага, по аргумент от разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК, отделното детайлно обсъждане на всяко доказателство.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

3

Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридическите лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. чл.14, ал.2 от НПК, съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в АУАН или наказателното постановление.

За правилното извършване на тази дейност ръководно-решаващият в съдебното производство орган следва да осъществи контрол върху съставения АУАН, съобразявайки неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща, съответно да провери издаденото въз основа него наказателно постановление. Съдът след извършена служебна проверка на съставения АУАН и на издаденото НП прие, че не са налице процесуални нарушения относно компетентността на длъжностните лица, които са съставили, респ. издали двата документа.

Съдът след извършена служебна проверка на АУАН и НП прие, че не са налице процесуални нарушения относно компетентността на длъжностните лица, които са съставили, респ. издали двата документа. Съгласно чл. 91 и чл. 92 от ЗАвтП контролът се осъществява от органите на ИА "АА". В този смисъл актосъставителят В. С., заемал длъжността "Инспектор" към РД „АА”- гр.София, е бил материално компетентен да състави процесния АУАН. Административнонаказващият орган –Началник на РД „АА” – град София е компетентен да състави обжалваното НП на основание разпоредбата на чл. 47, ал. 2 ЗАНН, вр. чл. 92, ал. 2 ЗАвтП и т. 6 от Заповед № РД-08- 30/24.02.2020 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от открИ.е на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния давностен срок.

Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател от формална страна.

Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. Нарушенията и обстоятелствата, при които са извършени, са описани изчерпателно и ясно в достатъчна степен, за да удовлетворят изискванията за пълнота на обвинителната теза и адекватното упражняване на реципрочното 4 й право на защита на лицето, срещу което се насочва административнонаказателната принуда. В духа на изложените аргументи, според настоящия съдебен състав, правото на жалбоподателя е охранено в степен, позволяваща му да организира защитата си въз основа на формулираното „административнонаказателно обвинение”.

Настоящата съдебна инстанция не споделя възраженията на жалбоподателя за нечетливост на АУАН, като съществен порок, ограничил правото на защита. Сред задължителните реквизити на акта, установени в чл.42 на ЗАНН, както и в процедурата по съставянето му, не е регламентирано императивно правило, адресирано към актосъставителя относно писмено двигателните му навици, в частност неговия краснопис. Същевременно, конкретното външно оформление на процесуалния документ предоставя възможност за възприемане на неговото съдържание и узнаване волята на автора му. Следва да се отбележи, че в случай на неразбиране или затруднение при разчитане на пасажи от текста, жалбоподателят е имал възможността да поиска неговия прочит, от която обаче очевидно не се е възползвал с оглед отсъствието на изрична отметка.

Не се споделя и аргумента за недопустимо допълване на нова фактология едва в наказателното постановление, с която нарушителят не е бил запознат. Действително, в АУАН погрешно е ангажирана цифровата квалификация на първото административно нарушение, свързано с притежанието на валидно удостоверение за психологическа годност, респ. отсъства въобще изписване цифром на нормата, изискваща носенето на талон към СУМПС. Тези пропуски са отстранени от наказващия орган при позоваване на изричното му правомощие по чл.53, ал.2 от ЗАНН при издаването на наказателното постановление, без това да е ограничило правото на защита. Следва да се посочи, че словесно в акта са въведени всички изискуеми признаци на всяко от деянията, поради което не са поставени под съмнение параметрите на предявената отговорност на водача и нейната правна квалификация, дори и без цифрово ангажиране на накърнените материални правила.