Решение № 230 от 30.03.2023, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. С., 29.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20221800500295 по описа за 2022 година

С решение № 19 от 25.02.2022 год. по гр. дело № 70/2021 год. П.ският районен съд е обявил за нищожно на основание чл. 42 от ЗН вр. чл. 26 и чл. 44 от ЗЗД саморъчно завещание, съставено на 09.02.2019 год. от С.П.М., починала на 14.09.2020 год., обявено от нотариус Донка Апостолова рег. № 275 от НК, с което „завещава на К. И. И. 4/6 от къща, плевня и лятна кухня в гр. П., а ако той умре преди мен завещаното да остане на И. и А.“, тъй като при съставянето на завещанието не са спазени разпоредбите на чл. 25, ал. 1 от ЗН, по предявените искове от Й. Т. И. от гр. С. срещу К. И. И. от гр. П..

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника с твърдения, че същото противоречи на закона и на събраните по делото доказателства. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск.

Ищцата оспорва така подадената въззивната жалба.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Ищцата твърди, че е единствен наследник по закон на майка си – С.М., починала на 14.09.2020 год., като след нейната смърт разбрала, че същата е съставила саморъчно завещание на 09.02.2019 год., с което е завещала цялото си имущество на ответника К. И.

И.. Твърди, че завещанието е нищожно, тъй като не е индивидуализирано лицето, в чиято 1 полза е направено – посочването само на трите имена на лицето-бенефициер не е достатъчно, за да създаде категоричност за това каква е волята на завещателката; не са посочени ЕГН или родствена връзка на лицето със завещателката; завещанието е нищожно и поради това, че липсва подпис на завещателката, като са изписани само бащиното и фамилното име, в противоречие с разпоредбата на чл. 42 от ЗН. При условията на евентуалност предявява иск за намаляване на завещателното разпореждане до размера на запазената част на ищцата /в случай на отхвърляне на предявения главен иск за прогласяване нищожността на завещанието/, на основание чл. 30, ал. 1 от ЗН.

По делото ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, в който оспорва изцяло предявените искове. Счита, че завещанието не е нищожно, като волята на завещателката е ясна. Ответникът е внук на завещателката и е живял с нея в едно дворно място в продължение на повече от 20 години до нейната смърт. Приз всичките тези години той е бил опора на завещателката и й помагал в трудни моменти, а дъщерите на ответника – И. и А., когато пораснали, също се грижели за баба си, поради което също били включени в завещанието. Завещанието отговаря на формалните изисквания на закона – написано е саморъчно от завещателката, датирано е, съдържа имената на завещателката и последната го е подписала, съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗН. Твърди още, че завещателното разпореждане не накърнява запазената част на ищцата. Моли съда да отхвърли изцяло предявените искове.

Видно от препис -извлечение от акт за смърт, С.П.М. е починала на 14.09.2020 год.

Същата е оставила като наследници по закон Й. Т. И. – дъщеря и Р. Т. М. – дъщеря, починала на 16.01.2019 год., без наследници. Видно от представеното по делото на л. 93 удостоверение за родствени връзки, ответникът е син на ищцата.

Според удостоверения за раждане на л. 34 по делото А. И., родена на 06.06.2007 год., и И. И., родена на 09.08.2002 год., са деца на ответника К. И..

Със саморъчно завещание от 09.02.2019 год. С.П.М. е завещала на К. И. И. 4/6 от къща, плевня, лятна кухня в гр. П., а ако той умре преди нея „завещаното да остане за И. и А.“.

Правото на собственост върху завещаното имущество е възникнало на основание договор от 30.06.1955 год., с който е учредено право на строеж на бащата на ищцата Т.М. върху държавно урегулирано място от 740 кв.м., съставляващо парцел XX-367, находящо се в гр. П., за построяването на жилищна сграда, като от представената по делото скица от 16.12.2020 год. се установява, че имотът е идентичен с ПИ с идентификатор № *** с площ 740 кв.м., в който са построени къща /еднофамилна жилищна сграда от 71 кв.м./, лятна кухня /постройка на допълващо застрояване от 22 кв.м./ и плевня /постройка на допълващо застрояване от 25 кв.м./. След смъртта на Т.М. същият е оставил като наследници по закон съпругата си - завещателката С.М. и двете си деца – ищцата и сестра й Р. М., починала през 2019 год. без наследници.

Според заключението на съдебно-почерковата експертиза на в.л. С. А. от 06.02.2023 год. саморъчното завещание е написано и подписано от посоченото лице – завещател С.П.М..

2

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Съдът намира, че саморъчното завещание, с което завещателката С. М. се е разпоредила с притежаваните от нея 4/6 ид.ч. от процесните сгради – къща, плевня и лятна кухня в гр. П., е действително, а предявеният иск за прогласяване нищожността на саморъчното завещание по чл. 42, б. «б» ЗН във вр. с чл. 25, ал. 1 от ЗН, е неоснователен.

Доказателствената тежест за доказване автентичността на завещанието е на този, който се ползва от него, като доказването следва да е пълно и пряко. Това е така, тъй като саморъчното завещание е частен диспозитивен документ и при оспорване истинността му, тежестта на доказване е на страната, което го е представила и иска да се ползува от него. По делото е прието заключение на съдебно-графическа експертиза, от което се установява по категоричен начин, че ръкописният текст на завещанието е изпълнен и подписът е положен от завещателката, поради което съдът следва да приеме, че саморъчното завещание е автентично. Съгласно чл. 25 от ЗН саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания. В случая тези изисквания са спазени. От съществено значение за действителността на завещанието е подписът на завещателя, като е достатъчен обичайният подпис на завещателя, с който той си служи, т.е. не е необходимо да са изписани трите имена. По отношение саморъчните завещания ЗН не посочва конкретно какъв трябва да бъде подписът на завещателя. Затова, ако завещателят се е подписал под него с изписване на цялото си собствено име, инициалите на бащиното си име и пълно изписване на фамилното си име, формата на саморъчното завещание е спазена. Завещанието се счита редовно съставено и ако то е подписано само със собственото име или с псевдонима на завещателя, стига този псевдоним да е бил достатъчно известен в обществото. Видно от приетата графологическа експертиза, завещателката се е подписвала по два начина - съкратен и разширен вариант, като при съкратения вариант изписва буквите „С, П, М“, а при разширения изписва първата буква „С“ и след това изписва другите си имена. Под текста на завещанието на мястото, обозначено за „завещател“ е изписано името „С. П. М.“, като подписът е положен от завещателката.

Неоснователно е и твърдението на ищцата, че липсвала яснота относно бенефициерът по завещанието. Прието е в съдебната практика, че за точната индивидуализация на лицето, ползващо се от завещателното разпореждане, не е необходимо да се посочват ЕГН или родствената връзка със завещателя. Достатъчно е от текста на завещанието да може по недвусмислен начин да се определи в полза на кое лице е направено завещанието. Няма пречка заветникът да е посочен със собственото си име, с началната буква на бащиното си име и с фамилията си – по повод подобен спор съдът е приел, че заветник, посочен по подобен начин, е достатъчно определяем.

Поради строго формалния характер на завещанието, тълкуването му следва да се ограничи в рамките на писмения текст и само по изключение волята на завещателя може да 3 се доразкрие чрез обкръжаващи факти. Облагодетелстваното лице не трябва непременно да бъде посочено - с пълните му имена, но трябва да бъде означено така, че да бъде определяемо - например с едно или две имена и/или посочване на връзката със завещателя.

Така установяването кое е облагодетелстваното лице ще се извърши въз основа на посочените в завещанието признаци, които го правят разпознаваемо - решение № 106 по гр. д. № 2654/2014 г. на ВКС, II г. о. Ако завещателят не е посочил името на облагодетелстваното лице, но е посочил неговото качество, което го определя по несъмнен начин /например съпруг, единствен брат и др./, волята е ясно изразена и завещанието е валидно. Недостатъчната индивидуализация на бенефициера с посочване само на едно или две имена, които са популярни и не съдържат елемент на безспорна определяемост, следва да се приравни на липса на означение на бенефициера, ако чрез тълкуване на текста на завещанието не би могло да се установи кое е това лице. По изложените съображения следва да се приеме, че завещателното разпореждане не може да произведе правно действие ако от данните в него не може да се определи с безспорност кои са облагодетелстваните лица /в този смисъл Решение № 197 от 6.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1085/2016 г., I г. о., ГК и др./ В случая е недвусмислена волята на завещателката завещанието да бъде направено в полза на нейния внук К. И., като в случай, че същият почине преди нея, волята е „завещаното да остане за И. и А.“, т.е. за неговите деца. С оглед това и волята на завещателката е несъмнена. В полза на внука си същата приживе е дарила е други имоти /н.а. № 114, дело № 375/2007 год./ и го е упълвомощила с генерално пълномощно на 04.11.2019 год., по силата на което същият може да я представлява пред всички органи, институции, банки и трети лица, т.е. доверието към внука й е било толкова голямо, а отношенията им – достатъчно близки, за да не се породи каквото и да било съмнение в самоличността на лицето, в чиято полза е направено завещанието, а именно – внукът завещателката, с когото дълги години е живяла на един и същ адрес и който именно е държал завещанието до обявявянето му по негово искане от нотариус Донка Апостолова.

Посочването на правнучките на завещателката като възможни ползватели на замещателните разпореждания в условията на субсидиарност, вместо баща им К. И. И., е още едно категорично доказателство за пълната индивидуализация на ответника по делото като бенефициер по завещанието. Последното е валидно, като са спазени всички формални изисквания при съставянето му. С оглед това и предявеният главен иск за обявяване недействителност-нищожност на саморъчно завещание, е неоснователен.

Предвид неоснователността на главният иск, съдът следва да разгледа и да се произнесе по предявения евентуален иск по чл. 30 ал.1 от ЗН за възстановяване на запазената част от наследството на ищцата. На осн.чл.28 от ЗН наследодателят не може със завещателни разпореждания да накърнява запазената част на посочените в текста категории наследници. На осн. чл. 29 ал.1 от ЗН ищцата в качеството й на единствен законен наследник на С. М. и нейна дъщеря има правото на запазена част от наследството в размер на 1/2 ид.част. На осн. чл. 30 ал. 2 от ЗН, когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това свое право спрямо лица, които не са наследници по закон, 4 необходимо е той да е приел наследството по опис. Наследници по закон по смисъла на тази разпоредба са само призованите към наследяване /ТР № 1/2005 г./, а ответникът не е от кръга на лицата, призовани към наследяване. Приемането на наследство под опис не е условие, без наличието на което не може да бъде упражнено правото на възстановяване на запазена част.

Разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от ЗН намира приложение само в хипотезите, при които наследодателят се е разпоредил приживе с конкретни имоти посредством дарение или завет, но не и в хипотеза, при която разпореждането е било извършено с универсално завещание.