Решение № 55 от 09.08.2021, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Бургас , 26.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Павел Ал. Ханджиев

Илияна Т. Балтова

Христина З. Марева при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно гражданско дело № ****000500271 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

Обжалва се решение № 103 от 14.04.2021 г., постановено по гр. д. № 1709/2020 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, в частта, с която искът на ищцата за обезщетение за неимуществени вреди е бил отхвърлен над размера от 5600 лв. до претендирания размер от 50 000 лв.

Въззивницата П. Д. Л., ЕГН **********, навежда оплаквания за неправилност на решението в обжалвана част поради нарушение на материалния закон - чл. 52 ЗЗД - относно размера на дължимото обезщетение, който бил силно занижен и не съответствал на действителния обем на неимуществените вреди и последиците от тях. Неправилно бил приложен и чл. 51, ал. 2 ЗЗД поради приет от съда принос от страна на пострадалата поради несвоевременно лечение, каквото възражение не било направено с отговора на исковата молба. Дори да се приеме, че такова възражение е своевременно направено, то било неоснователно и опровергано от доказателствата по делото.

За да определи размер на обезщетение от 8000 лв., съдът не обсъдил правилно нито тежестта на травмите, нито техния характер. Не обсъдил необратимите последици от фрактурата на лявото коляно и значителното намаляване на двигателната активност на ищцата. Вещото лице установило, 1 че в случая няма пълно възстановяване, а възстановителният период е значително по-продължителен от обичайния. При определяне размера на обезщетението съдът е следвало да обсъди и бъдещите социално-битови ограничения, които ищцата ще изпитва непрекъснато. Определеното обезщетение освен това било в разрез с установената съдебна практика по сходни случаи и идентични увреждания.

Въззивницата изразява недоумение от извода на съда за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата поради несвоевременно лечение. По делото липсвали всякакви доказателства, от които да се направи извод, че ищцата е знаела какви увреждания е получила и въпреки това е отказала лечение. Ищцата не можела да е съпричинител на нещо извън волята и знанията

, което зависи от трети лица, каквито са лекарите и специалистите и които тя не е преставала да посещава. Неоткритата навреме от лекарите фрактура не следвало да се вменява в съвина на ищцата. Вещото лице обяснило пред съда, че фрактурата е можело да не бъде открита в деня на прегледа, независимо от това как е била направена рентгеновата снимка.

Иска се отмяна на решението на Окръжен съд - Бургас в обжалваната му част и допълнително присъждане на обезщетение в размер на 44 000 лв. заедно със законната лихва от 10.12.2019 г. до окончателното изплащане.

Претендират се разноски, както и адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА. Не се сочат нови доказателства.

Въззиваемият ЗД “Б.И.” АД , ЕИК ********, надлежно уведомен за подадената въззивна жалба, е представил отговор по нея и я оспорва изцяло.

Решението на първоинстанционния съд било обосновано и законосъобразно, а сочените в жалбата отменителни основания не били налице. В жалбата са изложени аргументи за справедливия размер на присъденото обезщетение и за наличието на съпричиняване. Не са направени доказателствени искания.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговаря на изискванията на закона за редовност, поради което с определение от 17.06.2021 г. е допусната за разглеждане по същество. При извършената служебна проверка съобразно с правомощията си по чл. 269 ГПК Бургаският апелативен съд констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Съдът е сезиран с иск за обезщетение за неимуществени вреди заедно със законна лихва. Ищцата П.Л. изложила твърдения, че в резултат на ПТП от ****.2018 г., предизвикано от водача на МПС А.Х.Л., който е управлявал 2 автомобил, за който е била сключена застраховка “гражданска отговорност” с ответника-застраховател, са били причинени, като пасажер в друг автомобил, телесни увреждания: фрактура на глезенната става и ходилото на левия долен крайник, фрактура на пето ребро латеровентрално, травма на ляво коляно и лява гръдна половина, ограничени болезнени движения и задух. Ищцата преживяла болки и страдания и търпяла двигателни и социално-битови ограничения по време на продължилото близо 6 месеца лечение. Към момента на предявяване на иска все още не била напълно възстановена. Поискала присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. заедно с лихва за забава от 10.12.2019 г. до окончателното изплащане. Предявила и иск за имуществени вреди, по отношение на който първоинстанционното решение е влязло в сила.

Ответникът-застраховател с отговора на исковата молба оспорил претенцията. Оспорил твърдението, че наличието на деликт и увреждането на ищцата. Повдигнал възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.

Оспорил претендирания размер на обезщетение. Поискал отхвърляне на иска, а евентуално - определяне на редуциран размер на обезщетение.

С обжалваното решение първоинстанционният съд уважил иска за обезщетение за неимуществени вреди до размер от 5600 лв. заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 10.12.2019 г. до изплащането, като в останалата част до претендирания размер отхвърлил претенцията. Размерът на обезщетение е определен при отчитане на съпричиняване от страна на ищцата и е намален от 8000 лв. на 5600 лв.

Извършвайки служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно, а в обжалваните части допустимо.

По съществото на спора:

Страните не спорят, че на ****.2018 г. около 18.05 часа в гр. София на кръстовището на бул. Б. и ул. М.Б. л.а. автомобил Опел Мовано, рег. № СО*****, управляван от А.Х.Л., преминал на червен светофар, не пропуснал движещия се с предимство л.а. Шкода с рег. № А******, и го блъснал. При това пострадала возещата се в автомобила Шкода на предна дясна седалка ищца П.Л.. За автомобила Опел Мовано е сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност” със застрахователното дружествоответник с полица BG/02/118001970041, сключена на 10.07.2018 г. и прекратена на 25.01.2019 г. Съставен бил протокол за ПТП № 1720605 от ****.2018 г.

Относно механизма на произшествието пред първата инстанция е извършена САТЕ, която дава заключение, неоспорено от страните, че водачът на л.а. Шкода е навлязъл в кръстовището правомерно при разрешаващ “зелен” сигнал на светофарната уредба, а водачът на Опел Мовано не се е 3 съобразил със сигналите на светофара и е преминал на “червен” сигнал, поради което е ударил с предната си част предната лява част на автомобила Шкода, което е довело до материални щети по автомобилите и до телесни увреждания на пътничката П.Л.. Нараняванията на ищцата са вследствие на страничния тласък отляво- надясно от водача на автомобила, който по всяка вероятност е бил без предпазен колан. Според експерта дали ищцата е била с предпазен колан или не е без значение, тъй като ударът върху нея е бил страничен и поставеният колан не би имал предпазен ефект.

Като свидетел е разпитан съпругът на ищцата Г.Л., който е управлявал автомобилът Шкода. Той е дал показания, че при удара колата се е завъртяла надясно, при което съпругата му е ударила коляното на левия си крак в барчето на радиото. И двамата са били с поставени предпазни колани. Ищцата казала, че я боли кракът веднага при слизане от автомобила и се хванала за коляното. След посещението на болницата тя вече не можела да върви и се оплаквала и от болки в ребрата.

По делото е извършена СМЕ, вещото лице по която дава заключение, неоспорено от страните, че ищцата е била прегледана още на ****.2018 г. в МБАЛ “Света Ана” в гр. София, а след това е преглеждана на 27.12.2018 г., и 28.12.2018 г. в гр. Бургас и на 01.02.2019 г. и 07.06.2019 г. в гр. Стара Загора.

Експертът посочва, че при катастрофата на ****.2018 г. ищцата е получила контузия на ляво коляно със счупване на медиалния кондил на големия пищял и контузия на гръдния кош със счупване на пета ребрена дъга вляво. При правилно лечение фрактурата на медиалния кондил се възстановява за около пет месеца. В случая фрактурата не е била открита веднага, а едва на 01.02.2019 г. при преглед от д-р Б.. При направения рентген на ****.2018 г. в гр. София фрактурата не е била установена, защото такава фрактура се установява с изследване в три или четири проекции. При преглед на ищцата вещото лице е установило, че функцията на крайника е възстановена напълно, но пълна екстензия е невъзможна, защото се появява болка, която представлява усложнение от счупването. При положение, че са минали повече от две години вещото лице допуска, че по-нататъшно възстановяване няма да настъпи.

Свид. Л. дава показания, че след връщането на семейството след инцидента в гр. Бургас съпругата му била изцяло на легло. Придвижвала се само с патерици, а той я подкрепял. Заради болката в счупеното ребро не можела да диша и да се изкашля. Кракът продължавал да я боли и до момента, затруднява се при качване по стълби, при сливане и качване в автомобил.

При тези безспорни между страните и установени в хода на делото факти се налага следните правни изводи:

От страна на водача А.Л. е извършено виновно и противоправно деяние, 4 в резултат на което на ищцата се причинени телесни увреждания. Налице е причинно-следствена връзка между противоправното поведение на водача и вредоносния резултат. Налице са законовите основания за възникване на гражданска имуществена отговорност на водача съгласно чл. 45 ЗЗД. С договора за застраховка “гражданска отговорност” застрахователят-ответник се е задължил да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования водач за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

Ищцата е упражнила правото си на пряк иск против застрахователя по застраховката “гражданска отговорност”, съединен с иск за лихва за забава.

Претенциите се основават на чл. 432 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди съдът съгласно чл.

52 ЗЗД трябва да определи по справедливост. Понятието “справедливост” е всякога свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на обществото. Това разбиране е обусловено от обективните икономически условия в страната, индиция за които са нормативно определените лимити на застрахователните покрития. За да определи паричния еквивалент на понесените от ищцата душевни болки и страдания, съдът съобрази характера, вида и тежестта на нанесените телесни увреждания, проведеното лечение, изминалия срок за възстановяване, болките и неудобствата по време на лечението и възстановяването, последиците от травмите, в т.ч. продължаващите болки и затруднения при движение, психическата и емоционална травма от шокиращото и болезнено преживяване. Съобразявайки тези обстоятелства ведно с лимита на застрахователното покритие, индициращ икономическите условия към 2018 г., съдът намира, че за обезщетяване на неимуществените вреди на ищцата би била справедлива и достатъчна сума в размер на 30 000 лв.

Няма основания за намаляване на размера на обезщетението поради съпричиняване. Възражението на ответника в този смисъл е неоснователно.

Свид. Л. дава показания, че ищцата е пътувала с поставен обезопасителен колан, а ответникът не ангажира доказателства за противното. Освен това с оглед спецификата на удара между автомобилите и вида на уврежданията е без значение дали ищцата е пътувала с поставен колан или не. От страна на ищцата липсва каквото и да е конкретно поведение, действие или бездействие, което да е допринесло за настъпването на увреждането.