Определение № 1400 от 29.05.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1400 гр. София, 29.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Кристияна Генковска като разгледа докладваното от Емилия Василева Касационно търговско дело № 20238002900474 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „Булчикън“ АД, гр.

София чрез процесуален представител адвокат Р. Т. В. срещу решение № 765 от 05.12.2022 г. по в. т. дело № 619/2021 г. на Софийски апелативен съд, 6 търговски състав, с което е потвърдено решение № 260501 от 24.03.2021 г. по т. дело № 606/2020 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-14 състав в частта, с която „Булчикьн“ АД е осъдено да заплати на „ДСЛ Дистрибюсион“ САС - Лa Ферм дю Бур, Сен Жан оз Амонь, Република Франция на основание чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД във връзка с чл. 81 от Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на стоки следните суми: 1/ 2 568,50 евро, представляваща авансово платена на отпаднало основание главница по неформален договор за търговска продажба с международен елемент от 31.03.2015 г. - остатък от платеното по проформа фактура № 227/31.03.2015 г. след прихващане с вземането на ответника по фактура № 1000000312/03.06.2015 г., ведно със законната лихва от 25.03.2020 г. до окончателното й погасяване; 2/ 43 050 евро, представляваща авансово платена на отпаднало основание главница по неформален договор за търговска продажба с международен елемент от 15.04.2015 г., по

1 проформа фактура № 230/15.04.2015 г., ведно със законната лихва от 25.03.2020 г. до окончателното й погасяване. С въззивното решение „Булчикьн“ АД е осъдено да заплати на „ДСЛ Дистрибюсион“ САС, Република Франция сумата 5 998,53 лв., представляваща направени разноски във въззивното производство.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение в обжалваната от него част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Във връзка със същественото нарушение на съдопроизводствените правила поддържа следното: 1/ въззивният съд не е дал нови указания на ответното дружество /настоящ касатор/ по отношение на правнорелевантните за спора факти и във връзка с разпределяне на доказателствената тежест при наличие на пропуск относно доклада, неточност и непълнота при разпределянето на доказателствената тежест от първоинстанционния съд и изрично оплакване за това във въззивната жалба; 2/ неправилно въззивният съд не е допуснал поискания свидетел по съображения, че искането е преклудирано; 3/ съдебният състав е лишил ответника по иска от възможност за запознаване с доказателства, представени за първи път във въззивното производство; 4/ в нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК съдът е постановил решението си без да обсъди целия събран по делото доказателствен материал, всички твърдения, възражения и доводи на страните; 5/ в нарушение на чл. 128, т. 3, чл. 131, ал.

1, чл. 261, т. 1 и чл. 263, ал. 1 ГПК въззивният съд е лишил ответника по иска от възможността да изрази становище по съдържанието на електронната кореспонденция в преведения на български език вариант. Касаторът релевира доводи за допуснато нарушение на чл. 49 във връзка с чл. 25 от Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на стоки при преценката за наличието на предпоставки за разваляне на сключения между страните договор. Касаторът моли въззивното решение да бъде отменено и вместо това предявените искове да бъдат отхвърлени, евентуално делото да бъде върнато на въззивната инстанция за ново разглеждане от друг съдебен състав.

В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложено към касационната жалба изложение касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК поради очевидната му неправилност и чл. 280, ал.

2

1, т. 1 ГПК, тъй като съдебният състав се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС:

„1. Може ли съдът да основе решението си, съответно и правните си изводи относно съществуването или несъществуването на заявеното за съдебна защита спорно субективно материално право на ищеца на факти, които не са изрично въведени от страните като спорни в предмета на делото, съответно необходимостта и доказателствената тежест за установяването им по делото не се съдържат в доклада на съда по делото и не са указани на страните със задължителното съдържание на същия доклад, съобразно чл.

146, респ. чл. 367 – чл. 374 ГПК?

2. В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, дължи ли въззивният съд даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания?

3. Длъжен ли е въззивният съд при направени обосновани оплаквания във въззивната жалба за допуснати процесуални нарушения във връзка с доклада, включително в частта му относно разпределение на доказателствената тежест, да отстрани в рамките на въззивното производство допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения, като укаже на страните, че за определени обстоятелства не сочат доказателства, както и като допусне при условията на чл. 266, ал. 3 ГПК относимите и допустими такива за събирането им във въззивното производство?

Касаторът поддържа, че първите три въпроса са разрешени от въззивната инстанция в отклонение от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 209/04.11.2016 г. по гр. д. № 1539/2016 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 192/19.02.2021 г. по гр. д.

№ 1020/2020 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 104/28.06.2017 г. по гр. д. № 60061/2016 г. на ВКС, ГК, I г. о. , решение № 163/17.01.2012 г. по т. д. № 965/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 15/16.02.2017 г. по гр. д. № 60077/2016 г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 281/24.01.2019 г. по т. д. № 675/2018 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 128/25.02.2015 г. по т. д. № 3

2611/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о.

4. Длъжен ли е съдът да обезпечи през цялото времетраене на производството, включително и на въззивното такова, спазването на императивно законоустановените в разпоредбите на чл. 8, ал. 3 и на чл. 9 ГПК принципи на състезателност и на равенство на страните в процеса, като в случаите на събиране на писмени доказателства във въззивното производство осигури връчването на преписи от тях на противната на представилата ги страна с възможност за оспорването им и вземането на становище по тях в разумен срок - право, което в първоинстанционното производство е нарочно гарантирано на страните от разпоредбите на чл. 131, чл. 132 и чл. 367 и чл.

372 – чл. 374 ГПК? – противоречие с решение № 46/25.05.2017 г. по т. д. № 572/2016 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 157/30.03.2012 г. по гр. д. № 209/2011 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 101/13.05.2016 г. по гр. д. № 5440/2015 г. на ВКС, ГК, Ill г. о.

5. Длъжен ли е съдът да обсъди всички възражения и доводи на страните, които имат значение за решаването на делото, както и да изложи мотиви по тях?

6. Длъжен ли е въззивният съд освен чрез препращане по чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение, да изложи като инстанция по съществото на спора и собствени съждения по всички възражения и доводи на страните, които имат значение за решаване на делото, както и по всички установяващи ги по делото доказателства?

7. Следва ли съдът при постановяване на решението си да вземе предвид всички доказателства по делото, установяващи релевантни за спорното право факти?

Касаторът поддържа, че посочените в т. 5 – т. 7 от изложението въпроси са решени в противоречие с решение № 23/03.04.2017 г. по гр. д. № 2634/2016 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 802/23.02.2011 г. по гр. д. № 1783/2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 166 по гр. д. № 1285/2012 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 139/24.04.2013 г. по гр. д. № 926/2012 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 72/18.07.2017 г. по т. д. № 3310/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 142/30.03.2020 г. по т. д. № 2970/2018 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 53/07.06.2019 г. по т. д. № 1525/2018 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 173/03.01.2016 г. по т. д. № 1689/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., 4 решение № 60056/02.08.2021 г. по т. д. № 2806/2019 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 57/27.05.2022 г. по т. д. № 432/2021 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 77/17. 03. 2015 г. по гр. д. № 2040/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 97/15.09.2020 г. по гр. д. № 2479/2019 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 70/19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 115/15.08.2016 г. по т. д. № 3428/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 46/25.05.2017 г. по т. д. № 572/2016 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 188/15.12.2017 г. по т. д. № 2613/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о.

8. Липсата на изрично оспорване на истинността по смисъла и по реда на чл. 184 ГПК на представени по делото в частно заверени преписи, разпечатки от електронни документи досежно идентичността на съдържанието им с електронните им първообрази придава ли на същите частни свидетелстващи документи обвързваща съда материална доказателствена сила или въобще някаква друга тяхна доказателствена стойност, различна от общо установената такава за частните документи в чл.

180 ГПК? – противоречие с решение № 77/17.03.2015 г. по гр. д. № 2040/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и решение № 70/19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г. на ВКС, ГК, IV г. о.

9. Следва ли изводите на въззивния съд като съд по съществото на спора относно фактите по делото да съответстват на действително установеното по делото от фактическа страна от ангажираните по делото при спазване изискванията на процесуалния закон доказателства, в установяване и на въведените от страните като спорни в производството факти с правно значение за заявеното за съдебна защита спорно материално субективно право на ищеца?“ – противоречие с т. 12 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. по д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС.

Ответникът „ДСЛ Дистрибюсион“ CAC /DSL Distrubution SAS/, Ла Ферм дю Бур, 58 270 Сен Жан оз Амонь /La Ferme du Bourg, 58270 Saint-Jeanaux-Amognes/, Република Франция /ищец в първоинстанционното производство/, чрез процесуални представители Павел Цанов и Б. С. оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на решението и липса на твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт. Поддържа, че въззивният съд не е допуснал нарушение на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК 5 на ВКС, тъй като докладът на първоинстанционния съд отговаря на всички законови изисквания, същият е изчерпателен и указва недвусмислено на страните относимите и подлежащи на доказване факти по повдигнатия правен спор, поради което въззивният съд не е бил длъжен да дава на касатора нови указания във връзка с доказателствената тежест. Счита, че съдебният състав правилно не е допуснал поискания от касатора разпит на свидетели, като е потвърдил становището на първоинстанционния съд, обективирано в протокол от първото по делото ОСЗ. Излага доводи недопустимост на свидетелските показания за установяване на посочените от касатора обстоятелства. Поддържа, че не е налице съществено нарушение на процесуалните правила поради твърдяното от касатора лишаване от възможност последният да се запознае с „представени за първи път във въззивното производство доказателства“. Твърдените нарушения на чл. 236, ал. 2 ГПК и на задълженията на въззивния съд не са налице, защото въззивната инстанция е обсъдила събраните доказателства, изложените от страните доводи и възражения, включително доводите относно уговорката „ех work“.