Решение № 112 от 12.06.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Варна, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20263001000017 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от С. Д. Т., ЕГН ********** от ***** срещу решение № 168/27.06.2025г., поправено с решение № 218/03.10.2025г., и двете постановени по гр.д. № 533/2024г. по описа на ОС – Шумен, в частта, в която е отхвърлен предявения от нея иск срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК 200299615,гр. София за заплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на настъпилото на 07.09.2024г. ПТП за горницата над присъдените 30 000лв до претендираните 180 000лв, ведно със законната лихва върху главницата от датата на уведомяване на застрахователя 14.10.24г. до окончателното изплащане на задължението, както и в частта за разноските, които е осъдена да заплати на застрахователното дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД.

Посочените в решението стойности следва да се считат за такива в евро с оглед принципа на автоматично превалутиране по заварени правни инструменти – чл.11 ал.2 от ЗВЕРБ. При прилагане на принципите на чл.12 и чл.13 от ЗВЕРБ присъдената с решението сума е 15 338,76 евро. Решението в 1 отхвърлителната част се обжалва за горницата над 15 338,76евро до претендираните 92 032,54евро.

Въззивницата счита решението в обжалваната му част за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като излага подробно аргументи за това, свеждащи се основно до неправилно приложение нормите на чл. 52 ЗЗД и чл.

51, ал. 2 ЗЗД, както и до несъобразяване със съдебната практика в страната, вкл. и задължителната такава, обективирана в ППВС №4/1968г. Според нея присъденото обезщетения е силно занижено и несъответно на действителното претърпените болки и страдания, както и силният и интензивен нервнопсихически стрес, който е преживяла, съпроводен с негативни психоемоционални изживявания от неочакваното събитие и необратимите промени, до които е довело. Първоинстанционният съд в недостатъчна степен е изследвал, като е недооценил, доказаните по делото факти и обстоятелства в тяхната съвкупност. Извършеният от съда анализ е незадълбочен. Съдът не е отчел и продължителността на възстановителния период при ищцата, в т.ч. съпроводен със значителни болки и страдания, невъзможност за самостоятелно обслужване и поставяне в пълна зависимост и нужда от обгрижването от близките си. Процесното събитие е довело до обрат в живота на пострадалата. Навежда доводи за неотчитане активната възраст, в която се е намирала, както и липсата на предхождащи процесното събитие обстоятелства, които да я поставят в зависимост от близките й. И до настоящия момент болките и страданията не са отшумели, като пострадалата продължава да търпи негативни последици от процесното ПТП. В уверение на твърденията си представя Епикриза № 9027/2025г. издадена от МБАЛ Шумен АД във връзка с проведено оперативно лечение (л. 10 от настоящото дело / в периода 18.06.2025г. – 20.06.2025г. Пострадалата е с установена временна неработоспособност за периода от 18.06.2025г. - 20.07.2025г. (приложен към жалбата – на л. 11 от делото, болничен лист № Е20250010341, издаден във връзка с Епикриза № 9027). Въпреки положените усилия за подобряване на състоянието си – посредством болнично и домашно лечение, пострадалата изпитва болки и слабост в тазовата област, като не е в състояние да стои дълго време права, а в областта на дясната лакътна става се наблюдава ограничение в движенията. Налице е влошаване качеството й на живот вследствие уврежданията от процесното ПТП. Навеждат се доводи и за отражение на ПТП не само в ежедневния, но и в социалния и професионален живот 2 видимите за околните страдания, чувството за малоценност и несигурност, трудности при движение и дискомфорт при статична работа. Съдът не е изложил мотиви към оценъчния си извод за релевантните за определяне справедливия размер на обезвреда обстоятелства и приноса им спрямо вида и обхвата на вредите, както и по каква причина, макар и доказани, не са кредитирани от него при определянето на дължимото застрахователно обезщетение по реда на чл. 52 ЗЗД. На следващо място се излагат подробни доводи за неправилно приложение нормата на чл.51, ал.2 ЗЗД и допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с възприетия извод за наличие на съпричиняване от страна на пострадалата за настъпването на вредоносния резултат в степен от 50 %. Оплакванията са за съществени противоречия между заключенията по първоначалната и повторната КСМАТЕ, като от заключението по повторната не може да се достигне до категоричен отговор на спорния по делото въпрос относно употребата на предпазен колан от страна на ищцата, което от своя страна обуславя недоказаност на възражението на ответника за съпричиняване. Позовава се на ППВС № 17/1963г. и на т.7 от същото, както и на относима практика на ВКС. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и вместо него – постановено друго, по съществото на спора, с което исковата й претенция да бъде уважена в цялост, ведно с присъждане на съответните разноски. Претендира разноски и за настоящата инстанция, в т.ч. адвокатско възнаграждение в полза на адв. Д. на осн. чл. 38, ал. 2, вр. ал.1, т.2 ЗАдв., вр. чл. чл. 7, ал. 2, т. 4 Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, както и да потвърди решението в обжалваната му част като правилно и законосъобразно.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявеният иск е с правно основание чл.432 КЗ.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява от фактическа страна, че процесното ПТП е осъществено на 07.09.2024 г., около 17:20 часа на път SHU1188 Шумен – Велики Преслав – Лозево на км 5+500 в посока гр. Шумен, при което водачът на л.а. марка „БМВ“, модел „320Д“, рег.

№ В3397ТК, собственост на Н.М.Г., И.П.И., ЕГН********** като не 3 съобразил скоростта си на движение с релефа на местността, на дясна крива навлязъл в лентата за насрещно движение, където се сблъсква странично ляво с насрещно движещ се л.а. марка „Сузуки“, модел „Игнис“, рег. № *****, в който автомобил на задна лява седалка пътува ищцата С. Т.. В резултат на удара Т. претърпяла телесни повреди, изразили се в счупване на горния край на лакътната кост, фрактура на 4, 5, 6 и 7 ребрени дъги – вляво, аксиално, фрактура на горното рамо и тяло на дясна и лява пубисна кост, фрактура на олекранона, фрактура на десен ацетабулум, фрактура на сакрума, кръвонасядане в мастната тъкан на малкия таз. Непосредствено след инцидента същата била приета в МБАЛ Шумен където на 16.09.2024 г. била проведена хирургична интервенция с открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, радиус и улна и открито наместване на фрактура на дистален радиус с вътрешна фиксация, под обща анестезия с остеосинтеза по Вебер с 2 К игли по 2 мм, послоен шев и стерилна превръзка. Впоследствие била поставена и гипсова имобилизация.

Във връзка с произшествието е съставен Констативен протокол с пострадали лица рег. №2024-1038-538 от 07.09.2024 г. и е образувано ДП №855/2024 г. по описа на РУ на МВР – Шумен, чиито материали са изискани и приети като доказателство по делото.

Безспорно е още, че гражданската отговорност на водача на автомобила, предизвикал ПТП, към момента на произшествието е била застрахована при ответното застрахователно дружество.

Горната фактическа установеност налага извода за наличието на всички елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността на застрахователя за възстановяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП – болки и страдания от преживените травматични увреждания – виновно и противоправно поведение на застрахования водач, вреди под формата на причинени болки и страдания и причинно следствена връзка между деликта и понесените вреди.

Основният спорен между страните въпрос касае размера на дължимото застрахователно обезщетение, който следва да бъде определен съобразно критерият за справедливост, установен в нормата на чл.52 ЗЗД и задължителната и актуалната застрахователна съдебна практика. Съдът следва да съобрази т.2-ра на ППВС No 4/68г., в която са дадени задължителни 4 указания по приложението на чл.52 ЗЗД за изясняване на понятието "справедливост" по вложения от законодателя смисъл в посочената норма, които не са загубили актуалност и до днес и съгласно които това понятие не е абстрактно, а всякога обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства - начинът на извършване на деликта, характерът на увреждането, произтичащите от него физически и психологически последици за увредените лица, възраст на пострадалия, социално положение, които решаващият съд е длъжен не само да посочи, но и да ги прецени в тяхната съвкупност. /Така решение No 93 от 23.06.2011 г. на ВКС по т. д. No 566/2010 г., II т. о., ТК и решение No 111 от 1.07.2011 г. на ВКС по т. д. No 676/2010 г., II т. о., ТК/.

При прилагане на тези критерии в процесния случай съдът съобразява, че пострадалата е в активна средна възраст, без данни за хронични заболявания, ограничаващи нормалното й социално функциониране, както и че получените травматични увреждания са й причинили немалко физически и психологически страдания, доказани по делото със заключенията на съдебномедицинска и съдебно – психологическа експертизи, свидетелски показания и писмени доказателства за извършени прегледи, изследвания, епикризи, два курса на рехабилитационни процедури и физикална терапия, предписани от специалист – от 03.12.2024 г. и от 27.01.2025 г.

Според заключението на медицинския експерт получените при ПТП увреждания са счупване на 4, 5, 6 и 7 ребра по мишичната линия, счупване на олекранона на дясната предмишница, счупване на таза в областта на двете горни рамена на пубисните кости, дясната тазобедрена ямка и на кръстцовата кост вдясно, контузия на корема, кръвонасядания на меките тъкани на коремната стена в областта на малкия таз вляво. Във връзка с така получените травми на 07.09.2024 г. пострадалата била приета в отделението по гръдна хирургия към МБАЛ Шумен, а на 16.09.2024 г. била преместена в отделение по ортопедия и травматология, където на същата дата е била проведена операция за открито наместване и остеосинтеза по Вебер с Киршнерови игли на счупването на олекранона на дясната лакътна кост. Бил поставен остеосинтезиращ материал, който да подпомогне заздравяването. От представената пред настоящата инстанция медицинска документация и заключение на нова СМЕ се установява, че през месец юни 2025г. на ищцата е проведено второ оперативно лечение за отстраняване на остеосинтезиращия 5 материал в областта на дясната лакътна кост. Към момента на изготвяна на експертизата в първата инстанция функцията на крайника – дясната ръка е възстановена, но движенията в дясната лакътна става са ограничени при сгъване. Травмите в областта на таза са отшумели, но налице са болки при по продължително натоварване – стоене права или ходене. Болки след ПТП пострадалата имала в областта на таза, десния лакът и долната част на корема.

В процеса на оздравяване болките са намалявали, като към момента на прегледа оплакванията били само от болките при продължително натоварване в областта на таза. Към момента на изготвяне на експертизата във втората инстанция функцията на десния горен крайник е възстановена без дефицит, като данни за възникнали усложнения във връзка с другите травматични увреждания не са установени.

От заключението на приетата пред първата инстанция съдебнопсихологическа експертиза се установява, че преживяното от пострадалата ПТП представлява за нея силен стресогенен фактор, свързан с притеснения за личната безопасност, тази на нейната дъщеря и внучето й, довело до стресово разстройство, проявило се в нарушение на обичайното й фунциониране във всички сфери – семейство и социални контакти за период от около шест месеца. Това е довело до тревожност, безпокойство, безсъние, нарушения в апетита, апатия, раздразнителност, избухливост, чувство на срам. Към настоящия момент ищцата се възстановява от последиците от описания стрес и симптоматиката е в процес на обратно развитие, отсъстват признаци на актуално депресивно и психотично разстройство. Състоянията на повишена тревожност не покриват критериите на клинична категория.