Решение № 99 от 06.06.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Бургас, 06.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Яни Г. Гайдурлиев

Членове:

Цвета Ж. Попова

Ангел Д. Гагашев при участието на секретаря Евдокия Р. Недкова в присъствието на прокурора Христина Димчева Дамянова (ОП-Бургас) като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно частно наказателно дело № 20222100600198 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази

Производството е въззивно и се движи по реда на глава ХХІ от НПК, вр. чл. 341 ал.1, вр. чл. 306 ал.1, т.3 от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на адвокат Д.В. от АК – Бургас, като упълномощен защитник на осъдения Г. А. Д. с ЕГН **********, против Определение № 228 от 10.02.2022 г. на Районен съд – Бургас, постановено по ЧНД № 5639/2021 г. по описа на същият съд.

С обжалваният съдебен акт, на осъдения Г. А. Д. е определено общо наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода по НОХД №№ 2633/2021 г., 2920/2021 г. и 1695/2021 г. – всички на РС – Бургас и по НОХД № 874/2021 г. на Окръжен съд – Бургас.

Със същото определение, на основание чл. 24 от НК, първостепенният съд е увеличил така определеното общо наказание „лишаване от свобода” с още три месеца „лишаване от свобода” и на основание чл. 57, ал.1, т.2, б. „Б“ 1 от ЗИНЗС е постановил определеното и увеличено общо наказание от една година и девет месеца „лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно от осъдения Д. при първоначален „строг“ режим.

Със същото определение, първоинстанционният съд е приспаднал от определеното и увеличено общо наказание времето, през което осъденият Г. Д. е търпял наказание „лишаване от свобода“, по която и да е от включените в съвкупността присъди, а също и времето, през което осъденият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“. Към определеното и завишено общо наказание е било присъединено и наказанието глоба в размер на десет хиляди лева, наложено на Д. с присъдата по НОХД № 874/2021 г. на БОС.

Недоволен от постановения съдебен акт, упълномощеният защитник на осъденият Д. го обжалва като незаконосъобразен, необоснован и неправилен само в частта, касаеща приложението на чл. 24 от НК. В жалбата се твърди, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, че не е изложил задълбочени мотиви относно приложението на чл. 24 от НК, а също така, че не се е съобразил с конкретните обстоятелства, свързани с причините, мотивите и условията за извършване на престъпленията, за които Д. е бил осъден с присъдите, включени в образуваната съвкупност и пр. Моли се за отмяна на първоинстанционното определение в обжалваната му част, като предлага на въззивния съд, общото наказание по съвкупността да бъде само в размер на най-тежкото измежду наложените на Д. с включените в съвкупността присъди.

В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Не приема за основателни доводите на защитата по повод оплакването, че районният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като намира, че съдът е действал в рамките на своите законови правомощия да преценя какъв обем доказателства са необходими и следва да бъдат събрани за правилното решаване на делото. Преценя като правилно и законосъобразно решението на първостепенният съд да увеличи с три месеца определеното на осъдения общо наказание и твърди, че предвид множеството престъпни деяния, за които жалбоподателят е бил осъждан, приложението на чл. 24 от НК е единствената възможност за постигане на генералната и лична превенция, визирана в чл. 36 от НК. Поради тези съображения предлага 2 обжалваното определение да бъде потвърдено.

В съдебно заседание пред въззивния съд, осъденият, редовно призован се явява и поддържа жалбата. Защитникът му моли обжалваното съдебно определение да бъде отменено в атакуваната му част, като се аргументира с доводите, изложени във въззивната жалба. Твърди, че неизследвани от първоинстанционния съд са останали обстоятелствата, свързани с поведението на осъдения понастоящем, когато същият изтърпява вече наказание „лишаване от свобода. Според защитника, данните за това, какво е поведението на осъдения в момента, могат да формират изводи, както за характера на осъдения, така и за това, дали наложеното наказание изпълнява своите цели. В тази връзка, защитникът изтъква обстоятелствата, че към настоящи момент Д. двукратно е бил награждаван, че е показал положително отношение към труда, към правилата в затвора, поради което същият, по инициатива на затворническата администрация, е вече с по-лек режим - „общ“ и му предстои прехвърляне в пенитенциарно заведение от открит тип.

Наред с това, защитникът изразява недоволството си районния съд, тъй като същият не бил кредитирал правилно събраните по делото материали, от които било видно, че някои от престъпленията, за които са постановени присъдите в съвкупността, на практика попадат в едно продължавано престъпление. Според защитника, съдът е бил длъжен да отчете това обстоятелство и да не прилага чл. 24 от НК. Моли въззивният съд да измени първоинстанционното определение в обжалваната му част като отмени приложението на чл. 24 от НК и остави в сила определението на районния съд в останалата му част.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложените от страните доводи и приложените по делото доказателства, провери обосноваността и законосъобразността на обжалвания съдебен акт и изведе следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в законоустановения срок от страна в производството, имаща обоснован правен интерес да иска проверка на не влязъл в сила съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

От събраните по делото доказателства се установява, че Г. А. Д. с ЕГН ********** е съден както следва:

3

С определение от 18.10.2011 г. по НОХД № 3139/2011 г. по описа на съда, Районен съд – Бургас е одобрил споразумение за приключване на наказателно производство, водено срещу осъдения Г. Д., като същият се е признал за виновен по обвинението, че е извършил на 18.06.2011 г. престъпление по чл. 195, ал.1, т.3 и 4 вр. чл. 194, ал.1 от НК, за което му било определено наказание от три месеца лишаване от свобода с три годишен изпитателен срок. Определението за одобряване на споразумението влязло в сила веднага.

С определение от 27.01.2012 г. по НОХД № 42/2012 г. по описа на съда, Районен съд – Бургас е одобрил споразумение за приключване на наказателно производство, водено срещу осъдения Г. Д., като същият се е признал за виновен по обвинението, че е извършил на 09.05.2011 г. две престъпления - по чл. 131, ал.1, т.1 вр. чл. 130, ал.2 от НК и по чл. 143, ал.1, вр. чл. 18, ал.1 от НК, за които му било определено по правилата на чл. 23 от НК едно общо наказание от десет месеца лишаване от свобода с три годишен изпитателен срок. Определението за одобряване на споразумението влязло в сила веднага.

С определение по ЧНД № 448/2012 г., БРС е определил на осъдения Д. едно общо наказание по НОХД №№ 3139/2011 г. и 42/2012 г. в размер на 10 месеца лишаване от свобода с три години изпитателен срок. Определението е влязло в сила на 28.03.2012 г.

С определение от 17.05.2012 г. по НОХД № 1016/2012 г. по описа на съда, БРС е одобрил споразумение, по силата на което Д. се е признал за виновен, че на 24.01.2012 г. е извършил престъпление по чл. 343В, ал.2, вр. ал.1 от НК, като му е наложено наказание пробация с двете задължителни пробационни мерки, както и с безвъзмезден труд в полза на обществото, с продължителност и на трите мерки – две години. Определението за одобряване на споразумението е влязло в сила веднага.

С определение от 24.03.2014 г. по НОХД № 1257/2014 г. по описа на съда, БОС е одобрил споразумение, с което Д. се е признал за виновен, че е извършил на 15.10.2013 г. престъпление по чл. 343В, ал.2, вр. ал.1 от НК, като му е наложено наказание пробация с двете задължителни пробационни мерки, както и с безвъзмезден труд в полза на обществото, с продължителност и на трите мерки – две години. Определението за одобряване на споразумението е влязло в сила веднага.

4

С присъда по НОХД № 956/2014 г., изменена с решение на БОС по ВНОХД № 447/2014 г., на осъдения Г. Д. е наложено наказание от три месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим за извършено на 20.02.2014 г. престъпление по чл. 343В, ал.2, вр. ал.1 от НК. Присъдата е влязла в сила на 23.07.2014 г.

С определение по ЧНД № 3567/2014 г. БРС е определил на осъдения Г.

Д. едно общо наказание по НОХД №№ 1257/2014 г. и 956/2014 г. – и двете на БРС, в размер на най-тежкото от тях – три месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим, като на основание чл. 25, ал.4 от НК е постановено привеждане в изпълнение на наказанието, наложено на Д. по НОХД № 448/2012 г. в размер на десет месеца лишаване от свобода. Определението е влязло в сила на 15.10.2014 г. Наказанието е изтърпяно на 22.07.2015 г.

С определение по НОХД № 808/2017 г., БРС е одобрил споразумение, по силата на което осъденият Д. се признал за виновен в извършването на две престъпления – по чл. 343В, ал.2, вр. ал.1 от НК и по чл. 343Б, ал.3 от НК, осъществени на 10.02.2017 г., като му е било определено общо наказание в размер на единадесет месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим. Определението за одобряване на споразумението е влязло в сила на 23.02.2017 г. Наказанието е изтърпяно на 19.03.2018 г.

С определение по НОХД № 488/2017 г., БРС е одобрил споразумение, по силата на което Д. се е признал за виновен в извършването на две престъпления – по чл. 354а, ал.3, предл. второ, т.1 от НК и по чл. 339, ал.1 от НК, осъществени на 24.04.2017 г., като му е било определено общо наказание в размер на единадесет месеца лишаване от свобода при строг режим и глоба в размер на 1000 лева. Определението за одобряване на споразумението е влязло в сила на 21.12.2017 г.

С определение по НОХД № 532/2018 г. по НОХД № 532/2018 г., БРС е одобрил споразумение, по силата на което Д. се признал за виновен в извършването на престъпление по чл. 343В, ал.2, вр. ал.1 от НК, осъществено на 02.03.2017 г., като му е било наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода при строг режим и глоба в размер на триста лева. Определението за одобряване на споразумението е влязло в сила на 26.03.2018 г.

С определение по ЧНД № 1496/2018 г., влязло в сила на 10.05.2018 г., БРС е определил на Д. едно общо наказание по НОХД №№ 532/2018 г. и 5

488/2017 г. – и двете на БРС, в размер на единадесет месеца лишаване от свобода, което увеличил на основание чл. 24 от НК с три месеца и постановил общото и увеличено наказание от една година и два месеца ЛС да се търпи при първоначален строг режим; към това наказание било присъединено и наказанието глоба в размер на 1000 лева по НОХД № 488/2017 г. Наказанието е било изтърпяно на 14.03.2019 г.

Със споразумение по НОХД № 2633/2021 г. по описа на Районен съд Бургас, влязло в сила на 30.06.2021 г., Д. е осъден за престъпление по чл. 354а, ал.3, предл. второ т.1, предложение първи и второ от НК, извършено на 03.06.2019 г., на лишаване от свобода за срок от девет месеца при първоначален строг режим.

Със споразумение по НОХД № 2920/2021 г. по описа на Районен съд Бургас, влязло в сила на 06.07.2021 г., Д. е осъден за престъпление по чл. 354а, ал.3, предл. второ, т.1, предл. първо и второ от НК, извършено на 20.02.2021 г., на лишаване от свобода за срок от девет месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим.

С определение по ЧНД № 3229/2021 г., влязло в сила на 13.08.2021 г., БРС е определил на осъдения Г. Д. едно общо наказание в размер на девет месеца лишаване от свобода при строг режим по НОХД №№ 2633/2021 г. и 2920/2021 г. на БРС.

Със споразумение по НОХД № 874/2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, влязло в сила на 30.09.2021 г., Д. е осъден за престъпление по чл. 354а, ал.2, т.4, вр. ал.1, предл. четвърто от НК, извършено на 29.01.2021 г., на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим, както и на глоба в размер на 10 000 лв.