Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 135 от 04.03.2025, Районен съд - Казанлък

Съд
Районен съд - Казанлък
Дело
Гражданско дело 2847/2024
Вид
Решение № 135
Подписан
04.03.2025
В сила
20.03.2025
Състав
НЕЙКО ГЕОРГИЕВ НЕЙКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.236 ал.1 т.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.587 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.14 · Закон за местните данъци и такси

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. К., 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НЕЙКО Г. НЕЙКОВ при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело № 20245510102847 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба от ПК „*********“ със седалище и адрес на управление гр.К., бул.“****************“ ***, с ЕИК ********, чрез Председателя Н.Ч.Б., против ОБЩИНА К., с ЕИК *********, гр.К., бул.“**********“ ***, представлявана от Кмета Г.С..

Предявен е иск с правно основание чл.124 от ГПК.

Ищецът ПК „*********“ , чрез Председателя Н.Ч.Б. сочи, че от ********* год. потребителна кооперация „*********“ стопанисвала и ползвала търговски обект в с.С. , което било отразено в инвентарната книга на кооперацията. Обектът бил записан в сметка 203-сгради с отчетна стойност ***** лв., въведен в експлоатация и придобит на ********* год. Търговският обект представлявал част от сграда, построена в общински урегулиран поземлен имот I-*** в *** по плана на селото с площ от *** кв.м. по плана от **** г., а по предходния план от **** г. попадала в парцел I-за кооперация.

Обектът се намирал на първия етаж и се състоял от едно търговско помещение със застроена площ от около *****., като входът му бил откъм северозападния ъгъл на сградата и сервизно помещение със склад с площ от ***., находящо се в южната част на парцела с вход от запад. Останалата част от сградата не се ползвала от кооперацията.

С молба по чл.214 от ГПК в първото съдебно заседание, ищецът прави изменение на иска в обстоятелствената част на исковата молба и петитума, относно площта и пълното описание на търговския обект, предмет на делото, като е променил петитума, с искане да бъде призната кооперацията за собственик на целия търговски обект и на урегулирания поземлен имот I-*** в *** по плана на селото с площ от *** кв.м, в който е построена сградата.

Молбата по чл.214 от ГПК е подадена своевременно поради което е приета от 1 съда, като е допусната и поисканата от ищеца съдебно-техническа експертиза с посочени задачи.

В исковата молба се сочи, че през **** год. бил извършен ремонт и реконструкция на два обекта в.Е. и обекта в с.С. със собствени средства на ПК „*********“, като след завършване на реконструкцията, обектите били въведени в действие с Протокол обр.16 на 27.12.**** год., подписан от комисия от ОКС /Окръжен кооперативен съюз/ и РПК „*********“. Цялата строителна документация била предадена в ОКС-С.З. след приключване на ремонта, но към настоящия момент, същата не можело да бъде намерена, за да я представят.

Твърди че в подадената Декларация по чл.14 от ЗМДТ на ********* г. в община К. за облагане с данък недвижим имот и такса битови отпадъци било посочено, че обектът е придобит по давностно владение, че същият бил с площ от *****., построен през **** год. След тази година бил заплащан данък за недвижим имот /данък сгради/ в някои от годините и ежегодно досега се заплащала ТБО. Това било видно от Приходни квитанции от ******* г. и ********** г., запазени в счетоводството на кооперацията и които представят по делото. След *** г. била заплащана само такса битови отпадъци, поради това, че ежегодните съобщения , които са изпращани от Дирекция „Местни приходи“ не бил начислявал местен данък за имота.

Сочи, че досега кооперацията не притежавала нотариален акт, поради отказ на община К. да завери молба-декларация за снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка. С писмо изх.№ *********** г., община К. уведомила ПК „*********“, че за да се издаде скица на имотите в с.С. и с.Д.И., следвало да се представи документ за собственост или удостоверение от съда за заведено дело. Посочено било, че магазинът в с.С. бил записан на СОНС и построен от доброволци от селото, с материали, осигурени от община К.. Поради отказ да се издаде скица на имота, кооперацията не подала до нотариус молба-декларация за извършване на обстоятелствена проверка и снабдяване с констативен нотариален акт.

Твърди че през 2024 год. отново по молба на Председателя на кооперацията, била издадена скица на урегулиран поземлен имот I-*** в *** по плана на селото, в който се намирал търговския обект, като за собственик било записано „СОНС“. В „Забележка“ било посочено, че по предходния план от **** год., в периода в който бил построен обектът, парцелът е под номер I*** кооперация. В издаденото по искане на кооперацията Удостоверение изх.

№ ********* от ********** г. от Областен управител, С.З. се удостоверявало, че сградата, построена в посочения имот не била държавна собственост и попадала в парцел I –за кооперация.

Сочи, че в продължение на повече от ****** ПК „*********“ гр.К. владеела този имот, стопанисвала търговския обект като добър стопанин, обслужвала ежедневните интереси на жителите на селото и по силата на явното и спокойно владение кооперацията придобила собствеността върху имота на основание давностно владение. Община К. не предявявала претенции към обекта, не пречила на кооперацията да извършва търговска дейност в посочения период от време. В посочения период от време не били сключвани договори за наем на търговския обект между община К. и ПК „*********“. От **** год. търговският обект бил затворен, поради липса на 2 персонал, но цялото оборудване се намирало в помещението: климатик, фризери, стелажи, автоматични везни и др. описани подробно в инвентаризационен опис към *****.**** г.

В молбата по чл.214 от ГПК , ищецът е добавил в обстоятелствената част на исковата молба на стр.2, абзац 3, следния текст: „Търговският обект, представлява сграда, построена в УПИ ***** в *** с площ от *** кв.м. по плана на с.С., община К. , която се състои от приземен етаж /партер/ и първи етаж, като на приземния етаж се намират магазин с площ от ***** кв.м. и две помощни помещения с обща площ от ***** кв.м. /в исковата молба са посочили първи етаж/, а на първия етаж над приземния етаж се намират прилежащото таванско помещение над магазина с площ от ***** кв.м. и две помещения източно от таванското помещение, находящи се над помощните помещения на приземния етаж, от които едното е със ЗП ***** кв.м. и другото със ЗП *** кв.м. „

Твърди че цялата сграда се владеела само от ищеца ПК „*********“, като в предходните години предназначението на търговските площи са се променяли: магазинът до **** год. е бил пивница, а след това е бил магазин за хранителни и промишлени стоки, а помещенията на приземния етаж, находящи се източно от магазина с обща площ ***** кв.м. са се ползвали от ищеца за продажба на строителни материали и вещи, необходими за бита на населението на селото. Помещенията на таванския етаж са се ползвали за събиране на амбалаж, подлежащ на връщане на доставчиците на стоките. Нито едно от помещенията в търговската сграда никога не е предоставяно за ползване от други физически или юридически лица.

Сочи че в годините след 2010 год. община К. е възпрепятствала кооперацията да оформи и завери документи, необходими на кооперацията за снабдяване с документ за собственост по давност, независимо, че в периода от 0*************** год. законодателят изрично е признал правото на собственост на кооперациите върху построените от тях сгради и постройки /с труда на член-кооператорите/ до ******** год., ведно с прилежащите към сградите терени.

Разпоредбата на чл.2 ал.3 от ЗОбС /отм. *************/ постановява, че не са общинска собственост сградите и постройките на кооперативните организации и на сдруженията с идеална цел, чието строителство е извършено от тях до ******** г., вкл. и прилежащия терен. В тази правна норма не е въведено разграничение в зависимост от наличието или липсата на законно основание за извършване на строителство. За признаване правото на собственост, законодателят е предвидил изискване за крайния срок за строителството на обектите – ******** год. и да е извършено от кооперацията. Към датата на отмяна на тази разпоредба, ПК „*********“ е била построила в годините преди **** година сградата и ползвала в продължение на повече от ****** - от ********* год., без прекъсване, без противопоставяне от община К., както цялата сграда, така и прилежащия терен, за който е отреден парцела. Дори след отмяна на посочената правна норма /16.11.2004 г./ до момента, през изминалите 20 години, общината по никакъв начин не е упражнявала владение върху имота и не е имала претенции за него. Владението на кооперацията е непрекъснато, явно, известно на населението в района, достояние е на ответника, който не оспорва 3 владението на кооперацията върху имота, но отрича правото и на собственост.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на община К., гр.К., бул.“**********“ ***, с Булстат *********, че Потребителна кооперация „*********“ с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.К., бул.“****************“ *** е собственик по давностно владение, продължило повече от ******, считано от ********* г. до предявяване на исковата молба в съда, на следния недвижим имот:

Урегулиран поземлен имот I-*** в *** по плана на с.С., община К., целият с площ от *** кв. по плана от **** год., а по предходния план от **** год. попада в парцел I*** кооперация, при съседи: от запад и север – улици, от изток – УПИ II-*** и от юг – УПИ X-*** и УПИ XI-***, ведно с построената в имота сграда, представляваща Търговски обект, състоящ се от приземен и първи етаж, с вход от северозапад, като на приземния етаж се намират магазин със ЗП от ***** кв.м. и две помощни помещения от изток с обща ЗП от ***** кв.м., като на първия етаж над приземния /партер/ се намират прилежащото таванско помещение над магазина със ЗП ***** кв.м. и две помещения, находящи се източно от таванското, находящи се над помощните помещения на приземния етаж ,от които едното със ЗП от ***** кв.м. и другото със ЗП от *** кв.м., както и сервизно помещение със склад с площ от ***., находящо се в южната част на търговската сграда с вход от запад, като при уважаване на иска Ви моля да осъдите община К. да заплати направените от ищеца разноски.“

В срока по чл.131 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. На същия са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към нея, както и препис от молбата на ищеца по чл.214 от ГПК.

Ответникът счита, че искът е формално допустим, но изцяло неоснователен.

Сочи, че действително ПК „*********“ гр.К. е ползвала и стопанисвала описания в исковата молба търговски обект /магазин/ в с.С., построен от доброволци от селото и с материали, осигурени от община К., собственост на СОНС /селски общински народен съвет/, респ. община К., видно от представените от ищеца доказателства по делото.

Твърди че голяма част от изложената фактическа обстановка /най-вече касаеща продължителността на „владението“ на имота/ в обстоятелствената част на исковата молба не била скрепена с убедителни писмени доказателства.

Съгласно § 1 (1) от Заключителните разпоредби към Закона за допълнение на Закона за собствеността (Изм.-*******.105 от 2006 г., изм. – *******.113 от *** г., в сила от 31.12.*** г., изм.-*******.109 от 2008 г., в сила от 31.12.2008 г., изм.-*******.105 от *** г., в сила от 31.12.*** г., предишен текст на § 1, изм. –******* от *** г., в сила от 31.12.*** г., изм.-*******.7 от *** г., в сила от 31.12.*** г., доп. –***** от *** г. ал.1 и влизането в сила на изменението и от *******.7 от *** г. са обявени за противоконституционни с РКС *** от 2022 г. – ***** от 2022 г.) Давността за придобиване на имоти – частна държавна или общинска собственост спира да тече до ******** г., включително за придобиване на земеделски земи, които са собственост или върху които е възстановено правото на собственост по реда на Закона за 4 собствеността и ползването на земеделските земи на държавни или общински училища, или на други държавни и общински институции в системата на предучилищното и училищното образование.

С обявяването на разпоредбата на §1 ал.1 от ЗДЗС за противоконституционна не се засягал нейният досегашен ефект /от ************** г./. Съгласно чл.151 ал.2 изр.3 от Конституцията, последиците от преустановяване на мораториума щели да настъпят от момента на влизането в сила на решение ***/******** г., постановено по конституционно дело № 16/2021 г. по описа на Конституционния съд, който момент настъпвал от датата на обнародването на решението в ДВ, а именно от ********* г.