Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 5 от 03.01.2025, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 1605/2024
Вид
Определение № 5
Подписан
03.01.2025
В сила
03.01.2025
Състав
Веска Райчева, Златина Рубиева, Геника Михайлова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№5 гр. София, 03.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веска Райчева

Членове:

Геника Михайлова

Златина Рубиева като разгледа докладваното от Златина Рубиева Касационно гражданско дело № 20248002101605 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена лично от Г. В. В., и допълнена с касационна жалба от адв. З., в качеството му на служебен адвокат, назначен по реда на чл. 95 и сл. ГПК, срещу решение № 4 от 04.01.2024 г., постановено по в. гр. д. № 418/2023 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с което е отменено решение № 1770 от 02.12.2022 г., постановено по гр. д. № 2527/2022 г. по описа на Районен съд – Плевен, и вместо това са отхвърлени предявените от касатора против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 3 Закон за защита от дискриминация за приемане за установено, че ГДИН е осъществила дискриминация по смисъла на чл. 4, ал.

2 ЗЗДискр. спрямо ищеца, в качеството му на лице, излежаващо наказание „доживотен затвор без право на замяна“, по признак „лично положение“ и за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

Касаторът – Г. В. В. поддържа, че въззивното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, и необосновано. Излага доводи, че съдът не е анализирал и преценил съвкупността от всички събрани доказателства. Поддържа, че е бил изолиран от групата, към която се числи, без да е била надлежно проведена процедура по налагането на дисциплинарно наказание, в резултат на което е бил третиран различно и по-неблагоприятно от останалите лишени от свобода: престоят му на открито бил за по-кратко време, по различно време и на различно място от V група, поради което е бил лишен от възможността да общува с останалите лишени от свобода и да участва в колективни спортове; била му е дадена възможност да използва само един телефон при лишаване от конфиденциалност на разговорите, тъй като в близост стояли поне двама надзиратели; бил е ограничен достъпът му до библиотеката и до лавката, както и не му е била дадена възможност да закупи 1 продукти за Великден. В заключение счита за неправилен извода на съда, че не е налице понеблагоприятно третиране спрямо него в сравнение с намиращите се в същото положение затворници от V група, като моли за отмяна на обжалваното решение, установяване на осъществената спрямо него дискриминация и присъждането на 6000 лв. – обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, в резултат на дискриминационните действия на ответника спрямо него.

Ответникът по касационната жалба Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, представлявана от пълномощник, в писмен отговор поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване, а по същество, че подадената жалба е неоснователна. Прави искане за присъждане на деловодни разноски за настоящата инстанция – юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

Настоящият състав намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.

283 от ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал.1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал.1 ГПК, с което са изпълнени условията на чл. 284, ал.3, т.1 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване към касационната жалба, подадена лично от Г. В. и приподписана от служебно назначения му адвокат, се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси, за които се твърди, че не е налице задължителна практика и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

1. Изтърпяващите наказание „доживотен затвор“ и/или „доживотен затвор без замяна“ в даден затвор намират ли се в „сравними сходни обстоятелства“ по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. помежду си, когато са в една група и една зона, доколкото те всички се намират под юрисдикцията на началника на затвора и изтърпяват еднакви по вид наказания и представляват особена група, характеризираща се с еднакъв признак, която следва да се третира еднакво?

2. Доколкото ГДИН е длъжна да третира всички лица, изтърпяващи наказания „доживотен затвор“ и „доживотен затвор без замяна“ в затворите в Република България, по еднакъв начин, като им осигурява сходни условия на живот, налице ли е дискриминация по признак „лично положение“, когато лице, въдворено в една група с други лишени от свобода в даден затвор, е подложено на по-неблагоприятно третиране?

3. Съществува ли правна възможност лишени от свобода с „доживотен затвор“ и/или с други присъди, които не са наказани с дисциплинарни наказания, в даден затвор да бъдат субекти на сравнение с лишени от свобода, наказани с дисциплинарни наказания, изтърпяващи същото наказание „доживотен затвор“ или друго в този затвор при твърдения за неравностойно третиране?

4. Съществува ли правна възможност лишени от свобода с „доживотен затвор“ и/или с други присъди да търпят и изтърпяват дисциплинарни наказания преди извършване и приключване на проверката по обвинението и произнасяне на компетентния орган при твърдения за неравностойно третиране?

5. Кои лишени от свобода лица в един затвор са със сходно фактическо положение, за да се 2 приеме, че са третирани по-неблагоприятно?

6. Доколкото в ЗИНЗС и ППЗИНЗС съществува правна уредба при налагане на дисциплинарни наказания в определените от закона случаи на дисциплинарни нарушения, съществува ли възможност към тази категория да се числят и неизвършили нарушение по смисъла на закона и ненаказани дисциплинарно лишени от свобода лица при твърдения за неравностойно третиране?

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, депозирано от адв. З., в хипотезата на чл. 280, ал.

1, т. 3 ГПК е поставен следният въпрос: „в светлината на принципа за справедливост, който от своя страна е в конекситет с принципа на законността, производството (проверката) срещу затворник по установяване на нарушение на реда в пенитенциарното заведение дава ли право на затворническата администрация да третира този затворник неравностойно спрямо другите затворници от неговата група?“. Твърди се, че съдът не е изследвал и съобразил принципа, че всяко лице е невинно до доказване на противното, т.е. нарушението следва да бъде доказано и наказанието за него наложено, за да се третира наказаният неравностойно спрямо другите лица от неговата група.

Поддържа се още наличието на очевидна неправилност като самостоятелно основание за допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

С обжалваното решение въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта му, с която е признато за установено на основание чл. 71, ал. 1 ЗЗДискр. по отношение на ищеца, че Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е осъществила спрямо него в качеството му на лице с наложено наказание „доживотен затвор“ дискриминация по признак „лично положение“, изразяваща се в наложено ограничение да ползва само един телефон при неспазване на конфиденциалност на разговорите за периода 14.04.2020 г. -23.04.2020 г., както и в частта му, с която ответникът е осъден да заплати сумата 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на дискриминационно отношение за периода 14.04.2020 г. - 23.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 12.05.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, вместо което искът е отхвърлен.

Първоинстанционното решение е потвърдено в останалата му част, с която са отхвърлени исковете на ищеца за признаване за установено извършването от ответника спрямо него и на други действия, представляващи пряка дискриминация, изразяваща се в разрешаване на ограничен престой на открито на ищеца по един час дневно вместо по два часа; лишаване на ищеца от условия за физическа активност и участие в колективни спортове; лишаване на ищеца от ползване на лавка за посочения период; лишаване от правото му да си закупи козунак и други стоки за „Великден“; лишаване на ищеца от ползване на телефон в зоната за повишена сигурност, лишаване на ищеца от ползване на телефон в карето за престой на открито; лишаване на ищеца от общуване с останалите лишени от свобода; лишаване на ищеца от ползване на библиотека през процесния период.

Въззивният съд е посочил, че страните не спорят относно фактическата обстановка, която счита за изцяло установена, поради което не я е възпроизвел в своето решение. Съдът е приел, че наличието на сравними сходни обстоятелства по смисъла на чл. 4, ал.2 ЗЗДискр. следва да се преценява спрямо конкретното лично положение на ищеца, тоест, лицата, с 3 които той се сравнява, следва да са поставени в идентично лично положение. Установил е, че групата на ищеца, в затвора, където излежава присъдата си, се е състояла от четирима души, като през процесния период ищецът действително е провеждал престой на открито не по времето, когато групата е провеждала такъв и не на мястото, където групата е провеждала такъв. Направил е извод, че посоченото не представлява неравно третиране. От свидетелските показания е установил, че ищецът не е бил лишен от престой на открито, не е бил възпрепятстван да извършва физическа активност на открито, да общува с останалите лишени от свобода, както и да използва библиотеката, от която е взел книга в процесния период. По отношение на невъзможността да си закупи продукти от лавката на затвора, е приел, че причината не се дължи на каквито и да било действия на администрацията на затвора, а на това, че ищецът не е разполагал със средствата, с които да ги заплати. Във връзка с оплакването по повод използването на телефона, от свидетелските показания съдът е заключил, че през процесния период в сградата на затвора всички, числящи се към групата на ищеца, са можели да използват един телефон, поради което не е било налице по-различно третиране на ищеца от останалите.

Съдът изрично е подчертал, че изходът от проверката срещу ищеца по установяване на нарушение на реда на пенитенциарното заведение няма отношение към предмета на спора, тъй като в случая предмет на изследване в производството по реда на ЗЗДискр. е единствено обстоятелството дали ищецът е бил третиран неравностойно спрямо другите лица от неговата група, при обстоятелства, сходни с тези, при които е бил поставен. Въззивният съд е намерил за основателно възражението на ответника, че първоинстанционният съд неправилно е приел за обвързващи мотивите на решение по гр. д. № 2335/2020 г. относно неспазване принципа на конфиденциалност, тъй като същото е постановено по иск на ищеца за проявена дискриминация спрямо него през период различен от процесния.

В заключение съдът е приел, че установените в хода на производството обстоятелства изключват наличието както на пряка, така и на непряка дискриминация спрямо ищеца за посочения в исковата молба период, поради което е счел предявените искови претенции за неоснователни.

Настоящият състав на ВКС, Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол, поради следните съображения:

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т.

1-3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д.

№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.