Решение № 973 от 18.06.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 973 гр. Русе, 18.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен Ив. Бойчев при участието на секретаря А.П.Х. като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело № 20244520102882 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Предявени са първоначален иск с правно основание чл. 203, ал.2 КТ и насрещен иск с правно основание чл. 61, ал.1 ЗЗД.

Постъпила е искова молба от „Миг Маркет“ ЕООД срещу В. Д. К., в която се твърди, че ответникът е бивш служител на ищцовото дружество, който до 19.04.2024г. изпълнявал по трудово правоотношение длъжността „търговски представител“ в отдел „Дограма“ в „Миг Маркет“ ЕООД, с място на работа в гр. София, ул. „Боровец“ № 11. Във връзка с изпълнение на служебните задължения на ответника, управителят на ищцовото дружество издал заповед от 26.02.2024г. за извършване на проверка на всички издадени оферти и поръчки за производство и монтаж на дограма и финансови постъпления по тях в разплащателните сметки и касата на дружеството за офиса в гр. София. При проверката било констатирано, че ответникът е представил в дружеството разходни касови ордери, подписани от лицето Г. Х.

С., съгласно които са му платени от ответника суми за извършени монтажи, като е установено, че лицето Г. Х. не е подписвал тези разходни касови ордери и не е получавал размера на упоменатите в тях суми, а по-нисък такъв.

Посочват се конкретно случаи и суми, които са записани в повече от реално платените. Също така се твърди, че на 05.02.2024г. е сключен договор между В. К., като представител на ищцовото дружество и „АВС Център за здравословен начин на живот“, по който К. е получил сумата в размер на 5400лв., за която от дружеството била издадена фактура. Тази сума обаче не била отчетена от ответника в дружеството, а за нея той оправдал разход от 4000лв., платени на И.Й., за което нямало основание, бил представен и разходен ордер за сумата от 360лв., отново платени на Г. С., като последният твърдял, че не е получавал такава сума. Представени били и две фактури от ответника за ремонт на служебен автомобил. При проведен разговор със 1 собственика на сервиза „Ерик 94“ се установило, че ремонт е направен не на служебен автомобил, а на личен автомобил на ответника, а е издадена фактура за ремонт на фирмения автомобил. Също така ответникът представил и фактура на стойност 170,00лв. за закупуване на тройна лапа за вдигане на стъклопакети каквато не била доставена от него в дружеството. Сочат се още отчет на разход 18,00 лв. и фактура и разписка на друг разход за 300,00 лв., за които няма представен отчетен документ.

Установено било при проверката, че общо дължимата сума, неотчетена от работника В. К. е в общ размер на 9714,00 лв. За целта бил командирован служител на дружеството в офиса в гр. София, за да вземе от ответника ключовете за същия, дистанционно за отваряне на вратата, служебен лаптоп, мобилен апарат и 2 бр. тройни лапи за стъклопакети, като се твърди, че ответникът не е оказал необходимото съдействие и докато служителят на дружеството бил командирован там не успял да изпълни задълженията си.

Последвало уведомяване на ответника за установеното негово задължение и по телепоща, но въпреки това отношенията между страните не били уредени и дължимите от ответника суми не били заплатени на дружеството.

По тези съображения се моли да бъде постановено съдебно решение, с което да се осъди В. Д. К. да заплати на „Миг Маркет“ ЕООД сумата в размер н а 9714,00 лв., представляващи неотчетени в касата на дружеството суми, получени в брой от него като търговски представител на ищцовото дружество.

Претендират се и направените по делото разноски.

В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът изразява становище за допустимост, но за неоснователност на предявеният иск. Не се оспорва наличието на твърдяното в исковата молба трудово правоотношение между страните, но се оспорва, че ответникът е имал качеството на материалноотговорно лице, което да събира и да изразходва парични средства от името на ищцовото дружество. Същият не бил сключвал договори от свое име и за своя сметка, включително и такива за изработка, по които да носи отговорност за изпълнение. Ответникът изпълнявал длъжността „Търговски представител“, като основните му задължения били да поддържа контакти с търговски обекти, да следи за дистрибуцията на стоките, да договаря и да извършва сделки, да поддържа контакти с клиенти, да следи пазара и да изготвя отчети и предложения за продажба на продукция. Отговорността му да опазва имущество на работодателя не представлявало отчетническа отговорност.

Също така се оспорва да са налице и причинени вреди на работодателя, за които ответникът да носи отговорност. Оспорват се всички претендирани суми по исковата молба както по основание, така и по размер. Липсвало надлежно оформени счетоводни документи, които да установяват твърденията на ищеца - работодател. Твърди се, че плащания от работодателя към ответника по представените към молбата разходни касови ордери не са правени, като ответникът е заплащал лично сумите по тях, поради което работодателят дължал връщането им. Целта на тези плащания била да не се препятства неизпълнение от страна на ищцовото дружество, като съгласно уточненията, направени в съдебно заседание от ответника е следвало по устна уговорка тези парични средства да му бъдат възстановени от работодателя.

Моли се исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна.

Също така в срока по чл. 131 ГПК ответникът предявява насрещен иск срещу ищцовото дружество, с който претендира да му бъдат заплатени 2 покрити от него с лични средства разходи на дружеството – платени суми на лица монтирали дограма и извършвали други услуги на „Миг Маркет“ ЕООД на стойност 17 355лв. Като бъде съобразено извършено от него прихващане със сумата от 5400лв., получени от „АВС Център за здравословен начин на живот“, разликата от 11955лв. му оставала дължима. Претендира постановяване на решение, с което ответното дружество бъде осъдено да му заплати тази сума. Претендират се и направените по делото разноски.

В срока за отговор по насрещния иск, ответникът по него и първоначален ищец изразява становище за неоснователността му, по идентични съображения на които е основал и собствената си искова претенция.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Няма спор по делото, а и се установява от представените доказателства, че между страните по делото е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ответникът В. Д. К. е изпълнявал длъжността „търговски представител“ в отдел „Дограма“ в ищцовото дружество „Миг Маркет“ ЕООД, с място на работа офис в гр. София, където е бил единствения служител на дружеството. Последното е имало за предмет дейност по изработване, доставка и монтаж на дограма. Ответникът като търговски представител е следвало да поддържа контакти с търговските обекти на дружеството, да следи за дистрибуцията на продукцията, да договаря и извършва сделки по продажбата на продукция, да поддържа контакти с клиенти, уточнява информация и детайли във връзка с осъществявани продажби и пр. Тъй като дружеството не е разполагало с работници в гр.

София, които да извършват монтажи на доставена от дружеството дограма и други продукти, ответникът е ползвал трети лица (външни изпълнители), на които е заплащал суми за извършената работа, за които е попълвал разходни касови ордери.

Свидетелят П.С.С. установява, че работи в ищцовото дружество и по нареждане на управителя му е извършила финансовата проверка на офиса в гр. София, където работел ответника. Последният имал настояване да му бъдат възстановени суми и тъй като управителят се усъмнил в това, наредил проверката. По време на последната изискали „насрещни документи“ от монтажника Г. и установили, че има разминаване в сумите, които пишело на неговите екземпляри от РКО и тези които ответникът отчитал пред работодателя чрез авансовите си отчети. Свидетелката посочва, че когато ответникът имал нужда от пари за монтажи, изпращал заявка по имейл, след което когато имало транспорт до гр. София те му били изпращани по служител на дружеството, който му ги предавал срещу РКО. Върнатия РКО се осчетоводявал в счетоводството на дружеството. При проверката било установено, че В. К. е получавал повече пари за монтажи от тези, които изплащал на монтажниците. Имало един случай, при който ответникът получил 5 хиляди лева от клиент по договор, които вместо да отчете и внесе парите в касата на дружеството, представил авансов отчет, в който били описани много пера – плащане на монтажници, извършване на ремонт на служебен автомобил, като се установило последствие, че ремонтът не е на служебния, а на личния автомобил на ответника. Последният сочел и други 3 разходи, които при проверката се установило, че са „фалшиви“. Свидетелката установява и механизма по който се определяло какви суми да се плащат на монтажниците. Преди да започне монтажа сумите се коментирали и ако дружеството ги одобряло отпускало средствата на В. К., който пък после трябвало да ги заплати на лицата, които са свършили работата. Според свидетелката, ако последствие платеното било по-малко от първоначално поисканото и одобрено от дружеството, това било ощетяване на за работодателя.

Свидетелката И.Г.У. установява, че работи в ищцовото дружество като касиер. Всеки отдел на дружеството си имал ръководител. По нареждане на съответния ръководител или на управителя, касиерът предавал пари на приносителя им до този за който били предназначени, за което се попълвал РКО. Друг РКО пък бил подписван между приносителя и получателя на парите. Така се процедирало и с ответника, когато имал нужда от пари, за да се разплаща с монтажници. Свидетелката като касиер предавала по разпореждане на ръководител определена сума пари на шофьор, който ги отнасял в гр. София на В. К.. Трябвало да са налице два РКО, единият подписан от шофьора, другия от К., че е получил парите от шофьора или снабдителя. С авансов отчет ответникът отчитал изразходваните пари, като в него се описвали ордерите, фактурите и за какво са изразходвани парите.

Имало предварително подготвени бланки за авансови отчети.

Свидетелят Г. Х. С. установява, че се занимава с монтаж на дограма в гр.

София, познава В. К., тъй като той го наемал за монтажи и му заплащал свършената работа. За плащането оформяли РКО. Цената за работата се определяла според обема ѝ, измерен в кв. метри. За част от приложените по делото РКО свидетелят потвърждава че е получил посочените в тях парични суми, а за други отрича това. Свидетелят контактувал единствено с ответника като представител на дружеството и с никой друг. Веднъж получил пари за монтаж от съпругата на К.. Свидетелят знаел от разговорите си с ответника, че е имало случай той да му плаща от лични пари, тъй като не разполагал със служебни. Дори след напускането на К., свидетелят имал неплатени суми за монтаж на едно стълбище, които все още не му били изплатени.

Свидетелят И.М.Й. установява, че е работил като подизпълнител на ищцовото дружество, в която връзка е контактувал само с В. К.. За един от монтажите които направил на обект, имал забавено плащане и по настояване от негова страна останал с впечатление, че К. му платил дължимите 4000лв. от негови лични средства, за които бил оформен РКО.

Според заключението на изготвената по делото икономическа експертиза, при проверка в счетоводството на ищцовото дружество, наличните документи които удостоверяват получаване на суми (авансово) от ответника, предоставени му от дружеството във връзка с изпълнение на работата му са по два РКО подписани от него – РКО от 13.12.2024г. на стойност 3650лв. с предназначение „за монтаж“ и РКО от 01.12.2024г. за сумата от 3200лв. за „външен монтаж, Атлантстрой“. В счетоводството на дружеството без налични документи, ответникът е „задължен“ по РКО от 13.02.2024г. за 4400лв. и за сумата от 5400лв. с основание „по договор за врати АБС център“ ЕООД. РКО, с които ответникът е отчел платени суми на Г. С. и И.Й. – от 13.12.2024г. за 3650лв., от 08.12.2023г. за 3200лв., от 04.01.2024г. за 4400лв., от 15.01.2024г. за 360лв. и от 01.02.2024г. за 4000лв. не 4 са осчетоводени в дружеството, тъй като извършените по тях разходи не са признати за действително извършени. Вещото лице е установило в счетоводството на дружеството, че на ответника са предоставяни авансови средства за разплащане само в периода месец декември 2023г. до месец февруари 2024г.