Решение № 245 от 12.04.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 245 гр. София, 12.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело № 20231001000823 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 847 от 3.07.2023 г. по т.д. № 1984/ 2022 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 3 състав е отхвърлен като неоснователен иск с правно основание чл. 365, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, предявен от „Джи Ай Билдинг“ ЕООД - гр. София срещу „Кет“ АД- гр. София за сумата 275 000 евро/ 537 853.13 лева, дължима по споразумение от 25.01.2010 г., с което по взаимно съгласие е прекратен предварителен договор за покупкопродажба на недвижим имот, сключен на 3.04.2008 г., както и във връзка с последващи споразумения между страните от 17.02.2010 г. и от 10.05.2010 г.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Джи Ай Билдинг“ ЕООД - гр. София, в която се твърди, че е неправилно.

Необосновано съдът приел, че сключения между ищеца и В. Б. К. договор за цесия от 26.06.2014 г. е валиден, тъй като нищожността му поради противоречие с добрите нрави произтичала от самия договор - била налице безвъзмездна търговска сделка, при която цесионера се обогатил неоснователно.

Неправилен бил извода, че възраженията на ищеца за действия във вреда на представлявания по чл. 40 от ЗЗД били несвоевременно заявени и не следва да бъдат обсъждани.

1

Необсъдено останало и обстоятелството, че длъжникът е бил уведомен за договора за цесия от пълномощник, без наличието на изрично упълномощаване за уведомяването, което опорочавало извода за неговата валидност.

Молбата е решението да бъде отменено и да бъде постановено друго решение, с което исковата претенция да бъде уважена изцяло.

Ответникът по въззивната жалба „Кет“ АД- гр. София в писмения отговор я оспорва като неоснователна.

Правилно съдът приел, че ищецът не притежава активна материална легитимация. След съобщаването на договора за цесия цедентът не бил легитиран да иска изпълнение. С влязло в сила решение била отхвърлена претенцията на В. К. срещу „Кет“ АД. Договорът за цесия не противоречал на добрите нрави, тъй като бил резултат от автономни търговски взаимоотношения на равноправни субекти. Неоснователни били доводите, че съдът трябвало служебно да прилага закона, независимо от волята на страните.

Молбата е решението да бъде потвърдено.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.

В исковата молба „Джи Ай Билдинг“ ЕООД - гр. София твърдяло, че по силата на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 3.04.2008 г., платило на продавача „Кет“ АД- гр. София авансово сумата 300 000 евро - част от уговорената цена, която се считала за задатък по смисъла на чл. 93 от ЗЗД. В спогодба от 25.01.2010 г. страните прекратили предварителния договор по взаимно съгласие, като ответникът се задължил да върне платеното капаро в размер на 300 000 евро, от които 20 000 евро - при подписването, а останалата част - незабавно след продажбата на имота. На 17.02.2010 г. страните подписали втора спогодба, в която се съгласили, че към тази дата ответникът е платил сумата 25 000 евро, от които 20 000 евро, дължими по предишната спогодба и 5 000 евро - допълнителна сума, като останалата част от сумата, трябвало да се плати след нотариалното извършване на продажбата на имота. На 18.11.2021 г. имота бил прехвърлен на „Инфинити прогрес“ ООД1 затова и вземането било изискуемо.

При така изложените твърдения ищецът сезирал съда с искане да осъди ответника да му заплати сумата 537 853.13 лева - левовата равностойност на 275 000 евро, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.

Ответникът „Кет“ АД- гр. София оспорил иска като неоснователен. Изтъкнал, че ищецът не е активно легитимиран да води иска, тъй като с договор за цесия от 26.06.2014 г. вземането било прехвърлено на В. К., за което длъжникът бил надлежно уведомен на 13.01.2015 г.

Заявил възражение за изтекла погасителна давност. Оспорил идентичността на недвижимия имот - предмет на предварителния договор, като различен от имота - предмет сделката от 2021 г.. Посочил, че вземането не е изискуемо, тъй като отлагателният срок в спогодбата не бил изтекъл. Оспорил иска по размер, позовавайки се на представеното с отговора споразумение от 10.05.2010 г., според което задължението по предходните спогодби било 2 частично погасено - за сумата 40 000 евро. Страните се съгласили също, че дължимата сума вече не е определена в номинална стойност, а се изчислява в размер на до 10 % от бъдещата продажна цена на имота, което означавало, че сумата била определяема и в този смисъл нямало как да бъде дължима.

Молбата към съда била да отхвърли исковата претенция като неоснователна.

В допълнителна искова молба ищецът изтъкнал, че транслативния ефект на договора за цесия не бил настъпил поради липса на представителна власт на адвокатското дружество за изпращане на уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, а и липсвали данни то да е достигнало до длъжника. Освен това договорът за цесия бил недействителен поради липсата на предмет - към датата на сключването му вземането не съществувало, с оглед уговорките в двете спогодби, то възниквало при сбъдването на уговореното условие - сключването на договор за продажба в нотариална форма. Неоснователно било възражението за липса на идентичност между описания в предварителния договор недвижим имот и описания в нотариалния акт от 18.11.2021 г. поради посочената в тях различна продажна цена.

Несъстоятелно било възражението за изтекла погасителна давност, тъй като вземането ставало изискуемо на 18.11.2021 г. Уговорката в спогодбата от 10.05.2010 г. относно сумата „до 10 % от реалната продажна цена на имота“, била неопределяема, поради което и нищожна на основание чл. 26 от ЗЗД.

В отговора на допълнителната искова молба ответникът оспорил всички възражения на ищеца, като изтъкнал, че оспорването от неговия пълномощник на собствената си представителна власт, било злоупотреба с право.

Установената от доказателствата фактическа обстановка на спора е следната.

В предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 3.04.2008 г., „Кет“ АД - гр. София се задължило да продаде на „Джи Ай Билдинг“ ЕООД - гр. София 2330/ 6710 ид. части от поземлен имот, целият с площ от 6 710 кв.м., идентичен с имот пл.

№ 5, за част от който е отреден урегулиран поземлен имот УПИ № II-5 от квартал 335 „б“, целия с площ 5 999 кв. метра, по регулационния план на гр. София, м. „***“, с административен адрес: гр. София, ***, при граници на УПИ: изток - тревна площ и асфалтов паркинг към вътрешната алея на бл. 16, запад - ул. „Одрин“, север - ул.

„Георги Златарев“, юг - улица „Камен Андреев“ срещу продажна цена от 3 000 000 евро.

Цената трябвало да бъде платена по следния начин : 300 000 евро - при подписването на договора, като сумата се считала за задатък по смисъла на чл. 93 от ЗЗД ; 2 700 000 евро - в деня на нотариалното изповядване на договора, което трябвало да се осъществи не по късно от 30.07.2008 г.

В спогодба от 25.01.2010 г. страните се съгласили да прекратят предварителния договор по взаимно съгласие. Продавачът се задължил да върне на купувача платеното капаро от 300 000 евро по следния начин : 20 000 евро при подписването на спогодбата, а останалата 3 част от сумата- незабавно след изповядване на сделката за продажба на имота на трето лице.

В спогодба № 2 от 17.02.2010 г. страните приели, че с оглед вече прекратения предварителен договор продавачът е заплатил на купувача сумата 20 000 евро, съгласно т. 2, изр. първо от спогодбата от 25.01.2010 г., като при подписването на настоящата спогодба допълнителна сума в размер на 5 000 евро, а останалата част от сумата, описана в т. 2 от спогодбата от 25.01.2010 г., ще заплати след нотариално изповядване на сделка за покупкопродажба на трето лице.

В споразумение от 10.05.2010 г. страните уговорили, че продавачът заплаща на купувача 15 000 евро - част от сумата 300 000 евро, платена от купувача при подписването на предварителния договор, с плащането на която и с оглед вече платените от продавача суми в общ размер 25 000 евро се споразумели, че купувачът има право да получи сума в размер на до 10% от реалната продажна цена на имота - предмет на предварителния договор, като от тази сума ще се приспаднат вече платените суми в общ размер 40 000 евро. Тази сума трябвало да бъде платена незабавно след изповядването на сделката за продажба на имота и заплащането на цената от третото лице - купувач. Страните се съгласили, че до извършването на нотариалната сделка за продажба не си дължат и не могат да претендират взаимно други парични суми.

С договор за цесия, сключен на 26.06.2014 г. „Джи Ай Билдинг“ ЕООД прехвърлило на В.

Б. К. вземането си към „Кет“ АД за сумата 275 000 евро, придобито на основание спогодба от 25.01.2010г., заедно с принадлежностите му, като цесионерът се съгласил да придобие вземането.

С договор за продажба на недвижим имот, извършен с нотариален акт № 6, том XVII, рег, № 32832, дело № 2757 от 18.11.2021 г. на нотариуса И. Д., вписан с вх. рег. № 86 453, акт № 130, т. ССХХV, д. № 67 161, стр. 759 261 на съдия по вписванията при Агенцията по вписванията „Кет“ АД продало на „Инфинити прогрес“ ООД - гр. София поземлен имот с идентификатор ***, (стар идентификатор ***), находящ се в гр. София, район Възраждане, целият с площ 1 038 кв.м., трайно предназначение на територията:

Урбанизирана, начин на трайно ползване: Комплексно застрояване, номер по предходен план: 232, квартал: 335Б, парцел IX, а по документи за собственост съставляващ част от бивш неурегулиран поземлен имот с пл. № 5, нанесен в кадастрален лист 358, в кв. 339Б по неодобрения план на град София, м. „***“, сега м. „Пробив бул. „Пенчо Славейков“, при съседи по комбинирана скица: УПИ VI-5,8, УПИ II-232 - за ЖС и ТП и от две страни улици, при съседи с посочени идентификатори: ***, ***, ***,

***, *** за сумата 626 000 евро, без включен ДДС, която продавачът заявил, че е получена по сметката на дружеството преди деня на сделката.

В изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК настоящият състав на въззивната инстанция преценява въззивната жалба като процесуално допустима - подадена е в установения в закона срок от страна по делото, която има интерес и право на обжалване на валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.

4

След обсъждането на установените от доказателствата факти и доводите на страните, по основателността на релевираните във въззивната жалба конкретни оплаквания за неправилност на решението, съдът приема следното.

Правната квалификация на иска е по чл. 365, ал. 1, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. Исковата претенция е основана на твърдението за неизпълнение на задължение за плащане на парична сума, поето по силата на спогодба от 25.01.2010 г., с която било прекратено действието на предварителен договор за продажба на недвижим имот и продавачът се задължил да върне на купувача авансово платената част от цената на имота. Основателността на иска е обусловена от доказването от ищеца при условията на пълно и главно доказване на елементите от фактическия състав на приложимата правна норма - наличието на изискуемо и ликвидно вземане спрямо ответника и виновното неизпълнение от страна на последния да заплати в деня на падежа остатъка от авансово платената част от цената на имота.

Същината на спора е съсредоточена върху изясняването на принадлежността на спорното право, с оглед генералното възражение на ответника за липса на активна процесуална легитимация, основано на твърдението, че претендираното вземане е било прехвърлено от ищеца на трето за спора лице. Валидността на договора за цесия от 26.06.2014 г. е оспорена от ищеца с твърдения за нищожност в хипотезата на чл.26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД, обосновано с това, че преди сбъдването на предвиденото в спогодбата условие - сключването на договор за продажба в нотариална форма, „липсвал предмет“ на сделката.