Решение № 52 от 07.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. София, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

В.ена Дранчовска

Цветомир М. Минчев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско дело № 20241100505166 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 14467 от 28.08.2023 г., постановено по гр. дело № 17182/2022 г. по описа на СРС, 166 състав, е отхвърлен предявеният от М. Т. С., ЕГН ********** срещу В. Н. С., ЕГН ********** и З. Н. С., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 24, ал. 5, вр. ал. 4 СК за прогласяване спрямо ищцата на относителна недействителност на сключен на 27.05.2020 г. между ответниците договор за покупко-продажба на МПС марка Мерцедес Бенц, Дизел-Е220, рама WDB2110061A078616, година на производство 11.02.2002 г., цвят – червен металик.

Срещу така постановеното решение в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба с вх. № 258714/19.09.2023 г. на ищцата М. Т. С. с изложени доводи за неговата неправилност поради необоснованост и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на чл. 193 ГПК при направено от нейна страна оспорване на договор за покупкопродажба на МПС, вменявайки в нейна тежест да докаже истинността му в частта относно положения от името на В. С. подпис. В тази връзка се посочва, че доколкото се оспорва неистинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, в тежест на ответниците е било да докажат истинността на договора за покупко-продажба на МПС. От фактическа страна изяснява, че на 16.08.2014 г. между нея и ответника В. Н. С. е сключен граждански брак, по време на който – през м. февруари 2022 г. е установила, че придобитото от двамата при условията на семейна имуществена общност МПС е било 1 предмет на договор за покупко-продажба от 27.05.2020 г., без да е дала съгласие за неговото сключване, поради което счита същият за относително недействителен спрямо нея. Излагат доводи, свързани с допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с изготвяне на доклада по делото и конкретно относно начина на разпределение на доказателствената тежест. По изложените съображения се отправя искане първоинстанционното решение да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск да се уважи. Претендира и разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите В. Н. С. и З. Н. С..

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно, тъй като не се констатират пороци, обуславящи изводи за нищожност на съдебния акт. По въпроса относно неговата допустимост въззивният съд намира следното:

В случая, видно е от изложеното в обстоятелствената част на исковата молба, че от страна на М. Т. С. се твърди, че договорът за покупко-продажба на МПС от 27.05.2020 г., с който съпругът й В. Н. С. се е разпоредил в полза на З. Н. С. с придобития от тях по време на брака им л. а. „Мерцедес Бенц“, Е-220, рама WDB2110061A078616, дата на производство – 11.02.2002 г., цвят: черен металик, е недействителен спрямо нея, тъй като не е участвала като страна по сделката и предмет на същата е вещ, представляваща съпружеска имуществена общност, придобита по време на брака им, сключен на 16.08.2014 г.

Следователно, предвид изложените от ищцата фактически твърдения, формиращи основанието на предявения иск, както и заявения от нея петитум, предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 24, ал. 4 СК за прогласяване за относително недействителен спрямо нея на договор за покупко-продажба на МПС от 27.05.2020 г., страна по който са ответниците, каквато е и дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на спора, с който е бил сезиран.

2

При разпореждане с вещ, която е съпружеска имуществена общност, е налице относителна и висяща недействителност, тъй като оспорването на сделката може да бъде извършено по исков ред само от неучаствалия съпруг и то само в определените в чл. 24, ал. 4 СК срокове - 6-месечен от узнаването, но не по-късно от 3 години от извършването му. След изтичането на тези срокове действието на сделката се стабилизира и тя поражда действие за неразпоредилия се съпруг, поради което отпада възможността за оспорването й на основание неучастие на един от съпрузите при извършването на отчуждителното волеизявление (в този смисъл са Решение № 287/13.06.2011 г. по гр. д. № 272/2010 г. на ВКС, IV г. о., Определение № 103/06.06.2018 г. по ч. гр. д. № 1762/2018 г. на ВКС, I г. о., Определение № 285/04.07.2012 г. по ч. гр. дело № 296/2012 г. на ВКС, II г. о., Определение № 120/17.03.2016 г. по ч. гр. дело № 804/2016 г. на ВКС, III г. о. и др. Така установените в чл. 24, ал. 4 СК срокове имат преклузивен характер, поради което за тях съдът следи служебно и в случай на пропускането им правото на иск се погасява. Следователно, първата предпоставка за допустимост на иска е подаването на исковата молба в указаните срокове, като съгласно приложимата норма условията за това са две - да не са изтекли 3 години от извършване на сделката и оспорването да стане в 6-месечен срок от узнаването, но в рамките на тези 3 години. В случая, от страна на ищцата се твърди, че оспорената сделка е извършена на 27.05.2020 г., а исковата молба е подадена в съда на 31.03.2022 г., т. е. преди изтичане на 3годишния срок, като това е така включително и при съобразяване на датата на съставяне, посочена в представения в заверен препис договор за покупко-продажба на МПС от 03.11.2020 г., доколкото тя следва по време твърдяната такава – 27.05.2020 г. В същото време въззивният съд намира, че по делото не са ангажирани никакви доказателства относно спазването на 6-месечния срок от узнаване за разпореждането и конкретно, че за ищцата това е станало през м. февруари 2022 г., както се твърди от нея в обстоятелствената част на исковата молба. В тази връзка следва да се отбележи, че в случаите на чл. 24, ал. 4 СК в тежест на ищеца е да докаже, че е спазил 6-месечния преклузивен срок за оспорване на разпоредителното действие (в този смисъл е Решение № 987/01.09.2010 г. по гр. дело № 3465/2008 г. на ВКС, IV г. о.). Ето защо, неоснователни са доводите с исковата молба, че в тежест на ответника е било да докаже погасяване на правото на иск поради изтичане на 6месечния срок в случай, че твърди това, още повече, че с доклада по делото от 30.11.2022 г. на ищцата са дадени ясни и точни указания, че именно нейна е доказателствената тежест да установи предявяването на иска в 6-месечния срок от узнаване за разпоредителната сделка, както и, че не сочи доказателства в тази насока, но въпреки това тя не е предприела никакви процесуални действия в тази насока. В конкретната хипотеза точният момент на узнаване за разпореждането с процесното МПС се основава само на твърдението на ищцата, че това е станало през м. февруари 2022 г., във връзка с водени от майката на съпруга й дела по ЗЗДН, без обаче да са ангажирани доказателства в тази насока. Нещо повече, прави впечатление, че по делото няма данни М. Т. С. и съпругът й В. Н. С. да се намират в обтегнати отношения помежду си, поради което житейски нелогично звучи тя да не е узнала в по-ранен момент за сключения от съпруга й договор за покупко-продажба на МПС. В подкрепа на такъв извод е и процесуалното поведение на ответника С. в хода на процеса, който със становище по хода 3 на делото от 02.02.2023 г. изрично е признал предявения срещу него иск, солидализирайки се изцяло с оспорванията на ищцата.

Както вече се посочи по-горе, предявеният след изтичане на пределните преклузивни срокове по чл. 24, ал. 4 СК иск е процесуално недопустим, а произнасяйки се по него, от страна на първоинстанционния съд е постановено процесуално недопустимо решение.

По изложените съображения и на основание чл. 270, ал. 3 ГПК то следва да се обезсили изцяло, а производството по делото да се прекрати.

По отговорността за разноските:

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 4 ГПК право на разноски в двете съдебни инстанции имат въззиваемите – ответници, които обаче не претендират и не доказват извършването на такива. С оглед изхода на спора, в полза на въззивницата – ищца не се следват разноски.

На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 14467/28.08.2023 г., постановено по гр. дело № 17182/2022 г. по описа на СРС, 166 състав.

ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. дело № 5166/2024 г. по описа на СГС, II–В въззивен състав, както и по гр. дело № 17182/2022 г. на СРС, 166 състав.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4