Решение № 76 от 23.01.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Бургас, 23.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Т. Т. Русева Маркова

Членове:

Елеонора С. Кралева

Нася Ив. Япаджиева при участието на секретаря Стойка Д. В. като разгледа докладваното от Т. Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20232100501321 по описа за 2023 година

С Решение № 191/02.05.2023г., постановено по гр. дело № 788/2022г. по описа на Районен съд – Несебър са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД против Р. В. У., В. Р. У. и Р. Р. У. – наследници на починалия длъжник Р. И. У., установителни искове с правно основание чл.

422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за установяване, че ответниците дължат, при условията на разделност, на ищцовото дружество следните суми: - сумата от 93,40 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 10.2018 г. – 04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С. *, общ. Т., ул. „В.“ № *, магазин, аб. № *, съгласно изравнителна сметка № **/30.09.2019 г., от която 4/6 части или сумата от 62, 24 лева – за Р. У., 1/6 част или сумата от 15,56 лева за В. У. и 1/6 част или сумата от 15,56 лева за Р. У.; - сумата от 17, 23 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната главница за периода 31.01.2019 г. – 11.01.2021г., от която 4/6 части или сумата от 11,48 лева – за Р. У., 1/6 част или сумата от 2,87 лева за В. У. и 1/6 част или сумата от 2,87 лева за Р. У.; - сумата от 26,58 лева – 1 главница, представляваща разпределение на топлинна енергия за топлоснабдения имот от дялово разпределение за 05.2018 г. - 02.2020 г. , от която 4/6 части или сумата от 17, 1 72 лева – за Р. У., 1/6 част или сумата от 4, 43 лева за В. У. и 1/6 част или сумата от 4, 43 лева за Р. У.; - сумата от 3,90 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната главница за разпределение на топлинна енергия за топлоснабдения имот от дялово разпределение за 01.07.2018 г. – 11.01.2021 г.

, от която 4/6 части или сумата от 2, 60 лева – за Р. У., 1/6 част или сумата от 0, 65 лева за В. У. и 1/6 част или сумата от 0, 65 лева за Р. У.; - законната лихва върху главниците от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК – 21.01.2021 г. до окончателното им изплащане; за които вземания, в полза на ищцовото дружество е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 6/02.03.2021г. по частно гр. дело № 301/2021г. по описа на Районен съд – Несебър.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД, ЕИК 130036512.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от „Топлофикация София“ ЕАД, с която се претендира да бъде отменено първоинстанционното решение и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат уважени.

В жалбата се изразява недоволство от постановеното решение на районния съд, като се излагат съображения за неговата неправилност.

Изтъкват се факти и обстоятелства, установени чрез извършената по делото съдебно-техническа експертиза. Посочва се, че вещото лице констатира, че водоснабдения имот - магазин се намира в топлоснабдена сграда, като за същия са начислявани суми единствено за сградна инсталация. Изразява се несъгласие с изводите на районния съд, че топлинната енергия не преминава през процесния магазин, като се развиват подробни съображения в тази насока. В жалбата се твърди, че при постановяване на решението, съдът следва да се съобрази с разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Посочва се, че съгласно чл. 18 на горецитирания подзаконов нормативен акт, лица, които искат присъединяване към топлопреносната мрежа на новоизграждащи се и/или съществуващи обекти, 2 подават в топлопреносното предприятие писмено заявление за проучване условията и начина за присъединяване на обекта към топлопреносната мрежа и сключване на предварителен договор. Подчертава се, че в конкретния случай, собственикът присъединил топлоснабдения имот (магазин) с одобрена документация на инсталацията за отопление и битово горещо водоснабдяване. Цитира се разпоредбата на чл. 153, ал. 5 и ал. 6 от ЗЕ, касаеща изискванията и задълженията на клиентите при прекратяване подаването на топлинна енергия. Навеждат се доводи, че между въззиваемите и „Топлофикация София“ ЕАД не са възникнали облигационни отношения по договор за продажба на топлинна енергия, въпреки отправената покана от страна на въззивника. Излагат се съображения, че длъжниците са се обогатили неоснователно за сметка на въззивното дружество. В жалбата се посочва, че претенцията следва да бъде уважена, тъй като по делото безспорно се установява, че топлинна енергия реално е доставяна, а липсата на договор не освобождава въззиваемите от заплащане на разходената топлинна енергия.

В жалбата се отправя искане за присъждане на сторените в производството разноски.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание – въззивното дружество чрез своя процесуален представител депозира писмено становище, в което посочва, че поддържа своята жалба и счита, че следва да бъде уважена, като бъде отменено първоинстанционното решение и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат уважени.

В предвидения законов срок, по делото е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от Р. Р. У., В. Р. У. и Р. В. У., с който същата се оспорва изцяло. Излагат се съображения за правилност и законосъобразност на постановеното решение и неоснователност на въззивната жалба. Навеждат се доводи във връзка със становището на въззивника относно приетото от съда, че топлинната енергия не преминава през процесния магазин. В писмения отговор на въззивната жалба се посочва, че видно от заключението на вещото лице, през магазина не преминава тръбна мрежа като част от осигуреното в 3 сградата централно отопление. Твърди се, че не се установява и наличието на отоплително тяло или ползването на топла вода, както и достъп до отопляеми общи части в сграда, в която се намира. Посочва се, че с оглед събраните по делото доказателства, правилно първоинстанционният съд приел, че ответниците не са потребили топлинна енергия. В писмения отговор се излага становище, че при отсъствие на валидно договорно правоотношение между страните, неприложими се явяват разпоредбите на чл. 139 и чл. 139а от ЗЕ;

Наредба № 2/28.035.2004г., Наредба № 16-334/06.04.2007г., както и Наредбата за разпределение на топлоенергия за сградна инсталация въз основа на кубатурата на индивидуалния обект и ОУ за продажба на топлинна енергия за стопански нужди. Твърди се, че въззивната страна неправилно се позовава на разпоредбата на чл. 153, ал. 6 от Закона за енергетиката, тъй като същата урежда отношения, свързани с абонати, присъединени към абонатна станция и монтирали средства за дялово разпределение, но впоследствие прекратили топлоподаването по свое желание. Подчертава се, че в настоящия случай в процесния магазин не била изградена тръбна мрежа. Твърди се, че правилно районния съд приел, че претенцията с правно основание чл. 59 от ЗЗД следва да бъде отхвърлена, тъй като въззивното дружество не е доставило топлинна енергия в имота.

С отговора на въззивната жалба се претендира първоинстанционното решение да бъде потвърдено, а въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание – ответната страна по въззивната жалба – Р. У., В. У. и Р. У. – всички чрез своя процесуален представител оспорват жалбата и считат, че следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Конституираното в производството по делото - трето лице – помагач на страната на ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД не депозира по делото писмен отговор на въззивната жалба и не изразява конкретно становище по основателността й.

4

В съдебно заседание не изпраща представител.

Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени иска от „Топлофикация София“ ЕАД със седалище гр. София против Р. В. У., В. Р.

У. и Р. Р. У., с които се претендира да бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищцовото дружество следните суми:

- В. Р. У. да бъде осъдена да заплати 1/6 част от задълженията, както следва: - 15, 56 лева, представляваща главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от октомври 2018г. до април 2020г., както и 2, 87 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 31.01.2019г. до 11.01.2021г., както и сума в размер на 9, 43 лева, представляваща сума за главница за разпределение на топлинна енергия за периода от май – 2018г. до февруари – 2020г., както и 0, 68 лева – законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 11.01.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите;

- Р. Р. У. да бъде осъдена да заплати 1/6 част от задълженията, както следва: - 15, 56 лева, представляваща главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от октомври 2018г. до април 2020г., както и 2, 87 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 31.01.2019г. до 11.01.2021г., както и сума в размер на 9, 43 лева, представляваща сума за главница за разпределение на топлинна енергия за периода от май – 2018г. до февруари – 2020г., както и 0, 68 лева – законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 11.01.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите и - Р. В. У. да бъде осъдена да заплати 4/6 част от задълженията, както следва: - 62, 24 лева, представляваща главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от октомври 2018г. до април 2020г., както и 2, 87 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 5

31.01.2019г. до 11.01.2021г., както и сума в размер на 9, 43 лева, представляваща сума за главница за разпределение на топлинна енергия за периода от май – 2018г. до февруари – 2020г., както и 0, 68 лева – законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 11.01.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите.

В исковата молба се твърди, че ответниците имат качеството на потребители на топлинна енергия въз основа на действащи Общи условия, които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на топлоенергия за стопански нужди, тъй като за процесния период от време са били в сила Общи условия за продажба на топлоенергия за стопански нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София, одобрени с Решения на КЕВР съответно – пред 2002г., 2006г. и 2007г., които са в сила и към момента на предявяване на исковата молба. В исковата молба се твърди и се посочва и начина на изплащане на възникналите за потребителите задължения да заплащат стойността на потребената топлоенергия, като се сочи, че въпреки възможността ответните страни не са депозирали каквото и да е възражение пред ищцовото дружество, за да е необходимо да бъдат преразгледани съответните начислени суми. В исковата молба се посочва и обстоятелството, че след края на отоплителния период се изготвят изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение и за топлоснабдения имот са издадени изравнителни сметки, които са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота.