Определение № 1479 от 05.06.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1479 гр. Бургас, 05.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20252100500456 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274, вр.чл.130 ГПК и е образувано по частната жалба на „Милат Карпет България“ ЕООД с ЕИК 205947457, против определение № 726/03.02.2025 г. по гр.д.7814/2024 г. по описа на Бургаски районен съд, с което е прекратено производството по делото.

Твърди се, че обжалваното определение е неправилно, тъй като са неправилни изводите на съда, че в случая не бил налице „гражданскоправен спор, а се касае до административно-наказателноправен спор, който е бил разгледан по 3АНН“, поради което липсвало правен интерес от предявения иск. Оспорват се на второ място и изводите на съда, производството е недопустимо, тъй като „не може с иска по чл.124, ал.4 ГПК да се пререшават въпроси за доказателствената сила на документ, които са били разгледани в съдебното следствие по НАХД.

Твърди се, че тези изводи на съда са неправилни и в противоречие както с фактите по делото, така и с разпоредбите на чл.6 ГПК, чл.124, ал.4, предл.1 ГПК, чл.297 ГПК и с Тълкувателно решение № 5 от 14.11.2012 т. по тълк.д.№ 5/2012 г. и а ОСГТК на ВКС, както и с разпоредбата на чл.70 ал.2, т.1 ЗАНН във връзка с института на възобновяване на административнонаказателните производства в случаите, когато с решение се установи, че някое от доказателствата, въз основа на който е издаден акта (в случая наказателните постановления), е с неистинско или с невярно съдържание.

Отново са изложени твърдения по фактите, при което жалбоподателят посочва, че документът, озаглавен „Справка за закупените готови и полуготови килими“, е представен като част от приложенията към изготвен окончателен доклад от проверка на митническите органи под № BG001000/1/5/19.12.2022 г. и е послужил за констатации за извършени митнически нарушения от ищеца-жалбоподател по 29 админиcтpативно наказателни преписки, по които са издадени АУАН и наказателни постановления, обжалвани пред съда по предвидения в ЗАНН ред; документът 1 е оспорен надлежно в рамките на образуваните административно наказателни производства пред РС Сливен и Административен съд Сливен, с искания да бъдат допуснати доказателствени средства за установяване на неистинността му, като в някои от случаите същите изцяло са оставени без уважение, а в други са допуснати гласни доказателства; документът е обсъждан в мотивите на постановените актове в приключилите административно наказателни производства по ЗАНН. Заявено е, че документът е неистински, няма качеството на официален документ според българското законодателство, съставен е на чужд език и е подписан от лице без представителна власт както спрямо „Милат Карпет България“ ЕООД, така и спрямо неговото дружество майка MILAT HALI SANAYI VE XICARET A.S. Заявено е, че защита на жалбоподателя срещу неистинността на документа е искът по чл.124, ал.4, предл.1-во ГПК, тъй като в административно наказателното производство не е допустимо разглеждането на инцидентен установителен иск, поради липсата на правна възможност за това в ЗАНН и в субсидиарно приложимия НПК, Оспорен като неверен е изводът на съда, че в конкретния случай не е налице гражданскоправен спор между ищеца и конституирания ответник относно истинността на документа, предмет на исковия процес. Излага се, че обстоятелството, че оспореният документ е използван в рамките на административно наказателни производства по ЗАНН, не отрича признатата по силата на изрични законови разпоредби компетентност на гражданския съд да се произнесе по истинността или неистинността на един документ, след като е надлежно сезиран, съгласно императивните правила на чл.2, чл.6 и чл.124, ал.1, предл.1 ГПК. Твърди се, че документът е представен в административно наказателните производства, въпреки надлежното му и в срок оспорване от жалбоподателя в тези производства с искане оспореният документ да бъде изключен от доказателствения материал по делото, исканията не са били уважени. Посочва се, че след като ищецът-жалбоподател е спазил срока за оспорването на документа в производствата, по които е представен, има право на иск, за да защити твърденията си за неговата неистинност пред гражданския съд по предвидения в чл.124, ал.4, предл.1 ГПК ред, „в съответствие с мотивите на Тълкувателно решение № 5 от 14.11.2012 г. по тълк.д.№ 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС“. Твърди се, че правният интерес от предявения иск произтича и от възможността да се позове на силата на пресъдено нещо на решението, което ще бъде постановено, ако документът бъде признат за неистински, като поиска възобновяване на административно наказателните производства на основание чл.70, ал.2, т.1 ЗАНН. Посочва се, че в чл.124, ал.1, предл.1 ГПК законодателят не е поставил ограничение нито за вида на документа, за който съществува правен спор дали е истински или не, нито за характера на производството, в който той е бил представен или използван като доказателствено средство.

Оспорен е като необоснован изводът на първоинстанционния съд, че гражданският съд не можел да „пререшава въпроси за доказателствената сила на документ, които са били разгледани в съдебното следствие по НАХД“.

Твърди се, че фактът, че документът е бил представен и ценен като доказателство в рамките на приключилите административно наказателни производства, не означава, че по въпроса са неговата истинност е формирана сила на пресъдено нещо, тъй като такава би се формирала едва с решението на гражданския съд по иск по чл.124, ал.4, предл.1 ГПК.

Претендира се съдът да отмени изцяло обжалваното определение за прекратяване на производството и да върне делото на първоинстанционния 2 съд за продължаване на процесуалните действия.

В законовия срок против частната жалба е подаден писмен отговор от ответника по делото – Агенция Митници, с който частната жалба се оспорва като неоснователна.

Твърди се, че обжалваното определение е правилно, тъй като са правилни изводите на съда, че предявеният иск не касае съществуващо гражданско правоотношение между страните. Твърди се, че искът има за цел да бъде оказано недопустимо въздействие по отношение на оценъчната дейност на доказателствата и на формирането на вътрешното убеждение на наказателни съдебни състави, разглеждащи образуваните административно наказателни дела по реда на НПК с други страни: „Милат Карпет България“ ЕООД и Началник на отдел МРР при ТД Митница Бургас.

Изложено е, че съгласно чл.14, ал.1 от НПК, съдът взема решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на доказателствата по делото като се ръководи единствено от закона, а съгласно ал.2 на същата разпоредба - доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила.

Посочва се още, че евентуалното уважаване на инцидентния установителен иск по чл.124, ал.4, предл.1 ГПК не е основание и за възобновяване на приключени административно наказателно производства, тъй като предпоставка за такова искане е влязла в сила присъда или решение по реда на чл.124, ал.5 от ГПК.

На следващо място се твърди, че въпреки предоставената възможност на ищеца за уточняване в какво се изразява неинстинността на справката, такава конкретизация не е направена. Посочено е, че съгласно цитираната съдебна практика (Определение № 409 от 21.04.2016 г. по к.гр.д.№ 975/2016 г. на ВКС и цитираната в него съдебна практика) оспорването на истинността на частен документ по чл.124, ал.4 от ГПК, може да се отнася само до неговата материална доказателствена сила по чл.180 ГПК, която обхваща единствено факта на писменото изявление и неговото авторство и не се разпростира върху други факти, за които документът свидетелства. Твърди се, че в исковата молба, ищецът не оспорва, че документът е подписан от лицето посочен за негов автор - г-жа М. Л., не оспорва и верността на съдържащите се в него данни.

Претендира се съдът да потвърди обжалваното определение и да присъди на ответника по жалбата съдебни разноски - юрисконсултско възнаграждение.

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.

Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба на частния жалбоподател “Милат Карпет България“ ЕООД, против ТД Митници Бургас за приемане за установено, че документът озаглавен "Справка за закупените готови и полуготови килими", приобщен като доказателство по митническо разследване, възложено със заповед № ЗДТ-1000-551/01.08.2022 г. е неистински, тъй като е съставен на чужд език и е подписан от лице, което няма представителна власт нито по отношение на 3 ищеца, нито по отношение на неговото дружество-майка MILAT HALI SANAYI VE TICARET A.S. Не се оспорва, че документът е подписан от посочения в него автор - М. Л., търговски сътрудник на ищеца, но се твърди, че тя няма представителна власт по отношение на ищеца. Изложено е още, че документът не отговаря на изискванията на закона за официален документ, както и, че документът не е изготвен на български език и не му е направен превод. Посочено е, че в справката е записано, че се основава на данни, предоставени от собственика на капитала на българското дружество (турското дружество MILAT HALI SANAYI VE TICARET A.S.), а не представляват собствени данни на ищеца, както и, че документ бил в основата на направените констатации за допуснати митнически нарушения от страна на ищеца по общо 29 административно-наказателни преписки, по които са издадени АУАН и НП, обжалвани пред съда. В исковата молба изрично е посочено, че документът е бил оспорен от ищеца по образуваните дела пред РС Сливен, позовавайки се на чл.134 НПК, понеже превод на документа не е бил направен, но съдът не е взел предвид възражението на ищеца, че документът е подписан от лице без представителна власт, както и твърдението му, че документът е дописван. Според ищеца, документът, макар да е неистински, е послужил за ангажиране на административно-наказателната му отговорност. Твърди се, че поради обстоятелството, че в административнонаказателното производство не е допустимо предявяване на инцидентен установителен иск за оспорване истинността на документ, единствената защита на ищеца е по чл.124, ал.4 ГПК, за установяване на неистинността му.

С нарочна молба ищецът е конкретизирал ответника по делото, а именно Агенция Митници и е уточнил, че документът е използван като доказателство по 29 административно-наказателни производства, по които има издадени наказателни постановления, всички обжалвани пред РС Сливен.

Посочено е, че по образуваните НАХД РС Сливен е постановил решения по 28 дела, с които е потвърдил наказателните постановления, а след обжалването им пред АС Сливен, с решения по 19 дела, първоинстанционните решения са били потвърдени; по 9 дела още не приключил касационният контрол. Посочено е, ищецът е поискал възобновяване на производствата пред АС-Сливен и АС Ямбол по влезлите в сила решения, част от които молби на ищеца са били оставени без уважение, а останалите производства не са приключили.

Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.4 ГПК.

С писмен отговор в законовия срок ответникът е оспорил иска като недопустим и неоснователен. Недопустимостта на иска е обоснована с липсата на правен интерес от този иск, поради наличието в производствата по НАХД на процесуални способи за оспорване и доказване неистинността на документа. На второ място е посочено, че с оглед принципа на непосредственост по НПК е недопустимо по реда на чл.124, ал.4 ГПК да се пререшават въпроси за доказателствената стойност на един документ, които са били разглеждани по административно-наказателни дела. Заявено е още, че искът е недопустим и поради това, че не са посочени пороци на документа, които да обосновават неговата неистинност - документът да не е подписан от лицето, сочено за негов автор. На следващо място е заявено, че искът е недопустим поради протекло или висящо друго производство, в което ищецът е можел да упражни с процесуални действия възможността да оспори авторството или съдържанието на документа. По същество се твърди, че искът 4 е неоснователен.