Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 291 от 17.09.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Частно наказателно дело 310/2023
Вид
Решение № 291
Подписан
17.09.2024
В сила
05.12.2024
Състав
Розалия Красимирова Шейтанова, Весела Иванова Евстатиева, Миглена Руменова Маркова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 291 гр. Пловдив, 17.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Розалия Кр. Шейтанова

Членове:

Весела Ив. Евстатиева

Миглена Р. Маркова при участието на секретаря Гинка К. Големанска в присъствието на прокурора Георги Г. Гешев като разгледа докладваното от Розалия Кр. Шейтанова Частно наказателно дело № 20235300200310 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.465 вр. чл.463 от НПК

В Окръжен съд – Пловдив е постъпило искане, чрез М. на п. на Р. Б., от Ч. п. н. с. – гр.Д., Р. Т., за признаване и изпълнение на присъда срещу българския гражданин А. Р. И. на основание Европейската конвенция за международно признаване на присъди.

В искането е посочено, че спрямо българския гражданин А. Р. И., роден на **.**.**** г., живущ в гр.П., е постановена присъда от 4-ти п. н. с. в гр.Д., РТ., за извършено в същия град, в периода 15.03.2014 г. – 20.03.2014 г. престъпление по чл.245, ал.2, чл.245, ал.3, чл.43, ал.1, чл.53, чл.62, ал.1 и чл.63 от т. наказателен кодекс - закон № 5237, за което с присъдата му е наложено наказание Лишаване от свобода в размер на 7 години 3 месеца и 15 дни по дело № ****/*** * с решение № ****/*** * от 23.10.2014 г. Описани са фактите, свързани с извършеното престъпление:

1

След като са преминали граничния пункт K. на 14 .03.2014 г., между 15.03.2014 г.-20.03.2014 г., осъденият, заедно с приятелите си И. Н. Н., Д. В.

С., Т. С. с автомобил марка „Х.“ с регистрационен номер **** са пристигнали в област D. Поставили са механизъм за копиране на карти в банкомата на T. G. B. в рамките на изпълнение на решението за извършване на престъпление при единодушие на замисъл и действия, като по този начин копирали информацията за банковите карти на N. K., T. G., S. H. и N. E. Ha 15.03.2014 г. те са напуснали гр. D. и са се върнали в Б . В рамките на изпълнението на решението за извършване на престъпление, отново в консенсус и действие, осъденият А. Р. И., заедно с подсъдимите си приятели И. Н. Н., Д. В. С. и Т. С. на 20.03.2014 г. са дошли в Ş.-I. От сметка № ***/******* на T. G., принадлежаща на T. G. B., от клон Ş. на 20.03.2014 г. са изтеглили 1.000,00 т. л. и 500,00 т. л., или общо 1.500,00 т. л.. От paracard № *** на S. H., свързана със сметка № *** в клона на банката в D. M., на 20.03.2022 г. (годината е сгрешена в превода на б. е., където е посочена като 202 2 г., в оригинала на т. е. също има фактическа грешка, тъй като там е цитирана 2013 г., а очевидно се излагат факти за 20.03.2014 г.) от клона в Ş. са изтеглени 50.00 т. л., 1.000.00 т. л., 1.000.00 т. л. и 200.00 т. л., общо 2.250 т. л.. От сметката на картата на N. E. с № **** **** **** ****, принадлежаща на T. G. B., от клон Ş. са изтеглили 1.000.00 т. л., 1.000.00 т. л. и 500.00 т. л., общо 2.500.00 т. л.. Картата на N. K. с номер ***, принадлежаща на T. G. B., е копирана от банкомата в D. - клон 2 на 15.03.2014 г., но не е извършено теглене на пари със споменатата карта. В протокола за преглед на CD от 02.04.2014 г., който е в досието, се посочва, че лицата на име А. и Д. са дошли до банкомата Ş. M. 4 на 15 .03.2014 г. в 00:22:15 часа и са започнали теглене на пари и са приключили тегленето на пари в 00:29:50 часа. Двете лица са дошли пред банкомата на G. B. и са поставили механизъм в банкомата на 15.03.2014 г. в 06:53 ч. и същите лица са дошли отново след около 5 минути и са продължили трансакциите си.

Същите лица са дошли и са извадили механизма за копиране на карти и камера на 15.03.2014 г. в 12:21 ч.

Посочено е, че по този начин, те са извършили престъпленията – облагодетелстване, чрез използване на фалшива дебитна или кредитна карта и производство, продажба на фалшиви банкови карти, свързвайки ги с банковите сметки, принадлежащи на други хора.

2

В искането е отразено, че А. Р. И. е разпитан и арестуван от 3-ти наказателен съд в град D. на 06.04.2014 г. По време на процеса по дело № 2014/297 на 4-ти наказателен съд на първа инстанция в D. с решение за освобождаване той е освободен на 11.09.2017 г. В заседанието от 17.07.2014 г. А. Р. И., който е бил в ареста в затвора в гр. E. (О.) е участвал в съдебния процес чрез аудио и визуалната информационна система (S.) и в заседанието му е прочетен обвинителния акт от 27.06.2014 г. Бил е защитаван от адвокат, имал е и преводач. Присъдата не е прочетена на осъдения и адвоката в съдебното заседание от 23.10.2014 г. /осъденият не е присъствал в това заседание, тъй като вече е бил освободен от ареста и е следвало да се яви по собствена инициатива, знаейки за датата на заседанието/.

В резултат на съдебното производство, проведено срещу И. от 4-ти н. с. от първа инстанция в град D., той е осъден общо на 7 години, 3 месеца и 15 дни лишаване от свобода. Решението за присъда е обжалвано от осъдения и другите подсъдими, но с определение от 02.09.2017 г. и номер ****/**** E., ****/**** K., на 8-ми наказателен състав на В. к. с., където е направено въззивното разглеждане, жалбата не е уважена и е отхвърлена, а присъдата е потвърдена, като по този начин решението е придобило окончателен вид.

Отразено е, че давността за изпълнение на присъдата, постановена по параграф l-d на член 68 от т. Наказателен кодекс № 5237 е 20 години и изтича на 02.09.2037 г.

Искането към българската страна е отправено по причина, че осъденият е беглец по смисъла на т. з., наложеното му наказание не може да бъде приведено в изпълнение в РТ., а предвид обстоятелството, че се намира на територията на нашата страна и е български гражданин, не е възможно той да бъде екстрадиран в РТ. за привеждане в изпълнение на наложеното му наказание.

Приложени са Мотивираното решение за присъда (съдържащо анотацията за финализиране) относно А. И., решението на В. к. с. относно обжалването, примерен срок (вероятен) за излежаване в затвора, показващ условията за освобождаване по заслуга и условното му освобождаване относно постановената присъда, постановеното наказание, законните разпоредби относно наказателния съд и привеждането в изпълнение на наказанието, ведно с преводите на изброените документи.

3

От приложеното заверено копие на постановената спрямо А. И. присъда в РТ. е видно, че той е признат за виновен и осъден за две отделни престъпления:

- в съответствие с чл.245/2 от т. н. к., който отговаря на престъплението производство на Фалшиви кредитни карти чрез копиране на информацията за кредитните карти на повече от един клиент чрез поставяне на механизъм в банката, е наказан с 3 години 1 месец и 15 дни затвор и 100 т. л съдебна глоба;

- в съответствие с чл.245/3 от т. н. к., който отговаря на престъплението з а използване и облагодетелстване използвайки произведени фалшиви кредитни карти чрез копиране на информацията за кредитните карти на повече от един клиент чрез поставяне на механизъм в банката, е наказан с 4 години и 2 месеца затвор и 100 т. л. съдебна глоба.

Решението е обжалвано от подсъдимите по делото и съгласно решение № ****/****-****/**** K. на В. к. с. решението е потвърдено по отношение на А. И. като по този начин на 14.03.2017 г. решението е придобило окончателен вид. След като решението е придобило окончателен вид, на 15.03.2017 г. в Р. п. о. и. на п. в гр. D. е изпратено искане за изпълнение на присъдата.

Присъдата не е приведена в изпълнение, тъй като А. И. не е открит за привеждане в затвор. Така, спрямо него е издадено червено известие за издирване по заповед на Републиканската главна прокуратура на гр. D. и Службата за изпълнение от 17.03.2017 г. с номер 2017/1552. В известието е отразено, че е издирван за изпълнение на наказание от 7 години, 3 месеца и 15 дни.

Към искането на т. страна е приложено и Различно съдебно решение за кумулация на наложените две наказания спрямо И., съгласно което документите за изпълнение на присъдите относно А. Р. И. са изпратени в бюрото за изпълнение на присъдите в град D. под № ****/**** от 15.03.2017 г., като са върнати с искане за кумулация на присъдите на осъдения, поради което в съответствие с член 99 на т. н. к. № 5275 съдът кумулира наказанията на И. като ги сумира, както следва:

1.

Присъдата на 4-ти първоинстанционен наказателен съд в гр.

4

D. с решение № ****/*** относно дело № ****.*** от 23/10/2014 esas с наказание 4 години и 2 месеца затвор и

2.

Присъдата на 4-ти първоинстанционен наказателен съд в гр.

D. с решение № ****/*** относно дело № ****.*** от 23/10/2014 esas с наказание 3 години 1 месец и 15 дни затвор.

В резултат на събирането кумулираното наказание е 7 години 3 месеца и 15 дни затвор, тоест, очевидно се касае за механичен сбор от наложените наказания.

След разглеждането на досието, съдът е постановил, че решението за кумулация подлежи на обжалване в седем дневен срок пред дежурния тежък наказателен съд. Различното съдебно решение за кумулация е от 16.03.2017 г., като няма данни дали е обжалвано, както и дали е влязло в сила и на коя дата. Приложени са две справки с данни за финализиране на делото, в които е посочено, че присъдата и по отношение на двете наложени наказания е финализирана на 09.02.2017 г. от която дата е произнасянето на Висшия касационен съд. Очевидно става въпрос за техническа грешка при изписване на датата, на която присъдата е станала окончателна в тези справки, тъй като от всички останали приложени документи е видно, че произнасянето на касационната инстанция е от 02.09.2017 г.

В приложеното заверено копие от постановената спрямо А. И. присъда от 4-ти първоинстанционен наказателен съд в гр. D. с решение № 2014/339 относно дело № 2014.297, е отразено, че той е бил под арест от 04.06.2014 г. до 11.09.2014 г. В присъдата е описан механизма на определяне на наказанието, като след окончателното му отмерване, е посочено, че в съответствие с член 63 от турския наказателен кодекс, времето, прекарано в ареста и в затвора като подсъдим следва да се приспадне от постановения срок наказание лишаване от свобода.

След образуване на делото, съдът изиска допълнителна информация от т. страна, предвид посочването на две различни дати на влизане в сила на присъдата, постановена спрямо А. И., както и относно датата на влизане в сила на решението за кумулация, която не е отразена в документацията.

Поискана беше информация и за това какъв е периода на арест и каква е процедурата по кумулиране на две отделни наказания. Отделно от това, бяха изискани и справки за съдимост и наличие на висящи дела по отношение на 5 осъденото лице.

От постъпилото уточнение от т. страна става ясно, че датата на влизане в сила на присъдата, постановена спрямо А. И. е 09.02.2017 г., /очевидно отново става въпрос за техническа грешка при посочване на датата, на която присъдата е станала окончателна, тъй като от всички останали приложени документи е видно, че произнасянето на касационната инстанция е от 02.09.2017 г./, а датата 14.03.2017 г. е дата на изпращане на присъдата за изпълнение в прокуратурата. Посочено е, че по делото в РТ. няма документ или отбелязване, което да показва, че решението за кумулация е станало окончателно. Осъденият е бил арестуван на 01.04.2014 г. и е освободен на 11.09.2014 г. Посочено е, че наказанията на осъдения ще се изпълняват съвместно в съответствие с чл.99 от Закон № 5275, като двете наказания ще бъдат изчислени поотделно в размер на ½. Повторното посочване на датата 09.02.2017 г. като дата на влизане в сила на присъдата поражда съмнения относно влизането в сила на допълнителното съдебно решение за кумулация, тъй като то е постановено през март месец 2017 г., а от приложеното решение за присъда е видно, че касационната инстанция се е произнесла окончателно на 02.09.2017 г., респективно е посочено, че давността изтича на 02.09.2037 г., предвид което вземането под внимание на направена кумулация от месец март 2017 г., преди произнасянето на касационната инстанция на молещата държава, е спорно в настоящото производство.

В съдебно заседание на 22.02.2024 г. осъденият заяви, че на 24.12.2018 г. е бил задържан по искане на т. в. на у. г. на влизане в У. и е бил приведен в арест в У., където е останал две години и половина. Това наложи изискване, както на данни за задържането на осъдения в У., така и на цялото производство, водено в РТ. против А. И., с оглед изясняване на обстоятелството - изтърпяна ли е в действителност част от наказанието, наложено му в РТ.