Определение № 285 от 29.01.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 40/2024
- Вид
- Определение № 285
- Подписан
- 29.01.2024
- В сила
- 29.01.2024
- Състав
- Ирена Николова Петкова, Иванка Димитрова Дрингова, Ивелина Владова
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 285 гр. Варна, 23.01.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ирена Н. Петкова
Членове:
Иванка Д. Дрингова
Ивелина Владова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20243100500040 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. № 94127/13.12.2023 г., депозирана от „Е. С.“ АД, чрез адв. Н. Б., срещу Решение № 3786/22.11.2023 г., постановено по гр. д. № 3123/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, XXV-ти състав, с което е прието за установено, че ищецът П. Х. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. “. М.“ № 16, ет. 2, ап. 8, не дължи на ответника „Е. С.“ АД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. “В. В.“ № 258, Варна –Тауръс – Е, заплащането на сумата от 2079.20 /две хиляди и седемдесет и девет лева и двадесет ст./ лева, начислена по фактура № ********** от 28.02.2023 г., представляваща корекция на сметка за периода 19.11.2022 г. до 16.02.2023 г. по клиентски № ********** и абонатен № ......, с адрес на потребление: гр. Варна, ул. “. М.“ бл. 12, ап. 4, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
В жалбата се излага, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в разрез със събрания в хода на процеса доказателствен материал. Посочва се, че към датата на извършване на процесната проверка, в обекта на ищеца са в сила ПИКЕЕ (обн. в ДВ бр.
35 от 30.04.2019 г.), поради което съществува законова възможност, която регламентира правото на ответното дружество да извърши едностранна корекция на начисленото количество електрическа енергия. Излага се, че сумата по коригиращата сметка не е обусловена и не се дължи за реално потребена електроенергия. По своята същност разпоредбите на ПИКЕЕ създават правна фикция, че коригираното количество ел. енергия е реално потребено за срока на корекцията. В жалбата се посочва още, че е налице умишлена манипулация на електромера чрез внасяне на такъв тип изменение на СТИ, че същото не съответства на типа си, с цел неотчитане или частично отчитане на потреблението на абоната. Поради невъзможност да се установи точен размер на грешката, с която е измервал електромера, корекцията е осъществена на основание чл. 50, ал. 1, т. „б“ от ПИКЕЕ, която методика е одобрена от КЕВР. Счита се, че неправилно първоинстанционният съд не е кредитирал приетата по делото СТЕ, според която констатираното вмешателство върху СТИ води до изменения в техническите характеристики на устройството и се отразява на функциите му при измерване на потребеното количество ел. енергия. Според вещото лице обстоятелството, че има нарушена цялост на платката, е напълно достатъчно, без да се правят допълнителни изследвания, за да се приеме, че са налице основанията да се извърши 1 корекционното изчисление. Моли се решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли предявения иск. Претендират се разноски. В условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна П. Х. М., чрез адв. М. Н., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Счита, че ВРС правилно е приел, че ответникът не разполага с правото да проведе процедура по извършване на корекцията, поради което претенцията на ищеца за недължимост на начислената вследствие приложението на чл. 50, ал. 1, б. „б“ от ПИКЕЕ сума, е основателна.
Посочва се още, че правилно не е кредитирано и заключението по СТЕ. Твърди се, че съгласно събраните писмени доказателства и заключението на СТЕ се установява, че служителите на БИМ при извършване на експертизата не са установили неизмерване, а само добавен допълнителен елемент, чужд за схемата, за който няма данни да влияе върху способността за отчитане на СТИ. Неотчитане или грешка в отчитането не е установена и от служителите на ЕРП, извършили процесната проверка. Моли се жалбата да бъде отхвърлена и да бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Съдът, като съобрази постъпилата въззивна жалба, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима. Подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт.
Същата следва да бъде приета за разглеждане и разгледана по същество.
Доколкото липсват направени искания за събиране на нови доказателства, производството следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 94127/13.12.2023 г., депозирана от „Е. С.“ АД, чрез адв. Н. Б., срещу Решение № 3786/22.11.2023 г., постановено по гр. д. № 3123/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, XXV-ти състав.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 40/2024 г. на ОС-Варна за 14.02.2024 г. от 9,30 часа, за която дата и час да се призоват страните с връчване на препис от настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2