Решение № 643 от 05.04.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е № гр. София, 05.04.2019г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на деветнадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател:

Анна Ненова при секретаря Димитринка Иванова като разгледа докладваното от съдията докладчик т.д. № 1700 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид, следното:

Предявени са искове по чл. 62, вр. чл. 53 и чл. 78 от Конвенцията на Организацията на обединените нации относно договорите за международна продажба на стоки.

В първоначалната си искова молба по делото ищецът „А.Ч.С.Л.Ш.“, търговско дружество, регистрирано в Република Турция, гр. *****, е изложил твърдения, че е производител и търговец на изделия от метал, основно различни видове пирони и изделия за мебелната промишленост, както и доставчик на пневматични инструменти и резервни части за тези инструменти.

От 2011г. до края на 2016г. с ответника „В.“ ЕООД, дружество, регистрирано в търговския регистър при Агенция по вписванията в България, със седалище ***, са имали трайни търговски отношения, при които по заявки на ответника ищецът е доставял периодично стоки – различни видове пирони и пневматични инструменти, както и резервни части за тях, скоби за тапициране в мебелната индустрия, малки пирони, полиуретанови маркучи за въздух – спираловидн и прави и други подобни. Стоките са били доставяни с превоз от ищеца до склад на ищеца в гр. Истанбул и вътрешна митница, откъдето с камиони, изпратени от ответника, са били превозвани до склада на ответника в с. Бусманци, Столична община. При изпращане на стоката ищецът е издавал фактура и товарителница. Обикновено фактурите са били заплащани от ищеца до три месеца след получаване на стоката, по уговорка с ищеца.

До декември

2015г. ответникът е заплащал задълженията си за доставените стоки без големи закъснения. След това доставките не са били заплатени, включително по фактура № серия А, № 72184 от 30.12.2015г. на стойност от 17 151. 76 евро и по фактура № серия А, № 27574 от 04.05.2016г. на стойност от 15 671. 10 евро.

Стоката по първата от фактурите е била доставена на вътрешна митница с митническа декларация сериен номер № GP0046318,

№16341200ЕХ000789 от 05.01.2016г. с място на товарене гр. Месин, за износ от Турция за България, с условия за доставка FCA Истанбул. Стоките са били натоварени от товарен пункт в Истанбул и получени от ответника на 05.01.2016г., ведно от международна товарителница (CMR) от 04.01.2016г. чрез превозвач ЕТ“С.Р.Ш.“, гр. Асеновград, номер на МПС РВ 8820 МС/РВ 1610 ЕР.

Стоката по втората от фактурите е била доставена на вътрешна митница с митническа декларация сериен номер (не се чете), №16341200ЕХ132512 от 06.05.2016г. за износ от Турция за България, с условия за доставка FCA

Истанбул. Стоките са били натоварени от товарен пункт в Истанбул и получени от ответника на 06.05.2016г., ведно от международна товарителница (CMR) от 06.05.2016г. чрез превозвач ЕТ“С.Р.Ш.“, гр. Асеновград, номер на МПС РВ 2257/ *******.

Страните не са могли да уредят доброволно отношенията си по доставките, за което в исковата молба са изложени подробни обстоятелства, и ищецът претендира незаплатените суми по фактурите, общо 32 822. 86 евро, със законната лихва от предявяване на исковете (07.08.2018г.) и разноските по делото.

Обстоятелствата се потвърждават и в допълнителната искова молба по делото.

С първоначалния си отговор ответникът не оспорва твърденията на ищеца по исковата молба за доставката на стоки. Възразява, че ищецът не е отправял покана за плащане по начин, различен от уговореното през 2015г., но от дружеството са предприети действия по доброволно погасяване на задълженията и по фактура № серия А, № 72184 от 30.12.2015г. на 13.07.2016г. са платени 2 950. 16 евро, а на 12.10.2018г. - 4 236. 16 евро. Финансовото положение на ответника е затруднено, дружеството трудно събира вземанията от кредиторите си, а дълготрайните активи да използвани за обезпечение по банкови кредити.

С допълнителния отговор ответникът възразява, че с поведението си не е станал причина за завеждане на делото. Единствената относима покана за плащане, която е получена, е исковата молба по делото. От момента на получаването й са предприети действия за доброволно погасяване на задълженията, въпреки затрудненото финансово положение на ответника. Опитите за постигане на спогодба между страните са останали безуспешни и към момента ответникът е заплатил изцяло задължението по фактура № серия А, № 72184 от 30.12.2015г. и частично па фактурата от 04.05.2016г. до размера от 7 671. 10 евро. Конкретно са посочени датите и размера на отделните плащания. Ответникът също претендира разноските по делото.

По предявените искове

Между страните не е спорно, че са били в трайни търговски отношения, при които ищецът, производител на изделия от метал (различни видове пирони и изделия за мебелната промишленост) и доставчик на пневматични инструменти и резервни части за тези инструменти, е доставял периодично такива стоки на ответника по негови заявки.

Това е било включително за стоките, доставени на вътрешна митница с митническа декларация сериен номер № GP0046318,

№16341200ЕХ000789 от 05.01.2016г., с място на товарене гр. Месин, с условия за доставка FCA

Истанбул, за които е била издадена фактура № серия А, № 72184 от 30.12.2015г. на стойност от 17 151.

76 евро, натоварени от товарен пункт в

Истанбул и получени от ответника на 05.01.2016г., ведно от международна товарителница (CMR) от 04.01.2016г. чрез превозвач ЕТ“С.Р.Ш.“, гр. Асеновград, номер на МПС РВ 8820 МС/РВ 1610 ЕР, както и за стоките, доставени на вътрешна митница с митническа декларация сериен номер (не се чете), №16341200ЕХ132512 от 06.05.2016г. за износ от Турция за България, с условия за доставка FCA Истанбул, натоварени от товарен пункт в Истанбул и получени от ответника на 06.05.2016г., ведно от международна товарителница (CMR) от 06.05.2016г. чрез превозвач ЕТ“С.Р.Ш.“, гр. Асеновград, номер на МПС РВ 2257/ *******, за които стоки е била издадена фактура № серия А, № 27574 от 04.05.2016г. на стойност от 15 671. 10 евро.

Съгласно изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е извършило справка в счетоводството на ищеца по хронологично извлечение по партидата на ответника за издадени фактури и извършени плащания за периода от 11.2013г. до 01.2019г., начално и крайно салдо по партидата, справка при ответника по хронологично извлечение за осчетоводени фактури и извършени плащания, аналитичен регистър по сметка 401“Задължения към доставчици“, както и извършило справка в „УниКредит Булбанк“ АД и „Райфайзенбанк

България“ ЕАД по сметки на ответника за извършени преводи към ищеца по процесните фактури, по фактурите са извършени погашения.

По фактура № серия А, № 27574 от 04.05.2016г. на стойност от 15 671. 10 евро, при приспадане на удържаните суми за банкови преводи, които ответникът не е платил отделно, от ответника са били платени на 10.01.2019г. 7 980 евро, или са останали дължими 7 691. 10 евро по фактурата.

По фактура № серия А, № 72184 от

30.12.2015г. на стойност от 17 151. 76 евро, при приспадане на удържаните суми за банкови преводи, които ответникът не е платил отделно, от ответника са били платени 14 206. 16 евро, от които 4 226. 16 евро, платени на 12.10.2018г., 4 990 евро платени на 02.11.2018г. и 5 000 евро, платени на 20.12.2018г. Отделно от сумата по фактурата от ответника са били прихванати 2 860. 04 евро, надплатени по друга фактура, извън процесните, преди образуване на делото. Прихващането е било потвърдено от вещото лице въз основа на обстоятелството, че така то е било отразено счетоводно при ответника, но и при самия ищец, който понастоящем води счетоводно дължими от ответника общо 8 335.

15 евро, т.е. не и като дължими допълнително 2 860. 04 евро. Или непогасени от ответника по фактура № серия А, № 72184 от 30.12.2015г. са били 85. 56 евро.

Страните не са оспорили заключението на вещото лице относно установените погашения на сумите по процесните фактури, при което те се възприемат и от съда.

Също съгласно заключението на вещото лице, размерът на законната лихва за забава от 07.08.2018г., датата на исковата молба, до датата на съответното плащане върху всяка от платените суми е общо 737. 16 евро, съответно 78. 65 евро върху сумата от 4 226. 16 евро за периода от 07.08.2018г. до 12.10.2018г., 121. 98 евро върху сумата от 4 990 евро за периода от 07.08.2018г. до 02.11.2018г., 188. 51 евро върху сумата от 4 990 евро за периода от 07.08.2018г. до 20.12.2018г. и 348. 02 евро върху сумата от 7 980 евро за периода от 07.08.2018г. до 10.01.2019г.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

Страните са обвързани от договори за продажба, съгласието за които е било постигнато изрично. По заявка на ответника, като купувач, ищецът е доставил изделия от метал, конкретно уговорени по вид, количество и качество, с предаване на стоката на превозвач за превоз до склад на ответника в България, при уговорена цена на доставката.

Страните не са избрали изрично приложимо право към договорите, но по делото не е спорно, че при седалището и адрес на управление на страните в различни държави (България и Турция), като обстоятелства, при които са се развили договорните отношения (чл. 93 от КМЧП), към договорите за продажба е била приета за приложима и е приложима

Конвенцията на Организацията на обединените нации относно договорите за международна продажба на стоки (обн. ДВ, бр. 36 от

05.05.1992г.), по която и България, и Турция, държавите по регистрация на дружествата, са страни към датата на доставките ( чл. 1 от Конвенцията).

Съгласно чл.

53 от Конвенцията, купувачът е длъжен да плати цената на стоката и да приеме нейната доставка в съответствие с изискванията на договора и на конвенцията, а съгласно чл. 62 от Конвенцията – продавачът може да поиска от купувача да плати цената, освен ако продавачът е прибягнал до средство за защита, което е несъвместимо с това искане.

По делото, съгласно възприетото от фактическа страна, се установява изпълнение на задълженията на ищеца по чл. 30 от Конвенцията - предаването, в изпълнение на договорите, на заявените за доставка метални изделия на превозвач, с което, с предаване на стоката, е изпълнено задължението на ищеца да достави стоката; тогава са били прехвърлени и собствеността и риска, както и не е спорно и предаването на изискуемите документи към стоката на ответника. От ответника не са направени възражения по доставката относно нейното количество, качество и уговорено опаковане (чл. 35 от Конвенцията), липсват възражения по чл. 45 и сл. от Конвенцията или други.

Така, съответно на събраните по делото доказателства, ответникът е дължал цената на доставките – 32 822. 86 евро. Цената е била дължима не по-късно от три месеца след получаване на стоката (05.01.2016г. и 06.05.2016г.). Този уговорен срок за плащане е посочен в исковата молба на ищеца, без да се установява друга уговорка между страните относно срока.

Преди образуване на делото от сумата по фактура № серия А, № 72184 от

30.12.2015г. са били прихванати от ответника 2 860. 04 евро, надплащане по друга фактура, което прихващане е било потвърдено от ищеца, както и в хода на делото ответникът е платил 14 206. 16 евро по същата фактура и 7 980 евро по фактура № серия А, № 27574 от 04.05.2016г.

С оглед погашенията ответникът е останал задължен за разликата от 7 776. 66 евро, която сума е дължима. За тази сума искът за главницата следва да бъде уважен.

Междувременно извършените плащания са обстоятелство, което трябва да бъде съобразено и възражението на ответника за такива плащания е основателно. Делото се разглежда по правилата на българското право (чл.

29 от КМЧП), а съгласно него (чл. 235, ал. 3 от ГПК) съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.

Същевременно е неоснователно като неотносимо по делото възражението на ответника, че ищецът не е отправял покана за плащане. Такава покана не е била необходима. Съгласно чл. 58,§ 1 от Конвенцията, купувачът дължи плащане на цената, когато продавачът предостави на разположение на купувача стоката или документите, контролиращи разпореждането с нея. Купувачът трябва да плати цената в деня, който е определен или може да бъде определен в съответствие с договора или конвенцията, без да е необходимо каквото и да е искане или спазване на каквито и да са формалности от страна на продавача (чл.