Решение № 691 от 14.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 691 гр. София, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина Иванова

Мила П. Лазарова при участието на секретаря ДИАНА Г. Д.А в присъствието на прокурора Н. Ст. Н. като разгледа докладваното от Мила П. Лазарова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261100604786 по описа за 2026 година С присъда, постановена на 09.04.2026г., постановена по НОХД № 14143/2025г., СРС, НО, 11 състав, е признал подсъдимият А. Р. Г. за виновен за това, че на 06.07.2024 г., около 10:30 ч. в гр. София, кв. „Горна баня“, в двор на къща, намираща се на ул. „********, се заканил с убийство на И. К. Д., като замахнал със сатър към него и го порязал, в областта на гърлото, тъй като Д. успял бързо са се отдръпне и с лявата си ръка, свита в юмрук, го ударил, в областта на устата и го заплашил с думите: „Ще те убия, ще те заровя, закопам“!, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, като му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от две години и на основание чл. 66, ал. 1 НК изтърпяването на наложеното наказание е било отложено за изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. Със същата присъда подсъдимият е бил осъден да заплати на И. К. Д., ЕГН ********** сумата от 2 500 евро – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на инкриминираното деяние, ведно със законната лихва от 06.07.2024 г. до окончателното плащане, както и да плати разноските по делото.

Срещу съдебния акт, в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от адв. Ив. Н., в качеството му на защитник на подс. А. М./., както в наказателноправната й част, така и в гражданскоправната. В нея се излага, че присъдата е неправилна и не е било доказано по несъмнен начин авторството 1 на деянието. Иска се отмяна на постановената присъда. В допълнение към жалбата се посочва, че показанията на св. К. и Г. не са били обсъдени от първия съд, а същите доказват невинността на подсъдимия. Сочи се, че не са били поставени на задълбочен анализ показанията на св. Г.а относно твърдението й, че пострадалия е извършил некачествен ремонт. Иска се отмяна на присъдата и признаване на подсъдимия за невиновен.

Във връзка с постъпилата жалба е постъпил отговор от ГИ и ЧО И. Д., депозиран чрез адв. И. В., в който се оспорват доводите в жалбата и се изразява съгласие с мотивите на първия съд, както в наказателната част, така и в гражданскоправната такава. Иска се потвърждаване присъдата на СРС, 11 състав.

При въззивните прения защитата, в лицето на адв. Н.а, преупълномощена от адв. Н., моли да бъде уважена депозираната въззивна жалба като присъдата на СРС бъде отменена и последва нова такава, с която подсъдимия да признат за невиновен. Според защитата неправилно СРС със своя съдебен акт и мотивите към него е приел за безспорно доказано авторството на деянието и необосновано съдебният състав е дал превес и основно е аргументирал своите изводи с показанията дадени от страна на ЧО И ГИ И. Д., включително и тези които са приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК. Според защитата не е отчетен двойнствения характер на показанията на пострадалия. Акцентира се на показанията на св. К. и респ. Г., че същите не са чули и не са възприели изричането на съответните изрази от страна на подс.

Г.. Твърди се, че се касае за едни неуредени финансови отношения във връзка с извършен некачествен ремонт от страна на пострадалия И. Д.. Относно СППЕ се сочи, че заключението й се базира на това което е заявено от страна на самия пострадал. Според защитата авторството на деянието явява недоказано и в тази връзка присъдата на СРС и в гражданско осъдителната, й част, се явява неправилна и незаконосъобразна. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова с която подсъдимия да бъде признат за невиновен и съответно да бъде отменена присъдата в гражданско осъдителната й част.

Подсъдимият се явява лично и заявява, че поддържа становището на защитника си.

Представителят на СГП намира присъдата на първоинстанционния съд за правилна и законосъобразна и че като такава следва да бъде потвърдена в цялост, тъй като е постановена след провеждане на съдебно производство в което не са били допуснати процесуални нарушения.

В последната си дума подсъдимият моли да бъде оправдан.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, предмет на проверка в настоящето въззивно производство, намира за установено следното:

В доказателствената маса, послужила за формиране на вътрешното убеждение на първоинстанционния съд, са включени и обсъдени подробно изброени доказателствени източници, които въззивния съд не намира за нужно да преповтаря, като всички те са подробно и индивидуално обсъдени.

2

Наличната доказателствена съвкупност позволява да се приеме за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият А. Р. М./., роден на ******** г. в гр. Варна, български гражданин, неосъждан, със средно образование, работи, ЕГН **********.

ЧО и ГИ И. Д. се познавал със св. А.Р. покрай работата си, свързана с ремонтни дейности.

С подс. А. Г. ЧО и ГИ Д. се запознал на обект в гр. София, кв. Горна баня, в двор на къща, намираща се на улица „646“55. Двамата работели заедно във връзка с извършване ремонт на къщата. Подсъдимият поискал от него да постави плочки в къщата, която била на негов съсед и той се съгласил срещу определена сума.

След поставянето на плочките подсъдимия се обадил на ЧО и ГИ Д. и му казал, че не харесва качеството на свършената работа. Претенциите му възлизали на около 9000лв.

На 06.07.2024 г., около 07:00 ч., св. Д. отново се намирал в гр. София, кв.

„Горна баня“, в двор на къща, намираща се на ул. „********, заемайки се с изпълнението на възложени СМР. На обекта полагали труд и свидетелите П.П., А.Р. и Е. К..

Около 10:30 ч. подсъдимият се появил на строителния обект, държейки в ръка малък нож, тип – сатър. След размяна на гневни реплики, Г. замахнал със сатъра към св. Д. и го порязал в областта на гърлото. Благодарение на бързата си реакция, св. Д. успял своевременно да се отдръпне, за да предотврати посериозни последици. От раната потекла кръв.

Непосредствено след това, с лявата си ръка, свита в юмрук, подсъдимият ударил пострадалия по лицето - в областта на устата и му счупил първи и втори зъб от протезата на горната челюст.

В този момент св. Р. се намесил, като избутал нападателя и застанал между двамата, като Г. отправил към Д. репликите: „Ще те убия, ще те заровя, закопам!“, съпроводени с допълнителна нецензурна лексика.

Пострадалият Д. се опитал да спре кръвта от гърлото си с тениска, изпитвал болки и се насочил към колата си. Тогава подсъдимият, използвайки отново сатъра, срязал задната лява гума на автомобила му, като го предупредил, че никъде няма да ходи, докато не му върне парите, дадени за лошото поставяне на плочките. ЧО и ГИ Д. успял да смени гумата с резервна такава и се запътил към 06 РУ-СДВР за да депозира сигнал за случилото се.

По време на придвижването си той получил текстово съобщение от подсъдимия, със съдържание: „********, дори в гроба“.

По доказателствата:

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приобщените в хода на производството доказателства и доказателствени средства:

От показанията на ЧО и ГИ Д., дадени от него в хода на съдебното следствие, се установява конкретния механизъм на нанасяне на ударите спрямо него от подсъдимия, както със сатър, така и с юмрук. Свидетелят е 3 запазил ясен спомен за случилото се, но не и по отношение на отправените спрямо него реплики от страна на подсъдимия, което е било констатирано и от първоинстанционния съд, който на осн. чл. 281, ал. 4 вр. чл. 1, т. 1 от НПК е прочел показанията на пострадалия, дадени от него на ДП, в частта относно отправените му от подсъдимия заплашителни реплики. Пострадалият е потвърдил, че спрямо него са били отправени закани, но вече не помни точното им съдържание, което е логично с оглед изминалия период от време.

Правилна е преценката на СРС, че показанията на Д. следва да бъдат кредитирани напълно, както дадените на ДП, така и в хода на съдебното следствие.

Според защитата не е отчетен двойнствения характер на показанията на пострадалия. Въззивният съдебен състав не споделя тази преценка, тъй като се касае за показания на свидетел очевидец, които при това са подкрепени от показанията на св. Р. и П., както и от заключенията на СМЕ и СППЕ, като следва да бъде посочено, че свидетелската годност на Д. е напълно запазена.

От показанията на св. П.П. се установява, че подсъдимият е „жулнал“ пострадалия със сатър под брадичката и му е потекла кръв, след което го е ударил и с юмрук и му е спукал гумата на колата, като е отправял и заплахи към пострадалия. На осн. чл. 281, ал. 4 вр. чл. 1, т. 1 от НПК СРС е прочел показанията на свидетеля, дадени от него на ДП в частта относно датата на инцидента.

От показанията на св. Р., дадени от него пред първия съд, се установява, че подсъдимият е опрял в шията на ЧО и ГИ Д. сатър или голям нож, като му е причинил две рани, като му е казал, че му дължи 9000лв. Свидетелят е възприел и че след това подсъдимия е ударил Д. в юмрук в областта на устата и му е избил два зъба и след това със сатъра му е спукал гумата на колата.

Основателна е преценката на първоинстанционния съд за кредитиране показанията на св. Р., П. и Д.. Всички те еднопосочно и взаимоподкрепящо се пресъздават случилото се на инкриминираната дата, действията на подсъдимия спрямо пострадалия и отправените от него изрази.

В показанията си св. К. твърди, че единствено е чул как ЧО и ГИ Д. е напсувал подсъдимия и си е поискал парите, като показанията му от ДП са били прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. чл. 1, т. 1 от НПК относно датата и мястото на което се е намирал.

Св. Г. Г. посочва, че на 06,06,24г. на строителен обект в кв. Горна баня“ е чул ЧО и ГИ Д. да псува подсъдимия и да иска пари от него, като показанията му от ДП са били прочетени по реда на чл. 281, ал. 5 вр. чл. 1, т. 1 от НПК относно датата.

Правилна е била преценката на СРС техните показания да бъдат приети за частично относими към предмета на делото, доколкото не са наблюдавали непосредствено случилото се между двамата мъже, а по мнение на настоящия съдебен състав същите се явят изолирани и неподкрепени от доказателствения материал по делото, като СРС е изложил подробни мотиви за това, които се споделят от въззивния съдебен състав.

4

В показанията си св. М. Г.а заявява, че познава ЧО и ГИ Д. и е бил нает от съпруга й да залепи плочки на техен съсед, което той е сторил некачествено и това им е струвало 7000лв., като в тази връзка са имали няколко разговора с подсъдимия. Настоящият съд намира показанията на свидетелката за относими единствено за установяване на първоначалните отношения между пострадалия и подсъдимия и финансовите претенции от всеки един от тях, но не спомагат за изясняване на обективната истина по делото, доколкото свидетелката не е била очевидец на събитията.

Основателно първоинстанционния съд е кредитирал СППЕ на ЧО и ГИ Д., изготвена от в.л. Г. и К., изготвената на ДП, според заключението на която Д. е преживял интензивен и реален страх за живота си, както и изготвената СМЕ на ЧО и ГИ Д. относно причинените му наранявания.

Неоснователно е твърдението на защитата, че СППЕ е изготвена само въз основа на заявеното от страна на самия пострадал. Експертизата е изготвена от компетентни в.л., които са дали отговор на поставената им задача, базирайки се на специфичните си знания и компетентност.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка въззивният съд прие, че правилно първата инстанция е достигнала до извода, че подсъдимият А. Р. Г. е осъществил състава на престъплението по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК .

Първоинстанционният съд е достигнал до правилния извод, че е доказано използването на инкриминираните изрази и авторството на деянието от страна на подсъдимия.