Решение № 294 от 15.12.2025, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 294 гр. Шумен, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Теодора Р. Й.-Момова при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Теодора Р. Й.-Момова Въззивно гражданско дело № 20253600500445 по описа за 2025 година

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на постъпила въззивна жалба от Г. И. Й. срещу решение № 77/02.05.2025 г. по гр.д. № 716/2024 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав, с което предявения от нея срещу Р. В. Р. отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е отхвърлен.

Жалбоподателката излага, че постановеното решение се явявало неправилно. На първо място счита, че съдът не взел предвид част от свидетелските показания, събрани в хода на производството, както и не е обсъдил всички доводи, изложени в исковата молба. Сочи, че ВПРС счел, че тя трябвало да обективира спрямо останалите съсобственици намерението си да владее техните идеални части за себе си, но не взел предвид факта, че след като през 2002 г. те продали своите идеални части, не била налице съсобственост. Неправилно съдът приел, че имотите се притежават в съсобственост, само защото са записани на името на общия наследодател. Навежда извършено процесуално нарушение от първоинстанционния съд, тъй като допуснал нейни обяснения по реда на чл. 176 от ГПК без да постанови определение в тази насока и след настъпването на преклузия. Поради това счита, че депозирания установителен иск е основателен и следвало да бъде уважен.

Моли въззивния съд да постанови решение, по силата на което: да отмени първоинстанционното решение и да уважи депозираната претенция, като й бъдат присъдени 1 направените разноски в двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, въззиваемата страна – Р. В. Р., подава отговор на въззивната жалба, в който намира същата за неоснователна. Сочи, че решението на ВПРС се явява правилно и законосъобразно. По делото не се установило, че Г. Й. е демонстрирала явно и недвусмислено намерение за своене на идеалните части на останалите съсобственици върху петте процесни имота. Отправя искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено, като му бъдат присъдени направените разноски.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Въззивният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на насрещните страни и всички събрани по делото доказателства, прие за установено следното:

Гр.д. № 716/2024 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав е образувано въз основа на искова молба, депозирана от Г. И. Й. срещу Р. В. Р., с искане да бъде признато по отношение на същия, че той не е собственик, на следните недвижими имоти: 1. Поземлен имот с идентификатор ...., находящ се в с...., местност „....“, с площ 1887 кв.м; 2. Поземлен имот с идентификатор ...., находящ се в с. ...., местност „.....“, с площ 4924 кв. м; 3. Поземлен имот с идентификатор ..., находящ се в с. ...., местност „...“, с площ 2057 кв.м; 4. Поземлен имот с идентификатор ...., находящ се в с. ..., местност „...“, с площ 1999 кв.м и 5. Поземлен имот с идентификтор ...., находящ се в с. ...., местност „.....“, с площ 3999кв. метра.

Твърденията в исковата молба са, че ищцата е законен наследник на майка си Ц. Р. Й. и на Д.

Д. К., б.ж. на с. ...., обл. ..... През 1992 г. и през 1996 г., с решения, постановени от Поземлена комисия – ..., на наследниците на последния били възстановени по реда на ЗСПЗЗ земеделски земи, представляващи недвижими имоти, находящи се в землището на с. .. – общо единадесет имота. Впоследствие били съставени и два нотариални акта, удостоверяващи правото им на собственост върху имотите. През юни 2002 г., наследниците решили да продадат част от имотите, като нейната майка подписала декларация за колективната продажба, но поискала останалите пет имота да бъдат предоставени на нея, тъй като ги обработвала. Впоследствие, останалите съделители не изпълнили обещанието си да й прехвърлят правото на собственост. Ц. Й. починала през 2011 г. И преди това, и след това ищцата и цялото й семейство обработвало процесните имоти със съзнанието, че те са тяхна собственост, а и не било необходимо да демонстрира това пред останалите наследници, тъй като те продали своето участие в съсобствеността през 2002 г. През 2024 г.

Й. предприела действия за провеждане на процедура по обстоятелствена проверка за установяване на правото й на собственост върху обсъжданите имоти. В хода на административното производство по издаване на удостоверение от Община ....., за молбата й били уведомени останалите сънаследници. Ответникът Р. Р. депозирал възражение срещу молбата й, тъй като имотите били съсобствени между наследниците на Д.К.. Никой от останалите наследници не възразявал през годините срещу правото й на собственост. Счита, че тъй като праводателят на ответника В. Р. се разпоредил с дела си от съсобствеността през 2002 г., то Р. Р. не е собственик на процесните имоти.

2

В срока за отговор по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът Р. В. Р., депозирал отговор на исковата молба. Същият оспорил предявената претенция. Оспорва твърдението в исковата молба, че при извършената продажба на шест от наследените недвижими имота, наследодателят му В. Р. получил парична сума. Твърди, че била налице уговорка, последният да не получава полагащата му се част от продажната цена, а срещу това – да получи в изключителна собственост останалите пет недвижим имота. Именно поради това, било подписано и пълномощно, с което упълномощеният от всички М. М., преупълномощил баща му да сключва сделки с имотите. В. Р., обаче, не осъществил намеренията си поради преждевременната си смърт. По този начин, всички пет имота останали в съсобственост на всички наследници на Д. К.. В съдебно заседание, пълномощникът на ответника възразил срещу позоваването от страна на ищцата на изтекла в нейна полза придобивна давност, тъй като не е извършвала никакви действия по своене на идеалните части на съсобствениците си и не е демонстрирала пред тях, че счита същите за своя изключителна собственост.

Отправил искане претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна и му бъдат присъдени деловодните разноски.

С решението си, Районен съд – Велики Преслав е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, като с решението си го е отхвърлил. Мотивирал се е, че процесните недвижим имоти и понастоящем се притежават в съсобственост от наследниците на Д. К., б.ж. на с. ...., обл. ..., тъй като през 2002 г. са продадени останалите шест, придобити от тях имоти по реда на ЗСПЗЗ. По отношение на твърденията на ищцата, че придобила правото на собственост върху петте имота въз основа на давностно владение, се позовал на приетото в ТР № 1/06.08.2012 г. по т.д. № 1/20212 г. на ОСГК на ВКС.

Посочил, че по делото не е доказано, че ищцата е демонстрирала явно и недвусмислено своето намерение за своене по отношение на останалите съсобственици на имотите, като отблъсне владението им. Поради това, намирайки, че предявеният отрицателен установителен иск се явява неоснователен, го отхвърлил.

След извършена проверка по чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че атакуваното решение е валидно и допустимо.

По същество:

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: видно от приложените решения №№ Р08 от 19.08.1996 г. и 1-Р от 15.08.1996 г. на Поземлена комисия гр. .... е, че по силата на същите, на наследниците на Д. Д. К. било възстановено правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ върху общо единадесет недвижими имота, находящи се в землището на с. ..., обл. ..., между които:

1. Нива с площ 1,887 дка, седма категория, местност „...“, имот № .....; 2. Хмелници с площ 4,925 дка, четвърта категория, местност „....“, имот №.....; 3. Нива с площ 2,058 дка, четвърта и осма категория, местност „.....“, имот № ....; 4. Ливада с площ 2,000 дка, четвърта категория, местност „...“, имот № ... и 5. Изоставена нива с площ 4,000 дка, четвърта и осма категория, местност „....“, имот № .... Според представените скици на поземлени имоти №№ ....., ..., ..., ......, ...... и ..., всички от 06.12.2023 г., изд. от СГКК гр. Шумен, понастоящем тези 3 имоти представляват, както следва: 1. Поземлен имот с идентификатор ...., находящ се в с. ..., местност „....“, с площ 1887 кв.м; 2. Поземлен имот с идентификатор...., находящ се в с. ..., местност „...“, с площ 4924 кв. м; 3. Поземлен имот с идентификатор ...., находящ се в с. ...., местност „...“, с площ 2057 кв.м; 4. Поземлен имот с идентификатор ..., находящ се в с. ...., местност „...“, с площ 1999 кв.м и 5. Поземлен имот с идентификтор...., находящ се в с. .., местност „.....“, с площ 3999кв. метра. Съдът констатира от удостоверение за наследници изх.

№ ...../07.04.2023 г., изд. от Кметство ..., че Д. Д. Ка.в починал през 1968 г., като негов наследник били и Ц. Р. Й. /която, от своя страна починала на 01.12.2011 г. и оставила за свой наследници двете си дъщери, една от които – ищцата Г. И. Й./, и В. Р. Й. /починал на 28.03.2015 г., оставяйки законни наследници, вкл. синът си Р. В. Р./. По делото са приложени нотариален акт № ...., том..., дело № ...../16.12.1998 г. и нотариален акт № ...., том ..., дело № 3021/16.12.1998 г., и двата на Районен съд – Велики Преслав , с които наследниците на Д. Д. К. са признати за собственици на имотите, предмет на двете решения на органа по възстановяване на право на собственост. Видно от приложената молба-декларация от 31.01.2024 г., депозирана от ищцата чрез нотариус С. Н., с район на действие Районен съд Велики Преслав, до Община .... е, че същата отправила искане да бъде призната за собственик въз основа на давностно владение върху имот, представляващ поземлен имот с идентификатор ...... Съдът констатира от приложените 2 бр. пълномощни от 02.04.2002 г., че наследниците на К. упълномощили М. М. М. да извършва разпоредителни действия с притежавани от тях земеделски земи, между които и шест недвижими имота от описаните в цитираните по-горе решения на поземлена комисия. От представеното заявление до ПК-Смядово № 3150/20.03.2002 г. е, че пълномощникът отправил искане от името на представляваните от него лица, същите да бъдат обезщетени с поименни компенсационни бонове вместо възстановените им земеделски земи, като такива им били издадени.

В отговори на въпроси, поставени й по реда на чл. 176 от ГПК, Г. Й. сочи, че ползвала процесните имоти като наследник, мислейки си, че те са й останали от нейната майка.. никой нямал претенции спрямо нея и тя нямало как да заяви, че ги ползва.

Разпитаните пред първоинстанционния съд по искане на ищцата свидетели В. П., С.

Д., М. С., А. О. и А. А. излагат, че през 2002 г. човек, изкупуващ ниви, се свързал с наследниците на Д. К., за да купи придобитите от тях в наследство. В резултат на това те се събрали и решили да ги продадат. На свидетелите П. и С. било известно от техни роднини, че Ц. не била съгласна да се продадат, тъй като ползвала част от тях. Свидетелети Д., О. и А. описват, че ищцата обработва, съответно четири и три ниви в землището на с. .... от повече от 20 години. Същите не знаят на кого са земите, но се обработват от Й. и съпругът й.

Въз основа на така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск, по който се иска да бъде признато за установено, че ответникът Р. Р. не притежава право на собственост върху пет недвижими имота, представляващи земеделски земи, находящи се в землището на с. ..., обл. ......

4

Обстоятелството, че ищцата се домогва да отрече правото на собственост върху имоти, по отношение на които предприела действия за снабдяване с нотариален акт, издаван въз основа на обстоятелствена проверка и в хода на това производство ответникът възразил срещу собствеността й, както и претендирането в хода на настоящото производство на право на собственост от негова страна, обосновава наличието на правен интерес по смисъла на чл. 124, ал. 1 от ГПК от съдебно отричане на правото на собственост върху недвижимите имоти, поради което депозирания иск се явява допустим.