Решение № 37 от 21.01.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Перник, 21.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно гражданско дело № 20251700500542 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. на ПРС № 16480/16.07.2025 г., подадена от А. В. С. от ***, с ЕГН:********** чрез адвокат В. Б. от АК-*** срещу решение № 629/26.06.2025 г., постановено по гр. дело № 7118/2024 г. по описа на Районен съд – Перник в частта му, с която е признато за установено, че жалбоподателката дължи на „Агенция За Събиране На Вземания“ ЕАД, гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, с ЕИК:203670940 сумата от 1 270.30 лв. – главница по договор за потребителски кредит № ***, сключен на *** между жалбоподателката и „Ай Ти Еф Груп” АД; сумата от 131.60 лв. договорна лихва; сумата от 414.88 лв. обезщетение за забава, както и в частта за разноските.

Жалбоподателката счита решението в обжалваната му част за неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, поради което моли окръжния съд да го отмени и постанови ново, с което да признае за установено по отношение на ответницата А. В. С., че същата дължи на „Агенция за събиране на вземанията” ЕАД сумата от 1 053 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № ***, сключен на ***, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда 1 28.10.2024 г. до окончателното и изплащане, като отхвърли иска за главница за разликата над 1 053 лв. до присъдената с обжалваното решение главница в размер на 1 270.30 лв., сумата от 131.60 лв., представляваща договорна лихва за периода от 05.10.2021 г. до 05.02.2022 г. и сумата от 414.88 лв. – обезщетение за забава за периода от 06.02.2022 г. до 28.10.2024 г., като и в частта, с която А. В. С. е осъдена да заплати на ищцовото дружество разноски в размер на 509,98 лв. съобразно уважената и отхвърлената част на исковите претенции. Претендира присъждане на разноски.

Излага съображения, че съдът не обсъдил направените възражения за недействителност на процесния договор за потребителки кредит, който не отговарял на изискванията по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и след като договорът бил недействителен, то кредитополучателят дължал връщане само на чистата стойност по кредита, поради което направената от жалбоподателката вноска следвало да бъде приспадната от главницата по договора за кредит, без от същата да бъдат приспадани суми за погасяване на лихви и неустойки.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК „Агенция За Събиране На Вземания“ ЕАД чрез юрисконсулт Н.А. е подало отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна, поради което моли окръжния съд да потвърди решението в обжалваната му част като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв.

В хода на устните състезания пред въззивния съд, жалбоподателката чрез адвокат В. Б. поддържа въззивната си жалба. Претендира присъждане на разноски съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. Въззиваемата страна „Агенция За Събиране На Вземания“ ЕАД, редовно призована, не е изпратила представител в съдебно заседание. Подала е молба, с която поддържа отговора си, с който оспорва въззивната жалба. Претендира присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Окръжен съд – Перник, в настоящият си съдебен състав, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я намира за основателна поради следните съображения:

Производството пред Районен съд – Перник е образувано по предявени обективно кумулативно съединени установителни искове от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против А. В. С. за установяване дължимостта на сумата от 1270,30 лева - незаплатена главница по договор за потребителски кредит № ***, сключен между „Ай Ти Еф Груп“ АД и ответника; сумата от 131,60 лева - договорна лихва за периода 05.10.2021 г. до 05.02.2022 г.

(падеж на последна погасителна вноска), сумата от 467,16 лева - обезщетение за забава за периода от 06.02.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда, без периода 13.03.2020 г. — 14.07.2020 г. в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС; ведно със 2 законната лихва върху главницата от датата на подаване заявлението в съда до окончателното й изплащане.

Ищецът обосновава активната си процесуална и материална легитимация като цесионер по приложение № 1/27.10.2023 г., подписано към договор за продажба и прехвърляне на вземания от 05.05.2023 г., сключен между „Ай Ти Еф груп“ АД и ищеца.

Твърди още, че ответникът бил надлежно уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. В негова полза било учредено пълномощно да извърши съобщаването на цесията, поради което изпратил уведомление в горния смисъл. Прави изявление за съобщаване на цесията и предсрочната изискуемост с връчване на исковата молба и приложенията към нея.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата А. В. С. чрез адвокат В. Б. оспорва предявените искове по основание и размер, като излага подробни съображения. Твърди, че не била в облигационни отношения с ищеца, тъй като не била уведомена за извършената цесия. Излага още, че между нея и „Ай Ти Еф Груп” АД не бил налице валидно сключен онлайн договор за кредит. Оспорва получаването на сумата по договора за потребителски кредит. Навежда твърдения за недействителност на договора за кредит. Поради това, моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

Пернишкият окръжен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно, както и за допустимо, доколкото съдът се е произнесъл по същество по предявените процесуално допустими искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По допустимостта на установителния иск следва да се отбележи, че ищецът е подал на 29.10.2024 г. до Пернишкия районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответницата за дължими суми по договор за потребителски кредит от ***, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 6188/2024 г. на РС – Перник. В полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 3989/30.10.2024 г. против длъжника и настоящ ответник. В законоустановения едномесечен срок от връчване на заповедта за изпълнение длъжникът е депозирал възражение за недължимост на сумите по нея. В едномесечния срок от съобщаването заявителят е предявил настоящия иск.

Относно правилността на решението в обжалваната му част, въззивният съд извърши преценка в рамките на наведените с въззивната жалба доводи, при което намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно приложения по делото договор за потребителски кредит № ***, сключен между „Ай Ти Еф Груп“ АД и ответницата А. В. С., дружеството се е задължило да предаде в собственост на последната сумата в размер на 1500 лева, със срок на кредита - 05.02.2022 г., платим на шест погасителни вноски, започващ да тече от датата на изплащане на сумата по кредита по сметка на кредитополучателя или чрез платежната система Изипей. Съгласно погасителния план кредитът следвало да се погаси на шест вноски, всяка от които в размер 3 на 280.38 лева с одобрено обезпечение или всяка от по 426.38 лева без одобрено обезпечение. Уговорена ГЛП - 40.54 % и ГПР 49%, като в договора е постигната уговорка, че при неизпълнение на задълженията за погасяване на кредита се дължи законна лихва, такси, разноски и др., съгласно сроковете на условията по договора и приложимите към него ОУ и актуална тарифа на кредитодателя.

Неразделна част от договора са приложените към него приложения № 1 и № 2, погасителен план, Общи условия и Стандартен европейски формуляр.

На 27.10.2023 г. е подписано приложение № 1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 05.05.2023 г., сключен между „Ай Ти Еф Груп” АД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на което вземането на „Ай Ти Еф Груп” АД, произтичащо от договор за потребителски кредит № ***/***, е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Общите условия към договора за потребителски кредит съдържат клауза, която дава право на кредитодателя по всяко време да прехвърля правата си по договора на избрано от него трето лице. Длъжникът е уведомен за станалата продажба на вземането от името на „Ай Ти Еф Груп” АД с уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента, видно от приложената по делото обратна разписка.

По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице В.В..

Съгласно заключението, с разписка за извършено плащане № ***, с дата *** в 16:14 ч. е извършен паричен превод към Easy Рау: по договор за кредит ***, превод в полза на А. В.

С.. Неплатена главница договор по за потребителски кредит № ***/*** е в размер на 1270 лева. Размерът на законната лихва върху неплатената главница 1270,30 лева за посочения в исковата молба период - от 06.02.2022 г. до 28.10.2024 г. е 414,88 лева, а размерът на неплатената договорна лихва е 131,60 лева за периода от 05.09.2021 г. до 05.02.2022 г.

С оглед на така установените факти и обстоятелства, от правна страна настоящият съдебен състав приема следното:

Тъй като се касае за договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, настоящата инстанция дължи служебна проверка по чл. 22 ЗПК дали същият е действителен, тоест дали са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, в каквато връзка са и направени възражения от ответницата за недействителност на процесния договор.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или 4 бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В § 1, т. 1 от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, като е посочено, че това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Разпечатката съдържа 34 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ae80b16e-d6f9-4843-ad76-ba7e6411a565