Решение № 611 от 15.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 611 гр. София, 15.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

Мария Д. Кавракова Аршева

Петър В.. Сантиров при участието на секретаря Снежана Н. Колева Маринова в присъствието на прокурора К. Ив. Н. като разгледа докладваното от Мария Д. Кавракова Аршева Въззивно административно наказателно дело № 20261100603131 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

С Решение №353/02.02.2026г. по АНД №20251110204462 по описа за 2025г. СРС, НО, 132 състав, обвиняемият Г. Н. Г. е бил признат за виновен в това, че:

На 26.01.2023 г. в гр. София, около 15,00 ч., в близост до административен адрес на ул. „Благородна“ № 2, без надлежно разрешително според чл. 32, ал. 1 или чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП е държал високорисково наркотично вещество – метамфетамин с нетно тегло 7,51 грама, с процентно съдържание на активния, наркотично действащ компонент метамфетамин 67,1 %, с парична стойност 187,75 лева и метамфетаминът е включен в Списък I от Наредбата за реда за класифициране на растения и вещества като наркотични на основание чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от ЗКНВП и деянието представлява маловажен случай престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1, пр. 1 от НК, поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, вр. чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1, пр. 1, вр. чл. 78а, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 511,29 евро (с парична равностойност от 1000,00 лева). На основание чл. 53, ал. 1, б. „б”, вр. чл. 354а, ал. 6 от НК е бил отнет в полза на държавата предмета на престъплението – високорисково наркотично вещество метамфетамин с нетно тегло 7,51 грама, и е било разпоредено същото да бъде унищожено след влизане в сила на решението. Обвиняемият е бил осъден да заплати в полза на държавата и по сметка на СДВР на основание чл. 189, ал. 3 от НПК сумата в размер на 191,43 евро (с парична равностойност от 374,40 лева), представляваща направени в хода на досъдебното производство разноски.

1

Постъпила е въззивна жалба с вх.№47578/13.02.2026г. от адв.П. В., процесуален представител на обвиняемия Г. Н. Г. в която се сочи, че решението е незаконосъобразно и неправилно като първоинстанционния съд е направил погрешни фактически и правни изводи. Иска се неговата отмяна и постановяването на ново решение, с което обвиняемият Г.

Н. Г. да бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение. Доказателствени искания не са отправени пред въззивната инстанция.

Съдът е извършил преценка, че за изясняване на обстоятелствата по делото не е необходимо провеждането на въззивно съдебно следствие.

В хода по същество процесуалният представител на обвиняемото лице адв.П. В. настоява, че доказателствения стандарт по чл.303 от НПК не е достигнат за осъждането на Г. като първостепенния съд е изградил изводите си на база предположения. Акцентира, че не може да се приеме за установено фактическото твърдение прието за установено от проверявания съд, че обвиняемият е извадил пликчето от джоба си, пуснал го е на земята и впоследствие го е изритал към задната гума. Св.Я. стояла непосредствено до обв.Г. сочи, че не е видяла въпросното падане, а св.Ж. не е имал пряка видимост към обвиняемото лице, за да има възприятия по вадене от джоба на пликчето и падането му на земята. Неоснователно в тази връзка от съдебния състав са кредитирани показанията и на двамата свидетели от ДП, още повече че в тях св.Я. е отрекла да е наблюдавала подобно действие. Дактилоскопната експертиза не установява връзка между обвиняемото лице и процесната опаковка като твърдението на СРС в мотивите, че „вероятно при плъзгане на плика по бедрото следите са заличени“ представлява самостоятелно изградена хипотеза, за която съдът няма специални знания. Защитничката посочва, че СРС е приел, че преди проверката на земята пликче не е имало, а такава проверка не била правена по показанията на свидетелите Я. и Ж.. Адвокат В. настоява, че СРС многократно е обосновавал решението си на житейската логика, а това се явява предположение. Аргументира се, че от показанията на посочените двама свидетели механизмът на престъплението не се потвърждава, което е в противоречие с мотивите на СРС. Поддържа искането си за неправилност и незаконосъобразност на решението като желае същото да бъде отменено и да бъде постановено ново такова, с което подзащитния и да бъде оправдан.

Прокурорът настоява съдът да остави жалбата без уважение. Обсъдени са били внимателно от първата инстанция показанията на полицейските служители, показанията на св.Д.Б. и обясненията на обвиняемото лице. Показанията на св.Б. и обясненията на обв.Г. са разкрили съществени противоречия, а касателното становището на съда по отношение на резултата от дактилоскопната експертиза същото е съвсем резонно с оглед наличната доказателствена съвкупност. Според държавния обвинител случаят е маловажен, разпоредбата на чл.78 а от НК приложима и първоинстанционното решение правилно и законосъобразно.

В правото си на лична защита обвиняемият Г. Н. Г. посочва, че поддържа становището на защитника си. В правото на последна дума Г. Н. Г. моли да бъде оневинен.

Софийски градски съд съобрази изложените от страните доводи и сам извърши предписаното в чл.314 от НПК и в този смисъл провери изцяло правилността на присъдата.

Въззивният съд при извършване на задължителната самостоятелна проверка на доказателствата по делото счита, че могат да бъдат направени следните фактически 2 изводи, които са идентични с направените от проверяваната инстанция:

Обвиняемият Г. Н. Г. с ЕГН **********, е роден на **** г. в гр. София, българин, български гражданин, неосъждан, със средно образование, женен, работещ, с адрес по лична карта гр. София, ж.к. ****.

На 26.01.2023 г. свидетелите М. Ж. и Ц. Я. – полицейски служители в оперативен сектор при 01 РУ-СДВР, взели участие в специализирана полицейска операция по линия на противодействие на разпространението и употребата на наркотични вещества. Същата се провеждала на територията на град София, като в нейния обхват влизали квартал „Гео Милев“, кв. „Редута“ и кв. „Христо Смирненски“. При обход в кв. „Гео Милев“, срещу заведение „Джиков“, двамата забелязали св.Д.Б., който познавали по служебна линия във връзка с наркотични вещества. Същият стоял до паркиран лек автомобил на ул.

„Благородна“ № 2. На мястото на водача седял обвиняемият Г. Г.. Свидетелят Б. се насочил към дясната врата на автомобила, отворил я и след като разменили няколко думи с обвиняемия Г., свидетелят Б., носейки кашон в ръцете си, се насочил към багажника на автомобила, където оставил същия, заедно с раницата, която носил. Свидетелите Ж. и Я. възприели всичко това и се насочили към Б., за да извършат проверка. Свидетелят Ж. извършил проверка на свидетеля Б., у който установил пакетче със суха листна маса и го задържал. Проверката на Б. била извършена в предната дясна част на автомобила.

Междувременно, свидетелката Я. се насочила към шофьорското място, където седял обвиняемият Г., за да му извърши проверка. Свидетелката Я. се легитимирала пред него със служебна карта и полицейски знак, като поискала от него да остави ключовете върху таблото, тъй като предстои извършването на проверка – на него и на автомобила, поради което му заявила, че следва да излезе от автомобила. Тъй като до предната дясна част на автомобила се намирали свидетелите Ж. и Б., свидетелката Я. извършила проверката на обвиняемия Г. до дясната задна част на автомобила, като избрала умишлено това място, за да може да бъде по-близо до свидетеля Ж., който като мъж би могъл да окаже съдействие, ако възникне необходимост. Я. поискала от обвиняемия Г. да предяви документите си, а той се легитимирал със служебната си карта и няколко пъти заявил на свидетелката Я., че е колега, като видимо започнал да се притеснява. Свидетелката Я. забелязала това, накарала го да извади всичко от джобовете си и да го остави върху капака на багажника на автомобила.

Обвиняемият Г. се притеснил още повече и заявил на свидетелката Я., че има заболяване и трябва спешно да отиде до тоалетна, иначе щял да колабира. Свидетелката Я. му заявила, че докато тече проверката, той следва да остане на място.

Обвиняемият поискал да отиде да пие вода, на което Я. отново заявила, че докато не приключи извършването на проверката, той следва да остане на място. Г. продължил да се държи неестествено, като бъркал в джобовете на дънките и на якето си, присвивал се, въртял се и правил неестествени движения. Докато свидетелката Я. проверявала вещите на обвиняемия, свидетелят Ж., който също наблюдавал поведението му, забелязал, че след като Г. извадил ръцете от джобовете на якето си, плъзнал едната си ръка по продължението на 3 бедрото си и на земята паднал бял хартиен плик. Обвиняемият изритал пликчето към задната дясна гума на автомобила, като свидетелката Я. забелязала това движение. В същото време, свидетелят Ж. посочил, че на земята, където преди това нямало нищо, обвиняемият е хвърлил бяло хартиено пликче, което впоследствие е изритал. Установило се, че в пликчето има бяло прахообразно вещество. Полицейските служители поискали съдействие от дежурна група, която извършила оглед на мястото на произшествието. Със съставения протокол за оглед било иззето и хартиеното пликче, което обвиняемият хвърлил на земята, като същото се намирало до задната дясна гума на автомобила, където била извършена проверката на обвиняемия Г..

В хода на досъдебното производство била назначена и извършена физикохимична експертиза, в заключението на която било посочено, че съдържащото се прахообразно вещество представлява метамфетамин с нетно тегло 7,51 грама, с процентно съдържание на активния, наркотично действащ компонент метамфетамин 67,1%.

Посредством заключението на оценителна експертиза било установено, че паричната стойност на наркотичното вещество възлизала на 187,75 лева.

В хода на разследването е назначена дактилоскопна експертиза, като от заключението на същата се установява, че върху опаковката, в която е открит метамфетамин не са се проявили дактилоскопни следи.

Назначена е и комплексна психиатрична и психологическа експертиза на обвиняемия Г., като от заключението на същата се установява, че не са установени качествени отклонения в психичното му функциониране, не е налице синдром на зависимост към алкохол или наркотични вещества, а към момента на извършване на деянието при него е била налице възможност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

За държането на откритото наркотично вещество обвиняемият не е имал съответното разрешително.

Изводите на настоящата съдебна инстанция се основават на доказателствената оценка на следните доказателства, доказателствени средства и способи на доказване: гласни доказателствени средства: обяснения пред първоинстанционния състав на обвиняемия Г. Г., показанията на св. М. А. Ж., показанията на св.Д.Б. Б., показанията на св.Ц.

О. Я., писмени доказателствени средства: протокол за оглед на местопроизшествие от 26.01.2023г. на ул. Благородна №2, писмени доказателства: докладна записка от 26.01.2023г., протокол за доброволно предаване от 26.01.2023г. от Г. Н. Г., копия на материалите по НОХД№2023111020777 на СРС, НО, 115състав,свидетелство за съдимост,

4 способи на доказване: заключения на: съдебно-оценителна експертиза изготвена от вещото лице Д.Г.К.-Н., дактилоскопна експертиза по Протокол №45-Д/06.02.2023г. изготвена от вещото лице Н.Й.Г., физикохимичната експертиза по Протокол №135-Х/08.02.2023г. изготвена от вещото лице С.В.С., комплексната съдебно психиатрична и психологична експертиза изготвена от вещите лица Т.Б.К. и Г.Г.Г.. веществени доказателства: високорисково наркотично вещество метамфетамин с нетно тегло 7,51 грама обследвано по Протокол №135-Х/08.02.2023г.

Проверяваната инстанция е извършила обстоен анализ на показанията на свидетеля М. Ж. като е обследвала както фактическите обстоятелства изложени пред първоинстанционния съд така и инкорпорираните факти в неговия разказ в хода на досъдебното производство като е преценила темпоралната отдалеченост от деянието на депозираните показания пред състава в хода на производството, а от друга страна е съпоставила показанията му с останалите гласни и писмени доказателства и доказателствени средства събрани в процеса. Не се установяват от въззивния състав пропуски в тази анализна дейност на СРС, напротив детайлно са обследвани от състава твърдените от свидетеля пред съда факти като е даден аргументиран отговор защо е прието от съда, че свидетелят е наблюдавал как обв.Г. е държал ръцете си в джобовете на якето и след като е извадил същите от джоба му е изпаднал бял хартиен плик намерен впоследствие до гумата на колата. Съвсем основателно СРС се е доверил на този разказ. Той е бил обективиран и пред съдебния състав с думите: „Видях как го изхвърля.“, както и: „Г. беше с едно яке и си държеше ръцете в джоба и май при изваждането на ръката изпадна нещо. Спомням си, че ставаше въпрос за бял хартиен плик и падна точно до гумата или под гумата и той го изрита. Чух нещо колежката да казва, не съм видял лично как го изритва.“ Прочетените му показания от досъдебното производство са със същото съдържание като единствено съдържат в себе си и конкретиката на размера на плика около 15-20 см , опита на обвиняемия по скрит начин по продължението на бедрото да пусне плика на земята и действията на същия по ритане на въпросния плик с десния си крак. Показанията от ДП са потвърдени изцяло от страна на Ж. след прочитането им като единствено свидетелят е посочил, че към момента на разпита му пред СРС вече не си спомня как точно са се случили движенията на обвиняемия по изхвърляне на веществото, която липса на спомен проверяваният съд е коментирал, че се дължи на темпоралната отдалеченост от събитието, с което съждение въззивната инстанция се съгласява още повече, че за полицейския служител Ж. сочената проверка се е явявала рутинна дейност. С оглед направените от СГС констатации следва да се заключи, че ревизирания съд законосъобразно е кредитирал в цялост показанията на въпросния свидетел като подробни, последователни, непротиворечиви и логични.