Решение № 1237 от 14.06.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1237 гр. Пловдив, 14.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Габриел Р. Русев при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно наказателно дело № 20225330202299 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е обжалван електронен фиш серия К № 3784997, издаден от ОД на МВР- Пловдив, с който на С.И.Ч., на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 лева за извършено нарушение по чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП. В жалбата излага доводи за незаконосъобразността и неправилността на издадения електронен фиш. В писмени допълнителни мотиви излага съображения по същество, като сочи, че на процесния участък е нямало ограничение на скоростта. Моли съда да отмени обжалвания електронен фиш като незаконосъобразен. Претендира разноски.

Въззиваемата страна в становището си, оспорва подадената жалба и намира същата за неоснователна. Сочи, че при издаване на електронния фиш били спазени изискванията на материалния и процесуалния закон. Ясно и категорично били посочено мястото на фиксиране на нарушението.

Техническото средство, с което било фиксирано нарушението било годно за употреба и от одобрен тип. Електронният фиш съдържал всички изискуеми от закона реквизити. Излага подробни съображения за законосъобразността на електронния фиш. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли подадената жалба като неоснователна. Претендира разноски. Прави 1 възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. Т., който поддържа подадената жалба и моли да се отмени електронния фиш. Претендира разноски..

В открито съдебно заседание, въззиваемата страна не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Електронният фиш е издаден за това, че на 28.06.2020г. в 10.24 часа на път ΙΙ – 64 км 50, посока към с. Труд, извън населено място, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В 26 (60 км/), заснето със система за автоматично фиксиране TFR1-M № 529 и отчетен толеранс от минус 3 км/ч, в полза на водача, лек автомобил Мерцедес МЛ 350, блутек 4 Матик, с рег. № **, се движел с установена наказуема скорост от 84 км/ч, а именно с превишаване на скоростта с 24 км/ч. Собственик на моторното превозно средство е „Сибота“ ЕООД, а негов законен представител е жалбоподателят С.И.Ч..

Налице са основания за отмяна на издадения електронен фиш, тъй като същият е недоказан, издаден при нарушение на материалния и процесуалния закон, предвид което се явява незаконосъобразен.

От представените по делото- писмо изх.№ 11-00-467/ 10.05.2022г. от ОПУПловдив, се установява, че процесният участък (път ΙΙ -64, км.50) се намира на път Карлово- Пловдив. За процесният пътен участък път ΙΙ -64, км.50+ 000 няма ограничение на скоростта със знаци В 26 за нито една от посоките на движение. Гореизложеното води до единствено възможния извод, че на въпросния пътен участък път 2-64, км.50 липсва въведено ограничение на скоростта 60 км/ч с надлежно поставен пътен знак В 26 (60 км/ч), поради 2 което се явяват оборени фактическите констатации в електронния фиш, че е допуснато превишение на режима на скоростта. Съгласно чл. 50 ППЗДвП забраните, въведени с пътни знаци В20, В24, В25, В26, В27, В28 и В30, важат до следващото кръстовище или до знак, който ги отменя, или на разстояние, указано с допълнителна табела Т2. При липса на надлежно поставен знак В26 няма как да е допуснато и нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП, изискваща превишаване на режима на скоростта, въведен с пътен знак В 26. Отделно от това, предвид констатираната скорост на движение от 98 км/ч и при липса на надлежно поставен знак В26 се оказва, че поведението на жалбоподателя е изцяло ненаказуемо, доколкото би се явило приложимо общото ограничение на скоростта от 90 км/ч извън населено място. В подкрепа на горния извод следва да се посочи, че именно Областно пътно управление- Пловдив към Агенция „Пътна инфраструктура“ е единствено компетентната институция, която може да предостави надлежна информация дали на даден участък от републиканската пътна мрежа има законосъобразно поставен знак към дадена дата и каква е зоната му на действие. Това е така, доколкото в чл. 4, от Наредба № 1 от 17 януари 2001 г. за организиране на движението по пътищата, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството е предвидено, че стопанинът на пътя отговаря за организацията на движението, включително и поставянето на пътна сигнализация по даден пътен участък. В чл. 17 от същата Наредба е предвидено, че проектът за организация на движението се одобрява, както следва: за автомагистрали и републикански пътища I клас - от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция "Пътища"; за републикански пътища II и III клас - от директора на съответното областно пътно управление; за местни пътища - от кмета на съответната община. В чл. 12, ал.1, т.3, б. „з“ от Наредбата е посочено, че подлежащият на одобрение проект за организация на движението включва и организацията на скоростните режими, което съгласно чл. 2, ал.3 от Наредбата следва да стане и посредством поставяне на съответната пътна маркировка и пътни знаци. Абсолютно същото е предвидено и в глава VII от Наредба № 3 от 16 август 2010 г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, чл. 80 и сл. от която е установен режим на съгласуване и получаване на разрешение от стопанина на пътя дори и за временно поставяне на знаци и пътна маркировка във връзка с 3 извършвани строителни или ремонтни дейности. Компетентен да одобри плана за организация на движението по него (независимо дали при постоянна или временна организация) е именно директора на ОПУ-Пловдив на АПИ, респективно от тази институция ще изхожда най-точната информация за законосъобразно поставени знаци по процесния път.

По нататък, в представения протокол по чл.10 от Наредбата за използване на АТСС е посочено, че видеоконтролът се е осъществявал на път ΙΙ- 64 км 50+ 500, а електронният фиш е издаден за това, че автомобилът е заснет на път ΙΙ- 64 км 50, т.е. със 500 метра разлика. Не става ясно в крайна сметка, къде се е осъществявал видеоконтролът, на кой от двата посочени пътя, за кой от двата посочени пътя е издаден електронния фиш, и за кой от двата пътя е съставен протокола по чл.10 от Наредбата. На следващо място, в представения по делото протокол по чл.10 от Наредбата е посочено, че съществува общо ограничение на скоростта от 90 км/ч, като в същото време е посочено и, че има поставен пътен знак за ограничение на скоростта (60 км/).

В крайна сметка, не става ясно, кое е действащото ограничение- общото или това с поставения знак. В този смисъл, настоящият съдебен състав намира, че при провеждане на цялата административно- наказателна процедура по ангражиране на административна отговорност, повдигане на административно обвинение и налагане на административно наказание са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до ограничаване и нарушаване на гарантираното от закона право на защита на нарушителя и водят до невъзможност нарушителя да разбере в точно какво административно нарушение е обвинен. Доказателствената сила на протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. и протокола за успешно преминала последваща метрологична проверка, е оборена. По нататък, и в подкрепа на горния извод, от представения по делото снимков материал с позиционирания автомобил извършвал видеоконтролът се установява, и се вижда, че същите са позиционирани в градска среда (със сгради, табели, бензиностанция Shell), а от приложеното статично изображение се установява, че камерата е снимала в извънградски условия. В крайна сметка, не става ясно къде е точното местонахождение, на което се е осъществявал видеоконтролът, извън града, в града и т.н.

Така констатираните нарушения на процедурните правила не може да се санира едва във фазата на обжалване на ЕФ пред съда – нарушението е 4 съществено и неотстранимо, като производството изначално е опорочено чрез налагане на наказанието с електронен фиш, когато това е изрично изключено от закона.

Предвид гореизложеното, обжалваният електронен фиш се явява незаконосъобразен и издаден в нарушение на материалния и процесуалния закон и следва да бъде отменен.

Предвид изхода на спора, право на разноски има жалбоподателят, които следва да бъдат присъдени в размер на 300.00 лева.

Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН , Районен съд- Пловдив

РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 3784997, издаден от ОД на МВРПловдив, с който на С.И.Ч. ЕГН: **********, адрес: **, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 лева, за извършено нарушение по чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, като незаконосъобразен.

ОСЪЖДА ОД на МВР- Пловдив, да заплати на С.И.Ч. ЕГН: **********, адрес: **, сумата от 300.00 лева, разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Пловдив, по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5