Акт от 01.07.2020, Районен съд - Горна Оряховица

Р

Е Ш Е Н И Е

№ 199 гр.Горна Оряховица, 01.07.2020г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Горнооряховският районен съд, втори състав, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: Еманоел Вардаров при участието на секретаря М.Къцаркова и на прокурора ……….., разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№2352/2019г. по описа на Горнооряховския районен съд и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен иск по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по: чл.79 ал.1 ввр. чл.240 от ЗЗД ввр. чл.9 от ЗПК, чл.92 от ЗЗД ввр. чл.19 от ЗПК, чл.86 от ЗЗД ввр. чл.33 от ЗПК.

Ищецът „Агенция за събиране на вземания”ЕАД с ЕИК:*****(чрез Ст.юрисконсулт М. М.И.), твърди в молбата си, че между „Изи Асет Мениджмънт"АД(заемодател) и Г.Л.К.(заемател) е сключен Договор№3340620/05.10.2018г. за паричен заем в съответствие с разпоредбите на ЗПК и на основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на заемателя и съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено от заемодателя. С подписването на договора заемодателят се е задължил да предостави на заемателя сума в размер на 500.00лв., представляваща главница и чиста стойност на кредита. Съгласно чл.3 от договора, страните са постигнали съгласие, че договорът за заем има силата на разписка, видно от което заемната сума по договора е била предоставена от заемодателя на заемателя при подписване на договора, т.е. реалното предаване на заемната сума е на датата на сключване на договора, Погасителните вноски, които заемателят се задължава да изплаща на заемодателя, съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 583.70лв(договорната лихва е 83.70лв.). Заемателят се задължил да върне кредита в срок до 03.08.2018г. на 10бр. равни седмични погасителни вноски(всяка – 58.37лв., като падежът на първата е 06.11.2018г., а падежът на последната - 03.08.2019г.). На основание чл.8 ал.1 от договора за паричен заем, в случай че заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължи на заемодателя заплащането на такса за разходи(изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9.00лв.(начислява се за всеки следващ 30-дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати заемателят, не може да надхвърлят 45.00лв.(на длъжника е начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 45.00лв.). Съгласно чл.4 ал.1 от договора, заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора(две физически лица-поръчители, всяко от които да отговаря на съответните изисквания, или да представи банкова гаранция с бенефициер-заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Предвид обстоятелството, че заемателят не бил представил на заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните в чл.4 ал.2 от договора, на същия била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 396.80лв., която да бъде разсрочена на 10бр. равни вноски(всяка - по 39.68лв., платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем). Така, погасителната вноска, която следвало да заплаща заемателят е в общ размер на 60.19лв. На основание ЗПК ввр. чл.8 ал.3 от сключения договор на длъжника била начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода: 07.11.2018г.-31.10.2019г.(датата на подаване на заявлението в съда). Общият размер на начислената лихва е 29.02лв.(съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва). Твърди се, че длъжникът не бил извършвал плащания по договора. Срокът на договора изтекъл с падежа на последната погасителна вноска(03.08.2019г.) и не бил обявяван за предсрочно изискуем. На 01.05.2019г. е подписано Приложение№1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г, сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на вземания”ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт“АД, произтичащо от Договор№3340620/05.10.2018г. за паричен заем е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания“ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем съдържал изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.

„Агенция за събиране на вземания”АД/понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ЕАД/ с ЕИК:***** е правоприемник на „Агенция за събиране на вземания"ООД с ЕИК *********. „Изи Асет Мениджмънт”АД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания“АД/понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ЕАД/ в качеството си на цесионер по договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010г. от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД до ответника било изпратено от страна на „Изи Асет Мениджмънт”АД чрез „Агенция за събиране на вземания“ЕАД уведомително писмо с изх.№УПЦ-П-ИАМ/3340620/02.05.2019г. за станалата продажба, чрез „Български пощи“ЕАД с известие за доставяне на посочения в договора постоянен адрес(писмото е получено лично на 09.05.2019г.). Представя препис от цитираното уведомление за извършената цесия за връчване на ответната страна(Решение№3/16.04.2014г. по т.дело№1711/2013г. Iт.о. ВКС;

Решение№123/24.06.2009г. по т.дело№12/2009г. - IIт.о. ВКС - ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99 ал.3 от ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99 ал.4 от ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда като факт от значение за спорното право). По заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК пред ГОРС е било образувано ч.гр.дело№2005/2019г. и е била издадена

Заповед№2482/31.10.2019г. за изпълнение на парично задължение на Г.Л.К. към „Агенция за събиране на вземания”EAД, за: сумата 500.00лв., представляваща главница по Договор№3340620/05.10.2018г. за паричен заем с сключен между „Изи Асет Мениджмънт”АД и Г.Л.К., като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Изи Асет Мениджмънт”АД в полза на ,,Агенция за събиране на вземания”ЕАД, по силата на Приложение№1/01.05.2019г. по Договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 16.11.2010г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението в съда – 31.10.2019г. до окончателното и изплащане; сумата 83.70лв., представляваща договорна лихва за периода:

06.11.2018г.-03.08.2019г.; сумата 45.00лв., представляваща такса-разходи; сумата 396.80лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договора за задължение за периода:

06.11.2018г.-03.08.2019г.(датата на падежа на последната погасителна вноска); сумата 29.02лв., представляваща обезщетение за забава за периода:

07.11.2018г.-31.10.2019г.(датата на подаване на заявлението в съда); сумата 75.00лв., представляваща направени разноски по ч.гр.дело№2005/2019г. на ГОРС. В срока по чл.414 ал.2 от ГПК е подадено изявление-възражение от ответника-длъжник. Предявени са искове по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по: чл.79 ал.1 ввр. чл.240 от ЗЗД ввр. чл.9 от ЗПК, чл.92 от ЗЗД ввр. чл.19 от ЗПК, чл.86 от ЗЗД ввр. чл.33 от ЗПК, по издадената Заповед№2482/31.10.2019г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.дело№2005/2019г. на ГОРС за: сумата 500.00лв., представляваща главница по Договор№3340620/05.10.2018г. за паричен заем с сключен между „Изи Асет Мениджмънт”АД и Г.Л.К., като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Изи Асет Мениджмънт”АД в полза на ,,Агенция за събиране на вземания”ЕАД, по силата на Приложение№1/01.05.2019г. по Договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 16.11.2010г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението в съда – 31.10.2019г. до окончателното и изплащане; сумата 83.70лв., представляваща договорна лихва за периода:

06.11.2018г.-03.08.2019г.; сумата 45.00лв., представляваща такса-разходи; сумата 396.80лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договора за задължение за периода:

06.11.2018г.-03.08.2019г.(датата на падежа на последната погасителна вноска); сумата 29.02лв., представляваща обезщетение за забава за периода:

07.11.2018г.-31.10.2019г.(датата на подаване на заявлението в съда). Претендират се разноските по делото и направените разноски в заповедното производство.

Ответникът

Г.Л.К.(чрез адв.Н.К. от ВТАК) счита исковете претенции за неоснователни. Договорът за цесия от 16.11.2010г., сключен между „Агенция за събиране на вземания“ЕАД и „Изи Асет Мениджмънт“АД бил с характер на рамково споразумение. Не били конкретизирани вземанията, които да са предмет на прехвърлителна сделка(цесия) - не са посочени конкретни договори, не са индивидуализирани страните по тях, нито задълженията, предмет на продажбата (по основания, период, падеж и други белези), в т.ч. и липсвало Приложение№1. Дори да се приемело, че има валидно сключен договор за цесия, който имал за свой предмет вземания спрямо доверителя ми (за което липсват данни), то към момента последният не е обвързан от такъв договор, тъй като не е уведомен от предишния кредитор. Към исковата молба било приложено уведомление, но то изхождало от служител на ищеца, а не от името на предишния кредитор(цедент). Основание за отхвърляне на предявения иск се състояло в това, че клаузите за годишен процент на разходите(ГПР) по кредита и за фиксиран годишен лихвен процент, съдържащи се в договора за заем били нищожни.

Уговореният в чл.2 ал.6 от договора за заем ГПР е 36.00%. По своята същност възнаградителната лихва представлявала цената, която заемополучателят плаща на заемодателя за предоставените му парични средства. Функцията на възнаградителната лихва цели да възмезди заемодателят за това, че той се е лишил временно(за определен срок) от собствените си парични средства за да ги предаде в заем на друго лице. а не да предоставя на заемодателя неследващо му се финансово предимство за сметка на икономически по слабия субект, какъвто несъмнено е потребителят. Прието е, че е противно на добрите нрави да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителна лихва е уговорена по обезпечен и по друг начин заем (напр. ипотека), противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща двукратния размер на законната лихва. Ето защо, максималният размер на лихвата(възнаградителна или за забава) по договора за потребителски кредит не трябва да надвишава трикратния размер на законната лихва, за да се счетяла, че не противоречи на добрите нрави. Обратното би означавало заемополучателят и останалите подобни икономически по-слаби участници в оборота да бъдат третирани неравноправно, като недостигът им на материални средства да се използва за облагодетелстване на лицата, предоставящи заеми по занятие.

Съгласно чл.1 от Постановление№426/18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения на МС на Р.България(обн., ДВ бр.106/23.12.2014г.), годишния размер на законната лихва за просрочени парични задължения в размер на основния лихвен процент на БНБ в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Така, към датата на сключване на процесния договор за заем, размерът на законната лихва е бил 10%. При тези условия, клаузата в договора, която предвижда 35.00% записан размер на възнаградителната лихва, е нищожна. По аргумент от чл.23 от ЗПК и чл.26, ал.1 и ал.4 от ЗЗД, сумите, които са претендирани от ответника като възнаградителна лихва и които се търсят от него, не се дължали, поради нищожност на основанието, на което почива претенцията за възнаградителната лихва. Също така, клаузата за ГЛП в действително приложения размер(надвишаващ посочените 35%) била нищожна на основание чл.19 ал.5 ввр. ал.4 от ЗПК, доколкото съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК, размерът на възнаградителната лихва участвал при формирането на общия размер на ГПР по кредит, който пък съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК не можело да надвишава пет пъти размера на законната лихва.