Определение № 3642 от 05.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3642 гр. София, 05.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветан Ив. Колев

Членове:

Биляна М. Вранчева

Иван Ал. Стоилов като разгледа докладваното от Биляна М. Вранчева Въззивно частно наказателно дело № 20261100606532 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК.

Образувано е по повод постъпила жалба от В. В. В., в качеството му на пострадал, чрез процесуалния си представител, адв. А.Л., срещу определение от 18.08.2026г. по НЧД 9563/2026г. по описа на СРС НО 112 състав, с което е оставена без разглеждане жалба на същия жалбоподател, но срещу постановление за прекратяване на наказателното производство от 29.05.2026г, вписано на 02.06.2026г. по ДП № 1211/2023г. по описа на 1 РУ СДВР, пр. пр. № 27144/2023г. по описа на СГП.

С жалбата се моли постановеният съдебен акт да бъде отменен като неправилен като се излагат съображения, че жалбоподателят има качеството на пострадал и се сочат няколко съдебни решения в подкрепа на това твърдение.

Софийският градски съд, 14 въззивен състав, след като се запозна с обжалваното определение, с доказателствените материали по делото, и като обсъди доводите, изложени в жалбата, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът намира, че жалбата е подадена в срока, визиран в разпоредбата на чл. 243, ал.3 от НПК. Жалбоподателят се явява от кръга лица, притежаващи активна процесуална легитимация да обжалват както определението на СРС, така и актовете на прокуратурата, с които наказателното производство е било прекратено, съгласно разпоредбата на чл. 243, ал.4 от НПК. Поради изложеното Съдът намира жалбата за процесуално ДОПУСТИМА.

След като я разгледа по същество, съдът установи следното:

ДП № 1211/2023г. по описа на 1 РУ СДВР, пр. пр. № 27144/2023г. по описа на СГП е водено за разследване на престъпление по чл. 323 ал. 1 от НК, при което се твърди от настоящия жалбоподател В. В. В., че е възникнал имуществен спор между него и Т.Й.Т., свързан с техни граничещи имоти в жилищна кооперация в гр. София, в резултат на което В.

1

В. В. е претърпял неимуществени вреди.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че жалбата е недопустима, тъй като жалбоподателят няма качеството на пострадал, съответно, няма право да обжалва обжалвания прокурорски акт. За да обоснове това свое заключение, съдът е приел, че по въпроса дали от престъплението по чл. 323, ал. 1 НК би могло да има пострадало лице е налице противоречива съдебна практика. Отделно от това е приел, че за да има качеството пострадал от извършването на едно престъпление, макар и формално такова, е необходимо лицето да е претърпяло преки и непосредствени, а не опосредени, евентуални вреди, още по-малко пропуснати ползи. И тъй като в конкретния казус няма доказателства за причинно следствена връзка между извършеното деяние и настъпили вреди за жалбоподателя, нито пък, че с твърдените самоуправни действия е бил увреден, или намален патримониумът на лицето, жалбоподателят няма качеството на пострадал.

В подкрепа на този извод районният съдия е посочил, че вече има произнасяне по този въпрос от СГС.

Действително, при предишен институционен контрол за предходно постановление за прекратяване на същото наказателно производство, друг състав на СГС по ВЧНД 845/2025г. по описа на СГС е приел, че същият жалбоподател В. В. В. няма качеството на пострадал.

Настоящият 14 въззивен съдебен състав на СГС отчита, че районният съдия е бил воден в преценката си от горното определение на СГС, но намира същото за такова с неправилни изводи. От своя страна, това определение е инцидентно, няма сила на задължително за съдилищата и настоящият съдебен състав няма причина да се съобразява с него. Още повече, същото определение противоречи на съдебната практика, наложена вече от много години, която повелява, че от престъплението по чл. 323 ал.1 от НК може да има пострадал.

Настоящият въззивен съдебен състав също споделя това мнение поради следните съображения:

При престъплението по чл. 323, ал. 1 НК – самоуправство, обстоятелството, че защитеният от нормата обществен интерес е свързан с реда за решаване на правни спорове, не изключва възможността конкретно лице да има качеството „пострадал“, ако от самоуправните действия са му причинени имуществени, или неимуществени вреди.

Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1 НПК пострадал е лицето, което е претърпяло имуществени, или неимуществени вреди от престъплението. Законът не поставя изискване престъплението да е от категорията на т.нар. престъпления против личността, или против собствеността, нито вредата да представлява елемент от състава на престъплението.

Следователно, качеството „пострадал“ се определя не само с оглед родовия обект на престъплението, а преди всичко с оглед наличието на конкретна, пряка и причинно обусловена вреда, произтичаща от инкриминираното деяние.

При самоуправството тази възможност е особено очевидна при имотен спор, какъвто е конкретният случай. Съставът на чл. 323, ал. 1 НК санкционира самоволното, не по 2 установения от закона ред, осъществяване на оспорено от другиго свое, или чуждо действително, или предполагаемо право. Същественото нарушение се състои именно в това, че деецът замества предвидения от закона ред за разрешаване на спора със собствена едностранна фактическа реализация на претендираното право. В практиката на ВКС се приема, че наличието на правен спор относно конкретно право е необходимо условие за съставомерността на самоуправството. От това следва, че лицето, чието право, или фактическа правна сфера е засегната от самоволната реализация на спорното право, може едновременно да бъде носител на защитения от закона интерес по конкретното правоотношение и пострадал от престъплението, когато вследствие на самоуправните действия е претърпяло вреди.

Липсата на вреда като задължителен елемент от състава на чл. 323, ал. 1 НК не означава липса на пострадал. Напротив, едно и също деяние може да накърни установения от закона ред за разрешаване на правния спор и едновременно с това да причини конкретни имуществени, или неимуществени вреди на участник в спорното правоотношение. А именно за такива претърпени неимуществени вреди твърди жалбоподателят, при това за настъпили именно от разследваните самоуправни действия.

За преценка дали е била допустима жалбата на В. В. В. е без значение дали има доказателства за настъпването на тези вреди, това следва да се обсъди от съда, след като приеме за разглеждане на жалбата на В. В. В..

Поради изложеното съдът намира, че обжалваното определение на СРС следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на същия съдебен състав за произнасяне като по същество се отговори на изложените доводи в жалбата на В. В. В. срещу постановлението на СГП за прекратяване на наказателното производство.

Воден от горното 14 въззивен състав на СГС НО

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение от 18.08.2026г. по НЧД 9563/2026г. по описа на СРС НО 112 състав, с което е оставена без разглеждане жалбата на В. В. В. срещу постановление за прекратяване на наказателното производство от 29.05.2026г, вписано на 02.06.2026г. по ДП № 1211/2023г. по описа на 1 РУ СДВР, пр. пр. № 27144/2023г. по описа на СГП.

ВРЪЩА делото на същия съдебен състав от СРС за произнасяне като по същество се отговори на изложените доводи в жалбата на В. В. В. срещу постановлението на СГП за прекратяване на наказателното производство.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Да се изпрати препис от определението на заинтересованите лица.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4