Решение № 10 от 09.01.2019, Окръжен съд - Хасково
- Съд
- Окръжен съд - Хасково
- Дело
- Гражданско дело 159/2018
- Вид
- Решение № 10
- Подписан
- 09.01.2019
- В сила
- 12.06.2020
- Състав
- МИЛЕНА ДЕЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш
Е Н И Е
№ 09.01.2019 г. гр. Хасково
Хасковският окръжен съд, на десети декември две хиляди и осемнадесета година, в открито заседание, в състав:
Председател: Милена Дечева
Секретар: Галя
Кирилова…………………………...................................................................
Прокурор:
................................................................................................................................... като разгледа докладваното от съдията ДЕЧЕВА гр.д. № 159 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от А.И.А. и В.И.Ч., в качеството си на родители и законни представители на малолетния М.В.Ч., против „Многопрофилна болница за активно лечение – Хасково“
АД (наричана по-долу МБАЛ – Хасково АД), представлявана от изпълнителния директор Г.Г..
ИЩЦИТЕ-А.И.А. и В.И.Ч.,чрез пълномощникът в исковата молба излагат твърдения, че на 08.06.2017 г. малолетният М.Ч. *** АД за извършване на операция – циркумцизия (обрязване на препуциума). Предвиждало се операцията да бъде извършена на следващия ден, 09.06.2017 г., от д-р В.М..
Сутринта в 08.30 часа родителите на детето, А.А. и В.Ч., се срещнали с д-р М., който им обяснил, че тъй като от здравната каса щял да получи само 12 - 13 лв. за операцията, трябвало да му платят на ръка 100 лв.
Родителите платили сумата. В 09.00 часа малолетният М. бил вкаран в операционната зала, а отвън останали да чакат неговите родители, тяхната дъщеря Мехтаб и семейната им приятелка Н.Н.. След около 30 минути д-р М. излязъл и съобщил, че станал малък инцидент, тъй като били изгорени краката на детето, след което обяснил, че не е искал това да се случи, но така било писано. В същото време детето било изведено от операционната, за да го настанят в болничната стая, като то викало и буйствало от болка и се наложило да му поставят болкоуспокояваща инжекция. Майката А.А. попитала д-р М. как са го изгорили и не са ли видели, че гори, на което лекарят отговорил, че детето е било покрито с чаршаф и никой не е видял, че отдолу под завивките нещо гори. По време на този разговор детето се раздвижило и част от превръзките по краката се свлекли, при което се открили раните от изгарянията отзад по бедрата. На майката и сестра му им прилошало от гледката и се разплакали, а в този момент в стаята влезли техни роднини Н.Х. и М.А., които също видели какво е състоянието на детето. От персонала на болницата не им обяснили какво се е случило и какви са причините за това. Единствено били отправени предположения, че е изтекъл спирт, който се е запалил от уреда за извършване на обрязването, който работел под висока температура. На родителите не било обяснено, че изгарянията са от III – степен и са съпроводени с много силни болки, като малко след това те се покрили с огромни мехури. Малолетният М. се разстроил силно, когато разбрал какво се е случило с него. От болките плакал цял ден, а родителите му и всички техни близки също били много разстроени. На другия ден сутринта родителите А. и В. се срещнали с д-р М., за да обсъдят положението и да попитат какво ще правят от тук нататък. Той им обяснил, че ще направят превръзка на М. и ще го изпишат, като в продължение на месец ще му сменя превръзките, след което щял да ги изпрати за операция в Пловдив. Обяснил, че в МБАЛ Хасково АД не е възможно да направят подобна операция и че положението наистина е сложно. Това засилило притесненията на родителите. Те веднага взели детето и тръгнали за УМБАЛ Свети Г. – гр. Пловдив, където малолетният М. бил приет за лечение. Лекуващите лекари им обяснили, че изгарянията са от ІІІ – степен в долната част на бедрата и поплитеалната област, както и че има възможност да са засегнати сухожилия, поради което М. можел да остане инвалид.
На следващия ден се провела операция за кожна трансплантация, но впоследствие след втората и третата превръзка лекуващият д-р Янев обяснил, че имало проблем – оказало се, че извършената пластика е несполучлива, поради което щяла да се наложи втора операция. Това засилило притесненията на А. и В., тъй като след първата операция М. не можел да ходи около 14 дена, едвам пристъпвал на краката си и споделил с баща си, че много го боли. Престоят в УМБАЛ Свети Г. – Пловдив продължил 12 дни, а след изписването на М. трябвало да пътуват през ден за смяна на превръзките. Няколко седмици детето не можело да ходи, а лечението продължило няколко месеца, през които то изпитвало силни болки. Цялото лято М. прекарал у дома, не можел да ходи на море, за да не се излага на слънчева светлина и топлина, не можел и да играе с другите деца. След падането на пластиката, останали големи, грозни белези, които обезобразявали тялото на момчето. Прогнозно тези белези нямало да се махнат никога, нито да се заличат с времето. Във връзка с инцидента родителите на М. потърсили среща с д-р Г., изпълнителен директор на МБАЛ Хасково АД. По време на срещата те му обяснили, че издадената епикриза за проведената на 09.06.2017 г. операция била с невярно съдържание, тъй като в нея се посочвало, че М. е изписан с подобрение и изобщо не се посочвало получаването на изгаряния. Изпълнителният директор се извинил от името на д-р М. и поел ангажимент, че ще им бъде издадена нова епикриза, отговаряща на действителното положение. Същевременно предложил на А.А. и В.Ч. да подадат жалба, с която да го сезират по случая, което те направили. Впоследствие получили писмен отговор, че Комисията по медицинска етика при лечебното заведение е разгледала случая и е предложила на д-р М. да бъде наложена финансова санкция. Относно поетия ангажимент за издаване на нова епикриза, родителите така и не получили такава, въпреки многократните им настоявания, както и каквито да било други медицински документи по случая.
Твърди се, че преди извършване на самата операция на А.А. и В.Ч. не им е разяснявано какви рискове крие подобна операция. Те не получили действително информиране в достатъчна степен и не могли да вземат самостоятелно и обективно решение. Сезирали за случая Изпълнителна агенция „Медицински одит”, както и прокуратурата, като към момента на подаване на исковата молба все още не разполагали с окончателен отговор от тези институции. Твърди се, че е налице противоправно поведение на лекуващия лекар д-р В. Мутфачиев, респ. на възложителя на работата в лицето на МБАЛ Хасково АД. Обосновава се наличието на пряка причинно – следствена връзка между противоправното поведение с настъпилите вреди, изразяваща се в неполагането на дължимата и гарантирана медицинска грижа, което се явявало проява на небрежност от страна на служителите в болницата. Следователно, вредата била причинена от лошо или небрежно изпълнение и/или виновно неизпълнение на задълженията на лица, практикуващи медицинска професия, която е с много висок риск на обществена опасност при нарушение на изискванията на Закона за здравето. Доколкото лекарят, с чийто действия или бездействия са причинени вредите на малолетния М.Ч. е в трудово правоотношение с ответника, именно болничното заведение следвало да носи отговорност за всички вреди, причинени от нейните служители във връзка с упражняването на медицинската дейност по смисъла на чл. 49 ЗЗД.
С петитума на исковата молба се отправя искане съдът да осъди МБАЛ Хасково АД да заплати на А.И.А. и В.И.Ч.,действащи като родители и законни представители на малолетния М.В.Ч. обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания), вследствие на причинените на М.В.Ч. телесни наранявания, като сума в размер на 26 000 лв., представляваща частичен иск от 50 000 лв., както и да се присъди законната лихва от датата на настъпване на събитието – 09.06.2017 г. Отправя се искане и за присъждане на направените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ-„МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ХАСКОВО“АД-гр.Хасково,чрез пълномощникът си в подадения отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК посочва, че искът е допустим, но неоснователен, като същият се оспорва изцяло по основание и по размер. Оспорва се твърдението за наличие на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по реда на чл. 49 ЗЗД. Оспорва се твърдението за противоправно и виновно поведение на д-р М., извършил операцията, както и наличието на пряка причинно – следствена връзка между действията на лекуващия лекар и настъпилите вреди. Детето М. получило адекватно лечение от страна на лекарския екип съобразно състоянието си по съответната клинична пътека, по която е постъпил за оперативно лечение. Действията на болничния екип били в съответствие с утвърдените медицински стандарти и с Правилата за добра медицинска практика и не е налице противоправно деяние на длъжностното лице. Малолетното лице постъпило за лечение като пациент в болничното заведение на 08.06.2017 г. с диагноза парафимоза, операцията била извършена на 09.06.2017 г. и след това бил изписан на 10.06.2017 г. Твърдените изгаряния не се намирали в пряка причинна връзка с оперативната интервенция. Оспорват се твърдението на ищеца за претърпени болки и страдания, както и размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди от 50 000 лв. и частично предявения иск за 26 000 лв. Отправя се възражение за прекомерност на търсеното обезщетение, както и за злоупотреба с право от страна на ищците. Възразява се срещу твърденията за търпените болки и страдания, техния интензитет и времетраене, тъй като малолетния М. бил опериран в УМБАЛ Свети Г. – Пловдив едва на четвъртия ден след постъпването му и операцията за кожна трансплантация била несполучлива.
Ответникът е отправил искане за конституиране на трети лица като помагач в производството: д-р В.Г.М. и Застрахователно дружество „Бул Инс” АД.
С определението по чл. 140, ал. 1 ГПК съдът е допуснал като доказателства представените от страните писмени документи; назначил е еднолична съдебно-медицинска експертиза, която да се извърши от специалист от Клиниката по изгаряния и пластична хирургия при УМБАЛ „Н.И. Пирогов” – гр. София; конституирал е като трети лица – помагачи д-р В.Г.М.
***” АД. Проектът за доклад е приет за окончателен без възражения от страните на основание чл. 146 ГПК, при посоченото в него разпределение на доказателствената тежест, както и с изричното отбелязване, че искът следва да се счита за предявен не лично от малолетното лице М.В.Ч., а от неговите родители и законни представители А.А. и В.Ч.. В тази насока в протоколното определение са изложени съображения относно процесуалната недееспособност на малолетните лица. Назначена е и съдебно-техническа експертиза, която да изследва медицинския апарат, с който е извършена операцията на малолетния М.. По делото са разпитани допуснатите по искане на страните свидетели: Н.Н., М.А., С.Х., Н.Х., К.Г. и А.
С.. Приети са заключенията по назначените съдебно – медицинска и съдебно-техническа експертизи. В последното с.з. и преди даване ход на устните състезания е допуснато изменение на предявения иск на основание чл. 214 ГПК чрез увеличаване размера му, като същият следва да се счита за предявен за сумата от 50 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 09.06.2017 г. до окончателното й изплащане.
По делото е постъпило и становище от третото лице – помагач ЗД „Бул Инс” АД, в което се излагат твърдения, че застрахователното дружество не покрива отговорността на МБАЛ Хасково АД и няма основание за привличане му като трето лице – помагач, тъй като ответникът не е изпълнил задълженията си за уведомяване на застрахователя, включително и до изтичане на срока на полицата.
Ето защо липсвали основания да се претендира покриване на риска от застрахователя.
Хасковският окръжен съд след преценка на събраните по делото доказателства,поотделно и взети в тяхната съвкупност,както и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Малолетният М.Ч. е приет на 08.06.2017 г. за лечение в МБАЛ Хасково АД с предварителна диагноза „парафимоза”. Налагало се да бъде извършено оперативно лечение чрез извършване на т.нар. циркумцизия (обрязване на препуциума). Провели се предварителни консултации и изследвания, от които се установило, че не съществуват противопоказания за извършване на операция. Предвиждало се тя да бъде извършена от д-р В.М.. Така на следващия ден, 09.06.2017 г., сутринта в 09.00 часа детето било въведено в операционната зала и се пристъпило към подготовка за операция. Покрили тялото на момчето със стерилни чаршафи. В операционната зала присъствали д-р В.М., свидетелката д-р К.Г., участваща като лекар специализант и асистент по време на операцията, свидетелката А. С., медицинска сестра в Хирургичното отделение на болницата, както и задължителния анестезиологичен екип, включващ д-р Г. Н., д-р Д. А. и медицинска сестра М. Д..