Решение № 7727 от 17.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7727 гр. София, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20241100513895 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника И. В. Й., чрез адв. С., срещу решение № 8085/01.05.2024г., постановено по гр.д. № 64274/2021г. по описа на СРС, 171-и състав, поправено по чл. 247 ГПК с решение № 14451/23.07.2024г., с което по предявения иск по чл. 240, ал. 2, вр. чл. 237, ал. 2 ТЗ, И. В. Й. е осъден да заплати на ищеца „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД сумата 2 455.50 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – претърпяна загуба, резултат от неправомерни действия – одобряване на изплащане на присъдени на дружеството юрисконсултски възнаграждения въз основа на писмен доклад на К. И. от 2016г., извършено от него в качеството му на изпълнителен член на Управителния съвет на дружеството през 2016г., вследствие на което на 10.11.2016г. сумата била изплатена в ущърб на дружеството, ведно със законната лихва от 10.11.2021г. до окончателното погасяване и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 748.31 лева – законна лихва за забава върху същата главница за периода от 10.11.2018г. до 10.11.2021г.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Макар и да възприел, че отговорността на ответника като изпълнителен директор на ищцовото дружество била договорна, СРС игнорирал факта на освобождаването му от отговорност по чл. 221, т. 10 ТЗ за целия период на дейността, съгласно решението на едноличния собственик на капитала от 05.06.2023г.

1

Първоинстанционният съд не обсъдил доказателствата в тяхната съвкупност и не възприел правилно фактическата обстановка. Не изложил и собствени мотиви, а избирателно възпроизвел части от решение на САС по в.т.д. № 288/2023г. и дори не съобразил крайния резултат по същото, а именно отхвърлянето на предявения от ищеца иск. Намира, че ако бе сторил това и бе обсъдил по собствено убеждение доказателствата, би достигнал до извод, че ответникът Й. не действал неправомерно, тъй като не съществувала забрана работодателят да изплаща на юрисконсултите си целеви бонуси за постигнати резултати. Освен това работодателят бил в правото си да прецени да изплати допълнителни възнаграждения в съответствие с политиката си и тази му преценка не подлежала на съдебен контрол. Не се установявало извършено от ответника нарушение на конкретно вътрешно правило или на договора за управление и контрол – действал в рамките на делегираната му с чл. 4.3 от договора компетентност и в изпълнение на утвърдената политика на ръководството на дружеството през въпросния период – показания св. М.А.. Действията на ответника като изпълнителен директор били известни и съгласувани с отговорните за финансовото управление и контрол на дружеството лица. Не се установявало следваната политика да била оспорена от външните одитори на ищцовото дружество, а впоследствие и с решението на едноличния собственик Й. бил напълно освободен от отговорност за вреди. СРС приел, че плащанията на служителите не били целеви награди, защото не били изрично посочени като такива и дори предположил, че посочването съзнателно не било направено, за да се избегне противоречие с правилата. Последното предположение не се подкрепяло от доказателствата – ответникът имал компетентност по чл. 4.3 от договора за управление и вътрешен акт не бил нарушен, в т.ч. и чл. 5 от Системата за финансово управление и контрол на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД. Освен всичко изложено К. И. по трудов договор и длъжностна характеристика нямал задължението да осъществява процесуално представителство и защита на ищеца „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД и осъществените такива не влизали в преките му служебни задължения. Не се установявала и причинена на ищеца вреда – постъпилите юрисконсултски възнаграждения по спечелени дела не се отчитали като приход от дейността на дружеството, а като външни парични потоци (а не приходи) и не влияели на финансовия му резултат. Нещо повече – ощетяване на дружеството нямало, тъй като налице била насрещна престация – положен труд с постигнат за ищеца положителен резултат. Предназначението на присъжданите по делата юрисконсултски възнаграждения било не да формират печалба за дружеството, а да покриват специфични разходи на работодателя. В посоченото Решение № 10/29.09.2016г. по к.д.

№ 3/2016г. на КС не било направено друго различно тълкуване. Моли за отмяна на постановеното съдебно решение и отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

2

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна-ищец „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, чрез адв. Г., депозира писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата като неоснователна. Намира, че отговорността на ответника Й. в случая имала деликтен характер. В случая вредите за дружеството не произтичали от неизпълнени от ответника Й. договорни задължения, а от нарушение на изискването на чл. 237, ал. 2 ТЗ да изпълнява функциите си с грижата на добър търговец в интерес на дружеството и акционерите. Значими в случая били същността на вредоносното деяние и засегнатия интерес, като в случая се търсела защита на негативния интерес и следователно отговорността била деликтна. Позовава се и на формата на вината – умисъл. След като отговорността на Й. била деликтна, решението на едноличния собственик на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД за освобождаването му от отговорност, като изпълнителен член, било без значение. Отделно дори и отговорността му да била договорна, въпросното решение не обсъдило освобождаване от отговорност по вече предявени искове за обезщетение, в т.ч. законните представители не взели решение за оттегляне/отказ от исковете. Неоснователно било и оплакването на въззивника, че СРС не изложил собствени мотиви. В посоченото в жалбата решение на САС исковете срещу Й. били отхвърлени поради погасяване по давност, но в случая по настоящото дело такова възражение ответникът не заявил. По делото било прието писмено доказателство – заключение на Ч., финансов инстепкор при АДФИ, от което се установявало, че през процесния период ищецът изплащал допълнителни възнаграждения – целеви награди от средствата за работна заплата, като въпросното плащане не било целева награда, а друго отделно плащане „юрисконсултско възнаграждение“. След като плащането не било част от работната заплата на служителите, ответникът Й. нямал основание да се позовава на работодателските си правомощия. Нарушението на Й. било установено от доклада на АДФИ и прието за такова и от решението на САС – нямал основание да разрешава плащанията нито по чл. 4.3 от договора за управление, нито на друго основание, произтичащо от нормативна разпоредба или вътрешен акт. От длъжностната характеристика на К. И., т. 2.20, произтичало задължението на последния да изпълнява и други задължения, свързани с работата му, предвид на което същият могъл да защитава ищеца по дела, като негов процесуален представител по силата на изпълняваната длъжност. За същото той получавал трудово възнаграждение.

Твърдяната от ответника Й. политика не се основавала на вътрешен акт на дружеството и не била част от вътрешни правила. Платената на К. И. сума била присъдена на ищцовото дружество и със същата ответникът Й. се разпоредил противоправно – без основание и без полагане на дължимата грижа, с което патримониумът на ищеца се обеднил. Счетоводното отразяване на дадена операция било вторична дейност и нямало отношение за самата операция. По тези и други подробно изложени съображения моли първоинстанционното съдебно решение да 3 бъде потвърдено. Претендира разноски.

В хода на делото евентуалният ответник К. С. И., чрез адв. С., депозира писмена молба от 01.10.2025г. Позовава се на разрешението, дадено от ВКС в Решение № 68/07.03.2025г. по т.д. № 68/2024г., I т.о. по аналогичен казус между същите страни.

Предмет на разглеждане в настоящото производство е и частна жалба на ответника И. В. Й. срещу определение № 29710/23.07.2024г. по гр.д. № 64274/2021г. по описа на СРС, 171-и състав, с което без уважение е оставена молбата му по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. Излага, че ищецът не доказал сторени разноски, а СРС не обсъдил доводите на ответника Й. в тази връзка, че страните водели и други дела със значителен материален интерес, че адвокатите били повече от един, докато чл. 78, ал. 1 ГПК предвиждал право на възнаграждение за един адвокат, заявил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК и др. Моли за отмяна на обжалваното определение и за отхвърляне на претенцията на ищеца за присъждане на разноски за адвокат.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК насрещната страна „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД е депозирала писмен отговор, с който частната жалба на ответника Й. се оспорва като неоснователна. Моли същата да бъде оставена без уважение.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение настоящият съдебен състав намира следното:

Със сезиралата съда искова молба ищецът „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД излага, че в периода от 12.12.2014г. до 14.02.2018г. ответникът И. В. Й. бил изпълнителен член на Управителния съвет на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД. С него дружеството сключило договор за управление и контрол от 28.11.2014г. Като изпълнителен член на Управителния съвет на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД ответникът И. В. Й. бил длъжен да изпълнява функциите си с грижата на добър търговец в интерес на дружеството и на всички акционери – чл.

237, ал. 2 ТЗ. Ответникът Й. нарушил посочената разпоредба като при неспазване на вътрешните правила на дружеството противоправно се разпоредил със сумата 2 455.50 лева, изплатена на 10.11.2016г. на служителя К. С. И. – ръководител на управление „Правно“ в допълнение към трудовото му възнаграждение за м.10.2016г., с посочено основание „юрисконсултско възнаграждение“. Плащането станало въз основа на доклад на служителя К. И. от 2016г., без рег.№ в разрез с правилата за деловодна дейност, с който последният претендирал ищцовото дружество да му заплати 4 възнаграждение по посочените в доклада съдебни дела, по които страна бил ищецът.

Със своя резолюция ответникът И. В. Й. одобрил плащането, с което пряко нарушил вътрешните правила и актове на дружеството, уреждащи начина за определяне и изплащане на работна заплата на служителите и реда за изплащане на премии и бонуси и Системата за финансово управление и контрол (СФУК) от 24.05.2016г.

Горното ответникът Й. извършил без надлежно съгласуване с ръководителя на управление „Главен счетоводител“ и директор на дирекция „Финанси и бюджет“, нито с юрисконсулт по реда на приетата система. С това противоправно разпореждане със средствата, ищцовото дружество било ощетено – позовава се на доклада на О. Ч., държавен финансов инспектор към АДФИ. Вредата в размер на сумата 2 455.50 лева, с която имуществото на ищеца намаляло, била в причинна връзка с поведението на Й..

Отговорността по чл. 237, ал. 2 ТЗ била деликтна и вината се предполагала – чл. 45, ал. 2 ЗЗД, арг. също чл. 240, ал. 2 и ал. 3 ТЗ. Моли ответникът И. В. Й. да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на сумата 2 455.50 лева за претърпените от дружеството вреди, ведно със законната лихва от предявяването на исковата молба в съда до окончателното плащане и сумата 748.31 лева – обезщетение за забава за периода от 10.11.2018г. до депозирането на исковата молба в съда.