Разпореждане № 9356 от 09.10.2026, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 9356 гр. Кюстендил, 09.10.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIX-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристиян В. Стоилов като разгледа докладваното от Кристиян В. Стоилов Частно гражданско дело № 20261520104964 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.

Делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано от Н. А. Г., против А. В. Ч., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. ***, с искане за издаване на заповед за изпълнение за: *** евро, представляващи начислени при прекратяване на договорните правоотношения суми, както следва: 98,14 евро – неустойка в размер на три месечни абонаментни такси;

*** евро – сума, представляваща възстановяване на отстъпка от цената на закупено устройство; 7,35 евро – сума, представляваща възстановяване на отстъпка от цената на услуги; 71,58 евро – сума за невърнато оборудване;

71,58 евро – сума за невърнато оборудване; както и 19,83 евро обезщетение за забава за периода от първия ден на забавата по съответните счетоводни документи до 05.10.2026 г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 06.10.2026 г. до окончателното им изплащане, и направените разноски.

Към заявлението са представени договорът за услуги, приложения и други договорни документи, общи условия, документи относно предоставени крайни устройства, документ за внесена държавна такса и пълномощно.

Заявлението е подадено в изискуемата от закона форма и е разпределено за разглеждане по реда на чл. 411, ал. 1 ГПК.

След извършената служебна проверка по чл. 411 ГПК съдът намира, че не са налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение.

Длъжникът е физическо лице и от представените документи не се установява да е действал в рамките на търговска или професионална дейност, 1 поради което има качеството на потребител.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК заповед за изпълнение не се издава, когато искането противоречи на закона или добрите нрави, както и когато се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това.

По отношение на претендираните суми от 98,14 евро, *** евро и 7,35 евро съдът съобрази следното:

От представеното Приложение № 1 към Договор № *** от *** г. се установява, че за тарифен план Unlimited Special 58 е уговорен срок на ползване от 24 месеца – от *** г. до 20.02.2027 г.

Съгласно договорната клауза при прекратяване на абонамента по инициатива или по вина на абоната преди изтичане на срока последният дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси по стандартния им размер до края на срока, като за физическите лица същата е ограничена до трикратния размер на стандартната месечна такса. Наред с това е предвидено абонатът да възстанови на оператора и част от стойността на предоставените отстъпки от абонаментния план и от пазарната цена на закупено или предоставено на лизинг крайно устройство, съответстваща на оставащия срок на договора.

По този начин за едно и също договорно неизпълнение са предвидени кумулативно няколко неблагоприятни имуществени последици за потребителя – заплащане на до три стандартни месечни абонаментни такси, възстановяване на част от отстъпките от цената на услугите и възстановяване на част от отстъпката от цената на крайното устройство.

Така уговорената конструкция излиза извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и създава значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Обстоятелството, че първият компонент е ограничен до три стандартни месечни абонаментни такси, не променя извода, доколкото наред с него се кумулират допълнителни парични задължения, обусловени от същото неизпълнение.

Наред с това механизмът за определяне на сумите, представляващи възстановяване на отстъпки, не е формулиран по начин, който позволява на потребителя при сключване на договора самостоятелно и еднозначно да установи конкретния размер на финансовата тежест при евентуално предсрочно прекратяване.

Действително в договора е посочено, че предоставената отстъпка от пазарната цена на крайното устройство е в размер на 225,82 евро, но не е установен ясен математически механизъм, по който от този размер е формирана претендираната в настоящото производство сума от *** евро.

Аналогичен е изводът относно сумата от 7,35 евро, претендирана като 2 възстановяване на отстъпки от цената на услугите.

Поради това съдът приема, че по отношение на сумите от 98,14 евро, *** евро и 7,35 евро са налице основанията по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК за отказ от издаване на заповед за изпълнение.

По отношение на двете претенции от по 71,58 евро, обозначени в заявлението като неустойки за невърнато оборудване, съдът съобрази отделно следното:

От приложените приемо-предавателни протоколи се установява, че на длъжника са били предоставени за временно ползване две крайни устройства ZTE MF293N + ext. Antenna, със серийни номера/IMEI *** и ***, като абонатът е поел задължение при прекратяване на съответните договорни правоотношения да върне оборудването в пълна комплектност и изправност.

Ето защо самото задължение за връщане на предоставеното за временно ползване оборудване, респективно възможността при неизпълнението му да възникне парично вземане на доставчика, не противоречи само по себе си на закона или добрите нрави.

От договорните условия обаче се установява, че при невръщане на оборудването размерът на дължимото обезщетение се определя съобразно действащия ценоразпис на оператора.

Сред представените със заявлението договорни документи не е налице ценоразпис или друг документ, от който да може да се установи, че стойността на всяко едно от конкретно предоставените устройства ZTE MF293N възлиза именно на 71,58 евро.

По този начин съдът не разполага с възможност да провери договорната основа и начина на формиране на претендираните суми, включително дали икономическите последици от клаузата са били ясни, прозрачни и предвидими за потребителя.

При положение че договорната клауза не определя конкретен размер на обезщетението, а препраща към друг документ, който не е представен в производството, не може да бъде извършена в пълен обем и служебната проверка, дължима от съда при вземане, произтичащо от потребителски договор.

Ето защо съдът намира, че и за двете претенции от по 71,58 евро не са налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение.

Не променя този извод обстоятелството, че съгласно приложимите общи условия договорът се счита за едностранно прекратен от страна на оператора при забава на плащането, продължила повече от 124 дни. Отказът не се основава на липса на надлежно прекратяване на правоотношението, а на характера на претендираните неустоечни вземания и на липсата на прозрачна и проверима договорна основа за определения размер на обезщетението за невърнатото оборудване.

3

Предвид отказа за издаване на заповед за изпълнение относно всички главни вземания, не следва да бъде издадена заповед и за претендираното обезщетение за забава в размер на 19,83 евро, нито за законната лихва върху тези вземания, тъй като същите имат акцесорен характер.

При изцяло отхвърлено заявление на заявителя не следва да се присъждат направените в заповедното производство разноски.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявлението на „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, против А. В. Ч., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. ***, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за: 98,14 евро, представляващи неустойка в размер на три месечни абонаментни такси; *** евро, представляващи претендирано възстановяване на отстъпка от цената на закупено устройство; 7,35 евро, представляващи претендирано възстановяване на отстъпки от цената на услуги; 71,58 евро, представляващи претендирано обезщетение/неустойка за невърнато оборудване; 71,58 евро, представляващи претендирано обезщетение/неустойка за невърнато оборудване; или общо *** евро; 19,83 евро, представляващи обезщетение за забава за периода от първия ден на забавата по отделните вземания до 05.10.2026 г.; законната лихва върху сумата от *** евро, считано от 06.10.2026 г. до окончателното изплащане; както и искането за присъждане на разноски по заповедното производство.

УКАЗВА на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 3, вр. ал. 3 и ал. 4 ГПК, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, за които е отказано издаването на заповед за изпълнение, в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе дължимата държавна такса.

Разпореждането подлежи на обжалване от заявителя с частна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил в едноседмичен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 4