Решение № 940 от 20.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 940 гр. София, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20211110126952 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Д. Т.

Д. и Д. П. Д. кумулативно обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на ответниците да заплатят в условията на разделна отговорност поравно всеки от тях на ищеца следните суми:

- Д. Т. Д. – сумата в размер на 160,54 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия (ТЕ) за периода от месец 05.2017г. до месец 04.2019г. за имот, находящ се на адрес: гр. София, АДРЕС, аб. № 167525, ведно със законната лихва върху главницата за топлинна енергия, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.05.2021 г., до окончателното изплащане; сумата от 31,01 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 09.04.2021 г.; сумата от 2,80 лв. – главница, представляваща цена за извършване на услугата дялово разпределение за периода от месец 02.2019 г. до месец 04.2019 г.; сумата от 0,54 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.04.2019 г. до 09.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата за дялово разпределение, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.05.2021 г., до окончателното изплащане;

1

- Д. П. Д. – сумата в размер на 160,54 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия (ТЕ) за периода от месец 05.2017г. до месец 04.2019г. за имот, находящ се на адрес: гр. София, АДРЕС, аб. № 167525, ведно със законната лихва върху главницата за топлинна енергия, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.05.2021 г., до окончателното изплащане; сумата от 31,01 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 09.04.2021 г.; сумата от 2,80 лв. – главница, представляваща цена за извършване на услугата дялово разпределение за периода от месец 02.2019 г. до месец 04.2019 г.; сумата от 0,54 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.04.2019 г. до 09.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата за дялово разпределение, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.05.2021 г., до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че Е. Д. Д. е била собственик на процесното жилище като е починала на 09.01.2018 г. Твърди, че е било налице облигационно отношение, възникнало с Е. Д. Д., в качеството й на собственик на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на наследодателката на ответниците топлинна енергия, като тя не е престирала насрещно – не е заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявения иск и присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, чрез назначения им особен представител, с който оспорват 2 предявения иск по основание и размер. Оспорват да са клиенти на ответника, както и техния наследодател. Правят възражение за погасяване на вземанията по давност.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

Представен е нотариален акт за продажба на недвижим имот, извършена при условията и по реда на ЗУПГМЖСВ, вписан в Служба по вписванията – София на 22.07.2013 г., под акт № 76, том LXXXIV, № от вх. рег.

34799/22.07.2013 г., с който Д. Т. Д. и Д. П. Д. са продали на Е. Д. Д. 1/2 ид. ч. от процесния топлоснабден имот.

Представен е нотариален акт за покупко-продажба на идеална част от недвижим имот, извършена при условията и по реда на ЗУПГМЖСВ, вписан в Служба по вписванията – София на 14.11.2013 г., под акт № 173, том CXXXVI, № от дв. вх. рег. 218190/14.11.2013 г., с който Д. Т. Д. и Д. П. Д. са продали на Е. Д. Д. 1/2 ид. ч. от процесния топлоснабден имот.

От извършена справка в НБД „Население“ на л. 37 от делото се установява, че Е. Д. Д. е починала на 09.01.2018 г., като нейни наследници по закон са Д. Т. Д. – баща, и Д. П. Д. – майка.

По делото е представен протокол от проведено на 17.08.2002 г. Общо събрание на етажните собственици на адрес: гр. София, АДРЕС, на което същите са взели решение да се сключи договор с „Нелбо“ ЕАД за индивидуално разпределение на топлинната енергия, с приложен към него списък на етажните собственици и титулярите на сметката при ищеца.

Представен е договор от 13.09.2002 г., сключен между ЕС като възложител и „Нелбо“ ЕАД като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение.

По делото е представен договор № ДОГ-55 от 02.06.2017 г., сключен между „Топлофикация София“ ЕАД – възложител и „Нелбо“ ЕАД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да 3 извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № 0У-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

Представено е съобщение към фактура от 31.07.2018 г., 31.07.2019 г. и извлечение от счетоводството на ищеца за дължими суми.

Представени са Общи условия (ОУ), одобрени с Решение № ОУ1/27.06.2016 г. на КЕВР.

От третото лице-помагач на страната на ищеца са представени документи за извършено дялово разпределение по отношение на сградата, в която се намира и процесния топлоснабден имот.

От заключението на назначената по делото СТЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се установява следното. Вещото лице е посочило документите, които са му представени и които е използвало за изготвяне на заключението. Извършвани са ежемесечни отчети на общия топломер относно доставената ТЕ в АС в СЕС, като вещото лице е посочило в табличен вид отчетените стойности. В исковия период в имота е имало 2 бр. отоплителни тела (радиатори), свързани към ВОИ с монтирани разпределители на ТЕ с дистанционно отчитане, в банята е имало 1 бр. щранглира, имало е един брой водомер за топла вода, който на 29.10.2018 г. е подменен с нов с дистанционно отчитане. Разпределението на ТЕ в исковия период е извършено съгласно действащата нормативна уредба. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители – за отопление (имот и сградна инсталация). В случая технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие. За исковия период дяловото разпределение е извършвано от „Нелбо“ ЕАД. Изчисленията са извършени в съответствие с действащата към процесния период нормативна уредба за топлоснабдяването. Посочен е отопляемият обем на процесния топлоснабден имот и на цялата сграда, в която се намира същият. За исковия период е 4 начислена топлинна енергия за отопление на имота, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване. Вещото лице е посочило, че общият топломер е преминал изискуемите метрологични проверки, при които не са били констатирани отклонения.

От заключението на назначената по делото ССЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се установява следното. Няма данни за постъпили плащания за суми, дължими за исковия период. Стойността на потребената топлинна енергия (ТЕ) за исковия период е в размер на 321,08 лв.

Стойността на услугата за дялово разпределение (УДР) за исковия период е в размер на 5,61 лв. Мораторната лихва върху главницата за ТЕ за исковия период възлиза на 62,02 лв., а тази върху главницата за УДР – на 1,09 лв.

Други доказателства от значение за спора не са представени, а необсъдените такива, съдът намира за неотносими.

При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:

Предявени са обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1.) съществуването на облигационно правоотношение между страните през исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия в процесния имот;

2.) качеството на ответниците на клиенти на топлинна енергия за битови нужди през исковия период, както и че до процесния имот, който е топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност исковата сума; 3.) че през исковия период е извършвана услугата дялово разпределение, както и че стойността възлиза на исковата сума.

В тежест на ответниците е да докажат своите правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, вкл. положителния факт на плащането.

По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че 5 през исковия период процесният имот е бил топлофициран и че сградата етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.

Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл.

153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна 6 енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).