Решение № 140 от 02.08.2023, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Л., 02.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ХРИСТИНА Х. като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно гражданско дело № 20234300500214 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази:

Производство по чл.258 и сл.,вр.с чл.310,ал.1,т.2 от ГПК.

С Решение № 75/06.03.2023г.,пост.по гр.д.№1620/2022г. РС-Ловеч е отхвърлил предявения от В. Г. С. от гр.Л., против Г. З. С. с постоянен адрес в гр.Л. и настоящ в с.Р., Лов.обл.,***, иск с правно основание чл. 310,ал.1,т.2,пр.ІІ от ГПК, във вр. с чл.243, чл.248, чл.233,ал.1,изр.І от ЗЗД, за освобождаване на зает недвижим имот, намиращ се в с.Р.,Ловешка област, ***, и предаване ключовете от имота, като неоснователен и недоказан.

С оглед изхода на спора В. Г. С. е осъдена да заплати на Г. З. С. сумата 400(четиристотин)лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

С Определение №322/06.04.2023г. РС-Ловеч е отхвърлил като неоснователно искането на Г. З. С. за изменение на решението в частта на разноските по реда на чл.248 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от В. Г. С. от гр.Л., чрез адв.Б.- ЛАК, срещу Решение №75/06.03.2023г., пост. по гр.д.№1620/2023г. по описа на РС-Ловеч. Счита съдебния акт за неправилен и постановен в противоречие със събраните доказателства.Излага фактологията на спора и анализира показанията на разпитаните свидетели и заключава,че с тях е оборено твърдението на ответника,че няма уговорка да полза имота. Доказано е,че В. С. е живяла в имота още приживе на родителите й, продължила е и след това и е заплащала всички данъци 1 и такси. Не са събрани достатъчно доказателства в подкрепа на тезата на ответника,че имотът му е обещан от родителите на ищцата. Не е доказано и твърдението,че този имот е единствен на Г. С.-приложен е нотариален акт,с който е обективирано прехвърлянето от майка му и дядо му на друг имот в същото село,който до ползва като жилищен. Счита за категорично доказано наличието на заемно правоотношение, установеното от свидетелите, ползването от Г. на помещения в имота за производство на кошери.

Моли да се отмени решението и уважи иска. Моли да се допусне събирането на гласни и писмени доказателства след запознаване с отговора на въззивната жалба.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Г. З. С. , чрез пълномощници адв.Л.-ЛАК и адв.Х.-ЛАК. Считат жалбата за неоснователна и недоказана и молят да се остави без уважение,а обжалваното решение да се потвърди. Представят анализ на свидетелските показания и заключават,че с тях се потвърждава тезата му,че се е установил в спорния имот още като ученик,това е единственото му жилище,там живее със семейството си през цялото време от 2004г. Владението и ползването са му предадени от неговите баба и дядо и убеден в тези си права той е извършил ремонтни дейности върху сградите, построил е работилница. Ищцата е демонстрирала намерението си за своене едва през юни 2022г.,когато е заявила права на собственост към него и му е отправила покана за освобождаване. Ищцата никога не е предоставяла имота за ползване на сина си,тъй като свои права е заявила едва през 2022г.,а той го ползва още от 2004г. Имотът е получил от своите баба и дядо,не от майка му. Конфликтът между страните е породен от негативното отношение на майка му към жената,с която живее и са създали семейство. Противопоставя се на доказателствените искания на въззивника поради липса на предпоставките на чл.266,ал.1 от ГПК. Моли да се присъдят направените по делото разноски.

От Г. С. е подадена частна жалба срещу Определение № 322/06.04.2023г.,пост.по реда на чл.248 от ГПК. Счита за неправилно определянето от съда на дължимото адвокатско възнаграждение под минималния размер, предвиден в Наредба №1/2004г.на ВАС. Счита,че при определяне на дължимото възнаграждение следва да се съобразява ,че цената на иска е данъчната оценка на имота,която е 5639лв.,а не 1/4 от нея,както е приел съдът. Така дължимото адвокатско възнаграждение би следвало да е в размер на 863.90лв. Не се съгласява и с аргумент за липса на правна и фактическа сложност на делото и определяне на възнаграждение под минималния размер. Възразява,че съдът не може да намалява възнаграждението под установения минимум дори и при липса на правна и фактическа сложност на спора.Моли да се отмени определението и адвокатското възнаграждение се присъди в размер на 900лв.

В. С. не е изпратила отговор на частната жалба.

От приложените по гр.д.№1620/2022г. по описа на РС-Ловеч доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, въззивният състав приема за установено следното:

По допустимостта на въззивното производство съдът се произнесе с определението си по чл.267 от ГПК,като прие,че е налице. Въззивната жалба е подадена е в 2 срок и от легитимирано лице. Отговаря на изискванията на чл.262,във вр.с чл.260 и чл.261 от ГПК и съдът я приема за редовна. Своевременно е подаден и отговорът на въззивната жалба. Идентични са констатациите на съда и по частната жалба.

При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открИ. пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост на първоинстанционното решение. С оглед на това съдът преминава към проверка по реда на чл.271 от ГПК по същество на правилността на атакуваното решение.

По същество.

Не се спори, че ищецът В. С. е майка на ответника Г. С..

С Нотариален акт № 88, т.III, рег.№ 4760, дело № 277/30.06.2022 г. на Нотариус с №744 в НК и район на действие РС-Ловеч, по реда на чл.587 от ГПК ищецът е призната за собственик по наследство и давностно владение на Поземлен имот с идентификатор ***,намиращ се в землището на с. Р., Ловешка област, ***, заедно с построените в имота шест сгради - две жилищни, три селскостопански и един гараж. Приложена е Скица на имота и удостоверение за данъчна оценка,в които за собственик е посочена С..

На 15.08.2022г. ищецът е отправила Нотариална покана с рег.№ 5479, т.1, № 125/15.08.2022г., чрез Нотариус с №744 в НК и район на действие РС-Ловеч, до ответника, връчена му на 18.08.2022г. С поканата С. е заявила желание ответникът да освободи собствения й имот с ид. ***, в едномесечен срок от получаването на поканата, както и да се яви на 03.10.2022г. в кантората на нотариуса, за да й предаде ключовете за имота.

От своя страна на 07.09.2022г. ответникът е отправил писмен отговор рег.№ 8252, том 2, акт 27/07.09.2022г., чрез Нотариус с рег.№565 в НК и район на действие РС-Ловеч, до ищеца, в който е оспорил правото й на собственост върху имота и е направил възражение, че го е придобил, заедно с построените в него шест сгради, по силата на упражнявано давностно владение, продължило повече от 20 години. По изложените съображения е отказал да освободи имота и да предаде ключовете за него.

За обосноваване на тезите си страните са ангажирали свидетели.

Свидетелите на ищеца са нейни приятелки и съседи на имота. Свидетелят Й.Г.И. е съсед в селото и в гр.Л.. Познава семейството й от много години. Знае, че В. и Г. живеят в една къща- тази на ***. Категорична е,че В. се е грижела за родителите си. Не знае да е имало уговорка имотът да остане за Г.. Обяснява,че Г. и баща му са построили работилницата в имота. Вижда,че В. си идва в Р. всяка събота и неделя, защото пият кафе.

От една година В. има и ползва и друг наследствен имот в близост до спорния. Преди около година разбрала за влошените им отношения и че В. не живее в имота,но все още имала оставени вещи. Не знае да е имало уговорка между В. и Г. за ползването на имота.

Свидетелят Х. също е съсед и приятелка на ищеца. Обяснява,че С. първоначално е живеела при родителите си в спорния имот, а през 1996г.,тя, заедно със съпруга и децата се установили да живеят в гр. Л.. След като завършил училище, около 2004г., Г. се преместил 3 да живее в имота в с.Р.. Тогава все още били живи баба му и дядо му. След това там заживяла и жена му и създали семейство. Подпомаган и от бабата и дядото,Г. направил работилница,където произвеждал сандъци за кошери и гледал пчели. В. и съпругът й също указвали съдействие и винаги му помагали. Свидетелят не знае за уговорки с дядото и бабата (родители на ищеца) имотът да остане за Г.. Твърди,че В. е обработвала градина до преди две години,но преустановила заради влошените им отношения. Тогава свидетелят разбрала за конфликта им. Знае,че В. и съпругът й, с цел да преодолеят тези конфликти, са предлагали на сина им да направи ремонт на новото им жилище в съседство,но той отказал грубо. В. не й е споделяла за уговорки с Г. да ползва спорния имот.Знае,че ответникът има и друг имот в селото,получен по дарение от майка му,но не го обитава.

Свидетелите на ответника са също съседи на спорния имот. Свидетелят Т.М.Т. е вуйчо на В. С.(брат на майка й) и е категоричен,че е живяла в имота само докато е била ученичка.След това е живяла в Л..В имота единствено поддържала градина и рядко ходела в къщата. Категоричен е,че Г. С. живее там от ученик,пътувал с автобуса до Л. да ходи на училище и се връщал при баба си и дядо си-Г. К. и Б. М.а.Знае,че прародителите са му разрешили да живее, да преустройва и „..да прави каквото му е необходимо..Не знам на документи,но просто бяха казали,че след тях Г. ще наследи имота..“. Обяснява,че ответникът ползва целия имот, там живеел, заедно с дядо си направили плевня,гараж,две работилници и стопанска постройка. Занимавал се с пчеларство и в работилницата си правел сандъци за кошерите.Пчелите отглеждал на друго място,не в имота. Вече не се занимавал с тази дейност. Свидетелят не е чувал и не помни да е имало спор и претенции от В. към имота и факта,че Г. живее там. Свидетелят И.Н.И. също е съсед, приятел на ответника и кръстник на сина му. Помни,че през 2002г. двамата станали ловци и тогава Г. вече е живеел в имота. Знае,че му е предоставен от дядо Г. и баба Б.,на които помагал до последно.Докато бил жив дядо му казвал „..Г. ми е име,за името ми е тук.Г. оправи си се..“. . През 20102011г. ответникът се занимавал с пчеларство. Ремонтирал съществуващ навес и си направил работилница,където правел сандъците за кошерите. Пчелите отглеждал на друго място извън имота. Вече не използва работилницата,а машините си стоят там. Категоричен е,че родителите на ответника не живеят в имота,само майка му идвала да обработва градината до преди 4-5 години.След това си взели къща в съседство и се установили там. Г. помагал на баба си и дядо си до смъртта им. Първо починала бабата около 2015 г., а дядото около 20162017г. След смъртта им Г. ремонтирал и първия етаж на къщата-направил трапезария,баня с тоалетна и вече живее в цялата къща. Свидетелят не е знаел за заявени претенции на майката към сина и се учудил,когато последният му споделил,че е получил нотариална покана да напусне имота.

Съдът намира,че може да се позове на показанията на свидетелите. Макар и повлияни от позицията на страната,която ги е ангажирала, в обясненията те не си противоречат,че ответникът се е установил в имота отдавна-още като ученик. Единни са и за това,че не знаят за уговорки между ищеца и ответника за ползване на имота по силата на заем за послужване. Обясненията им за действията и демонстрираните намерения от всяка 4 от страните ще бъдат предмет на анализ по съществото на спора. По изложените съображения съставът приема показанията за обективни и се позовава на тях.

При така установената фактическа обстановка съдът приема,че е сезиран с иск с правно основание чл.310,ал.1,т.2,пр.ІІ-ро от ГПК,във вр.с чл.243 и сл. от ЗЗД - искане за опразване на имот,с твърдение,че ищецът го е предоставила на ответника за ползване по силата на заем за послужване.

Известно е,че като договор заемът за послужване поражда единствено облигационни отношения между страните. Затова съставът напълно споделя мотИ. на първоинстанционния съд да не се разисква въпросът за собствеността на имота. Това е недопустимо и с оглед предприетата от ищеца защита по реда на бързото производство,което не допуска съвместно разглеждане на насрещни искове(чл.314,ал.2 от ГПК). С оглед на това в настоящето решение не следва да се дава отговор на направените в съдебното заседание от пълномощника на въззивника възражения по отношение висящия между страните спор за собственост, правилно отделен от съда за разглеждане в отделно производство. Предмет на настоящия процес е единствено претенцията на ищеца за опразване на имота, с твърдение,че го е предоставила на въззИ.емия по силата на заем за послужване.