Определение № 270 от 11.06.2026, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 270 гр. Ловеч, 11.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ВАСИЛ АНАСТАСОВ

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Въззивно частно наказателно дело № 20264300600255 по описа за 2026 година и за да се произнесе, съобрази :

С Определение № 78/23.04.2026 г. постановено по ЧНД № 105/2026 г., Тетевенският районен съд е потвърдил Постановление на РП – Ловеч от 18.03.2026 г., с което на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. с чл. 24, ал.1, т.1, пр.2 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 353/2025 г. по описа на РУ МВР Тетевен водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.129, ал.2, вр. с ал.1 от НК .

Срещу цитирания съдебен акт е подадена въззивна жалба от С. М. С. от с. Галата, обл. Ловешка, чрез повереника си адв. Р. Р. от АК – Велико Търново, с която моли въззивната инстанция да отмени обжалваното определение, като неправилно и необосновано и да върне делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона, излага подробни аргументи. В тази връзка предлага извършване на очна ставка между свидетеля М. М. и пострадалия С. С., както и допускане на комплексна медицинска и автотехническа експертиза, която след като се запознае със събраните доказателства, запознае се с разпита по време на очната ставка, бъде извършен преглед на пострадалия и след като се извършат съответните огледи и измервания на местонастъпването на инцидента и на процесния лек автомобил да отговори на следните въпроси:

1. Какъв е механизма на настъпване на инцидента от техническа и медицинска гледна точка?

1

2. Какви увреждания е получил С. С.? Какъв е необходимият възстановителен период за всяко едно от тях?

3. Налице ли е било затруднение в движението на крайниците вследствие на получените увреждания и за какъв период? Какви по своя характер са получените увреждания и на какъв тип телесно увреждане отговарят?

4. Налице ли са били усложнения в периода на възстановяване и в какво се изразяват те?

5. С оглед на получените увреждания, бил ли е в състояние пострадалия да бяга непосредствено след настъпване на инцидента?6.

Възможно ли е получените увреждания от пострадалия да настъпят вследствие на установения механизъм на ПТП? Налице ли е било прегазване на десния долен крайник на С. С.?

7. Каква е причината за настъпване на ПТП от техническа гледна точка?

8. Имал ли е техническа възможност водача на лекия автомобил Фолксваген Таурег с peг. № OB ................ ВХ да предотврати настъпването на инцидента и по какъв начин?

В обжалваното определение първостепенният съд е приел следната фактическа обстановка:

Пострадалият С. М. С. живее в с.Галата, обл.Ловеч. На 16.08.2025 г., около 17:30 ч. С. отишъл до дома на св. М. М., с когото били приятели, в с.Галата, ул. „Х.Д. № 6, както твърди за да го подстриже. След като го подстригал двамата се уговорили да отидат някъде, за да изпият по нещо, поради което св. С. С. излязъл навън, седнал на мотоциклета си „Ямаха“, с който бил дошъл и зачакал св. М. да излезе. В този момент, според пострадалия срещу него се насочил джип, управляван от св.И. С., с когото св.

С. С. се познавали, но не били в добри отношения тъй като според пострадалия, св. И. С. разпространявал наркотични вещества, за което свидетелят бил съобщил на органите на МВР (л.79). Пострадалият твърди, че св. И. С. подал газ на управлявания от него джип и се насочил към него с цел да го удари и последвал удар, при който С. С. паднал на земята с мотоциклета на дясната си страна. Вместо да спре св. И. С. продължил напред и с предната лява гума минал през долната част на десния крак на пострадалия.

В показанията си св. М. М. твърди, че е ходил с пострадалия С. за вода 2 и след като си наляли влязъл в дома си, находящ се в с. Галата, ул. „Х.Д. № 6 за около 5 минути да остави водата, а С. С. го чакал отвън (л.80). След като излязъл М. М. попитал приятеля си какво му се е случило и последният му казал, че е бил блъснат от управлявания от И. С. джип „Фолксваген Туарег“.

Тогава св. М. подал сигнал на телефон 112. Пострадалият С. си тръгнал бутайки мотоциклета, но след около 20 метра спрял и бутнал мотоциклета в близките храсти, което св. М. си обяснил с това, че св. С. С. се притеснил, че на място ще дойдат полицейски служители, а мотоциклетът бил без регистрационни табели. Около половин час по - късно на място дошли свидетелите Р. и В. – служители на РУ МВР - Тетевен, на които св. С. С. разказал същото което споделил и пред св. М.. От своя страна двамата полицаи казали, че ще потърсят И. С., за да разговарят с него относно случилото се. Св. М. посочил, че не е видял кой и как е ударил св. С. С. и, че преди идването на служителите на МВР на мястото е имало парчета пластмаса от мотоциклета на пострадалия, които последният изхвърлил преди идването на полицаите.

Според показанията на двамата полицейски служители – св. Ц. Р.

(л.82) и св. И. В. (л.83), св. С. С. бил във видимо нетрезво състояние и имал нараняване на единия крак, но отказал медицинска помощ. Двамата огледали мотоциклета на пострадалия, като не установили никакви видими следи от ПТП. Последният твърдял, че ремонтирал мотоциклета си и бил блъснат от джип собственост на И. от с. Галата. С оглед изясняване на случилото се, двамата установили св. И. С. в дома му, който в проведения разговор заявил, че през деня въобще не е виждал св. С. С., респективно не го е блъскал с джипа си. След това се върнали обратно и отново разговаряли със св. С. С., който при повторната беседа им заявил, че не е бил блъснат от джипа, а в уплаха си сам е скочил с мотоциклета настрани, при което се наранил.

Допълнил и, че не бил сигурен дали джипа действително е бил управляван от св. И. С.. Тогава св. М. М. се обадил на тел. 112 за да оттегли сигнала.

От показанията на св. С.А.Т. (л.81) живущ в с. Галата, ул. „Х.Д. № 4, съсед на св. М. М. се установява, че на процесната дата бил в двора си до гаража, когато чул силен звук от удар на автомобили. Когато излязъл на улицата видял черен джип, който прави маневра назад, но не може да уточни марката, модела на МПС, нито водача му. Погледнал нагоре и тогава видял, че в канавката пред съседната къща да лежи едно момче което познавал по 3 физиономия на което не знаел името, а върху него бил паднал червен мотор.

Впоследствие видял, че на единият му крак имало кръв.

От показанията на пострадалия С. се установява още, че впоследствие е продал мотоциклета си на св. А.А. (л.81). Последният твърди, че не е пипал мотора и същия е в лошо състояние със смачкани брони и той ги е махнал, като по мотоциклета се личали следи от удар, но той не може да каже какво е станало, а и С. също не му бил казал.

Разпитан в качеството на свидетел по ДП св. И. С. (л.81) заявява, че не посочената дата пътувал с джипа си „Фолксваген Туарег“, peг. № ОВ ................ ВХ заедно с майка си - св.А.М. към техен имот от който трябвало да приберат чували със сливи. Спускайки се по стръмната улица в близост до дома на св. М. внезапно срещу него изскочил мотоциклет управляван от св. С.

С. , който се блъснал в предната лява част на джипа му. Твърди, че след удара св. С. паднал на земята, но веднага станал и побягнал. От своя страна той слязъл от джипа и му извикал „какво правиш“, но св. С. С. продължил да бяга.

След това И. С. се качил обратно в джипа, дал на заден ход и продължил по пътя си. Около 40 минути след това бил потърсен от полицейски служители, на които разказал какво се е случило, след което те се върнали обратно при св.

С. С.. Самият той искал да разбере за какво точно се оплаква пострадалият от него и отишъл на място, където го заварил да разговаря с полицейските служители, като според него св. С. С. бил видимо употребил алкохол. Твърди, че полицаите казали на пострадалия да си оттегли сигнала тъй като мотора му бил нередовен и бил употребил алкохол. Разпитана в качеството на свидетел А.М. – майка на св. И. С. потвърждава изложеното от сина си досежно инцидента (л.81).

По делото е изготвена фоноскопска експертиза от обажданията на тел.

112 (л.17 -21), видно от която, след подаване на сигналите за ПТП същите са били оттеглени.

Била е изготвена и СМЕ (л.65 - 67) от която се установява, че на С. е причинено травматично счупване на фибуларния малеол на десния крак, повреда причинила на същия трайно затруднено движенията на десния крак за около 5-6 месеца. Усложнението настъпило от това счупване - флегмон на десния крак – стъпалото, е в причинно следствена връзка със счупването, дължи се на замърсяване на раната и ненавременно лечение на счупването.

Като механизъм на това счупване експертизата приема директен удар в 4 областта на мотора, последващо падане на пострадалия и притискане на дясното стъпало от превозното средство - мотоциклетът е натиснал крака му.

Според в.л. този механизъм отговаря на показанията на пострадалия, удар от джипа върху мотора на С. М..

В заключение първостепенният съд е приел, че : „ Тоест от данните по делото става ясно само, че сигнала до тел.112 е оттеглен, не са съставени протоколи за ПТП, на процесната дата пострадалия С. С. е получил увреждане касаещо средна телена повреда от удар с джип, но пред вид показанията на свидетелите, липсата на протоколи за ПТП, по никакъв начин не може да се установи първоначално джипа ли се е насочил срещу С. С. или С. С. срещу джипа, пострадалият не е поискал на момента медицинска помощ, а отишъл след време, като не може да се установи преди процесния инцидент или след него С. С. да е претърпял и друг инцидент от който да е получил увреждане.

Относно твърдението в жалбата, че обстоятелството, че свидетеля И. С. е напусна ПТП с пострадало лице изобщо не е обсъждано от прокуратурата, съдът не споделя това становище, тъй като след твърдения удар св. С. не е заявил, че има болки или други отрицателни усещания, а е отишъл в болнично заведение след вече около два часа, допълнително когато дошли полицаите не установили никакви видими следи от ПТП. Според тях св.С. С. имал нараняване на единия крак, но отказал медицинска помощ и бил във видимо нетрезво състояние, тоест не става ясно от къде е нараняването. Предвид горното постановлението следва да се потвърди.“

В постановлението за прекратяване на наказателното производство, прокурорът приема, че : „Не може да се разсъждава и за престъпление по транспорта, извършено от свидетеля И. С., което да е довело до причиняване на телесна повреда на свидетеля С. С.. На място не е извършен оглед на местопроизшествие, не е съставен дори констативен протокол, с оглед на което всяка автотехническа експертиза не би почивал на никакви обективни данни, а на свидетелски показания, което би имало за резултат експертно заключение почиващо изцяло на предположения и догадки и неподкрепено от никакви обективни находки.

В заключение прокурорът е счел, че евентуално обвинение спрямо св.

И. С. би почивало изцяло на предположения, а не на безспорно установени факти, което е процесуално недопустимо предвид нормата на чл.303, ал.1 НПК, съгласно която присъдата (следователно и обвинението) не може да 5 почива на предположения, предвид което и основание чл.243, ал.1, т.1, вр. с чл.24, ал.1, т.1, пр.2 от НПК е прекратил наказателното производство, поради недоказаност на обвинението.

Въпреки, че е потвърдил процесното постановление, налице е съществено противоречие между изводите на контролирания съд и прокурора относно установената фактическа обстановка и по – конкретно настъпило ли е ПТП със съответните съставомерни последици – средна телесна повреда причинена на пострадалия С. С.. Докато в постановлението се застъпва становище за недоказаност на на обвинението, според решаващия съд всъщност е налице ПТП, тъй като : ,,...на процесната дата пострадалия С. С. е получил увреждане касаещо средна телесна повреда от удар в джип“.

Налице се взаимноизключващите се изводи, защото първостепенният съд потвърждава постановлението на прокурора, който прекратява наказателното производство именно поради липсата на ПТП, а от друга страна налице е и вътрешно противоречие в мотивите на обжалваното определение.