Решение № 14429 от 28.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14429 гр. София, 28.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. И.А при участието на секретаря ДИАНА АЛ. И.А като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И.А Гражданско дело №

20221110168340 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от [фирма] срещу [фирма] осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за заплащане на сумата от 7 018,78 лева, представляваща получено възнаграждение по развален, поради неизпълнение, договор за изработка от 02.11.2016 г. с предмет „Проектиране и изработване по поръчка на възложителя на уебсайт“, както и съдействие за настройването на уебсайта на подходящ сървър, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 13.07.2017 г. до окончателното изплащане на вземането.

Настоящото производство е образувано след като с Решение № 263389 от 29.11.2022 г., постановено по в. гр. дело № 13590/2020 г. по описа на Софийски градски съд, въззивно отделение, III-В състав е обезсилено изцяло Решение № 171285 от 07.08.2020 г., постановено по първоначално образуваното гр. дело № 47250/2017 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 120-ти състав и делото е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане на предявения осъдителен иск от стадия на изготвяне на доклад по делото по реда на чл. 146 ГПК.

Ищцовото дружество [фирма] твърди, че на 02.11.2016 г. между него и ответника бил сключен писмен договор, по силата на който [фирма] се е задължило срещу заплащането на възнаграждение, да проектира и да изработи нов – модернизиран и технически усъвършенстван търговски уебсайт за ищеца, който проект следвало да бъде индивидуално изпълнен по задание на ищеца, без използването на готови платформи и при задължително поддържане на редица компоненти, описани в Приложение № 1 към договора. Посочва се, че срокът за изпълнение на поръчката бил осем работни седмици. Ищецът заплатил на [фирма] предварително сумата от 7018,78 лева, за което била издадена фактура № 1465/02.11.2016 г.

Твърди, че ответникът на е изпълнил задължението си да изработи възложения уебсайт, като с голямо забавяне представил на ищеца недовършена и практически неизползваема „демо“ 1 версия на уебсайт. Предложеното от ответника представлявало оскъпен продукт, технически незавършен и с големи недостатъци. Твърди се, че въпреки забавата, ищецът се е надявал новият уебсайт да бъде разработен от ответника и да бъде пуснат в употреба, поради което се опитал да помогне в процеса по всякакъв начин. Поддържа се, че в конкретен период от изпълнение на поръчката в [фирма] било създадено впечатление, че ответникът се опитва да отстрани недостатъците, което мотивирало ищеца да предостави нова възможност на [фирма] да довърши работата си и на 20.03.2017 г. страните сключили анекс, с който се предоставил нов допълнителен срок за доработка на уебсайта. Ответникът не е изпълнил договорния ангажимент. Излага се, че наред с кореспонденция по интернет, ищецът изпратил официално писмо до ответника, в което систематизирал и посочил последователно констатираните несъответствия и проблеми с цел същите да бъдат отстранени от ответното дружество и то да довърши работата си. С изрично писмо-покана на ответника бил предоставен последен срок – до 02.05.2017 г. за изпълнение на възложения проект, съдържащо предупреждение, че при неизпълнение договорът ще бъде развален.

Твърди се, че въпреки многократно даваната му възможност [фирма] не изпълнило задължението си - не проектирало и не изработило желания уебсайт, като частично направеното било безполезно за [фирма]. Ето защо, с нотариална покана, получена от ответника на 26.06.2017 г., ищецът развалил договора от 02.11.2016 г. и отправил покана за връщане на получената в изпълнение на разваления договор сума от 7018,17 лева.

Последната не била възстановена в дадения срок. С тези съображения ищецът отправя искане за заплащане на сумата от 7 018,78 лева, получена от ответника като възнаграждение по развален - поради неизпълнение договор за изработка от 02.11.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 13.07.2017 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В депозиран по делото – извън срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, писмен отговор с вх. № [№]/12.03.2018 г. ответникът [фирма], чрез пълномощника си адв. Д. Р., оспорва предявения иск като неоснователен. Не спори, че между страните е сключен процесният договор за изработка от 02.11.2016 г., по силата на който ищецът [фирма] възложил на [фирма] да изработи срещу възнаграждение уеб сайт, при договорена цена от 11 337,95 лева без ДДС, която следвало да бъде платена на три вноски, както следва: първа вноска в размер от 5 668,98 лева в 5-дневен срок от подписване на договора; втора вноска в размер от 3 968,28 лева в 2-дневен срок от инсталиране на продукта на тестови сървър в бета версия и трета окончателна вноска в размер от 1 700,69 лева при подписване на приемно – предавателен протокол за завършения продукт. Посочва, че на 20.03.2017 г. между страните бил сключен анекс за допълнителни функционалности и изменения към договора за изработка, с оглед многократните промени в изискванията за продукта, направени от ищеца. Съгласно уговореното с този Анекс необходимото време за изпълнение на изброените в него дейности е 14 работни дни от подписване на приложение № 1 – техническо задание, приложение № 4 – протокол за приемане на дизайн и приложение № 5 – анекса. Посочва се, че одобрението на дизайна било осъществено на 27.03.2017 г. Ето защо срокът за изпълнение на дейностите, възложени с процесния договор бил 8 работни седмици, а срокът за изпълнение на възложените с анекса – приложение № 5 - 14 работни дни, считано от 27.03.2017 г. Предвид това, по отношение на дейностите по приложение № 1 [фирма] твърди, че е не е изпаднал в забава. Сочи, че кореспонденцията между страните във връзка с изпълнението на същия била водена по електронна поща и чрез съобщения през системата за управление на проекта.

– https://octopus.xenium.bg. В отговора се подържа, че чрез последната ответникът уведомил ищцовото дружество за изработената бета версия на уеб сайта на 24.04.2017 г., която била качена на 17.05.2017 г., поради забавяне от страна на „Луксима 21“ ЕООД. Ответникът възразява, че голяма част от претендираните като неизпълнение параметри от страна на ищцовото дружество не са включени в договора и в последващия анекс между страните.

2

Посочва, че е изпълнило добросъвестно задълженията си и няма вина за неизпълнената част, доколкото последното се дължи на липсата на оказано съдействие от възложителя. Намира, че неизпълнената част е незначителна с оглед цялостната поръчка, а и по своята същност „бета версията“ предполага непълноти и грешки. Сочи, че въпреки предаването и [фирма] не е изпълнило задължението си за заплащане на втората вноска по договора, поради което е в неизпълнение и не може да развали договора. Наред с това, изявлението на ищеца за разваляне на договора не е произвело правно действие, поради неспазване на процедурата за това, описана в договора между страните. С тези доводи ответникът отправя искане за отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.

Следва да се отбележи, че подаването на отговора на исковата молба извън срока по чл. 131, ал. 1 ГПК води до преклудиране на изложените в този отговор възражения по същество, като несвоевременно заявени съгласно чл. 133 ГПК, тъй като са могли да бъдат релевирани от ответника като правоизключващи възражения с отговора на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, но това не е направено, поради което не следва да бъдат разглеждани и обсъждани от съда в настоящия съдебен акт. Това обстоятелство обаче не освобождава ищеца от провеждане на пълно и главно доказване на всички елементи от фактическия състав, обуславящ възникване на процесното вземане, респ. на ответника от установяване наличието на основания, изключващи отговорността му, тъй като липсата на своевременно депозиран отговор не е равнозначно на признаване на иска, още повече при наличие на последващо оспорване на исковата претенция в хода на производството по делото.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

Съгласно посочената разпоредба всеки, който е получил нещо на отпаднало основание, е длъжен да го върне.

Касае се за хипотеза на предаване, съответно получаване на нещо при наличието на основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго лице, което е отпаднало с обратна сила, т.е. основанието е налице към момента на извършване на престацията, поради което тя не може да се иска обратно, докато то съществува, а от деня, в който отпада основанието му.

Посочената законова хипотеза, регламентираща един от съставите на неоснователно обогатяване, е налице когато основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила, каквато безспорно е хипотезата на разваляне на договорите поради неизпълнение, в който смисъл са и мотивите на Постановление № 1 от 28.05.1979 г. по гр. дело № 1/79 г. на Пленум на ВС – по някои въпроси за неоснователното обогатяване.

С оглед изложеното, възникването в полза на ищеца на процесното вземане е обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване на следните обстоятелства: 1). твърдяното имуществено разместване – реалното предаване, съответно получаване от ответника на претендираната сума в размер от 7 018,78 лева по силата на процесния договор за изработка от 02.11.2016 г., като и 2). фактите и обстоятелствата, обуславящи отпадане на основанието с обратна сила чрез надлежно упражнено право на разваляне на договора, а именно: качеството си на изправна страна по договора, чрез изпълнение на насрещните си договорни задължения и оказване на необходимото съдействие за реализиране на дължимата престация от ответната страна; наличието на твърдяната форма на виновно неизпълнение на задължението от страна на ответника, за което последният носи отговорност; и отправяне на едностранно волеизявление до ответната страна за разваляне на договора.

3

При доказване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да установи наличието на основание за последващо задържане на сумата, съответно качеството си на изправна страна по договора.

По делото не се спори, а и от приетите писмени доказателства се установява, че между [фирма], в качеството му на възложител и [фирма], в качеството му на изпълнител, е сключен договор за изработка от 02.11.2016 г. с предмет проектиране и изработка на уеб сайт „luxima21.com“ съгласно техническо задание на възложителя, представляващо приложение № 1 към договора, и съдействие за настройването му на подходящ сървър, срещу заплащането на възнаграждение в общ размер на сумата от 11 337,95 лева. Съгласно клаузата на чл. 1.2. от договора изработеният продукт трябва да съдържа задължително следните компонентни: избор и проектиране на структурата в базата данни, изготвяне на бази данни; програмиране; графичен дизайн; административен панел; Q&A процес, качествен контрол за най-популярните браузъри; изпълнение по технически стандарти за SEO; инструкции за инсталиране на сървър/хостинг, осигурени то възложителя; мобилна версия; технология на програмиране – Spree ROR; версия на български език и на английски език; изработка на лого. Съгласно чл. 1.3 от договора предметът му обхваща и необходимото обучение, в продължение на 4 астрономически часа, на персонала, който ще администрира продукта, за провеждането на което е предвидено подписването на нарочен протокол – приложение № 2 към договора. Изяснява се, че съгласно чл. 3 от договора дейността по проекта следва да бъде извършена на етапи съгласно техническото задание, като изпълнението на всеки етап представлява частично такова. В чл. 3.2 е предвидено, че технологичното време за пускане на „бета версия“ на продукта е 8 работни седмици, считано от момента на получаване от изпълнителя на 50 % от уговореното възнаграждение и при одобрение от страна на възложителя на всички дизайни за уеб и мобилна версия с реално съдържание. Съгласно договорната клауза в този срок не се включва всеки ден, който е необходим за „реакция от страна на възложителя“, изрично дефинирана по договора чрез съответните действия, предприемани от последния във връзка с изработката на проект, в т.ч. плащане на авансовите вноски, подаване на материали или друга информация, одобрение на етап/подетап от разработката на проекта; подаване на коментари и забележки, свързани с корекции по вече изработени части от проекта. Съгласно клаузите на чл. 4 от договора изпълнителят уведомява в писмен вид – чрез изпращане на имейл до възложителя за завършване на проекта чрез технологичното финализиране на разработката, като му предоставя и достъп до административния панел за управление на продукта. След получаване на уведомлението и в срок до 7 работни дни от този момент възложителят трябва да прегледа работата и съответно да изложи детайлно и в писмен вид всички свои възражения, в случай, че има такива. Направените след изтичането на този срок възражения не освобождава възложителя от задължението за заплащане на окончателното възнаграждение - арг. чл. 4.3 от договора. В последната е уговорено също, че приемането на проекта се извършва с подписване на приемно-предавателен протокол, а в случай, че в този момент се констатират недостатъци на изработката, то същите подлежат на отстраняване от изпълнителя и за негова сметка в срок, определен в протокола от насрещната страна.

Разпечатката съдържа 26 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ae7ba1f2-a56c-4a4c-8b40-bf10421524f3