Определение № 299 от 15.04.2026, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 299 гр. Габрово, 15.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно частно гражданско дело № 20264200500161 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.248 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадена от П. П. С. частна жалба против Определение №195/10.03.2026г. по гр.д.№1064/2025г. по описа на РС Севлиево, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

В жалбата се излагат доводи, че първоинстанционният съд приел, че с поведението си ответника не е станал причина за завеждане на делото. Този извод бил неправилен.

Ответникът се легитимирал като собственик на процесния недвижим имот чрез вписана правна сделка, което автоматично създавало повод за ищеца да защити правата си. Ищецът бил принуден да предяви установителен иск, а ответника не предприел действия доброволно да уреди спора преди образуване на делото, като едва след образуване на делото направил признание на иска. Ищецът бил сторил разноски за предявяване на иска. Моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови присъждане на сторените разноски в полза на жалбоподателя.

Ответникът по жалбата оспорва същата и моли съда да я остави без уважение.

Производството по гр.д.№1064/2025г. по описа на РС Севлиево е образувано въз основа на подадена от П. П. С. искова молба против К. Т. Ц., с правно основание чл.124 ГПК да бъде признато за установено, че ответникът не е собственик на поземлен имот с идентификатор ************* по КК и КР на ******************, одобрен със Заповед №РД-18-673/10.11.2017г. на изп. директор на АГКК, с административен адрес:

**************, с площ 560кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 5, при граници/съседи, имоти с идентификатори: *************; *************; *************; ************* и *************.

В отговора на исковата молба ответникът признал иска.

Съдът постановил Решение №26/13.02.2-26г., при условията на чл.237 ГПК (при признание на иска), като приел за установено, че ответникът не е собственик на поземлен 1 имот с идентификатор ************* по КК и КР на *************, одобрен със Заповед №РД-18-673/10.11.2017г. на изп. директор на АГКК, с административен адрес:

*************, с площ 560кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 5, при граници/съседи, имоти с идентификатори: *************; *************; *************; ************* и *************.

С молба от 18.02.2026г. ищецът поискал съда да измени постановеното решение, на осн. чл.248 ГПК в частта за разноските.

С Определение №195/10.03.2026г. по гр.д.№1064/2025г. по описа на РС Севлиево молбата по чл.248 ГПК е оставена без уважение.

За да постанови акта си районният съд приел, че с постановеното решение, във връзка с разноските е прието, че предпоставките, посочени в чл. 78, ал.2 ГПК, са налице ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на искa, като преди първото заседание по делото е направил признание на предявения иск. Изключена е отговорността за разноски на ответника и съдът е приел, че сторените от ищеца разноски следва да останат в негова тежест. В решението били изложени и мотиви, че в настоящия случай предпоставките, посочени в чл.78, ал.2 ГПК, тъй като ответникът /като купувач по договор за покупко-продажба/ има задължение единствено да плати цената на вещта и да получи последната. Законът не му вменява друго задължение. Следвало да се има предвид, че предявяването на иск не било единствената възможност за ищеца, за да защити правата си, а можел например, след разговор с ответника, последният да извърши отказ от право на собственост, като след неговото вписване, не би се ангажирал съда. Евентуално, ако по делото били представени доказателства, че ответникът е отказал, то тогава разноските щели да се възложат на ответника.

Съгласно чл.78, ал.2 ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска разноските се възлагат на ищеца. Преценката дали са налице предпоставките на чл.78, ал.2 ГПК е винаги конкретна, с оглед фактите по делото (в този см. е Решение №185/29.05.2014г. по гр.д.№5196/2013г. на ІVг.о. на ВКС).

Не е спорно, че ответникът по делото е признал иска.

По отношение наличието на другата предпоставка на чл.78, ал.2 ГПК, разноските да се възложат на ищеца следва да се има предвид следното :

Съдебната практика еднозначно приема, че когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, то признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответника от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл.78, ал.2 ГПК. Съдилищата приемат, че снабдяването на ответника с нотариален акт за собственост е повод за предявяване на установителен иск за собственост по смисъла на чл.78, ал.2 ГПК. В този смисъл са Определение №3673/22.07.2024г. ч.гр.д. №2213/2024г. на Iг.о., Определение №242/31.05.2018г. по ч.гр.д.№2062/2018г., на ІVг.о., Определение №4160/19.09.2024г. по ч.гр.д.№3444/2024г. на ІІг.о. на ВКС и др.

В настоящия случай при наличие на издаден нотариален акт в полза на ответника, то легитимиращото действие на нотариалния акт може да бъде оборено единствено с предявяване иск от ищеца за установяване на правото му.

Поради изложеното следва да се приеме, че ответника с поведението си е станал причина за завеждане на делото и следва да понесе разноските за воденето му. Като е приел противното районният съд е постановил неправилен акт, който следва да бъде отменен и вместо него да се постанови друг, с който да се измени постановеното по делото решение в частта за разноските като в полза на ищеца се присъдят сторените по делото разноски.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №195/10.03.2026г. по гр.д.№1064/2025г. по описа на РС Севлиево

ВМЕСТО КОЕТО

ДОПЪЛВА Решение №26/13.02.2025г. по гр.д.№1064/2025г. по описа на РС Севлиево в частта за разноските, като

ОСЪЖДА К. Т. Ц., с ЕГН **********, с адрес: ********** да заплати на П. П. С., с ЕГН **********, с адрес: ********** сумата от 536,85 евро (петстотин тридесет и шест евро и осемдесет и пет евроцента) – разноски в първоинстанционното производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3