Решение № 458 от 21.11.2018, Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е № гр.П., 21.11.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

П.СКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ

ЧЛЕНОВЕ: при секретаря …………… Петър Петров ..….……. и в присъствието на прокурора ………………………...…… като разгледа докладваното от ……………. член-съдията Здравков …………. гр. дело № 644 по описа за 2018год. и на основание данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове с правно основание чл.49 ЗЗД.

Постъпила е искова молба на 01.08.2016г. от З.Г.В., ЕГН ********** и И.С.В., ЕГН **********,***, чрез адв.А. К. от САК против РС гр.П. и МП на РБ, трикратно уточнена от 09.09.2016г., от 28.09.2017г. и от 23.08.2018г. за осъждането на ответниците при условията на евентуалност, да заплатят обезщетение в размер на 43 000 лева - Частичен иск от сумата 70 000 лева, представляваща обезщетение за отричане правото им на собственост върху Апартамент в гр.П., ул.K.№ 1, ет.2, състоящ се от две стаи, кухня, вестибюл, веранда и тоалетна със застроена площ от 70кв.м., както и да заплатят сумата от 2 610 лева, представляваща обезщетение за направените от тях разноски за защита на правото им на собственост върху този апартамент, ведно със законната лихва от 01.08.2011 година – датата на причиняване на вредите до окончателното изплащане на сумите, за причинени вреди от незаконосъобразни действия на Нотариус при Районен съд – град П..

Твърдят, че на 16.10.1995г. З.Г.В. сключва предварителен Договор за придобиване на Апартамент в гр.П., ул.K.№ *, ет.*, състоящ се от две стаи, кухня, вестибюл, веранда и тоалетна, със застроена площ от 70кв.м. Продавачите Й.Г.П. и Е.Н.П. не изпълняват задължението си за сключване на окончателен Договор и З.В. завежда иск за обявяване на предварителния Договор за окончателен, въз основа на който е образувано гр.д. № 2622/1995г. на ПлРС. ИМ е вписана на 27.10.1995г.

С

Решение от 10.12.2004г. на Второ г.о. на ВКС на РБ предварителния Договор бил обявен за окончателен при условие, че в двуседмичен срок от влизане на решението в сила З.Г.В. заплати на продавачите сумата от 1 485лв.

През

2003г. ищците узнали, че след вписване на ИМ за обявяване на предварителния Договор за окончателен продавачите Е.Н.П. и наследниците на Й.Г.П. са прехвърлили имота, предмет на предварителния Договор, на Р.Д.Т. и поради това, че не знаели кой е във владение на имота, предявили срещу всички тях искове по чл.108 ЗС.

Исковете спрямо първите трима ответници били отхвърлени с влязло в сила на 01.08.2011г. решение по гр.д. № 525/2003г. на ПлРС, поради това, че не били във владение на имота.

Искът срещу Р.Д.Т. бил отхвърлен със същото решение на основание представени от СВ при АВ гр.П. У-ния, че ИМ за обявяване на предварителния Договор за окончателен е вписана само по партидата на ищеца, но не и по партидите на ответниците, поради което решението по това дело не може да се противопостави на третото лице – приобритател. Уточняват, че липсата на надлежно вписване е узната от тях през м.април 2010г., когато са се запознали с мотивите към решението по гр.д. № 525/2003г. на ПлРС. Твърдят, че длъжностното лице при СВ при ПлРС към 27.10.1995г. не е изпълнило задължението си за вписване на ИМ въпреки, че е подлежала на вписване съгласно чл.11 б.Б ПВп, като конкретното нарушение се състои в пропуска да впише подлежащата на вписване ИМ за обявяване на предварителния Договор за окончателен по партидата на ответниците по иска, каквото задължение за вписване по партидата на всички лица, извършващи Акта, до който се отнася ИМ, е имало от нормите на чл.36 ал.1, чл.37, чл.38 ал.1 и чл.39 ал.1 ПВп. Претендираните имуществени вреди са последица от незаконосъобразно бездействие на служител при СВ при ПлРС, като уточняват, че длъжностното лице, което е следвало да извърши вписването на исковата молба е същото, което е извършило вписването на партидата на ищците, а именно Нотариус от Службата по вписванията при П.ски районен съд.

Според ищците пазарната цена на имота възлиза на 70 000лв.

По ревандикационния иск – исковете по чл.108 ЗС – ищците твърдят, че са направили разноски за защита в размер на 1 110лв. и са били осъдени да заплатят разноските на Р.Д.Т. в общ размер от 1 500лв. Ако длъжностното лице при СВ при ПлРС е било изпълнило задължението си за вписване на ИМ и по партидата на ответниците, ищците е нямало да бъдат осъдени да заплатят разноските на Р.Д.Т. , а направените от тях са щели да им бъдат присъдени.

Като излагат подробни съображения в подкрепа на доводите си в представена по делото писмена защита, молят съда да приеме че исковете им не са погасени по давност, защото петгодишния давностен срок тече от откриване на дееца съгласно чл.114 ал.3 ЗЗД, а в техния случай това е станало по време на разглеждане на настоящото дело. До влизане в сила на решението за отхвърляне на исковете им по чл.108 ЗС на 01.08.2011г. не са могли да предявят искове за вредите от неизпълнение на възложената от Нотариуса работа по чл.49 ЗЗД, защото такива все още не са били настъпили. От друга страна твърдят, че съгласно чл.129 ал.5 ГПК поправената ИМ е редовна от деня на подаването й – с предявяване на исковете на 01.08.2016г. считат, че са сторили това в петгодишния давностен срок от причиняване на вредите.

Ищците претендират и да им се присъдят разноските по делото съобразно представения Списък – сумата от 4 000,91лв. от които 1 824,20лв. д.т., 1 830лв. адвокатско възнаграждение и 346,71лв. за вещо лице.

Ответникът РС гр.П. твърди, че не е надлежен ответник по исковете, защото по ИМ на З.Г.В., подадена на 31.10.1995г. в ПлРС е било образувано гр.д. № 2622/1995г. с предявен иск с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД. Съгласно чл.114 б.Б ЗС, редакция Изв. бр. 92/1951г., ИМ за постановяване на решение за сключване на окончателен Договор /чл.19 ал.3 ЗЗД/, с който се прехвърля или учредява вещно право върху недвижим имот трябва да бъдат вписани, което с разпореждане на Нотариус при ПлРС е станало с рег. № 3201/27.10.1995г., том I, партида №

109. Нотариусите в районните съдилища по това време се назначават от Министъра на правосъдието съгласно чл.160 ал.2 ЗСВ /отм./ Съгласно чл.11 б.Б от действащия към вписването Правилник за вписванията /ПВп/, редакция Изв. бр.30/1955г., ИМ за постановяване на решение за сключване на окончателен Договор /по чл.19 ал.3 ЗЗД/, с който се прехвърля или учредява вещно право върху недвижим имот трябва да бъдат вписани, а според чл.12 ал.2 ПВп, редакция Изв. бр.30/1955г., за да се извърши вписването по чл.11 ПВп, представя се на съдията по вписванията ИМ, придружена с препис от нея, по която митото и другите такси трябва да бъдат заплатени предварително. Той записва веднага молбата във входящия регистър, след което отбелязва накратко същественото от съдържанието й в партидната книга, като означава и номера, под който тя е записана във входящия регистър, и поставя датата. Следователно към 27.10.1995г. вписването на ИМ се е извършвало от Нотариус, а не от служител на съда и поради това ПлРС не следва да отговаря по предявените искове.

Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Оспорва исковете по основание и размер.

Ответникът Министерството на правосъдието – град София, твърди че не са надлежна страна поради липса на пасивна легитимация, тъй като фактическите действия по вписването се осъществяват от длъжностно лице – деловодител, който е служител към Районен съд – град П.. От друга страна, оспорват исковете по същество с твърденията, че Нотариусът не е действал виновно, защото е изпълнил задълженията си по Правилника за вписванията, че не е доказана причинна връзка между действията на Нотариуса и настъпилите вреди. Оспорват исковете и по размер. Правят възражение за изтекла погасителна давност и искания за привличане на трети лица–помагачи на страната на Министерство на правосъдието - Нотариусите Р.И. и В.П. . При отхвърляне на исковете, молят да им се присъдят съдебно-деловодни разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение в размер, определен съобразно Наредбата за правна помощ.

Третото лице – помагач на страната на ответника МП на РБ Нотариус Р.И. , рег. № 083 при НК с район на действие района на ПлРС изразява становище, че когато е Назначена като Нотариус не е заварила партидни книги в нотариалната служба.

От 1975 година или 1976 година е въведен картон. През 1992г. или 1993г. дошли компютърни специалисти. Направили една компютърна програма и от 1992г. - 1993г. водят общия регистър, подреждат всичко в книгите, които са предвидени по Правилника за вписване и по Закона за собствеността, и въвеждат страните по тези програми в компютър, за да могат да служат следващите години на компютърните специалисти, за да разработят програма, която да се внедри в Службата по вписванията и нотариалните служби. Те били първите с компютър в страната. Но вписване имало в общия регистър, подрежда се и се завежда в тези книги. Тези програми служели за да може да по-нататък да се разработи имотния регистър. Има и акт, и том и страните, подредени са. Тогава не е имало толкова искови молби, да са стигали по 300 ИМ в годината. Всички реквизити на вписването отговарят на изискванията. Ако нямало Акт, том, подпис на Нотариус или ако нямало печат тогава било неизвършено вписването. И служителя, и Нотариуса са си изпълнили задълженията. Служебно не се издават удостоверения за тежести, а по искане на страните. Сделките когато са извършени, страните не са поискали справка. Ако били направили справка, нямало да стигнат до този момент.

Третото лице – помагач на страната на МП на РБ Нотариус В.П.

, рег. № 082 при НК с район на действие района на ПлРС изразява становище, че е извършено вписване на исковата молба по Закон, тъй като тогава вписването е било комплекс от две действия – юридическо, по силата на което Нотариусът е резолирал исковата молба да се впише, и техническо действие, извършвано от служителите в нотариалните служби. Исковата молба се е подреждала в нарочна за това книга. Има доказателства, че е тя е вписана под Акт, том и входящ регистър, а всички други отбелязвания в азбучници и партидни книги, това са т.нар. вторични книги по отношение на вписването и няма никакво значение дали тези отбелязвания са направени. Действието завършва с подреждането на исковата молба в актовата книга и с отбелязването ѝ с Акт, том и дата на вписването.

Удостоверенията, издадени от Агенцията по вписванията по – късно и представени по делото са непълни, защото там съдиите по вписванията са посочили, че са направили справка в книгите, че има отбелязване само по партидата на ищеца. За съжаление, тези книги не се пазят. Общият регистър е единствената книга, в която са се записвали тези искови молби. Тези книги са унищожени и твърди, че справката на съдиите по вписванията е непълна. За нея исковата молба е вписана и отговаря на всички изисквания. Смята, че си е изпълнила задълженията съгласно Правилника за вписванията. Също оспорва иска като недопустим, неоснователен и погасен по давност. Не намира причинно-следствена връзка между действията на държавните Нотариуси, в случая тя е вписала исковата молба, и вредите, които са причинени на ищеца.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, и по реда на чл.235 вр. чл.12 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Безспорно по делото е и това се установява от приложеното гр. дело № 2622/1995г. на

ПлРС, че с влязло в сила на 10.12.2004г. съдебно решение по същото дело е обявен за окончателен предварителния договор от 16.10.1995г. за придобиване на Апартамент в гр.П., ул.K.№ *, ет.*, състоящ се от две стаи, кухня, вестибюл, веранда и тоалетна, със застроена площ от 70кв.м. при условие, че З.Г.В. заплати общо на Е.Н.П. , Л.Й.П. и Т.Й.П. сумата от 1 485лв. в двуседмичен срок от влизане в сила на решението.

Не се спори и това се установява от приложеното дело, че ИМ по чл.19 ал.3 ЗЗД от горецитираното дело е вписана в СВ при АВ на ПлРС – рег. № 3 201 от 27.10.1995г., том I, стр. 109.

Безспорно е също така и се установява от приложеното гр.д. № 525/2003г. на ПлРС, че З. и И. В. след като узнали през 2003г., че на 09.09.1996г. техните продавачи са продали процесния Апартамент на Р.Д.Т. , предявили на 05.03.2003г.