Решение № 205 от 02.08.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. Велико Търново , 02.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

ИЛИЯНА ПОПОВА

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно търговско дело № 20214001000106 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно обжалване.

С Решение № 260050/15.12.2020 година по т. д. № 74/2019 година на Окръжен съд Плевен Гаранционният фонд е осъден да заплати на ЕЛ. В. Н., СТ. В. Ж. обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на В. С. Н. при пътнотранспортно произшествие на 4.11.2015 година в размер на по 50 000 лева за всяка една от тях, заедно с дължимата компенсаторна лихва, считано от 8.11.2015 година до окончателното изплащане на сумите, на основание чл. 288, ал. 1, точка 1 от Кодекса за застраховането (отм.), във връзка с чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.

С посоченото решение претенциите на ЕЛ. В. Н., СТ. В. Ж. за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди над посочените суми до претендираните по 200 000 лева са отхвърлени като неоснователни.

Със същото решение Гаранционният фонд е осъден да заплати на П. В. Н. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на В. С. Н. при пътнотранспортно произшествие на 4.11.2015 година в размер на 100 000 лева, заедно с дължимата компенсаторна лихва, считано от 8.11.2015 година до окончателното изплащане 1 на сумата, на основание чл. 288, ал. 1, точка 1 от Кодекса за застраховането (отм.), във връзка с чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.

С посоченото решение претенцията на П. В. Н. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над 100 000 лева до претендираните 200 000 лева е отхвърлена като неоснователна.

Със същото решение Гаранционният фонд е осъден да заплати държавна такса в размер на 8 000 лева по сметка на Окръжен съд Плевен.

С посоченото решение Гаранционният фонд е осъден да заплати на адвокат С.Ч. възнаграждение в размер на 7 590 лева на основание чл. 38, ал. 2, във връзка с ал. 1, точка 2 от Закона за адвокатурата.

Със същото решение Гаранционният фонд е осъден да заплати на ЕЛ. В. Н., СТ.

В. Ж. по 62.50 лева – разноски за вещо лице съобразно уважените части от исковете.

С посоченото решение ЕЛ. В. Н., СТ. В. Ж., П. В. Н. са осъдени да заплатят на „Дженерали застраховане“ АД сумата 475 лева – деловодни разноски.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат С.Ч. – пълномощник на ЕЛ. В. Н., СТ. В. Ж., П. В. Н., против Решение № 260050/15.12.2020 година по т. д. № 74/2019 година на Окръжен съд Плевен. Във въззивната жалба се излага, че решението е частично неправилно – постановено е в нарушение на материалния закон, и е необосновано.

Определените обезщетения за неимуществени вреди са занижени по размер и не са справедливи. Съдебният акт не е съобразен със задължителните указания по тълкуването и прилагането на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, дадени с Постановление на Пленума на Върховния съд № 4/1968 година. Разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите е приложена формално. Съставът на Окръжен съд Плевен правилно е очертал обема на релевантните обстоятелства – ищците са от кръга лица, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на В. С. Н., починал при пътнотранспортно произшествие на 4.11.2015 година; претърпените от тях страдания и скръб са довели до значителни морални болки и психически сътресения. Не са отчетени съвсем точно тежкото психическо състояние на ЕЛ. В. Н., СТ. В. Ж., П. В. Н., тяхната мъка от необратимата загуба, стресиращата и коренна промяна на техния живот.

Първостепенният съд не е взел предвид всички релевантни за определяне на обезщетенията фактори. Недооценено е обстоятелството, че между ЕЛ. В. Н., СТ. В. Ж., П. В. Н. и пострадалия е съществувала силна връзка, характеризираща се с искреност, обич и разбирателство. Първостепенният съд не е отчел в пълна степен показанията на разпитаните по делото свидетели за болезнения начин, по който жалбоподателите изживяват смъртта на В. С. Н..

2

Мъката на П. В. Н. – съпруга на починалия, е непреодолима. Тя и В. С. Н. са имали хармонични отношения повече от петдесет години. Нейната мъка е толкова голяма, че е налице и физически срив. Свидетелите са потвърдили, че дори имунната система се е предала, тя все още не може да се съвземе; не е същият общителен човек. Недооценени от първостепенния съд са и изключително интензивните душевни сътресения на дъщерите на починалия. Негативните емоции са влошили и здравословното състояние на ЕЛ. В. Н., СТ.

В. Ж.. Съставът на Окръжен съд Плевен не е съобразил, че жалбоподателките така и не са преживели смъртта на своя обичан съпруг и баща. Въпреки напредналата си възраст В. С. Н. полагал грижи за цялото си семейство, бил негова опора.

При постановяване на решението съдът не е съобразил нивата на застрахователните лимити към датата на застрахователното събитие. Не са взети предвид икономическата конюнктура в страната, общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото. Рязкото отдалечаване от присъжданите от други съдилища при подобни обстоятелства застрахователни обезщетения налага идеята за правна несигурност и възможност за „изненади“, които допълнително потискат и стресират хората, подложени на последиците от преживяно пътнотранспортно произшествие.

Изброени са съдебни решения, с които са присъдени обезщетения за неимуществени вреди.

Не са отчетени средната месечна работна заплата за периода 2005 година – 2015 година; минималните застрахователни суми по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“; ежегодното увеличаване на застрахователните премии по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“; поскъпването на цената на живота, инфлационните процеси, увеличаването на пазарната стойност на всички стоки от първа необходимост.

Направено е искане да се отмени Решение № 260050/15.12.2020 година по т. д. № 74/2019 година на Окръжен съд Плевен в частите, с които са отхвърлени претенциите за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди над уважения размер до претендираните 200 000 лева за всеки ищец и да се постанови друго такова, с което да се присъдят допълнителни обезщетения до размер на по 200 000 лева; да се присъдят сторените от ищците в първоинстанционното производство разноски, включително за адвокатско възнаграждение в пълен размер; да се присъди законна лихва от причиняване на увреждането до окончателното изплащане на сумите; да се присъдят разноските за въззивното производство, включително адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от Гаранционен фонд, гр. София, в който са изложени аргументи за нейната неоснователност.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция не се е явил представител на Гаранционния фонд и не е изразил становище по въззивната жалба.

Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, прецени 3 събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалвания съдебен акт, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по Търговско дело № 74/2019 година на Окръжен съд Плевен е образувано въз основа на предявени от адвокат С.Ч. – пълномощник на ЕЛ. В. Н., СТ. В. Ж., П. В. Н., против Гаранционен фонд, София, „Дженерали застраховане“ АД при условията на евентуалност искове с посочени правни основания чл. 288, ал. 1, точка 1 от Кодекса за застраховането (отм.); чл. 226 от Кодекса за застраховането (отм.). В исковата молба се излага, че около 8.50 часа на 4.11.2015 година на пътя Плевен – Гривица лек автомобил засича автобус, причинено е пътнотранспортно произшествие, при което настъпва смъртта на В. С. Н. – баща на ЕЛ. В. Н., СТ. В. Ж., съпруг на П. В. Н., вследствие на което те търпят неимуществени вреди. Налице са елементите от фактическия състав на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите. В. С. Н. пътувал в автобус марка „Сетра“, модел „Кесборер“, с ДК № ЕН 68 ****, собственост на „Планета транс“ ЕООД по направление гр. Плевен – село Гривица. При приближаване на спирката, на която трябвало да слезе, той станал от седалката, за да се подготви за слизане и даде знак на шофьора. В този момент неизвестен лек автомобил внезапно навлязъл в лентата за движение на автобуса, принудил водача на последния рязко да спре, за да предотврати удар. В резултат на рязкото спиране В. С. Н. изгубил равновесие, паднал по гръб като главата му се ударила в праг на метална лайсна.

Откаран е в спешно отделение, където е установено, че в резултат на инцидента е получил обширен хематом на главата. Въпреки предприетото оперативно лечение и усилията на лекарите В. С. Н. починал от тежката травма. Водачът на неизвестния лек автомобил е нарушил чл. 20, ал. 1; чл. 21; чл. 25, ал. 1; чл. 26 от Закона за движението по пътищата.

Водачът на автобуса е нарушил чл. 5, ал. 1; чл. 24, ал. 2 от Закона за движението по пътищата. По случая е образувано досъдебно производство № 327/2015 година по описа на ОД на МВР Плевен (прокурорска преписка № 348/2016 година на Окръжна прокуратура Плевен). Смъртта на В. С. Н. е настъпила в резултат на несъвместима с живота травма на главата, намираща се в причинна връзка с пътнотранспортното произшествие. Водачите на лекия автомобил и автобуса са извършили деянието при форма на вина непредпазливост.

Вследствие на инцидента, довел до смъртта на В. С. Н., неговите съпруга и дъщери търпят неимуществени вреди – шок, мъка, тъга, стрес, потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност, ранимост, вътрешна опустошеност, безсилие пред обстоятелствата, усещане за „разрив“ в отношенията с другите и живота като цяло, загуба на надежда, развитие на остра стресова реакция и душевно разстройство.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди Гаранционния фонд да заплати на ЕЛ. В. Н., СТ. В. Ж., П. В. Н. обезщетения за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на В. С. Н. в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 4.11.2015 година от по 200 000 лева на всяка една от тях; компенсаторна лихва по чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите от 8.11.2015 година до 4 окончателното изплащане на сумите; направените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение; при условията на евентуалност да осъди „Дженерали застраховане АД да заплати на ищците обезщетения за неимуществени вреди, причинени от инцидента, от по 200 000 лева.

С Молба с вх. № 6386/3.06.2019 година адвокат С.Ч. – пълномощник на ЕЛ. В.

Н., СТ. В. Ж., П. В. Н., е уточнил основанията за ангажиране отговорността на Гаранционния фонд и „Дженерали застраховане“ АД.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК по делото е депозиран отговор на исковата молба от „Дженерали застраховане“ АД, с който не се оспорва наличието на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за автобус марка „Сетра“, модел „Кесборер“, с ДК № ЕН 68 ****; оспорват се предпоставките за ангажиране отговорността на дружеството за претърпените от ищците неимуществени вреди; при условията на евентуалност е направено възражение за съпричиняване от страна на пострадалия; наведен е довод за погасяване по давност на претенцията за присъждане на законна лихва.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Гаранционния фонд, в който са развити съображения за недопустимост на претенциите спрямо Гаранционния фонд; при условията на евентуалност са изложени аргументи за нередовност на исковата молба, неоснователност на исковете, прекомерност на претендираните обезщетения; изтъква се, че водачът на автобуса е самокатастрофирал; релевирани са доводи за изключителна вина на В. С. Н., евентуално за наличие на съпричиняване от негова страна.

Постъпили са допълнителни искови молби от адвокат С.Ч. – пълномощник на ЕЛ. В. Н., СТ. В. Ж., П. В. Н., с които е изразено становище по доводите на представителите на Гаранционен фонд, „Дженерали застраховане“ АД.