Решение № 260948 от 12.02.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№.................... гр. София, 12.02.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

СИМОНА УГЛЯРОВА при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 5196 по описа за 2020г. по описа на СГС и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 24.09.2019г., постановено по гр.дело № 16701/2018г. по описа на СРС, ГО, 55 състав, са уважени активно субективно съединените искове с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ, предявени срещу „Б.Г.“ ЕООД, както следва: ответникът е осъден да заплати на В.Г.А. сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина му Н.

В.Г., починал при трудова злополука на 21.09.2016г., ведно със законната лихва от 21.09.2016г. до окончателното изплащане; ответникът е осъден да заплати на Д.Н.Г. сумата от сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща й Н. В.Г., починал при трудова злополука на 21.09.2016г., ведно със законната лихва от 21.09.2016г. до окончателното изплащане; ответникът е осъден да заплати на Т.Н.Г. сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща й Н. В.Г., починал при трудова злополука на 21.09.2016г., ведно със законната лихва от 21.09.2016г. до окончателното изплащане; ответникът е осъден да заплати на В.Н.Г. сумата от сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща му Н. В.Г., починал при трудова злополука на 21.09.2016г., ведно със законната лихва от 21.09.2016г. до окончателното изплащане. Със същото решение са отхвърлени предявените искове на В.Г.А., Д.Н.Г., Т.Н.Г. и В.Н.Г. за разликата над сумата от по 50 000 лева до пълните предявени размери от по 150 000 лева.

Срещу решението, в частта, в която са отхвърлени предявените искове, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищците В.Г.А., Д.Н.Г., Т.Н.Г. и В.Н.Г., в която се поддържат оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до необоснованост на първоинстанционното решение и нарушения на материалния закон. Конкретно се твърди, че по делото не е проведено пълно и главно доказване на релевираното от работодателя възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия поради действия/бездействия на последния, които могат да се квалифицират като груба небрежност по смисъла на чл. 210, ал. 2 от КТ. В случая първоинстанционният съд не бил дал конкретна правна квалификация на поведението на пострадалия, а е обобщил, че същото било „несъвместимо с общоприетите норми на поведение“. Освен това били кредитирани свидетелски показания, чрез които ответникът целял опровергаване на съдържанието на официални документи. От събраните по делото доказателства били установени редица пропуски на работодателя да изпълни нормативните си задължения за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работещите, в това число да информира надлежно работника за рисковете от трудов травматизъм, начините за избягването му и да му осигури необходимата организация и средства за защита. Считат, че не било установено по безспорен начин, че наследодателят на ищците въобще е ползвал строителното скеле на обекта при настъпване на инцидента, както и за това, че същото не било въведено в експлоатация и това обстоятелство да е било известно на работника. Нито един от разпитаните по делото свидетели не бил пряк очевидец на инцидента, поради което показанията им в частта относно механизма на увреждане представляват техни изводи и предположения. Не било ясно защо след като скелето не е било напълно изградено, достъпът до същото не е бил ограничен по подходящ начин. Показанията на свидетелите, че е имало поставени указателни табели се опровергавали от изготвения протокол № 64/10.11.2016г. на НОИ – ТД София, в който изрично била констатирана липсата на съответните знаци и табели. Освен това първоинстанционният съд не е съобразил и заинтересоваността на свидетелите от изхода на спора, тъй като същите са служители на ответното дружество и те са били натоварени със задължението да следят за спазване на правилата за безопасност на труда. В жалбата са развити подробни съображения за допуснати от работодателя нарушения на нормативни задължения за провеждане на първоначален и периодичен инструктаж по чл. 4, ал. 1 от ЗЗБУТ. Не бил установен предметът на проведения ежедневен инструктаж на работника. Счита, че не са налице норми, пряко адресирани до пострадалия, които той да е нарушил, в резултат на което да е настъпил инцидента. От показанията на разпитаните свидетели се установявало също, че на обекта липсвала защитна мрежа според изискванията на чл. 60, ал. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.

Липсвали и предпазни козирки – изискване по чл. 62, ал. 3 от същата Наредба.

Считат, че предпоставка за настъпване на инцидента е фактът, че работодателят не е организирал работата по качването на кофражни платна по механизиран път според изискване на чл. 63, ал. 1 от Наредбата, а това се случвало чрез ръчното им пренасяне от работниците от една плоча към следващата, което само по себе си е опасно. В условията на евентуалност, ако се приеме хипотеза на груба небрежност, се прави искане да бъде определена степен на съпричиняване от пострадалия не по-голяма от 10 %. В жалбата са изложени оплаквания и за нарушение на материалния закон, изразяващо се в нарушаване на принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД при определяне на размера на дължимото обезщетение. По делото било установено, че в резултат на инцидента ищците са претърпели интензивни душевни болки и страдания, каквито само загубата на син и баща може да причини. Първоинстанционният съд не бил взел предвид възрастта на починалото лице, на чиято помощ, в това число и финансова такава, са разчитали наскоро навършилите пълнолетие деца. Между тях и пострадалият съществувала връзка на близост, основана на обич и уважение, която била прекъсната от злополуката. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявените искове да се уважат в цялост.

Насрещната страна – „Б.Г.“ ЕООД е подала отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва по подробно изложени съображения.

Счита първоинстанционното решение в обжалваната му част за правилно и обосновано, тъй като по делото било установено, че по време на инцидента пострадалият е показал липса на елементарно внимание и пълно пренебрегване на правилата за безопасност при висока степен на риск за живота при извършване на конкретната работа, като съзнателно е пренебрегнал дадените указания. Освен това са изложени подробно съображения, че така определеният размер на обезщетение за всеки един от ищците е несправедливо завишен.

По делото е подадена въззивна жалба и от ответника „Б.Г.“ ЕООД срещу първоинстанционното решение, в частта, в която са уважени предявените искове. В жалбата са развити оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се поддържа, че в хода на производството ищците не са доказали наличието на претърпени неимуществени вреди, елемент от фактическия състав на нормата на чл.

200, ал. 1 от КТ. Счита, че показанията на разпитаната свидетелка Дечева са вътрешно противоречиви, а и същите следва да бъдат преценявани по реда на чл.

172 от ГПК. Навеждат се съображения, че процентът съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия е определен неправилно, с оглед установените по делото множество нарушения на правилата за работа, поради което счита, че този процент следва да бъде определен на 80 %. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят, а в условията на евентуалност – обезщетението да се определи при 80 % съпричиняване от страна на пострадалия.

Насрещната страна В.Г.А., Д.Н.Г., Т.Н.Г. и В.Н.Г. оспорват подадената въззивна жалба като неоснователна.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявени са за разглеждане активно субективно съединени искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ вр. с чл. 52 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност с 50 и над 50 % или смърт на работника или служителя, работодателят отговора имуществено, независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им, като дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена или имуществена, включително пропусната полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване /ал. 3/.

За да възникне имуществена отговорност на работодателя за обезщетяване на причинените на пострадал от трудова злополука работник или служител имуществени и неимуществени вреди, трябва да бъдат установени чрез пълно и главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК следните материални предпоставки: 1) трудова злополука; 2) вреда, водеща до неблагоприятни последици – намаляване на имуществения актив, увеличаване на имуществения пасив или направата на разноски, а по отношение на неимуществените вреди – претърпени болки и страдания от пострадалия или лица, които имат право да получат обезщетение (съобразно Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ВКС, ОСНГТК) и 3) причинно-следствена връзка между злополуката и причинените имуществени и неимуществени, тоест да са закономерна, естествена последица от злополуката, която е настъпила през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието. Имуществената отговорност на работодателя за обезвреда възниква независимо от обстоятелството дали той самият, негов орган или друг негов работник или служител е виновен за увреждането – арг. чл. 200, ал. 2 КТ. В този смисъл отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е обективна, поради което дори и при виновно поведение от страна на пострадалия – при небрежност, работодателят следва да го обезвреди. Би отпаднала работодателската имуществена отговорност само при умишлено самонараняване, но не и при действие при самонадеяност (т. нар. съзнавана непредпазливост). Дори и при съпричиняване на вредоносния резултат при тази форма на вината (в чл. 201, ал. 2 КТ е използван термина „груба небрежност”) отговорността на работодателя може само да бъде намалена.

Безспорно е във въззивното производство, а и от събраните доказателства се установява, че към датата на процесната злополука – 21.09.2016г., между ответното дружество и Н. В.Г. е съществувало трудово правоотношение, по силата на което последният е заемал длъжността „кофражист, бетонни отливки“, както и че на посочената дата, през време и по повод извършваната работа – при извършване на кофражни работи, е паднал от 15 м. височина, вследствие на което е получил контузия на мозъка, субарахнуидален и субдурален кръвоизлив и открита черепно-мозъчна травма, в резултат на което била причинена смъртта му.