Разпореждане № 1558 от 06.03.2026, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1558 гр. Кюстендил, 06.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XXI-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Частно гражданско дело № 20261520100653 по описа за 2026 година и като съобрази следното:

Производството е образувано по заявление от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. Ф.

А., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, за заплащане на следните суми:

1782,38 евро – главница по Договор за потребителски кредит № *** от *** г., ведно със законната лихва за забава от 23.02.2026 г. до окончателното изплащане; 222,56 евро – договорна възнаградителна лихва за периода от 20.11.2024 г. до 30.07.2025 г.; 172,85 евро – законна лихва за забава за периода от 21.11.2024 г. до 23.02.2026 г.

С молба от 06.03.2026 г. длъжникът е уточнил, че в претендираната главница не е включено възнаграждение по договора за поръчителство, сключен между „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД и потребителя; че „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е изпълнило всички задължения по договора на 31.07.2025 г., както и че длъжникът е уведомен за това на 31.07.2025 г. Сочи се също, че длъжникът е извършил плащания в размер на 153,39 евро.

Съдът констатира, че в договора за кредит и приложенията към него не е посочено какви са компонентите, от които е формиран ГПР. Според трайната съдебна практика бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. За да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е 1 посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. В подкрепа на това виждане е Решение от 20.09.2018 г. по дело C-448/17 г. на СЕС, т. 66, в което се приема, че на потребителя следва по ясен начин да са указани „изчислителните данни“. При нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК целият договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК и съгласно чл. 23 ЗПК се дължи само чистата му стойност. В този смисъл са Решение № 3638 от 18.06.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 3102/2023 г., Решение № 395 от 22.01.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 5786/2023 г., Решение № 294 от 1.11.2023 г. на ОС – Добрич по в. гр. д. № 327/2023 г., Определение № 130 от 6.02.2023 г. на ОС – Перник по в. ч. гр. д. № 11/2023 г., Решение № 533 от 26.06.2024 г. по в ч. гр. д. № 474/2024 г. на Окръжен съд – Хасково, и др.

На следващо място, съдът извърши изчисление на ГПР с помощта на онлайн калкулатор и установи, че възнаграждението на поръчителя „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД не е включено в размера на ГПР. Според съда обаче е следвало да бъде включено. Двете дружества – „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД са свързани, тъй като, видно от информацията в ТРРЮЛНЦ, „КРЕДИСИМО“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД. Предвид размера на посочения ГПР, очевидно идеята е да се заобиколи правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като част от разходите се „изведат“ извън договора за кредит чрез позволена от закона договорна конструкция. В Решение от 13.03.2025 г. по дело C‑337/23 на СЕС се приема, че разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „годишен процент на разходите“. Фактическата обстановка е сходна с тази по настоящото дело. Настоящият състав намира, че и в случая поръчителството е допълнителна услуга към договора за поръчителство, която е задължително условие за сключване на договора за кредит. Няма данни потребителят да е имал възможност да не сключи договор за кредит без договор за поръчителство, като условията за предоставяне на обезпечение по договора за кредит са такива, че на практика на потребителя не му остава друг избор, освен да се съгласи с предложението на кредитора.

В т. 55 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C‑714/22 на СЕС е разяснено, че с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването 2 на този процент. Според СЕС санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. Следователно според СЕС посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, се приравнява на непосочване на ГПР. По нашето законодателство непосочването на ГПР е основание за недействителност, водещо до връщане на чистата стойност на кредита – чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Следователно в случая се дължи чистата стойност на кредита – 1789,52 евро (3500 лв.). От нея следва да се приспаднат плащанията, извършени от потребителя, в размер на 153,39 евро, т.е. заявлението следва да се уважи за 1636,13 евро, ведно със законната лихва за забава от подаване на заявлението до окончателното изплащане. Заявлението подлежи на отхвърляне за всички останали претендирани суми.

На заявителя следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 25,56 евро, колкото е поискано. От така определеното възнаграждение и държавна такса в размер на 37,02 евро следва да се присъдят съразмерно с уважената част от заявлението съответно 19,20 евро за юрисконсултско възнаграждение и 27,81 евро за държавна такса.

Мотивиран от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 2610/23.02.2026 г. подадено от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. Ф. А., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, за заплащане на следните суми: 146,25 евро – главница по Договор за потребителски кредит № *** от *** г.; 222,56 евро – договорна възнаградителна лихва за периода от 20.11.2024 г. до 30.07.2025 г.; 172,85 евро – законна лихва за забава за периода от 21.11.2024 г. до 23.02.2026 г.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, срещу М. Ф. А., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, за заплащане на следните суми: 1636,13 евро – главница по Договор за потребителски кредит № *** от *** г., ведно със законната лихва за забава от 23.02.2026 г. до окончателното изплащане; 19,20 евро – деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение; 27,81 евро – деловодни разноски за държавна такса.

3

В частта, с която заявлението е отхвърлено, разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил в едноседмичен срок от получаване на съобщение от заявителя. В останалата част разпореждането е окончателно и не подлежи на обжалване.

След влизане в сила на разпореждането на заявителя да бъде изпратено съобщение с указания, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, за които му е отказано издаване на заповед, в едномесечен срок от съобщението, като е длъжен да довнесе дължимата държавна такса.

Препис от заповедта и настоящото разпореждане да се изпрати на заявителя, а на длъжника – само от издадената заповед.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 4