Решение № 16805 от 28.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16805 гр. София, 28.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело № 20241110143820 по описа за 2024 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82, вр. чл. 232, ал.

2, пр. 2 ЗЗД.

Ищците А. Г. К. и С. Г. К. твърдят, че по силата на договор за наем от *** предоставили на ответницата Л. И. В. под наем недвижим имот, находящ се в гр. *** – магазин със застроена площ от 34 кв.м. Договорът бил продължен за неопределен срок на основание чл. 236, ал. 1 от ЗЗД, като същият бил в сила до април 2024 г. По силата на чл. 5.2., наемателят се задължавал да плаща всички разходи, свързани с обикновеното ползване на имота, включително и за общи части, което не било изпълнено. Съгласно чл. 6.5. от договора за наем, при неизпълнение на задълженията по същия, неизправната страна дължи на изправната обезщетение за вреди и пропуснати ползи. Ето защо се моли за осъждане на ответницата да заплати следните суми на всяка от ищците: 2597 лева, представляваща неплатени ежемесечни вноски за поддръжка на общите части на *** с адрес гр. *** за периода януари 2021 г. – януари 2024 г., включително за почистване на сграда, за електроенергия, поддръжка, абонаментна такса за асансьор, СОТ, пожаро-известителна система, денонощна охрана, касиер, леки и наложителни ремонти – по 133 лв. месечно за периода януари 2021 г. – април 2022 г.; по 140 лв. месечно за периода май 2022 г. – април 2023 г. и по 154 лв. месечно за периода май 2023 г. – януари 2024 г., ведно със законната лихва от датата, на която е подадено заявление по чл. 410 от ГПК срещу ищците.

Претендира се и сумата от по 500 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху дължимите месечни вноски за периода от възникване на задълженията до 29.02.2024 г.

Претендират се разноски по реда на чл. 38 от ЗАдв.

1

Ответницата е депозирала отговор, с искане за отхвърляне на предявените претенции.

Твърди, че е заплащала всички дължими суми по процесния договор, като сочи, че представя доказателства за извършени преводи на дължимите суми за наеми и консумативи.

Поддържа, че ищците са подписали разписка относно заплащането на всички дължими от ответницата суми. Въвежда възражение за давност.

Софийски районен съд, като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Представен е договор за наем на недвижим имот от ***, съгласно който А. Г. К. с ЕГН ********** и С. Г. К., с ЕГН **********, в качеството им на наемодатели, предоставили на наемателката Л. И. В. с ЕГН ********** за временно и възмездно ползване следния свой собствен недвижим имот, находящ се в гр. *** срещу задължение на наемателя да заплаща месечен наем в размер на 160 евро. Съгласно чл. 5.2. от договора, наемателят се задължава да заплаща всички разходи, свързани с обикновеното ползване на имота (ток, вода, ТЕЦ и общи части). Съгласно чл. 6.5., при неизпълнение на задълженията по договора, неизправната страна дължи на изправната обезщетение за вреди и пропуснати ползи.

Представена е разписка от ***, съгласно която подписалите се А. Г. К. с ЕГН ********** и С. Г. К., с ЕГН **********, са удостоверили, че са получили всички дължими суми по договор за наем на имот, находящ се в гр. ***, от наемател – Л. И. В. с ЕГН **********.

Представени са извадки от мобилно банкиране за извършени преводи както следва: на 08.06.2022 г. е осчетоводена сумата от 630 лв. с основание „наем 5 и 6. 2022г.“.; на 04.09.2022 г. е осчетоводена сумата от 630 лв. с основание „наем и консумативи м. 7 и 8.2022г.“; на 05.12.2023 г. е осчетоводена сумата от 485 лв. с основание „наем и консумативи м. 10.2022 тец 2022 г.“; на 05.01.2023 г. е осчетоводена сумата от 645 лв. с основание „наем и консумативи за м. 11.2022 и 12.2022 г. и окончателен тец 2022 г.“; на 28.04.2023 г., е осчетоводена сумата от 630 лв. с основание „наем 2023 с консумативи“; на 08.07.2023 г., е осчетоводена сумата от 630 лв. с основание „наем и консумативи 2023 г. – 5 и 6“; на 13.09.2023 г. е осчетоводена сумата от 630 лв. с основание „наем и консумативи 2023 г., 7 – 8”; на 22.12.2023 г. е осчетоводена сумата от 630 лв. с основание „наем и консумативи 2023 г.”; на 15.01.2024 г. е осчетоводена сумата от 630 лв. с основание „наем и консумативи 2023 г.”.

По делото са събрани гласни доказателства. От разпита на свидетеля Б. И. В. /*** на ответницата/ се установява, че страните сключили договор за продажба на процесния имот, към който момент изчислявали какви суми се дължат във връзка с предхождащия го договор за наем за консумативи – вода, ток и ремонти. Свидетелят лично присъствал, заявил е, че страните са постигнали съгласие какво се дължи. Ответницата дала на всяка от ищците сума, по-малка от 2500 лв. Свидетелят е заявил, че сумата е била и относно задължения към ***.

2

При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни изводи.

По исковете с правно основание чл. 79, вр. чл. 82, вр. чл. 232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД в тежест на ищците е да установят възникването на облигационно отношение между страните по силата на валиден договор за наем, по силата на който ищците са предали на ответницата държането на процесния имот и за ответницата е възникнало задължението за плащане консумативни разходи за потребени топлинна енергия и вода и за поддръжка на общите части на сградата, в претендираните размери за посочените периоди. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответната страна е да докаже, че е погасила претендираното вземане.

Договорът за наем е консенсуален по своя характер и се счита сключен с постигането на съгласие между страните за предоставяне на определен недвижим имот за временно възмездно ползване.

Настоящият съдебен състав намира за доказано обстоятелството, че ответницата е упражнявала фактическа власт върху имота за периода от 01.01.2021 г. до 01.01.2024 г., т.е. в тежест на наемателя е възникнало задължение да плаща консумативните разходи за наетия апартамент (чл. 5.2 от договора), представляващи разходи, свързани с ползването на наетата вещ по смисъла на чл. 232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, поради което и претенциите за консумативни разходи за топлинна енергия, ел. енергия, асансьор, почистване на сградата и потребена вода са дължими за периода от 1.11.2021 г. до 1.11.2024 г. /датата на подаване на обратните искове/ предвид основателното възражение за давност за периода преди 01.11.2021г.

Възражението за давност е частично основателно доколкото към датата на подаване на исковите молби - 01.11.2024г. е изтекъл срокът по чл. 111, б. "в" ЗЗД, по отношение на вземанията за консумативни разходи за топлинна енергия, за доставена вода, за ел. енергия, за асансьор и за почистване на сградата /тези за поддръжка и управление на общите части/ за периода 01.01.2021 г. – 01.11.2021 г.

Доколкото през процесния период ответницата не е била собственик и не е притежавала вещно право на ползване върху обекта, находящ се в сградата в режим на ***, а пребИ.ва в този имот на друго основание - по силата на възникналото облигационно отношение по договор за наем, то съдът приема, че същата е "обитател" по смисъла на § 1., т. 5 ЗУЕС.

Разпоредбата на чл. 6, ал. 3, вр. ал. 1, т. 10 ЗУЕС, възлага задължение в тежест на обитателите на сграда в режим на ***, да заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата, с изключение на разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд "Ремонт и обновяване". Ето защо в тежест на ответницата са възникнали задълженията за заплащане на разходите за управление и поддръжка на общите части на сградата, където се намира наетият имот, но не и разходите за фонд „Ремонт и обновяване“.

Разходите за консумативи за периода 01.11.2021 г. – 01.2024 г. са в размер на 3864 лв. Не следва да се съобразяват платежните документи /макар и неоспорени от ищците/ тъй като не 3 се доказва пълно и главно какво се включва в основанието „консумативи“ – дали само такИ. за имота или и тези за поддръжка на общите части. От показанията на свидетеля В. не би могло да се възприеме, че със сигурност ответницата е заплатила всички дължими суми, тъй като тези показания не доказват пълно и главно предаването на сумите, още повече, че свидетелят е в роднинска връзка с ответницата. Отделно от това, разписката, приложена по делото се отнася до наемната цена, а не и до консумативните разноски, като в свидетелските показания също се споменава за изготвена разписка относно разходите, но такава по делото не е приложена. Ето защо задължението на ответницата възлиза на 3864 лева, или на всяка от ищците се дължи сумата от 1932 лв.

По иска за мораторна лихва

От представените по делото доказателства относно дължимостта на сумите за консумативи, съдът с оглед разпоредбата на чл. 5.2. от договора, намира, че по правилата на чл. 84 ЗЗД длъжникът би изпаднал в забава за процесните плащания едва след като бъде изрично поканен, тъй като не е уговорен друг срок. Предвид изложеното съдът намира, че обективно съединените искове за лихва за забава върху дължимите суми за консумативи се явяват неоснователни, поради което следва да бъдат отхвърлени.

По разноските

При този изход на спора, разноски се следват и на двете страни, но не са представени нито списък с разноски, нито доказателства за извършването на такИ..

Ищците са претендирали разноски по реда на чл. 38 от ЗАдв, като отново не са представени никакви доказателства относно хипотезите на чл. 38 от ЗАдв. Самото позоваване на чл. 38 от ЗАдв. и негови отделни хипотези не носи благоприятните последици на договарящите и не е основание за присъждане на хонорар.

Тъй като ищците по обратните искове не са внесли държавна такса в размер на по 153.88 лв. всяка, същите са останали задължени за заплащането . За събирането на таксата, съдът е длъжен да постанови акт по чл. 77 ГПК в настоящото решение.

Тъй като съгласно Заповед № АС – 180/23.04.2024г. във връзка с възпроизвеждането на хартиен носител на електронни изявления и приложенията към тях, и дължимата за това от всяка страна /независимо от изхода на делото/ равностойност, определяeма от съда, следва да се отчете по справката по делото, че ответницата е подавала изявления с приложения, разпечатани авансово за сметка на съда – 3 страници. Така същата е останала задължена да заплати 1 евро комплексна цена на използваните ресурси на съда. По прекратената част от делото със спогодба, ответниците и ищци по обраните искове, са подавали изявления с приложения, разпечатани авансово за сметка на съда – 32. Така същите са останали задължени да заплатят 14 евро /по 7 евро всяка/ комплексна цена на използваните ресурси на 4 съда. За събирането на същите съдът е длъжен да постанови акт по чл. 77 ГПК в настоящото решение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Л. И. В., ЕГН ********** с адрес гр. ***“ *** по искове с правно основание чл.

79, ал. 1, вр. чл. 82, вр. чл. 232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД ДА ЗАПЛАТИ на А. Г. К., ЕГН ********** и С. Г. К., ЕГН **********, и двете с адрес - гр. ***, сумата от по 1932,00 /хиляда деветстотин тридесет и два лева/ лева на всяка, консумативни разходи за управление и поддържане на общите части на сградата, в която се намира наетият имот с адрес гр. *** за периода януари 2021 г. – януари 2024 г., ведно със законна лихва върху сумата от 01.11.2024 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над уважения размер от 1932 лева до пълния предявен размер от 5194 лева.

ОТХВЪРЛЯ предявените от А. Г. К., ЕГН ********** и С. Г. К., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 86 от ЗЗД за осъждане на Л. И. В., ЕГН **********, да заплати сумата от по 500 лв., мораторна лихва, начислена върху дължимите месечни вноски за периода от възникване на задълженията до 29.02.2024 г.