Решение № 93 от 17.05.2024, Районен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Ямбол, 17.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петранка П. Кирова при участието на секретаря В. Г. Г. като разгледа докладваното от Петранка П. Кирова Административно наказателно дело № 20242330200042 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Инициирано е от жалбата на „*** – гр. Ямбол, подадена чрез редовно упълномощен адвокат, против НП № 2/25.10.2023 г., издадено от Директора на ОПУ - Ямбол, с което на основание чл.56, ал.3, т.1, пр.2 вр. чл.54, ал.1, пр.2 вр. чл.53, ал.1, пр.4 вр. чл.26, ал.1, т.2, б. в) от Закона за пътищата, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 4000 лева за нарушение по чл.26, ал.1, т.2, б. в) от същия закон.

С жалбата се иска НП да бъде отменено на процесуално основание, по съображения за допуснати при издаването му съществени нарушения на процедурата по налагане на наказанието, изразяващи се в липса на задължителните реквизити по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Конкретно се излага, че НП не съдържа описание на нарушението, датата на извършването му и обстоятелствата, при които е извършено. По същество са наведени оплаквания за недоказаност на авторството на деянието.

В с.з. жалбата се поддържа от редовно упълномощен адвокат, който пледира за отмяна на НП и за присъждане на направените по делото разноски.

1

Чрез процесуалния си представител АНО оспорва основателността на жалбата. Счита, че издаденото НП е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

За да постанови решението си, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 03.10.2023г. служители на ОПУ – Ямбол, сред които и свидетеля Й., установили, че към поземлен имот ***, находящ се в местността „***“, обл.

Ямбол, който бил собственост на „***“ ЕООД – гр. Ямбол, и в обхвата на републикански път III-7072 „Чарган - Ямбол“ при ***, изградена пътна връзка без разрешение.

Поради това на 04.10.2023г. в присъствието на законния представител на дружеството собственик на имота, му бил съставен АУАН № 2 от същата дата за нарушение по чл.26, ал.1, т.2, б. в) от Закона за пътищата, изразяващо се в това, че:

„На 03.10.2023г. при извършена проверка е установено, към поземлен имот ***, област Ямбол, община Ямбол, гр. Ямбол, м. ***, вид собственост Частна, вид територия Земеделска, с начин на трайно ползване Нива, собственост на „***“ ЕООД, представлявано от Г. В.В., в обхвата и в обслужващата зона на републикански път III-7072 „Чарган - Ямбол“ при км*** ляво виновно е изградена пътна връзка без необходимото разрешение издадено от Агения „Пътна инфраструктура“/Областно пътно управление – Ямбол по Закона за пътищата.“

Впоследствие – на 25.10.2023г., въз основа акта, при идентично фактическо и юридическо описание на нарушението, срещу жалбоподателя е издадено обжалваното НП.

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин, както от показанията на свидетеля Й. и от писмените доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима - подадена е от надлежна страна и в предвидения от закона срок.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

НП следва да се отмени на процесуално основание, поради допуснато 2 при установяване на нарушението и налагане на наказанието съществено нарушение на установените в чл.42, ал.1, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН процесуални правила, които императивно изискват в АУАН и в НП да се посочи датата на извършване на нарушението. В случая в АУАН и в НП фигурира единствено датата на установяването му – 03.10.2023г., но не и датата на неговото извършване. Липсата на този реквизит представлява основание за отмяна на НП, тъй като създава неяснота и по отношение времевите параметри на твърдяното деяние и вмененото нарушение и освен това, препятства извършването на проверка относно давностните срокове по чл.34 от ЗАНН.

Наред с изложеното, на съда е служебно известно, че деянието, за което е ангажирана отговорността на наказаното дружество, е било установено още през месец юли 2019 г., тъй като с Решение № ***г. по АНД №****г. на ЯРС настоящият състав се е произнесъл по законосъобразността на издаденото срещу жалбоподателя НП № 1/16.07.2019г. на Директора на ОПУ – Ямбол, с което дружеството е санкционирано за същото нарушение.

При този изход на делото основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК. По въпроса за отговорността за разноски чл.143, ал.1 от АПК предвижда, че когато съдът отмени обжалвания акт, както е в случая, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат следва да се възстановяват от бюджета на органа, издал акта.

По въпроса за размера на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева и доколкото насрещната страна е направила възражения за прекомерност на същото, съдът счита, че следва да съобрази Решението на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024г. по дело С-438/22, постановено във връзка с преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, тъй като то е задължително за съдилищата. С цитираното решение е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на 3 посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съгласно която съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Т.е., размерите на договорените адвокатски възнаграждения, основани на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не съответства на правото на ЕС и не следва да се прилага, а същите следва да служат единствено като ориентир при определяне на възнаграждението, без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от съда, с оглед цената на предоставените услуги в зависимост от вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа, и преди всичко от фактическата и правна сложност на делото.

Съобразявайки изложеното, и като взе предвид, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, съдът намери, че на адвоката следва да се присъди възнаграждение в размер на 200 лева.

Поради изложеното, и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2/25.10.2023 г., издадено от Директора на ОПУ - Ямбол, с което на основание чл.56, ал.3, т.1, пр.2 вр. чл.54, ал.1, пр.2 вр. чл.53, ал.1, пр.4 вр. чл.26, ал.1, т.2, б. в) от Закона за пътищата, на „***“ ЕООД – гр. Ямбол, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ****, представлявано от Г.В.В., е наложена имуществена санкция в размер на 4000 (четири хиляди) лева за нарушение по чл.26, ал.1, т.2, б. в) от Закона за пътищата.

4

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ – София ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ЕООД – гр. Ямбол, с посочени по-горе данни, сумата 200 (двеста) лева, представляваща възнаграждение за един адвокат.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Ямбол в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________ 5