Решение № 4174 от 21.11.2025, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4174 гр. Варна, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йоана Н. Вангелова при участието на секретаря Антоанета Ив. Д.а като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело № 20253110100861 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК.

Ищецът М. В. Р. твърди, че с ответника М. Д. М. живели на семейни начала, като от съвместното им съжителство се родили децата Д. М. Д. /род. на 28.09.2023 г./ и Д. М. Д. /род. на 13.09.2024 г./. Излага, че с времето ответникът се променил, започнал да предизвиква скандали и упражнявал физическо насилие спрямо нея. Поради това напуснала съвместно обитаваното жилище и се преместила при своите родители заедно с двете деца. Заявява, че от раздялата им ответникът не е търсил контакт с децата нито е изплащал издръжка. Ищцата поддържа, че притежава необходимите възпитателски качества и желае да продължи да полага непосредствените грижи за двамата си синове.

Отправя искане до съда да й бъдат предоставени родителските права по отношение на децата Д. М. Д. и Д. М. Д. и местоживеенето им да бъде определено при нея; на бащата да бъде определен режим на личен контакт с децата, както следва: всяка първа и трета събота от месеца – от 10:00 часа до 19:00 часа, както и същият да бъде осъден да заплаща в полза на всяко от децата месечна издръжка в размер от по 350 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.01.2025 г. до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж пето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът поддържа 1 предявения иск.

Ответникът, редовно призован, не се явява, не изпраща представител.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

От съдържанието на приложените към исковата молба удостоверения за раждане се установява, че страните М. В. Р. и М. Д. М. са родители на децата Д. М. Д., род. на 28.09.2023 г., и Д. М. Д., род. на 13.09.2024 г.

Съдът е възложил на ДСП-******* и ДСП-***. да изготвят социални доклади, които са постъпили по делото и са приложени съответно на л. 34-35 и л. 42-43. В първия от тях е отразено, че от раждането на децата до настоящия момент ищцата полага основните грижи за тях, като се старае да задоволи основните им потребности. Излага се, че децата и майката живеят в жилище, собственост на родителите й, в което са осигурени подходящи условия за отглеждане на Д. и Д.. Констатирано е, че децата са емоционално привързани към майка си и нейния разширен семеен кръг. Посочено е, че ищцата е в майчинство и разчита на финансовата подкрепа на близките си. От ДСП-***. е проведено социално проучване на база среща с бащата и посещение в дома му. В социалния доклад е отразено, че по данни на ответника същият е в много добри отношения с ищцата и ежедневно поддържа с нея връзка по телефона, често посещава децата и ежемесечно предоставя издръжка в размер на 400 лева. Излага се, че М. живее сам в наследствена къща в с. **** и е трудово ангажиран, като по негови данни месечното му трудово възнаграждение е в размер от 1000 лева. Заключението на социалния работник е, че бащата разполага с подходящи жилищно-битови условия за отглеждане на децата, притежава добър родителски потенциал и умения да полага пълноценни грижи за Д. и Д., но осъзнава невъзможността самостоятелно да се грижи за тях предвид ниската им възраст. Същият изразява готовност да продължи да подпомага майката финансово и емоционално.

Събрани са гласни доказателствени средства посредством разпита на свидетеля В. В. Р., брат на ищцата. Преценени съгласно разпоредбата на чл. 172 ГПК, същите следва да бъдат ценени като логични и непротиворечиви, неопровергани от ответника. Свидетелят излага, че с М. Р. живеят на един и същи адрес, откакто последната напуснала съвместно обитаваното с ответника жилище. Заявява, че понастоящем Д. и Д. се отглеждат от своята майка с помощта на бабата по майчина линия. Преди раздялата на страните бащата участвал в грижите за децата, но след преместването им в с. ******* не ги е посещавал нито веднъж и не е проявявал интерес към тях. Като причина за края на връзката на страните сочи упражнявано от М. М. психическо и физическо насилие спрямо М. Р., като заявява, че самият той е бил свидетел на ударен шамар.

Изслушана в съдебно заседание, ищцата М. Р. посочва, че след раздялата й с ответника само тя се грижи за синовете им, като бащата е прекъснал 2 контакти с нея, не е посещавал децата и не е заплащал издръжка за тях.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

При произнасянето относно упражняването на родителските права и режима на лични отношения водещ критерий е най-добрият интерес на детето, при преценка на който съдът изхожда от възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности /арг. от чл.

59, ал. 4 СК/.

Събраните по делото писмени и гласни доказателства водят до категоричен извод, че майката притежава необходимите родителски качества за отглеждане и възпитание на ненавършилите пълнолетие деца. До настоящия момент именно тя е полагала непосредствените грижи за тях, като от социалния доклад става ясно, че адекватно може да задоволи потребностите им. Същевременно, пред социалните работници бащата е изразил становище, че с оглед ниската възраст на децата не би могъл самостоятелно да ги отглежда. Поради горното съдът намира, че родителските права следва да бъдат предоставени за упражняване на ищцата и местоживеенето на децата следва да бъде определено при нея.

На бащата, от друга страна, следва да бъде определен режим на личен контакт с децата. От събраните по делото доказателства се установява, че от фактическата раздяла на родителите до настоящия момент бащата не е полагал каквито и да било грижи за децата, не е инициирал контакти с майка им и не ги е посещавал в жилището, в което се отглеждат. Изложеното от него пред социалните работници изцяло се опровергава от показанията на разпитания по делото свидетел. Същевременно, ответникът не е ангажирал каквито и да било доказателства в подкрепа на изложените твърдения. Нещо повече, в хода на настоящото производство той е демонстрирал пълна липса на интерес по въпросите относно отглеждането на децата и тяхната издръжка.

Предвид изложеното и с оглед ниската възраст на децата /понастоящем Д. е на две години, а Д. – на една/ настоящият съдебен състав намира за удачен предложения с исковата молба режим на лични отношения. На този етап не би било подходящо децата да остават с преспиване при бащата, доколкото самият той е заявил, че не би могъл самостоятелно да полага грижи за тях. Наред с това определянето на един по-широк режим на лични отношения би обременил майката, която следва да има готовност да предаде децата на бащата в рамките на определения режим, а демонстрираното от последния поведение поставя под въпрос действителното упражняване на режима на лични отношения в бъдеще. От друга страна, в случай че настъпи промяна в обстоятелствата и бащата прояви ангажираност към нуждите на децата и желание да общува с тях, не съществува пречка определеният режим на лични отношения да бъде изменен. Поради изложеното съдът намира, че на бащата 3 следва да бъде определен режим на лични контакти с двете деца, както следва: всяка първа и трета събота от месеца – от 10:00 часа до 19:00 часа.

Родителят, който не упражнява родителските права, дължи издръжка в полза на децата. При определяне размера на издръжката съдът следва да изхожда от критериите по чл. 142 СК, а именно – нуждите на детето и възможностите на дължащия издръжка родител. При преценката относно конкретните нужди на детето съдът следва да вземе предвид данните за неговата възраст, образование, обективни условия на живот и специфични потребности. Д. и Д. са съответно на две и една година, като не се установява понастоящем да имат потребности, надвишаващи обичайните за тяхната възраст.

Съгласно данните на Националния статистически институт за третото тримесечие на 2025 г. общия разход на член от домакинство е средно в размер на 3 343.61 лв. След изключване на групите разходи, които обичайно не са необходими за деца на посочената възраст /за алкохолни напитки, тютюневи изделия, транспорт и съобщения, данъци, социални осигуровки, регулярни трансфери към други домакинства, влог, изплатен дълг и даден заем/, размерът на средният разход за тримесечие възлиза на 2021.44 лева или 673.81 лева за месец, като това са средствата, необходими за покриване на основните ежедневни потребности.

След съобразяване на горепосочените официални данни, както и на гореописаните обстоятелства, касаещи конкретните потребности на децата Д. и Д., съдът намира, че общата месечна издръжка, която следва да бъде им осигурена от двамата им родители, е в размер на 680 лева за всяко от децата.

Така определеният общ размер на необходимата на децата издръжка следва да бъде разпределен между двамата родители, като се съобразят техните възможности и материално състояние /чл. 143, ал. 1 СК/. Ответникът е в работоспособна възраст, като няма данни по делото същият да страда от заболявания, които да ограничават възможността да реализира доходи от личен труд. При това той не дължи издръжка на други лица. Майката, от друга страна, понастоящем не работи, тъй като отглежда децата, които към настоящия момент не посещават детско заведение.

Чл. 142, ал. 2 СК изрично предвижда, че минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, която понастоящем възлиза на 1077 лева, като от началото на 2026 г. същата ще бъде увеличена на сума в размер на 620.20 евро /с равностойност 1213.01 лева/.

Като съобрази горните обстоятелства, както и фактът, че децата понастоящем се отглеждат от майка си, съдът намира, че бащата следва да поеме част от издръжката им в размер от по 350 лева за всяко от децата.

На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.

По разноските:

4

Предвид изхода на спора и при съобразяване на задължителното тълкуване, дадено с ТР № 3/27.06.2024 г. по т.д. № 3/2023 г. на ВКС, ОСГК, съгласно което при пълно уважаване на молбата разноските се възлагат на ответната страна, ответникът следва да бъда осъден да заплати на ищцата сторените по делото разноски за държавна такса в размер на 25 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 1008 лева по иска за издръжка.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на децата Д. М. Д., ЕГН **********, и Д. М. Д., ЕГН ********** , на майката М.

В. Р., ЕГН **********, с адрес: с. *******, общ. *******, обл. Варна, ул.

„Пирин“ № 37.

ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на децата Д. М. Д., ЕГН **********, и Д.

М. Д., ЕГН **********, при майката М. В. Р., ЕГН **********7.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата М. Д. М., ЕГН **********, с адрес: с. ****, *******., ул. *******, с децата Д. М. Д., ЕГН **********, и Д. М. Д., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота от месеца – от 10:00 часа до 19:00 часа.

ОСЪЖДА М. Д. М., ЕГН **********, да заплаща в полза на децата Д.

М. Д., ЕГН **********, и Д. М. Д., ЕГН **********, чрез тяхната майка М. В.

Р., ЕГН **********, месечна издръжка в размер от по 350 /триста и петдесет/ лева за всяко от децата, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.01.2025 г. до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж пето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане.