Решение № 301 от 09.03.2023, Административен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

№.........................................2023г., гр.Варна В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав в публично заседание на първи март 2023г., в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА с участието на секретаря Веселка Крумова, като разгледа докладваното от съдията адм.дело № 88/2023г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. чл.84 ал.3 от Закон за убежището и бежанците /ЗУБ/.

Образувано е по жалба на В.О.С., ЛНЧ **********, гражданин на Руската Федерация, с адрес на пребиваване: гр.В., против Решение № 17004/21.11.2022г. на Заместник председател на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при МС, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Жалбоподателят счита оспорения акт за незаконосъобразен, като постановен при неправилно приложение на материалния закон. Счита, че изводите на административния орган са базирани единствено на база откъслечна информация от пресата, без да се познава в дълбочина руската действителност, начина на мислене и действие на руските власти. Оспорва твърдението в ата, че наборниците не могат да се изпращат на война. Сочи, че това е официално тиражираната версия от властите, но в действителност наборниците са принуждаване да подписват договор за назначавани на военна служба, веднага след което могат да се изпратят на война.

За да обоснове извода, че отговаряна изискванията на закона за получаване на хуманитарен статут, се позовава на получени 4 бр. повиквателни за отбиване на военна служба, като твърди, че по смисъла на чл.328 от Наказателния кодекс НК/ на Руската федерация, това се счита за престъпление. Счита, че с оглед няколкократното му умишлено неявяване и напускането на страната именно с цел отклоняване от военна служба, то при евентуалното му завръщането би търпял по-тежката санкция – лишаване от свобода до две години. Позовава се на данни от руските медии, че до от пролетта до м.септември вече са образувани 410 наказателни дела с такъв предмет. Заявява, че не е съгласен с водената държавна политика, с т.н.

„специална военна операция“ и не желае да воюва срещу най-близкия по душа и манталитет украински народ. Счита, че с подаване на молбата за убежище, дава повод властимеещите хора в Русия да изопачат думите му и да го обявят за „обществен враг“, „предател“, лице на което да бъде забранено до края на живота си да се завърне в родината си и да бъде лишен от правото на труд и доходи за руски компании.

Твърди, че изложените от него обстоятелства не са само хипотетични и абстрактни, а напълно реални основания за преследване поради политическите му убеждения и наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на престъпление срещу личността, поради заплаха от нечовешко или унизително отнасяне или наказание – предпоставки по смисъла на чл.8 и чл.9 от ЗУБ.

На изложените основания моли постановяване на решение, с което да се отмени оспорения отказ на Зам.Председателя на ДАБ.

В съдебно заседание, проведено в присъствието на назначен заклет преводач по реда на чл.14 ал.2 вр. ал.4 от АПК, жалбоподателят моли отказът да бъде отменен. По съществото на спора сочи, че възможността за него да участва против волята си във войната в Украйна не е нито хипотетична, нито абстрактна, а е съвсем реална възможност. Счита, че е постъпил правилно като е напуснал Руската федерация без да информира Военния комисариат и разбира, че носи отговорност за тази постъпка. Страхува се, че срещу него може да бъде приложено наказание и да го изпратят директно на фронта, поради което моли решението да бъде отменено. Жалбоподателят се представлява от адв. Ж., която поддържа жалбата и сочи нарушения на материалния закон и процесуалните правила. В подробни писмени бележки излага съображения за основателност на жалбата.

Ответникът, Заместник председател на ДАБ, редовно призован, в съдебно заседание не се явява, не се представлява. Чрез процесуален представител – ю.к. Здравко Топалов, редовно упълномощен, представя Писмени бележки /л. 71/, в които оспорва жалбата и настоява да бъде оставена без уважение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна счита жалбата за основателна. Счита, че по делото се установяват обстоятелства, които сочат на реална заплаха за живота и личността на жалбоподателя, а именно представените 4 броя повиквателни за наборна военна служба. Излага съображения, че в представената от ответника справка има данни, че наборни военнослужещи без подготовка или с минимална такава се включват във военните действия. Сочи, че са налице и данни за завишени наказания за отклонение от военна служба. С оглед изложеното твърди, че са налице основанията за предоставяне на международна закрила в хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ. В подкрепа на становището си сочи Решение на СЕС № С-465/2007 година. В заключение моли решението да бъде отменено.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е започнало по молба вх. № 213/26.05.2022г. на ДАБ при МС, от С.В.О., роден на ***г. в Москва, гражданин на Руска федерация, за предоставяне на международна закрила, в частност на хуманитарен статут.

При подаване на молбата, В.С. е попълнил регистрационен лист с лични данни, Декларация за съгласие за събиран е информация и от други органи; а в последствие и Молба - декларация да му бъде разрешено пребиваването за негова сметка на адрес в гр.В., като е декларирал наличието на достатъчно лични средства и е представил Договор за наем и декларация от собственика на имота.

С писмо рег. № М-13634/27.06.2022 г. /л. 50 от преписката/ Държавна агенция „Национална сигурност“ е изразила становище, че не възразява да бъде предоставена закрила на лицето в Република България, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

С кандидата за статут на бежанец или хуманитарен статут е проведено интервю на 10.08.2022г. /л. 42 от преписката/, в присъствието на преводач, при което С. сочи, че е напуснал страната си със задграничен паспорт, паспорт на Руската федерация и виза за България. На 13.03.2022 г. е отпътувал за Киргизия и от там на 14.03.2022 г. със самолет е отпътувал за България, като е имал прикачване в гр. Истанбул. Влязъл е в страната легално, тъй като има българска виза, която му е издадена още през 2019 г., когато е бил на почивка в гр. Варна. Заявителят сочи, че не е посещавал посолството на собствената си страна в България. Не е подавал други молби за международна закрила. Не е арестуван или осъждан в държавата си на произход. Няма проблеми поради принадлежността си към етническата си група.

Няма проблеми поради изповядваната от него религия, не участва в религиозни организации, общност, секта. Преди да напусне страната си е живеел в гр.

Москва, заедно с майка си, баща си и брат си. Не е отбивал военна служба. Бил е задържан няколко пъти на митинги срещу властта в Руската федерация, но не е бил арестуван. Напуснал е страната си, тъй като е трябвало да постъпи в армията, но той не подкрепя политиката на страната и не желае да служи на държавата.

Твърди, че не може да ходи спокойно по улиците, тъй като има непрестанно полицейско присъствие. Полицаите дърпат гражданите и ги проверяват. Не одобрява войната в Украйна, не подкрепя политиката за Навални. Посещава митинги от 2017 г., на които е ставал свидетел на полицейско насилие. Не желае да постъпи в армията, тъй като я определя като престъпна организация. Не желае да живее в Руската федерация, не одобрява законодателството в страната. Получил е призовка на 10.03.2022 г. да се яви на военна комисия на 24.05.2022 година. След като е дошъл в България отново е получавал повиквателна през април месец, но лично не са го търсили в дома в гр. Москва. Не е имало заплаха и не му е оказвано насилие лично на него, само е виждал насилие срещу други хора. Избрал е този момент да напусне страната си, тъй като е започнала войната и не е бил сигурен за живота си, ако постъпи в армията. Знае че има много загинали войници, въпреки, че руските власти не признават това. Подава молба за закрила сега, тъй като не иска да се връща в Русия и да постъпва в армията. Не желае да се връща в държавата си по произход, тъй като няма какво да прави там. Притеснява се, че ако се върне в страната си ще го осъдят за престъпление, тъй като не е влязъл в армията. Иска да остане в България и да работи тук.

С молителят е проведено второ интервю на 24.08.2022 г. /л. 35 от преписката/, в присъствието на преводач, с цел изясняване на бежанската история на С.. При второто интервю жалбоподателят сочи, че има незавършено висше образование, което е прекъснал през 2020 г., по семейни причини. Отново посочва, че е напуснал страната си, тъй като е започнала войната и е получавал постоянно повиквателни за постъпване в армията, както и заради неговите политически убеждения. Повиквателните за отбиване на военна служба е получавал в пощенската кутия. Първата повиквателна е получил на 10.03.2022 г., след като е заминал е получил още две повиквателни. Едната повиквателна е от 02.06.2022 г., посочено е, че следва да е яви на 08.06.2022 г., не знае след получаването на тези повиквателни дали е търсен в дома си.

Живее с родителите си, но те не са му казвали дали е бил търсен на адреса.

Отсрочката за отбиване на военна служба е една година след напускане на университета, неговите повиквателни са започнали да идват през 2022 година.

Може да бъде подведен под отговорност за това, че не се е явил, тъй като е Русия това е престъпление, защото военната служба е задължителна. Не иска да участва в армията, тъй като я определя като престъпна организация. Определя войната в Украйна като престъпление. Посочва, че брат му е над определената възраст за отбиване на военна служба и не е получавал повиквателни. Посещавал е два митинга в подкрепа на Навални, както и един протест след като Навални е бил арестуван. Бил е задържан през февруари 2021 г. за проверка на документите. По време на митингите той не е бил задържан, но други хора са били. Има информация от социалните мрежи, че всички хора, които са с различно мнение вече не са в Русия. Молбата за закрила е подал едва сега, тъй като не е знаел какво да направи. Дошъл е в България, защото е имал виза за тук, както и позната.

Представени са справки от Дирекция

„Международна дейност“ на Държавна агенция за бежанците при МС с вх.№ МД-266/21.04.2022 г. / л.26-31 от адм. преписка/ и № МД-552/14.04.2022 г. /л. 23-25 от преписката/.

Със становище рег. № УП 3055 от 18.10.2022 г. на старши експерт в РЦП – с. Баня е предложено на заместник-председателя на ДАБ – МС да откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на В.С..

След проведените интервюта

Заместник – председателя на Държавната агенция за бежанците е счел, че не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя в резултат, на което е издал Решение

№ 17004/21.11.2022 г., на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ, с което е отхвърлена молбата на Стрижик.

Допълнително от жалбоподателя са представени: 4 бр. повиквателни за явяване на военна служба от м. май, юни, октомври и декември 2022 година, ведно с превод на български език; разпечатки от информационни руски сайтове, ведно с превод на български език.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК, от легитимиран субект – адресат на оспорената заповед и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата се явява основателна, по следните съображения:

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от заместник – председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, който е компетентен орган на основание чл.48, ал.2 от ЗУБ във връзка със Заповед № 03-15/03.05.2022 г. /л.21 от преписката/ на председателя на ДАБ, по силата на която са му делегирани правомощията по чл.48, ал.1, т.1-4 от ЗУБ, с изключение на правомощията да отнема международна закрила.