Определение № 1754 от 16.10.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1754 г.В., 16.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Търговско дело № 20263100900050 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба вх. № 2852/27.01.2026 г. на Р. Р. В., г.В., чрез адв. Б. Й., срещу „КРЕДИТ ТРЪСТ“ АД, ЕИК 207535541, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Вискяр планина“ № 19, ет. 2, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 38 ЗКНИП, вр. чл. 24, ал. 1, т. 9 и т. 11 ЗКНИП за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за кредит ФЛ № 493-2024/12.08.2024 г.

По допустимостта на производството:

Исковата молба има изискуемото съгласно чл. 127, ал. 1 ГПК съдържание и към нея са представени приложенията по чл. 128 ГПК, поради което същата е редовна.

Страните притежават процесуална правоспособност и дееспособност и тяхната легитимация съответства на наведените от ищцата твърденията за наличие на облигационно правоотношение между тях, възникнало по силата на сключен договор за кредит. Тези твърдения обуславят и наличието на правен интерес за ищеца от търсената защита.

Предвид наличието на положителните процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск и с оглед липсата на процесуални пречки, съдът намира производството за допустимо.

По предварителните въпроси:

На основание чл. 113, изр. последно ГПК, спорът подлежи на разглеждане по реда на общия исков процес.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се съобщи проект за доклад по делото.

По доказателствата:

Представените от страните с исковата молба писмени доказателства – надлежно заверени за вярност по реда на чл. 183 ГПК преписи от документи, 1 са допустими, необходими за установяване на релевантни за спора факти и относими към предмета на делото, поради което следва да бъдат допуснати до приемане.

Съдът намира, че следва да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените от страните въпроси, които са относими към предмета на спора и целят установяване изложените факти и обстоятелства.

Искането по чл. 190 ГПК, отправено в исковата молба, се преценява като неоснователно, доколкото ответникът е представил исканите доказателства.

На страните следва да се укаже, че съдът следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в договорите с потребители.

Производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като на страните бъде съобщен проект за доклад по делото и същите бъдат напътени към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание на 12.11.2026 г., от 10,45 часа, за които дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение, като на ищеца се изпрати и препис от отговора на исковата молба.

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД

НА ДЕЛОТО, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК:

В исковата молба е посочено, че на 12.08.2024 г. между страните е сключен договор за кредит ФЛ № 493-2024/12.08.2024 г., по силата на който кредитодателят се задължил да предостави в заем на ищцата сумата от 56500.00 евро, с фиксиран лихвен процент в размер на 22% и ГПР от 24.80%.

Учредена била и ипотека като обезпечение на кредита на недвижим имот, собственост на ищцата. В чл. 14, ал. 3 от Договора е посочено в случай, че в срока по ал. 1 от настоящия член, не бъде предложен от кредитополучателя допълнителен солидарен длъжник, за неизпълнение на задълженията по чл.

14, ал. 1 кредитополучателят дължи заплащане на сумата в размер на 0.2% върху остатъка от непогасената главница по договора за кредит, начислена за всеки ден забава, считано от изтичане на 5-дневния срок по ал. 1, или 0.2 % на ден, за 30 дни е 6%. а за 12 месеца в размер на 72%. Посочената сума се дължи и при отказ на кредитополучателя за встъпване на съдлъжник на предложено от банката лице. Представени са погасителен план и Общи условия, неразделна част от договора за кредит.

Поддържа се становище за нищожност на процесния договор за кредит поради противоречие на закона на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 24, ал.

1, т. 9 и т. 11 ЗКНИП, вр. чл. 38 и 39 ЗКНИП. Оспорва договорът да е сключен за подпомагане търговската дейност на ищцата, като последната твърди и че никога не е притежавала търговско качество. Счита, че банката цели заобикаляне потребителската защита на кредитополучателя. Сочи се 2 нарушение на чл. 38 ЗКНИП, което по смисъла на чл. 39 от същия закон води до отпадане на отговорността на заемателя за плащане на лихви и разноски, като той остава задължен да върне единствено чистата стойност на главницата. Основният аргумент в исковата молба е насочен към твърдения за заобикаляне на изискванията за ГПР и общата дължима сума (чл. 24, ал. 1, т. 9 и т. 11 ЗКНИП). Ищцата сочи, че в договора е деклариран фиксиран лихвен процент от 22.00% и ГПР от 24.80%. Математическият анализ на общите разходи обаче показва, че в ГПР не са включени две задължителни такси, уговорени при подписването – такса за проучване (565 EUR) и такса за правен анализ (153.39 EUR). Този общ размер от 718.39 EUR е трябвало да участва в изчисляването на годишния процент съгласно дефиницията за „общ разход по кредита“ (§ 1, т. 17 от ДР на ЗКНИП). Поддържа се, че неточното отразяване на тези разходи лишава потребителя от възможността да прецени реалния обхват на задължението си, което според практиката на Съда на ЕС (Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22) е равносилно на пълно непосочване на ГПР.

Допълнително се изтъква липсата на прозрачност при формулирането на сумата от 802.46 EUR в погасителния план, записана неясно като „такси и застрахователна премия“. Тази изкуствено занижена калкулация рефлектира и върху общата дължима сума, която в договора е посочена като 194617.46 EUR, докато реалният сбор на всички дължими компоненти (кредит, лихва от 137315 EUR, застраховки и такси) възлиза на 195335.85 EUR. Разликата съвпада точно с невключените 718.39 EUR.

На последно място, ищцата твърди нарушение на чл. 13 и чл. 16 от ЗКНИП относно задължението на кредитора да извърши надлежна оценка на кредитоспособността на потребителя въз основа на неговите реални доходи и разходи. В разрез със забраната оценката да се базира основно на стойността на обезпечението, кредиторът е отпуснал заем с месечна вноска от 1076.75 EUR, която е била очевидно несъразмерна с доходите на ищцата, предвид официалните данни за трудова дейност в НАП.

Моли се за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор вх. № 29152/11.09.2026 г., чрез адв. Н. Н., в който се застъпва становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва сключването на процесния договор за кредит, както и обезпечението във връзка с него.

Оспорват се всички останали твърдения в исковата молба. По-конкретно, ответникът твърди липсата на потребителско качество на ищцата.

Обстоятелството, че сумата по кредита е заета за търговска дейност, е изрично признато от ищцата както в предварителния информационен формуляр (ЕСИФ), така и в допълнителна изрична декларация за целта на кредита от 12.08.2024 г. Дружеството подчертава, че липсата на регистрирана фирма или счетоводство към момента на сделката не променя бизнес характера на финансирането, което е потърсено за предстоящи търговски операции. Освен това по-голямата част от сумата (54871.84 EUR) е отишла директно за рефинансиране и заличаване на предходен дълг към друго дружество („ФИНСТАРТ“ ЕООД), без да има доказателства този стар заем да е бил за лични нужди. Тъй като кредитът е за търговска дейност, ответникът оспорва потребителското качество на ищцата.

При евентуалност, ответникът твърди, че договорът покрива законовите 3 изисквания. Оспорват се твърденията за наличие на скрити такси или погрешни математически изчисления. Сочи, че ГПР от 24.80% е правилно определен и в него са включени таксите за проучване (565.00 EUR) и правен анализ (153.39 EUR), заедно с лихвата и първата застрахователна премия. В тази връзка определя и общата дължима сума от 194617.46 EUR като калкулирана правилно, а аритметичните сметки на ищцата, с които тя се опитва да добави още веднъж 718.39 EUR, почиват на грешно тълкуване.

Ответната страна излага, че всички преддоговорни документи и Общи условия са предоставени навреме, а разминаването между месечната вноска от 1076.75 EUR и официалната заплата на ищцата в НАП по никакъв начин не може да доведе до нищожност на сключения договор.

На изложените в отговора оспорвания и доводи е отправено искане за отхвърляне на исковите претенции. Претендира направените в производството разноски.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК съдът указва на страните, че доказателствената тежест в процеса се разпределя, както следва:

Ищцата следва да докаже сключването на договора и наличието в него на оспорените клаузи, усвояването на кредита, размера и дължимостта на вземането, в т. ч. на претендираните лихви и такси, както и това, че е сключила договора в качеството си на потребител, а не на търговец.

В тежест на ответника е да докаже направените правоизключващи, правонамаляващи и правопогасяващи възражения.

УКАЗВА на страните, че съдът служебно ще разгледа въпроса относно съответствието на договорните разпоредби с императивните правни норми, уредени вкл. със ЗЗП и ЗПК, ЗКСД, както и общите правила на ЗЗД.

ДОПУСКА до събиране като доказателства по делото приложените към исковата молба и отговора и заверени по реда на чл. 183 ГПК преписи от документи.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 190 ГПК, отправено в исковата молба.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, със задача на вещото лице след запознаване с данните по делото и наличните по него доказателства и след като извърши необходимите справки при ответното дружество, да отговори на въпросите, формулирани в исковата молба, както и на тези, поставени в отговора на исковата молба.

ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за извършване на експертизата в размер на 300 евро, от който 150 евро, вносими от бюджета на съда и 150 евро, вносими от ответника, в 3-дневен срок от получаване на съобщението по сметката на Варненски окръжен съд, с представяне на доказателства за внасянето му в същия срок.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Р. С., включен в списъка на вещите лица към Варненски окръжен съд в раздел ІV „Съдебно–икономически експертизи“, който да се уведоми за изготвяне и представяне на заключението в срока по чл. 199 от ГПК, след представяне на доказателства за внесения депозит.

УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението си в срока 4 по чл. 199 ГПК.

УКАЗВА на страните, че преклузията за посочване и представяне на допълнителни доказателства настъпва след първото по делото открито съдебно заседание, съображения за което са изложени в мотивите на настоящото определение.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно до приключване на последното заседание по делото ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на разноските (чл.

80 ГПК).

УКАЗВА на страните възможността в съдебното заседание да изложат становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез медиация или сключване на спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 5