Решение № 121 от 24.02.2025, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Силистра, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Н. Петрова при участието на секретаря Т. В. Д. като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело № 20243420100603 по описа за 2024 година

Ищецът „У. Б.“ АД твърди, че посредством договор за банков кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка от 05.09.2018 г. кредиторът предоставил на ответницата потребителски кредит в размер на 1000 лв., който последната се задължила да му върне при уговорените в договора условия заедно с уговорената възнаградителна лихва. Срокът на действие на договора бил една година и при липса на просрочия при погА.ването на задълженията подлежал на автоматично подновяване за следващ едногодишен срок (чл. 7 във вр. чл. 12.1 от договора). Длъжникът преустановил обслужването на задълженията си, считано от 05.11.2022 г., поради което договорът не подновил действието си за нов едногодишен период и крайният му падеж настъпил на 05.09.2022 г. Поради изложените причини ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи главница по договора за кредит в размер на 1000 лв., сумата от 103,42 лв., представляваща неразрешен овърдрафт, лихва върху просрочена главница по чл. 11.1 във вр. чл. 4 от договора (която обаче според договорната клауза представлява възнаградителна лихва) за периода от 07.10.2022 г. до 26.10.2023 г. в размер на 95,06 лв., неустойка върху просрочена главница по чл. 11.3 във вр. чл. 5.4 от договора за периода от 07.10.2022 г. до 26.10.2023 г. в размер на 123,95 лв., неустойка върху просрочена лихва по чл. 11.3 във вр. чл.

5.4 от договора за периода от 07.10.2022 г. до 26.10.2023 г. в размер на 12,82 лв., както и законна лихва върху главницата от 26.10.2023 г. до окончателното плащане, за които суми се снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1774 по описа на СРС за 2023 г. Уточнява, че сумата от 103,42 лв. представлявала начислена по договора възнаградителна лихва, неизплатено от кредитополучателя в уговорения срок и поради това – отнесена като неразрешен овърдрафт съгласно правилото на чл. 11 от договора. Претендира и разноските, 1 направени в исковото и в заповедното производство.

Ответницата Д. Г. Й. чрез назначения си по делото особен представител оспорва иска и моли съда да го отхвърли като неоснователен. Твърди, че сключения между страните договор противоречи на изискванията на чл. 11, т. 11 и т. 12 от ЗПК, тъй като към него не е приложен погасителен план, на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 24 ЗПК, тъй като не било посочено наличието на извънсъдебни способи за разрешаване на спорове по договора и за обезщетяване на потребителя при предоставяне на кредит н нарушение на закона и на изискването а чл. 11, ал. 1 т. 26 ЗПК за посочване на адреса на Комисията за защита на потребителите като контролен орган. Определя като нарушение и неизпращането на покана до ответника за доброволно плащане на дължимите суми по договора.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 430, ал. 2 ТЗ, чл. 92, ал.1 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.

Въз основа на постъпило на 02.05.2023 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение СРС е издал такава заповед под № 818 от 27.10.2023 г. по ч.гр.д. № 1774 по описа за 2023 г., чрез която е разпоредил заплащането конкретни суми, по начина, по който те се търсят и чрез исковата молба. Нейното влизане в сила е препятствано от невъзможността за реалното връчване на длъжника, в резултат на което в срока по чл. 415 ГПК заявителят е инициирал настоящото исково производство.

От представен по делото договор за банков кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка от 05.09.2018 г. се установява, че на същата дата банката встъпила в договорни отношения с кредитополучателя, по силата на които се задължила да му предостави кредит в размер на 1000 лв. срещу поето от негова страна задължение да ползва сумата срещу заплащане на възнаградителна лихва върху усвоената част от нея, както и да я възстанови в срок до 05.09.2019 г. Според чл. 12.1 от договора крайният срок за издължаване на кредита подлежи на многократно удължаване за същия период при условие, че кредитополучателят спазва условията на договора и не е в просрочие по нито едно от своите задължения. Според чл. 12.2.1 от договора лихвите за усвоен и разрешен овърдрафт се дължат и изплащат ежемесечно на число от календарния месец, съвпадащо с датата от месеца, на която изтича срокът за издължаването на овърдрафта. Чл.

11.2 от договора съдържа уговорка, че при неиздължаване на ежемесечно дължимата лихва по усвоената част от кредита, същата се отнА. като усвоена част от разрешения кредитен лимит, а ако този кредитен лимит е усвоен изцяло, неплатената лихва се отнА. като неразрешен овърдрафт, който е незабавно изискуем и се олихвява с лихвата по т.5.4 (обезщетение за забава в размер на законната лихва).

При така описаните обстоятелства съдът счита, че страните са встъпили в договорна връзка въз основа на валиден договор за кредит, тъй като в него е посочен падежа на задължението за издължаване на главницата, който съвпада с крайния му срок, както и 2 падежите на месечните задължения за плащане на лихва, които е невъзможно да бъдат дефинирани предварително чрез изготвяна на погасителен план за всяка отделна сума поради неизвестността относно размера на усвоената за периода на начислението им главница. В този смисъл видът на сключения договор за кредит не предполага възможност за предварително изготвяне на погасителен план по него, поради което по отношение на съдържанието му изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 и 12 се явяват неприложими, в която насока е и разпоредбата на чл. 12 ЗПК, касаеща съдържанието на договора за кредит овърдрафт (макар и такъв, който трябва да бъде погасен при поискване или в срок до три месеца), в чиито реквизити не попада изискването за погасителен план. Процесният договор за кредит и ОУ към него действително не съдържат информацията по чл. 11, ал. 1, т. 24 ЗПК (за наличието на извънсъдебни способи за решаването на спорове и за обезщетяване на потребителите във връзка с предоставяне на потребителски кредит, както и условията за тяхното използване) и по чл. 11, ал. 1, т. 26 ЗПК (за адреса на Комисията за защита на потребителите като контролен орган по спазване изискванията на този закон), но законът не санкционира липсата на тези реквизити с проглА.ване недействителността на договора поради неспазване на предвидената форма за сключването му, поради което съдът приема, че страните са валидно обвързани от неговото действие.

От заключението на вещото лице по назначената ССЕ е видно, че първата неиздължена вноска по кредита е с падежна дата 05.11.2021 г., като с оглед непогА.ването на това задължение, както и на следващите такива, договорът е прекратил действието си на 05.09.2022 г. предвид неподновяването му поради наличието на просрочени задължения съгласно клаузата на 12.1 от него. Понастоящем кредитът е усвоен изцяло, поради което размерът на подлежащата на възстановяване главница възлиза на посочената в исковата молба сума от 1000 лв., така че предявеният иск за установяване съществуването на това вземане се явява основателен и следва да се уважи. С оглед определения в договора за кредит конкретен падеж на задължението, ищецът не е бил длъжен да отправя до съконтрахента си покана за доброволно плащане, поради което липсата на такава няма отношение към неговата изискуемост, настъпила с прекратяването на договора на 05.09.2022 г.

Съдът счита, че поради прекратяването на договора на 05.09.2022 г. е отпаднало основанието за начисляване на възнаградителна лихва по него след крайния му срок, в какъвто смисъл е постановено и ТР № 3/2017 г. от 27.03.2019 г. на ВКС по тълк.д. № 3 по описа на 2017 г. на ОСГТК (т. 2 от него), според което възнаградителна лихва не се дължи дори след настъпване на предсрочна изискуемост на задълженията по кредита. Поради тези причини съдът е на мнение, че начислената от ищеца възнаградителна лихва от договора за периода от 07.10.2022 г. до 26.10.2023 г. в размер на 95,06 лв. е начислена без основание и не следва да се заплаща, поради което искът за установяване на това вземане следва да се отхвърли като неоснователен. Поради акцесорния характер на обезщетението за забава, начислено върху вземането за възнаградителна лихва, същото не се дължи с оглед несъществуването на вземането, чието забавено изпълнение цели да компенсира. По силата 3 на чл. 11.3 във вр. чл. 5.4 от договора върху непогасената главница се заплаща неустойка за забава в размер на законната лихва, която съгласно заключението на вещото лице за периода от 07.10.2022 г. до 26.10.2023 г. възлиза по посочената в исковата молба сума от 123,95 лв.

Поради тези причини искът за признаване на това вземане, бидейки основателен, следва да се уважи, като се признае и вземането за законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 26.10.2023 г., до окончателното плащане.

Според заключението на вещото лице сумата от 103,42 лв., представляваща неразрешен овърдрафт, е начислена от банката по реда на чл. 11.2 от договора под формата на възнаградителна лихва за периода от 06.10.2022 г. до 07.10.2022 г. Съдът намира, че тази сума също не се дължи както поради недопустимостта за начисляване на възнаградителна лихва след срока на договора, така и поради невъзможността вземане на това основание да достигне размер от 103,42 лв. за период от един ден, като се вземе предвид основата, върху която то се начислява, а именно сумата от 1000 лв. Поради тези причини искът за установяване неговото съществуване също се явява неоснователен и като такъв следва да се остави без уважение.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 22,47 лв. за държавна такса, 420,88 лв. за експертиза, 262,74 лв. за адвокатски хонорар, 336,70 лв. за особен представител, както и разноски за заповедното производство в размер на 22,47 лв. за държавна такса и 60,61 лв. за адвокатски хонорар (изчислен по съразмерност върху хонорар за заповедното производство в размер на 72 лв., посочен в Приложение № 1 към фактура № 13396 от 15.11.2022 г), а искането за присъждане на разноски над тези суми следва да се остави без уважение. Поради изложените аргументи и на основание чл. 235 ГПК, Силистренски районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Г. Й. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Д.“ № .........., ет. ......., ап. ........дължи на „У. Б.” АД с ЕИК .......... и адрес на управление: гр.С., пл.

”С. С.” № ......... сумата от 1000 лв. (хиляда лв.), представляваща главница по договор за банков кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка от 05.09.2018 г., неустойка върху главницата по чл. 11.3 във вр. чл. 5.4 от договора за периода от 07.10.2022 г. до 26.10.2023 г. в размер на 123,95 лв. (сто двадесет и три лв. и 95 ст.) както и законна лихва върху главницата от 26.10.2023 г. до окончателното плащане, за които суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1774 по описа на СРС за 2023 г.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете, предявени от „У. Б.” АД с ЕИК ........и адрес на управление: гр.С., пл. ”С. С.” № .......против Д. Г. Й. с ЕГН ********** от гр. С., ул.

„Д.“ № ....., ет. ......, ап. ......., чрез които ищецът моли съда да признае за установено, че ответницата му дължи сумата от 103,42 лв., представляваща неразрешен овърдрафт по 4 договор за банков кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка от 05.09.2018 г., възнаградителна лихва за периода от 07.10.2022 г. до 26.10.2023 г. в размер на 95,06 лв. и неустойка върху просрочена лихва по чл. 11.3 във вр. чл. 5.4 от договора за периода от 07.10.2022 г. до 26.10.2023 г. в размер на 12,82 лв.