Определение № 644 от 12.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 644 гр. София, 12.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-М, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно частно гражданско дело № 20251100505228 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 121, вр. чл. 274 и сл. от Граждански процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частна жалба, вх. № 102658 от 24.03.2025 г. по описа на Софийски районен съд, подадена от „ОНЕКС ТУР“ ЕООД, ЕИК 202409930 чрез адв. Г.В.Г., срещу Определение № 10117 от 28.02.2025 г., постановено по гр. дело № 20349 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд, 124-ти състав, с което първоинстанционният съд е оставил без уважение направеното от един от ответниците възражение за местна неподсъдност и е приел, че производството по делото следва да продължи пред Софийски районен съд.

В частната жалба „ОНЕКС ТУР“ ЕООД поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като Софийски районен съд неоснователно е оставил без уважение направеното на основание чл. 119 ал. 3 ГПК възражение за местна неподсъдност и е приел приложимост на специалната подсъдност по чл. 113 ГПК.

Жалбоподателят сочи, че с исковата молба са предявени обективно съединени искове, включително при условията на обективно пасивно съединяване и с искане за солидарно осъждане, от ищцата Н.Ж.К. срещу „ОНЕКС ТУР“ ЕООД, ЕИК 202409930, и „ИНТЕРЛАКС-БГ“ ЕООД, ЕИК 101753767, за заплащане на сумата от 6 028.42 лева, представляваща подлежаща на връщане цена за непроведена екскурзия до Египет по договор за туристически пакет № V0047783. Исковата молба е била служебно изпратена по подсъдност от Районен съд – Пловдив на Софийския районен съд.

Посочва се, че производството е образувано по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, след проведено заповедно производство по чл. 410 ГПК, по което е издадена Заповед № 8437 от 06.12.2023 г. за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 1

17908/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV гр. състав.

Жалбоподателят поддържа, че с отговора на исковата молба е направил своевременно възражение за местна неподсъдност, като е заявил, че делото следва да бъде разгледано от Районен съд – Пловдив, а не от Софийския районен съд, поради което е поискал прекратяване на производството пред Софийски районен съд и изпращане на делото по компетентност.

Навежда се довод, че не са налице предпоставките за приложение на специалната местна подсъдност по чл. 113 ГПК, тъй като спорът не притежава потребителски характер. В тази връзка се твърди, че ищцата не притежава качеството „потребител“, доколкото правоотношението между страните произтича от договор за туристически пакет, уреден от специалния Закон за туризма, който изключва приложението на Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

Поддържа се още, че предметът на спора не е свързан с придобиване или ползване на стоки или услуги по смисъла на § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП, нито касае предоставяне на услуга на физическо лице в качеството му на потребител, поради което разпоредбата на чл. 113 ГПК е неприложима.

С оглед изложеното се поддържа, че следва да намери приложение общото правило на чл. 105 ГПК, съгласно което искът се предявява пред съда по седалището на ответника, като се сочи, че седалището и адресът на управление на „ОНЕКС ТУР“ ЕООД са в град Пловдив.

Наред с това жалбоподателят счита, че обжалваното определение е неправилно, тъй като първоинстанционният съд не е обсъдил в пълнота наведените възражения и не е изложил мотиви, съответстващи на релевираните доводи за липса на потребителски характер на спора. Искането е обжалваното определение да се отмени и делото да се върне на Районен съд – Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът „ИНТЕРЛАКС-БГ“ ЕООД, представляван от адв. М.К., излага становище за пълна неоснователност на подадената жалба, като развива аргументи в подкрепа на законосъобразността и правилността на обжалваното определение и настоява същото да бъде потвърдено.

Ищцата Н.Ж.К., чрез процесуалния си представител адв. Х.В.Д., изразява несъгласие с изложените в жалбата оплаквания, поддържа нейната неоснователност и отправя искане към съда за изцяло потвърждаване на обжалваното определение.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, становището на другия ответник, прецени материалите по делото и приложимия закон, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в съответния срок по чл.

275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване по смисъла на чл. 121 ГПК съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна.

От събраните по делото материали се установява, че между Н.Ж.К., в качеството на пътуващ, от една страна, и „ОНЕКС ТУР“ ЕООД, ЕИК 202409930, в качеството на туроператор, както и „ИНТЕРЛАКС-БГ“ ЕООД, ЕИК 101753767, в качеството на турагент, 2 от друга страна, е бил сключен договор за туристически пакет № V0047783 от 21.08.2023 г., с предмет организирано туристическо пътуване до Египет, включващо транспорт, настаняване и допълнителни туристически услуги, срещу заплащане на уговорена цена.

Уговореното по договора туристическо пътуване не е било осъществено, поради което ищцата е предявила срещу ответниците искова претенция за връщане на заплатената сума в размер на 6 028.42 лева, представляваща цена за неизпълнен туристически пакет. Ищцата Н.Ж.К. е сезирала първоначално Районен съд – Пловдив с предявената искова претенция.

След извършена служебна справка относно постоянния и настоящия адрес на ищцата съдът е констатирал, че същите се намират на територията на град София. С оглед предмета на спора – връщане на заплатена сума по договор за туристически пакет, сключен между физическо лице и търговци, съдът е приел, че правоотношението има потребителски характер и на основание чл. 113 ГПК е направил извод за местна компетентност на Софийския районен съд, поради което е прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност на Софийски районен съд. В срока за отговор на исковата молба ответникът „ОНЕКС ТУР“ ЕООД е направил възражение за местна неподсъдност, като е оспорил компетентността на Софийски районен съд да разгледа спора. С обжалваното определение Софийски районен съд е оставил без уважение направеното възражение, приемайки, че са налице предпоставките за приложение на специалната местна подсъдност по чл. 113 ГПК.

При тези данни Софийски районен съд мотивирано е постановил делото да се гледа от местнокомпетентния по смисъла на чл. 113 ГПК съд, а именно – съдът по настоящият адрес на ищцата, тъй като същата имала качеството на потребител на туристически услуги по смисъла на чл. 13, т. 1 ДР на ЗЗП по сключен договор за туристически пакет.

Въззивният съд намира атакувания съдебен акт за правилен.

Съгласно действащата към датата на подаване на исковата молба редакция на чл. 113 ГПК, исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя. В процесния случай не е спорно, че ищцата Н.Ж.К. има качеството на потребител, съгласно дефинитивната норма на чл. 13, т. 1 ДР на ЗЗП, което качество произтича от сключения с ответниците договор за туристически пакет. От своя страна, от надлежните писмени доказателства по делото се установява, че настоящият адрес на ищцата към датата на подаване на исковата молба е бил в град София. Следователно, правилно от първата инстанция служебно, съобразно с правомощията й по чл. 119, ал. 3 ГПК, делото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд.

Не могат да се споделят аргументите, изложени в частната жалба, че ищцата не притежава качеството „потребител“, тъй като правоотношението между страните произтича от договор за туристически пакет по смисъла на Закона за туризма, което, според жалбоподателя, изключва приложението на разпоредбата на чл. 113 ГПК.

Подобно становище не намира опора нито в действащата нормативна уредба, нито в установената съдебна практика. Съгласно трайно установената съдебна практика, качеството „потребител“ не се извежда формално единствено от приложното поле на ЗПП, а се определя въз основа на обективните характеристики на правоотношението и целта, с която физическото лице участва в него. В този смисъл, потребител е винаги физическо лице, което като страна по договор с търговец действа с оглед задоволяване на свои лични потребности, а не във връзка с търговска или професионална дейност. Това разбиране е последователно 3 застъпено в Тълкувателно решение № 3 от 23.02.2022 г. по тълк. дело № 3/2019 г. на ВКС, ОСГТК. В същия смисъл е и практиката на Съда на Европейския съюз, съгласно която понятието „потребител“ има самостоятелно и функционално значение, като обхваща всяко физическо лице, което участва в договорно правоотношение извън рамките на своята търговска или професионална дейност, независимо от вида на договора.

Неправилно е схващането, че приложението на чл. 113 ГПК се ограничава само до спорове, произтичащи пряко от права, уредени в ЗПП. Както изрично приема ВКС в Определение № 241 от 05.04.2013 г. по ч. гр. дело № 1395/2013 г., специалната местна подсъдност по чл. 113 ГПК намира приложение за всички спорове между потребители и търговци, когато предоставяните услуги не са предназначени за упражняване на търговска или професионална дейност, а ищецът основава подсъдността на това си качество. В конкретния случай ищцата е страна по договор за туристически пакет, сключен с търговци, осъществяващи по занятие дейност по предоставяне и посредничество при туристически услуги. Договорът е сключен с цел организирано туристическо пътуване, т.е. за задоволяване на лични и семейни потребности, което изключва всякаква връзка с търговска или професионална дейност на ищцата. Следователно, тя участва в правоотношението именно в качеството си на потребител, а ответните дружества – като доставчици на услуги.

Обстоятелството, че договорът е уреден в специалния Закон за туризма, не изключва потребителския характер на спора. Напротив, разпоредбите на Закона за туризма са специални по отношение на предмета на услугата, но не дерогират общия принцип на защита на по-слабата страна по договора, залегнал както в националното, така и в европейското право. Поради това страната по договор за туристически пакет може и следва да бъде квалифицирана като потребител, когато са налице общите критерии за това (“Възможността за изборна подсъдност по чл. 113 ГПК не е предвидена само за потребителски спорове, произтичащи от правата в Закона за защита на потребителите, поради което намира приложение за всички спорове между потребители и доставчици на услуги, когато тези услуги да не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност и ищецът изрично е основал подсъдността пред сезирания от него съд с наличие на предпоставките на тази специална подсъдност“ – Определение № 241 от 05.04.2013 г. по ч. гр. дело № 1395/2013 г. на ВКС).

Неоснователен е доводът, че спорът не е свързан с физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, както и че не е налице хипотезата на физическо лице – страна по договор. От данните по делото е видно, че ищцата е физическо лице, сключило договор за туристически пакет за предоставяне на туристическа услуга, поради което тя ползва услуга по смисъла на § 13, т. 1 и т. 14 от ДР на ЗЗП. Следователно, спорът попада в приложното поле на чл. 113 ГПК.

Ето защо, на основание чл. 113 ГПК, надлежният местнокомпетентен съд да разгледа иска като първа инстанция е Софийският районен съд. Затова правилно възражението на един от ответниците за местна неподсъдност е оставено без уважение.

Поради съвпадане изводите на първата и въззивната инстанция, обжалваното Определение следва да се потвърди, а частната жалба, като неоснователна, да се остави без уважение.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 10117 от 28.02.2025 г., постановено по гр. дело № 20349/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 124 -ти състав.