Решение № 923 от 21.07.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 923 гр. Варна, 21.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Ивелина Владова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20233100501095 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 261732/05.04.2023г. по регистратурата на ВРС подадена от В. В. В., ЕГН **********, чрез процесуалния му представител срещу решение № 260023/28.02.2023г. постановено по гр.д.№ 7030/2020г., с което жалбоподателят е ОСЪДЕН да заплати на С. А. А., ЕГН ********** сумата от 15015 лева, представляваща припадащата се част от задължението на ответника платено в полза на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД по Договор за кредит от 19.04.2017г., сключен между банката - кредитор и „Био вода“ ООД, ЕИК 202688711 – кредитополучател, обезпечен с поръчителството на страните по делото С. А. и В. В. по Договор за поръчителство от 19.04.2017г., ведно със законната лихва от подаване на молбата – 26.06.2020г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.145 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, както и разноски за производството в размер на 1650,60 лева на основание чл.78 от ГПК и е ОТХВЪРЛЕНО заявеното от В. В. срещу С. А. възражение за прихващане на основание чл.103 от ЗЗД със сумата от 15786,74 лева, представляваща половината от заплатените от него суми в качеството на солидарен длъжник по Договор за кредит между „Банка ДСК“ ЕАД и „Био вода“ ООД, ЕИК 202688711 от 15.03.2016г. и Договор за поръчителство от 15.03.2016г.

Въззивникът – В. В., чрез процесуалния си представител оспорва решението с 1 твърдения за неправилност, необоснованост и противоречие с материалния закон. Поддържа твърденията, че договорът за кредит от 19.04.2017г. с кредитополучател „Био вода“ ООД, обезпечен с поръчителството на управителите В. В. и С. А. е сключен с цел рефинансиране на неплатен остатък по договор за кредит от 15.03.2016г., като и двата почиват на общо правоотношение така, че договорът от 19.04.2017г. се явява продължение на договора за кредит от 15.03.2016г. Излага се, че съдът неправилно е обсъдил доказателствения материал без да отчете твърденията на ответника, че средствата, с които поръчителят С. А. е заплатил задълженията на кредитополучателя са такива от касата на дружеството, а не с лични средства в качеството му на солидарен длъжник – физическо лице. Поддържат се твърденията, че процесната сума се явява заплатена от кредитополучателя „Био вода“ ООД, чрез управителя С. А., поради което счита, че предявеният иск се явява неоснователен.

Възразява и срещу изводите на съда, че възражението за прихващане е неоснователно, като счита за доказано, че В. В. е заплатил по договорите за кредит на „Био вода“ ООД с „Банка ДСК“ ЕАД сумата от 31573,48 лева, поради което половината от нея се явява дължима от солидарния длъжник – С. А.. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, а в условията на евентуалност – да бъде отхвърлен като неоснователен поради уважаване на заявеното възражение за прихващане.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемата страна – С. А., чрез процесуалния му представител. Счита жалбата за неоснователна, а решението на ВРС за правилно и законосъобразно. Оспорва твърденията на ответника, че договорът за кредит от 19.04.2017г. се явява продължение на договора за кредит от 15.03.2016г., като посочва, че всеки от тях, включително договорите за поръчителство сключени за обезпечаването им имат самостоятелен характер и не почиват на общо правоотношение. Оспорва твърденията на ответника, че процесната сума заплатена по разплащателната сметка на „Био вода“ ООД обслужваща кредита в размер на 30030 лева е заплатена от него /С. А./ в качеството му на управител на дружеството, а не като солидарен длъжник и поръчител. Посочва, че сумата е наредена от личната сметка на С. А. и основанието за превеждането й посочено в двете платежни нареждания е „погасяване като поръчител“, което счита че установява плащането като изходящо от него в качеството на поръчител.

Посочва за правилен извода на съда, че възражението за прихващане заявено от ответника В. В. е неоснователно, доколкото преводите, които същият е правил към сметката на дружеството „Био вода“ ООД са с посочено основание „захранване“, а не като плащане в качеството на поръчител. Моли решението на ВРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно както и да бъдат присъдени сторените по делото разноски за въззивната съдебна инстанция.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените позиции по спора. Претендират за присъждане на съдебно-деловодни разноски, като въззиваемият прави възражение за прекомерност на заплатеното от въззивника адвокатско 2 възнаграждение.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съдът намира следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен от ищеца С. А. А. иск с правно основание чл.145 от ЗЗД за осъждане на ответника В. В. В. да му заплати сумата от 15015 лева сума, представлява припадащата се част от погасено от ищеца в качеството му на поръчител за задължение на кредитополучателя „Био вода“ ООД в полза на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД по Договор за банков кредит от 19.04.2017г., сключен между дружеството и банката - кредитор, обезпечен с поръчителството на страните по делото С.

А. и В. В. с Договор за поръчителство от 19.04.2017г., ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 26.06.2020г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба ищецът твърди, че с ответника са поръчители по договор за поръчителство от 19.04.2017г. за задължение на „Био вода“ ООД по договор за кредит сключен с „Банка ДСК“ ЕАД от 19.04.2017г. Поради това, че кредитът не е бил обслужван и е настъпил неговият падеж – 19.04.2019г., ищецът като солидарно задължен за дълга е заплатил в полза на кредитора цялото задължение на дружеството длъжник в размер на 30030 лева, представляваща сбор от дължимите суми за главница, лихви и надбавки по кредитното правоотношение. Поради това, че ответникът е поръчителствал за същото задължение, с покана от 26.09.2019г. е бил поканен от ищеца да му заплати припадащата се част от сумата, с която е извършено погашението към банката. Доколкото плащане не е настъпило, предявява настоящия иск и моли ответникът да бъде осъден да му заплати половината от сумата, която е заплатил в полза на кредитора, а именно 15015 лева, ведно със законната лихва върху нея считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане.

Ответникът по иска – В. В. е депозирал писмен отговор по предявения иск, чрез процесуалния си представител, в срока по чл.131 от ГПК. Не оспорва, че заедно с ищеца са поръчителствали за задължение на кредитополучателя „Био вода“ ООД по договор за банков кредит от 19.04.2017г. Поръчителството е било учредено в полза на банката чрез сключени с нея договори за поръчителство от 19.04.2017г.

Твърди обаче, че сумата на кредита в размер на 30 000 лева е била отпусната за рефинансиране на неплатен остатък по друг договор за кредит на дружеството от 15.03.2016г., а остатъкът е следвало да служи за оборотни средства. Счита, че двата договора за кредит почиват на общо кредитно правоотношение, като и първоначалния договор за кредит от 2016г. е бил обезпечен с аналогични договори за поръчителство, при която отговорността е била при равно съотношение.

Ответникът оспорва, че ищецът С. А. е направил плащанията на сумата в размер на 30030 лева с два кредитни превода от страна в качеството му на солидарен длъжник и 3 поръчител, като твърди че вноските са направени в качеството му на управител на „Био вода“ ООД с пари от касата на дружеството. На това основание счита, че в полза на ищеца не е възникнало право да търси от ответника припадащата се част от погасеното задължение на дружеството – кредитополучател.

В условие на евентуалност, при уважаване на иска, ответникът заявява възражение за прихващане на основание чл.103 от ЗЗД със собственото си вземане към ищеца, произтичащо от заплатени от него като солидарен длъжник суми по договори за банков кредит сключени между „Био вода“ ООД и „Банка ДСК“ ЕАД в размер на общо 31573,78 лева до размера на исковата сума от 15015 лева.

С Ъ Д Ъ Т , след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

Няма спор между страните по делото, че С. А. А. и В. В. В. са съдружници и управители в „Био вода“ ООД, ЕИК 202688711.

Видно от представеният по делото договор за кредит от 19.04.2017г. „Банка ДСК“ ЕАД в качеството на кредитор е предоставил на „Био вода“ ООД в качеството на кредитополучател кредит в размер на 30 000 лева за рефинансиране на кредит съгласно сключен договор за кредит от 15.03.2016г., а остатъкът – за оборотни средства /чл.1 от договора/. Срокът на договора съгласно чл.3.1 не може да е по-дълъг от 2 години от датата на сключването му. Съгласно чл.8 средствата от кредита се предоставят за усвояване по разплащателна сметка на кредитополучателя № **********, а съгласно чл.11 от договора главницата и лихвите се събират служебно от кредитора на датите определени в погасителния план от средствата по разплащателната сметка на кредитополучателя открита при кредитора, за което съгласно чл.15, б.“и“ кредитополучателя дава съгласие и упълномощава банката да събира служебно от сметките му всички свои вземания с настъпил падеж. С Анекс № 1/03.05.2018г. срокът на договора за кредит е продължен до 19.04.2019г.

На 19.04.2017г. между „Банка ДСК“ ЕАД като кредитор и С. А. А. и В. В. В. е сключен договор за поръчителство, с който поръчителите А. и В. са се задължили спрямо банката за изпълнение на задълженията на „Био вода“ ООД по договора за кредит от 19.04.2017г. Действието на договорът за поръчителство е продължен до 19.04.2019г. с изрична договореност между страните от 03.05.2018г.

По делото са представени два броя нареждания за кредитен превод от 19.04.2019г. на суми в размер на 15030 лева и 15000 лева с наредител С. А. А. /сметка на наредителя BG03STSA93000026036776/ и получател „Био вода“ ООД /сметка № **********/. И в двата превода като основание е посочено „погасяване като поръчител на кредит на „Био вода“ ООД от 19.04.2017г.“

При аналогични условия на 15.03.2016г. между „Био вода“ ООД и „Банка ДСК“ ЕАД е сключен договор за кредит, с който на дружеството е отпуснат кредит в размер на 19000 лева с падеж на 15.03.2018г. Средствата по кредита са предоставени по разплащателна 4 сметка на кредитополучателя № **********. Вземането по договора е обезпечено с договор за поръчителство от 15.03.2016г. сключен между С. А. А. и В. В. В. в качеството на поръчители и „Банка ДСК“ ЕАД в качеството на кредитор.

По делото е проведена Съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която поддържано в съдебно заседание от вещото лице М.И. се установява, че сумата на кредита по договора за кредит от 19.04.2017г. в размер на 30000 лева е усвоена от кредитополучателя на 24.04.2017г. по сметка № **********, която е и сметката, по която се погасява кредитът. Към датата на падежа - 19.09.2019г. задължението е било в размер на 30033,75 лева /30000 лева – главница и 33,75 лева – лихва/ и същото е погасено със средства от два броя банкови превода от 19.04.2019г. извършени от сметка на С. А. - по разплащателната сметка на „Био вода“ ООД в „Банка ДСК“ ЕАД със сумите 15030 лева и 15000 лева.

По отношение на договора за кредит от 15.03.2016г. сключен между „Био вода“ ООД и „Банка ДСК“ ЕАД вещото лице посочва, че отпуснатият размер е 19000 лева е усвоен по сметка № **********, а към датата на сключване на договора за кредит от 19.04.2017г. по него е била погасена главница в размер на 9913,08 лева и дължимият остатък е бил в размер на 9122,06 лева /9085,92 лева - дължимата главница и 35,14 лева – лихва/. Сумата от 9122,06 лева е била погасена /рефинансирана/ с част от сумата отпусната с договора за кредит от 19.04.2017г.