Определение № 322 от 17.02.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 322 гр. Благоевград, 17.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Росица Велкова

София Икономова като разгледа докладваното от София Икономова Въззивно частно гражданско дело № 20261200500312 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274- 278 ГПК вр. чл.248 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№ 31046/22.12.2025 г., подадена от Б.

Е. З., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр.**, подадена чрез а д в . А . Д., със съдебен адрес гр.**, насочена срещу Определение № 2254/13.12.2025 г., постановено по гр.д.№ 1205/2025 г. по описа на РСБлагоевград, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя – ищец в първоинстанционното производство за изменение на постановеното от РС-Благоевград решение в частта за разноските.

С жалбата се поддържат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт.

В тази насока жалбоподателят се позовава на практика на СЕС, а именно на решенията по дела С-427/16 г. и С-428/16 г. на СЕС, според която не следва да се извършват произволни, под пазарните нива намаления на разноските за адвокатско възнаграждение, тъй като ще се постигне обратен на целения с чл.101 от ДФЕС ефект, който е да се постигне свободна и лоялна конкуренция.

Обръща се внимание, че с решение по дело C- 57/15, СЕС е извършил тълкуване на член 14 от Директива 2004/48, озаглавен „Съдебни разноски“ и предвиждащ, че „Държавите членки гарантират, че понесените от спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни разноски и други разходи 1 са за сметка на загубилата делото страна, освен ако това не се позволява от съображения за справедливост. Изразява се становище, че тълкуването на нормата на чл.78, ал.5 от ГПК следва да се извърши съответно на смисъла и съдържанието на понятията разумност и пропорционалност на разноските за адвокатско възнаграждение, изведено с решението по дело C-57/15 на СЕС.

Според жалбоподателя, разумният характер на подлежащите на възстановяване разноски се преценява съобразно специфичните особености на делото, с което е сезиран съда като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, който трябва да се положи за защитата на съответното право. От практиката на СЕС се извежда тълкуване на изискването за пропорционалност, което предвижда, че загубилата делото страна не трябва непременно да възстанови всички направени от другата страна разноски, но все пак изисква страната, спечелила делото, да има право на възстановяване поне на една значителна и подходяща част от разумните разноски, които действително е понесла.

Цитира се решение на СЕС от 2006 година, Cipolla и др., съединени дела C-94/04 и C-202/04, в което СЕС е извършил тълкуване за съответствието с чл.81 ДЕО /настоящ чл. 101 ДФЕС/ и на чл.82 ДЕО /настоящ чл. 102 ДФЕС/ на национална правна уредба, съгласно която Национален съвет на адвокатите, учреден към министъра на правосъдието и съставен от адвокати, избирани измежду колегите им адвокати изготвя проект на тарифа на адвокатските възнаграждения, подлежащ на одобрение от страна на министъра на правосъдието. Според жалбоподателя, в решението СЕС е приел, че националният съд трябва да провери дали съществува корелация между нивото на хонорарите и качеството на оказваните от адвокатите услуги с цел защита на потребителите и за качествено правосъдие.

Твърди се, че е налице трайна практика на СЕС в смисъл, че не всяко решение на сдружение на предприятия, което ограничава свободата на действие на страните, непременно следва да се счита като попадащо в обхвата на въведената с чл.101, пар.1 от ДФЕС забрана. Заявява се, че според константната практика на СЕС тарифи/наредби, които уреждат минимални размери на адвокатските възнаграждения са напълно съвместими с правния режим на защита на конкуренцията, който ДФЕС в своя чл.101 брани, но само ако са изпълнени няколко основни изисквания: 1. членовете на професионалната организация да са независими спрямо съответните икономически оператори; 2. професионалната организация да е длъжна по силата на закона да определя подобни тарифи, като отчита както интересите на предприятията от съответния сектор, но и обществения интерес, вкл. на ползвателите на съответните услуги. Като съображения от обществен интерес се сочи защитата на потребителите на юридически услуги, както и доброто 2 управление на правосъдието, а също и защитата на престижа и достойнството на професията на адвоката. Обръща се внимание, че в случая в действащата в Р.България Наредба за възнаграждения за адвокатска работа е подзаконов нормативен акт, който се приема от ВАдС при условията на делегация на нормотворческа компетентност от страна на Народното събрание към ВАдС, като всяко лице, което има правен интерес, може да оспори действителността на отделни разпоредби и/или на целия текст на цитираната Наредба, което е допълнителна гаранция за това, че върху въпросния акт на ВАдС може и вече е осъществяван ефективен съдебен контрол.

Според жалбоподателя, в адвокатската професия адвокатът е длъжен да осигури толкова приходи, които да покрият всичките му разходи, но и да формира някаква печалба, която да му позволи да води достоен начин на живот. Размерът на печалбата се съизмерва с брутните възнаграждения в съдебната система.

На самостоятелно основание жалбата се аргументира с разрешението, изведено от СЕС при тълкуването на член 3, параграф 2 от Директива 2004/48 и разубеждаващият ефект от иск, при който присъждането на разноски, които не са разумни и пропорционални съставляват санкция за изправната страна, която не е дала повод с поведението си за предявяване на исковете в заявените от ищеца и неуважени от съда размери и вместо да възпират, те ще стимулират ищеца, който е монополист на пазара, да води срещу потребителите множество неоснователни искове и обратно - ще възпре адвокатите да водят дела срещу тези дружества за бързи кредити, защото няма да има икономически смисъл от спечелването на делата заради ниския размер на присъдени разноски.

Изразява се опасение и че присъждането на неразумни и несъразмерни разноски ще доведе до некачествено оказване на адвокатски услуги, тъй като потребителите, които не са квалифицирани и не могат да извършат преценка кой от адвокатите предлага висококвалифицирани услуги и кой предлага посредствени услуги, ще търсят като критерий за подбор единствено найниската предлагана цена, а съответно при предлагане на безплатна помощ адвокатите няма да оказват такава

По така изложените съображения, от съда се иска да постанови определение, с което да отмените постановеното такова от РС-Благоевград по гр.д № 1205/2025 г. по описа на РС — Благоевград, и вместо него да измените постановеното по делото Решение № 864 от 04.11.2025 г. в частта му относно присъденото в полза на адв.А. Д. адвокатско възнаграждение, като присъди 3 такова в пълния претендиран размер по главния иск.

В срока за отговор на частната жалба, такъв е постъпил от насрещната страна „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869.

Ответникът поддържа становище за неоснователност на подадената частна жалба, което се обосновава с аргумента, че от една страна в случая не са били налице предпоставките по чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата за предоставяне на безплатна правна помощ, тъй като ищецът не е материално затруднено лице. Според ответника, в хода на производството се е опровергало качеството, в което ползващото се от безплатната правна помощ лице по делото е сключило договора за правна помощ. Доколкото Б. Е. З. не е материално затруднена, заявява се, че тя е следвало да плати адвокатското възнаграждение на своя процесуален представител авансово, каквото е правилото на Закона за адвокатурата, а не да декларира неверни данни за своето имуществено състояние, за да разчита, че ще попадне сред изключенията от същото правило.

От друга страна, ответникът се позовава на практиката на СЕС по дело C438/22, според която посочените размери на възнагражденията за адвокатска работа в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения

/с изменено заглавие Наредба за адвокатските възнаграждения за адвокатска работа/, нямат задължителен характер и обвързваща сила за клиента, адвоката и съда, а единствено могат да служат за ориентир.

Черпят се аргументи и от предвидените в §1а, ал. 2, т.2 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа критерии за определяне на фактическата и правна сложност на случая, които предвиждат, че се вземат предвид видът и обемът на проверяваните документи и книжа и необходимото време за проучване на случая от фактическа страна, включително необходимото време за провеждане на срещи с клиента и други лица, за огледи на недвижими имоти, вещи и консултация със специалисти в съответната област и други необходими действия съобразно конкретния случай; видът и обемът на приложимата нормативна уредба, съдебна практика и правна литература от значение за разрешаване на случая; комуникация с клиента или трети лица на чужд език; извършване на адвокатската работа в почивни или празнични дни; коефициенти за вида дело, извършените процесуални действия и развитието на производството, предвидени в Правилата за оценка 4 натовареността на съдиите, приети от Висшия съдебен съвет, включително коригиращите коефициенти за увеличаване на фактическата и правна сложност на делото. Според тези критерии, ответникът изразява становище, че настоящият спор не представлява фактическа и/или правна сложност на спора, което и обуславя определяне на разноски за адвокатско възнаграждение в размер, по-нисък от посочения в Наредбата.

По така изложените съображения, от съда се иска да остави без уважение, като неоснователна и недоказана, депозираната по делото частна жалба от адвокат А. Д. и да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното определение на РС-Благоевград.

Благоевградския окръжен съд, като обстоятелства по делото, намира следното: взе предвид всички

Частната жалба е подадена в срок и от легитимирана страна с правен интерес, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

С постановеното на 04.11.2025 г. решение № 864 по гр.д.№ 1205/2025 г.

РС-Благоевград, съдът е прогласил за нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договор за потребителски кредит 1230402/20.01.2025 г., сключен между Б. Е. З., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес гр.** като заемополучател, и „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.„Цариградско шосе“ № 115 Е, ет.5, представлявано от Н.П.П., като заемодател.

Освен това, съдът е разпределил и разноските по делото като ответникът, е осъден да заплати на Б. Е. З., внесената от нея държавна такса от 65.00 лв., както и възнаграждение на пълномощника й по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата в размер на 300.00 лв.

След подадена от адвокат А. Д., молба чл.248 от ГПК, РС-Благоевград е постановил обжалваното определение № 2254/13.12.2025 г., с което е оставил без уважение искането му за изменение на решението в частта за разноските чрез увеличаване на присъденото възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА, В определението си РС е посочил, че продължава да поддържа становището си, 5 изложено и в мотивите на решението. В последното е отчетено, че производството пред РС-Благоевград е образувано по три иска, предявени в условията на евентуалност, като за правната помощ на ищеца не е договорено възнаграждение доброволно, въз основа на проява на договорната свобода между страните, а е осъществено по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв., в която хипотеза съдът определя възнаграждението на процесуалния представител.

Районният съд е изложил съображения, че извършената работа от адвоката по всеки един от трите предявени иска е една и съща. Взето е предвид, че предприетите от адв.Д. процесуални действия се изразяват в подаване на искова молба, която е бланкова и част от голям брой заведени еднотипни дела, както и в подаване на писмена защита, преповтаряща доводите в исковата молба; че адвокатът не се е явил в съдебно заседание; че по делото не са провеждани разпити на свидетели, не е изслушвано вещо лице; както и че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, доколкото се касае до предявени искове, по които има формирана трайна съдебна практика.

Разпечатката съдържа 35 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ae7609a8-c88f-48a2-8385-24ccedc84228