Решение № 1291 от 15.04.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1291 гр. Варна, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христина В. Тодорова Колева при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско дело № 20233110104802 по описа за 2023 година

Предявен е иск от Ж. И. Ж., ЕГН:**********, адрес: гр. ***, съдебен адрес: гр.Варна, ул. ***, чрез адв. Ц. Д. от ВАК срещу „Е.П.П.” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.***, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи претендираната от ответника сума в размер 2965 лв. /две хиляди деветстотин шестдесет и пет лева/, представляваща стойността на начислена за периода 19.09.2017г. 18.04.2018г. ел. енергия, за обект на потребление с клиентски № ***, абонатен № ***, адрес: гр. *** и представляваща част от стойността на фактура №0332887429/13.02.2023г. в размер на 5084.32лв. за начислени 26960 кВтч ел. енергия за периода от 19.09.2017г. до 18.9.2018г., поради погасяване вземането по давност.

Ищецът твърди, че е клиент на ответното дружество за обект находящ се в гр. ***, клиентски № ***, абонатен № ***. Между страните е проведено производство по гр.д. № 15388/2019г. на РС Варна. С решение № 50015 от 07.02.2023г., постановено по гражданско дело №1771/2023г. по описа на ВКС, е отменено решение от 27.01.2022г. по гр.д.№2653/2021г. на ОС Варна в частта, с която е потвърдено решение от 05.02.2020г. по гр.д.№15388/2019г. на РС Варна, с което е прието за установено в отношенията между „Е.П.П." АД и Ж. И. Ж., че последната не дължи сума от 5084.57 лева, част от сумата 20 546.77 лева - цена на допълнително начислена електроенергия, доставена в период 19.09.2017г. - 18.09.2018г., в обект на потребление с адрес гр. ***, кл.

№ *** и аб.№ ***, за която сума е издадена фактура №0284396327 от 23.08.2019г. и предявеният иск за тази сума е отхвърлен. Решението е оставено в сила в останалата обжалвана част, с която е признато за установено в отношенията между страните, че Ж. И. Ж. не дължи на „Е.П.П." АД сумата над 5084.57 лева до 20 546.77лева. След постановяване решението 1 на ВКС, ответникът е издал кредитно известие за фактура №0284396327/23.08.2019г. на стойност 20 546.77 лева и същата е сторнирана, като е издадена нова фактура №0332887429/13.02.2023г. на стойност 5084.32лв. за периода от 19.09.2017г. до 18.09.2018г., с падеж 27.02.2023г.

Тъй като фактурата е издадена за същия период счита, че вземането е погасено по давност. Фактурата е издадена за подпериода от 19.09.2017г. до 30.06.2018г. в размер на 21051 кВтч и за подпериода от 01.07.2018г. до 18.09.2018г. в размер на 5909 кВтч. Вземането е периодично и спрямо него е приложима кратката тригодишна давност. Счита, че погасителната давност е настъпила на 30.06.2021г.. В евентуалност счита, че вземането е погасено с изтичането на общата петгодишна давност, която е започнала да тече на 30.06.2018г. и е прекъсната с предявяване на исковата молба на 18.04.2023г., поради което вземането за периода от 19.07.2017г. до 18.04.2018г. е погасено по давност. Моли за положително произнасяне по предявения иск.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който се оспорва иска като неоснователен. Сочи, че между страните е налице облигационна връзка, като в изпълнение на задълженията си по нея е доставял непрекъснато ел. енергия в обект на потребление, находящ се в гр. ***, клиентски № ***, абонатен № ***. Не оспорва, че по Фактура № 0284396327/23.08.2019г. на ищцата била начислена сума в размер на 20 546.77 лв. по кл. № ***, аб. № ***, представляваща корекция на сметката на потребителя за периода от 19.09.2017г. до 18.09.2018г. за адрес на потребление: гр. ***. Не се оспорва и наличието на постановено влязло в законна сила Решение № 50015/07.02.2023г. по гр.д. № 1771/2022г. по описа на IV г.г. на ВКС. Сочи, че с решението на ВКС е отхвърлен предявеният отрицателен установителен иск от Ж. Ж. срещу ответника, че същата не дължи на сума в размер на 5 084.87 лв., представляващи част от цена за допълнително начислена ел.енергия, доставена в периода от 19.09.2017г. до 18.09.2018г. за обект на потребление с адрес: гр. ***, аб. № ***, кл. № ***.

След исковото производство е издал Кредитно известие № 0180753766/13.02.2023г., като е сторнирана

Фактура

№

0284396327/23.08.2019г., издадена на името на ищцата по процесния кл. № и е издадена Фактура № 0332887429/13.02.2023г. на стойност 5 084.32 лв. за същия период, за който е била и първоначалната такава - от 19.09.2017г. до 18.09.2018г. Фактура № 0332887429/13.02.2023г. с падеж на 27.02.2023г. е издадена въз основа диспозитива на визираното решение на ВКС и предоставена изчислителна справка за коригирани количества в съответствие с действащите цени към съответния период. Сочи, че отричаното от ищцата вземане е такова за корекция на сметката на потребителя и същото не представлява периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. ,,в" ЗЗД. За същото се явява приложима общата 5-год. давност, визирана в чл. 110 ЗЗД.

Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД изрично предвиждала, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 год., като началният момент на давността е датата на влизането му в сила. Навежда доводи, че предявяването на отрицателния установителен иск от страна на потребителя, е спряла да тече давността за вземането по първоначално издадената фактура за корекция на сметката и давността е прекъсната до размера на вземането, за който е отхвърлен искът, на осн. чл. 115, ал. 1, б. ,,ж" ЗЗД и чл. 116, б. ,,б" ЗЗД. По арг. от чл. 117, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД от прекъсването е започнала да тече нова 5-год.давност, а именно от приключване на съдебното дирене пред касационната инстанция. Решението на ВКС е 2 постановено на 07.02.2023г., като давностният срок за вземането не е изтекъл към датата на предявяване на исковата молба, по която е образувано настоящото гр.д. Сочи се, че към датата на предявяване на настоящата искова молба (мес. април 2023г.) не е изтекла 5 - год. давност и по първоначално издадената и впоследствие сторнирана фактура, доколкото същата е била с падеж на 02.09.2019г. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С оглед съвпадащите насрещни твърдения, съдът приема за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: че между страните съществуват договорни отношения за доставка на електроенергия за обект на потребление с клиентски № ***, абонатен № ***, адрес: гр. ***; че с Решение № 50015/07.02.2023г. на ВКС, четвърто гражданско отделение, по гр.дело № 1771/2022г.по описа на ВКС е отменено решение от 27.01.2022г. по гр.д.

№2653/2021г. на ОС Варна в частта, с която е потвърдено решение от 05.02.2020г. по гр.д. №15388/2019г. на PC Варна, с което е прието за установено в отношенията между „Е.П.П." АД и Ж. И. Ж.., че последната не дължи сума от 5084.57 лева, като част от сумата 20 546.77лева - цена на допълнително начислена електроенергия, доставена в период 19.09.2017г. до 18.09.2018г., в обект на потребление с клиентски № ***, абонатен № ***, адрес: гр. ***, за която сума е издадена фактура №0284396327 от 23.08.2019г., като вместо него ВКС е отхвърлил предявения от Ж. И. Ж. иск против „Е.П.П." АД, за признаване в отношенията между страните, че не дължи на „Е.П.П." АД сумата 5084.57 лева, представляваща част от цена на допълнително начислена електроенергия, доставена в период от 19.09.2017г. до 18.09.2018г., в обект на потребление с клиентски № ***, абонатен № ***, адрес: гр. ***, за която сума е издадена фактура №0284396327 от 23.08.2019г.

Оставил е в сила решение в останалата обжалвана част, с която е признато за установено в отношенията между страните, че Ж. И. Ж. не дължи на „Е.П.П.

АД сумата над 5084.57лева до 20 546.77 лева; че след постановяване решението на

ВКС, „Е.П.П.” АД с Кредитно известие №

0180753766/13.02.2023г. е сторнирало Фактура № 0284396327/23.08.2019г. и е издало фактура № 0332887429/13.02.2023г. за установената като дължима сума 5084.57 лева за периода 19.09.2017г. - 18.09.2018г., с падеж на 27.02.2023г..

От заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ се установява, че стойността на потребената ел. енергия през периода от 19.09.2017г. до 18.04.2018г., като се вземе предвид консумацията начислена за целия период на фактурата, а именно 365 дни, сборуват се двата подпериода като начислени kW, като по този начин се получи общото потребление, което е консумирано за 365 дневния период и на база заложения период от 19.09.2017г. до 18.04.2018г. по утвърдените от КЕВР цени и такива каквито са фактурирани като единична цена без ДДС по фактура №

0332887429/13.02.2023г, следва, че потребеното количество е в размер на 15658.956 кВтч. на стойността е 2427.61 лв. без ДДС.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. В настоящата хипотеза интересът на ищеца произтича от качеството му на потребител и от 3 обвързаността му с Общите условия на ответника, регламентиращи възможност за едностранното спиране на електрозахранването в имота му. По изложените съображения предявеният отрицателен установителен иск е процесуално допустим, поради което съдът дължи произнасяне по същество на спора.

При така установената хронология на фактите по делото, основният спорен между страните по делото въпрос касае протичането на давностния срок за събиране на вземането.

Вземането на ответника е установено със съдебно решение, а давността за съдебно потвърденото вземане е всякога пет години съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Съгласно чл.115 б”ж” ЗЗД докато трае съдебния процес давностният срок спира да тече.

В Решение № 50017/27.03.2023 г. на ВКС, ГК, четвърто отделение по гр.д. № 720/2022г. е прието, че погасителната давност не тече, докато трае процесът по иска за оспорване на вземането от длъжника. Основанието за спиране по чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД не изисква други условия. Длъжникът може да се позове на давност, изтекла в хода на делото, но такъв довод е винаги неоснователен. Предявеният отрицателен установителен иск за вземането прекъсва погасителната давност, ако искът бъде отхвърлен. От прекъсването започва да тече нова давност и новият срок е всякога пет години (чл. 117 ЗЗД). Срокът има за начало приключването на съдебното дирене пред последната инстанция, постановила влязлото в сила решение за отхвърляне на ОУИ за вземането.

Давността не е 3-годишна, тъй като вземането е за корекция от сметка, а не периодично в смисъла по чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за него се прилага чл. 110 ЗЗД. Вземането е изискуемо от падежа на издадената фактура.

В заключение, съдът приема, че вземането на ответника не е погасено по давност.

За ищеца е възникнало задължението да плати реално доставената в обекта енергия – в количество и на цена, посочени в издадената фактура. По делото не е установено, че това задължение е погасено чрез някой от способите, предвидени в закона.

Поради това искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

При този изход на производството, на основание чл.78 ал.3 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника направените от него разноски.

Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение. По отношение на юрисконсултското възнаграждение, съдът намира, че същото следва да бъде определено в размер от 150 лева, съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж. И. Ж., ЕГН:**********, адрес: гр. *** срещу „Е.П.П.” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.***, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи претендираната от ответника сума в размер 2965 лв. /две хиляди 4 деветстотин шестдесет и пет лева/, представляваща стойността на начислена за периода 19.09.2017г. - 18.04.2018г. ел. енергия, за обект на потребление с клиентски № ***, абонатен № ***, адрес: гр. *** и представляваща част от стойността на фактура №0332887429/13.02.2023г. в размер на 5084.32лв. за начислени 26960 кВтч ел. енергия за периода от 19.09.2017г. до 18.9.2018г., поради погасяване вземането по давност, като неоснователен.